Присъда по дело №3349/2023 на Районен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 3349 ПО ОПИСА НА ВРС ЗА
2023 ГОДИНА, 13 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

Срещу подс. Л. И. Л., Варненска районна прокуратура е внесла
обвинителен акт за престъпление по по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК за
това, че на 27.01.2021 г. в гр. И., общ. А. обл. В. без надлежно разрешително
по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал
високорискови наркотични вещества по смисъла на чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП,
включени в Списък № 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина", съгласно Приложение
№ 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, а именно хероин с нетно тегло 1,59 грама със съдържание на
активен компонент диацетилморфин 45.73%, на обща стойност 143.10 лева.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата, поддържа
обвинението и пледира за налагане на наказание лишаване от свобода с
подходящ изпитателен срок.
Производството по отношение на подс. Л. се проведе по общия ред
визиран в НПК.
Защитникът на подс.Л. пледира за изцяло оправдателна присъда.
Въз основа на събраните доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Майката на подс.Л. Ц. П. живеела в гр. И., общ. А., обл. В., на ул.
„Петрова нива" № 6. През м.януари 2021 г. заболяла и това наложило
непрекъснато да бъде посещавана от синът си.
На 27.01.2021 г. за времето от 16.15 ч. до 16.40 ч. въз основа на постъпила
оперативна информация в ГДБОП в имотите обитавани от Л. било извършено
претърсване и изземване с предварително разрешение на съдия. В хода на
разследването обаче било установено, че към момента подс.Л. обитава често
къщата на майка си, поради което се пристъпило към извършването на
процесуално следствени действия в неотложност с по следващо одобрение на
съдия.
В хода на извършваните процесуално следствени действия
разследващите извършили проверка в дневната стая на жилището на св. Ц. П.
на горепосочения адрес. Там установили закачена на закачалка тъмна на цвят
мъжка чантичка. В хода на извършено претърсване и изземване
разследващите в присъствието на поемните лица отворили чантичката в която
установили лични документи на подс. Л. Л.. В нея също така било намерено 1
бр. полиетиленово пликче, сгънато по специфичен начин, затопено в единия
си край и видимо съдържащо кафяво прахообразно вещество. Това
1

полиетиленово пликче било иззето и вписано в протокола Подс. Л.
присъствал по време на претърсването и изземването.
За извършеното претърсване и изземване бил съставен протокол от
27.01.2021г., който бил одобрен на основание чл. 161, ал. 2 от НПК с
определение от 28.01.2021г., постановено по НЧД № 162/2021 г. по описа на
Специализирания наказателен съд.
В хода на досъдебното производство била назначена съдебна
физикохимична експертиза, според чието заключение кафявото прахообразно
вещество, иззето с протокола за претърсване и изземване от 27.01.2021 г.,
представлява хероин с нетно тегло 1,59 грама и съдържание на активен
наркотично действащ компонент диацетилморфин 45,73 %. Хероинът е
поставен под контрол в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични във връзка с чл 3 ал. 2 от ЗКНВП.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-
оценителна, която дава заключението че, пазарната стойност на
високорисковото наркотично вещество хероин възлиза на 143.10 лв.,
изчислени съгласно Постановление на Министерския съвет № 106 от
02.08.2023 год..
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства – разпита на свидетелите В. и К. се
подкрепят от гласните и писмените доказателства по делото, както и от
заключенията на експертизите.
Като обективно и компетентно дадени следва да се кредитират
заключенията и на съдебните експертизи.
Като събрани и изготвени по реда на НПК следва да се кредитират
писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за
претърсване и изземване, справка за съдимост и др.
В хода на съдебното следствие майката на подсъдимото лице свид.П.
отказа да дава показания по делото.
По искане на защита съдът допусна до разпит двете поемни лица.
Дадените от тях показания са крайно противоречиви и изпълнени с
неподкрепени твърдения.
В първия си разпита си пред съда свид.В. твърдеше, че не е видял
действията на разследващите по намиране на вещественото доказателство и
категорично отрече подписите в протокола за претърсване и изземване в
неотложни случай обективиран на л.27 от ДП.
Идентични показания даде и свид.К., койтж също имаше съмнения
относно положения подпис в протокола за извършено процесуално следствено
действие, с което е иззето процесното ВД.
2

С цел установяване обективността на показанията на свидетелите и
извършеното процесуално следствено действие по изземване на въпросното
веществено доказателство съда назначи съдебно графологическа експертиза,
която да установи дали положените подписи в протокола за претърсване и
изземване в неотложни случай от 27.01.2021г. обективиран на л.27 от ДП.
Съдебно графическата експертиза изготвена в хода на съдебното дирене
дава категорично заключение, че всички подписи положени от поемните лица
в протокола принадлежат на свидетелите К. и В..
Това наложи повторен разпит на двамата свидетели.
При повторния си разпит свид.К. дава напълно различни показания в
който вече сочи, че не си спомня с точност какво е станало но си си спомня как
полицаите са търсили в жилището, през цялото време е бил с тях и е гледал
какво правят разследващите, като те не са им давали да „шават“ даже и за
цигара не са излизали, а са присъствали на извършваните от тях процесуални
действия.
При повторния си разпит свид.В. сочи, че пир извършените следствени
действия се е намирал в къщата на Л., но не се спомня какво точно се е
случило. Помни обаче, че полицейските служители са намерили портмоне и са
му го показали но не си спомня какво е имало вътре.
И двамата свидетели при повторния си разпит отричат подписите в
протокола за претърсване и изземване в неотложни случай обективиран на
л.27 от ДП да са техни.
Съдът в тази им част не кредитира показанията им, тъй като напълно дава
вяра на назначената и изготвена по делото съдебно графологическа
експертиза, която категорично сочи, че подписите са положени от двете
поемни лица. Подписите на протокола са значителен брой положени на всеки
лист в горен и долен край, като това определя и големия на брой материал
който вещото лице е изследвало. Факт е, че експерта не сочи каквото и да е
съмнение по отношение на положените множество подписи и е категоричен,
че те са поставени от двете поемни лица.
Протоколът за претърсване и изземване в неотложни случай одобрен от
съдия, е годно доказателствено средство, тъй като е съставен при спазване на
изискванията по НПК. В тази насока от разследващите правилно е съобразено,
че към следственото действие / претърсване и изземване / е пристъпено след
ангажиране на поемни лица / св. В. и св. К. /.
Неоснователно се оспорват показанията на свидетелите поемни лица,
като се изтъква, че претърсването и изземването не е проведено в тяхно
присъствие. Този довод не може да бъде споделен, тъй като от показанията на
свидетелите поемни лица е видно, че те са участвали при огледа и са
възприели намирането и изземването на веществените доказателства, макар и
дават противоречиви показания но при втория си разпит си спомниха детайли
от извършените процесуално следствени действия и факта, че в тяхно
3

присъствие е намерено ВД. За годността на протокола е от значение, че при
провеждане на процесуалното действие са участвали поемни лица, каквото е
изискването на НПК. Неоснователно се изтъква, че протоколът за с който са
иззети веществените доказателства, е изготвен в нарушение на НПК,
доколкото не е била налице хипотезата на неотложност. Този въпрос вече е
решен с надлежното одобрение на протокола от съдия при съответния съд. По
този начин преценката за законосъобразност на проведеното следствено
действие вече е направена, в какъвто случай, е недопустимо този въпрос да
бъде пререшаван.
Правилото за присъствие на поемни лица има отношение към гаранциите
за точно реализиране на целта на следственото действие така, както тя е
очертана в закона (чл. 155, ал. 1 НПК по отношение на огледа). Същността на
изпълняваната от тях процесуална функция е в това те да бъдат гарант за
правилното отразяване в съставения протокол на извършеното следствено
действие и съответно при оспорване на обективността на направените
отразявания или на тяхната точност и пълнота, да свидетелстват за оспорените
обстоятелства, евентуално да бъдат разпитани за други обстоятелства,
свързани с извършеното следствено действие и/или с констатациите при него,
които са наблюдавали. За това преди да пристъпи към някое от действията по
чл. 137, ал. 1 НПК, съответният орган е длъжен да осигури присъствието на
поемни лица и възможност те да проследят действията по извършването му
пълноценно. Неспазването на тези условия лишава извършеното действие от
процесуална валидност и протоколът за него не би могъл да служи за нуждите
на доказателствения процес, както вярно е заключил и въззивният съд.
Неуместно е в тази връзка извършеното в протеста позоваване на
постановките в решение № 468/2007 г. по к.н.д. № 225/2007 г. на ВКС, ІІІ н.о.,
доколкото те третират различна от настоящата процесуална ситуация, в която
поемни лица са присъствали по времето на проведения оглед и са им били
осигурени условия за възприемане на извършваните от компетентните органи
действия във връзка с него.
По начало законовият регламент за участие на поемни лица в
процесуално-следствените действия по гл. ХІV, раздели ІV – VІІ НПК (оглед,
претърсване и изземване, следствен експеримент и разпознаване)
представлява допълнителна гаранция от една страна за фактическото
съответствие на съответния доказателствен способ с процесуалните
изисквания, а от друга страна – за вярното отразяване на времето, мястото и
начина на осъществяване на съответното действие в протокола за него. При
това, не във всички случаи на разминаване между гласните доказателствени
средства и писменото доказателствено средство, се стига до извод за
негодност на последното. Това е така, тъй като субективните възприятия на
всяко лице са поставени в зависимост от различни фактори – напр. възраст,
психическо и здравословно състояние, способност за концентрация и пр. и от
свидетелите по начало не може да се изисква да пресъздават абсолютно точно
възприетите в предходен момент факти и обстоятелства. Няма изискване
4

поемните лица да помнят с точност извършените процесуално следствени
действия и иззети веществени доказателства. Затова годността на съответния
протокол за претърсване и изземване би се поставила под съмнение при
фрапиращо разминаване на отразеното в него с описаното от поемните лица в
една или друга насока - времето, мястото, начина на извършване на
действието и постигнатите от него доказателствени резултати. В конкретния
случай липсва каквото и да е съмнение относно това, че веществото е открито
в мъжката чантичка на подс.лице, а след това е било предявено на поемните
лица, които са подписали протокола без всякакво възражение. Предвид това
липсват основания за изключване на протокола за претърсване и изземване от
жилището в гр.И. от доказателствения материал. Формалното му съответствие
с процесуалните изисквания е без съмнение - действието е извършено в
присъствието на поемни лица, протоколът е одобрен от съдия и съдържа
изискваните от нормата на чл. 129 от НПК реквизити. Съдържимото в
показанията на поемните лица - св.В. и К., дава основание пък да се приеме,
че протоколът за претърсване на жилището отразява вярно развилите се
събития и тяхната хронология. Съдът не приема, че годността на протокола за
претърсване и изземване може да зависи от спомените на поемното лице и от
неговата добросъвестност при даване на показания пред съда.
В този смисъл показанията и на двете поемни лица съдът може да
определи като недобросъвестни с оглед обстоятелството, че посоченото
обстоятелство за несъответствие на подписите е напълно опровергано.
Безспорен факт е и разминаването в посочените от тях обстоятелства при
извършеното претърсване и изземване. Едва при втория разпит си спомниха,
че разследващите са имали изискване поемните лица да наблюдават всяко
действие на разследващите. В този смисъл съдът не може да даде вяра на
показанията им в цялост. Но от тях се установява, че разследващите са
спазили закона, извиквали са от поемните лица да присъстват и наблюдават
всяко действие по изземване на веществени доказателства. С оглед на така
изложеното съдът приема, че при извършеното действие по претърсване и
изземване не са допуснати процесуални нарушения и въз основа на него може
да постанови присъдата си.
В допълнение към изложеното и след като настоящият състав напълно
кредитира протокола за претърсване и изземване следва да се посочи, че
мъжката чантичка, в която е бил открит процесния наркотик е съдържала
личните документи на подсъдимото лице. Факт напълно установяващ, че тя се
е ползвала активно от него и именно той е лицето държало наркотичното
вещество, действие с което състава на престъплението е осъществен.
Подс.Л. дава обяснения по делото, в които сочи, че е присъствал при
извършеното претърсване и изземване в жилището на майка му. Пред него е
била претърсена мъжката чантичка, в която нищо не е било установено. Сочи,
че тази макар и негова чанта към монета била неизползваема от поне година.
Извежда твърдение, че при поредно претърсване на неговата чантичка е било
установено наркотичното вещество, което било изкарано от неустановено
5

място и посочено, че е намерено в чантата. Извежда твърдение, че
наркотичните вещества не са негови.
При анализ на обясненията дадени от подс.Л. след като съобрази
двойствения им процесуален характер - на доказателствено средство и
средство за защита. Поради това същите бяха подложени на внимателен
анализ и оценка. В делото не са установени факти, че чантата е била
претърсвана няколко пъти и при последното действие в нея вече са били
открити наркотичните вещества. Макар и некоректни в показанията на
поемното лице К. се сочи, че разследващите са изисквали от поемните лица да
наблюдават всички действия по извършеното изземване на ВД и в този смисъл
посоченото от подсъдимото лице не се потвърждава. В тази посока следва да
се разгледа и обстоятелството, че чантата е съдържала личните документи на
Л., факт установяващ, че той към момента активно ползва вещта. Поради това
съда приема, че посоченото от посъдимото лице е негова защитна версия.
Предвид горното, съдът намира от правна страна че подс. Л. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
чл.354а, ал.5 вр.ал.3 от НК, като на 27.01.2021 г. в гр. И., общ. А. обл. В., без
надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, държал високорискови наркотични вещества по смисъла на чл.
3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП, включени в Списък № 1 „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина", съгласно Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, а именно хероин с нетно тегло 1,59
грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин 45.73%, на
обща стойност 143.10 лева, като случаят е маловажен.
Съдът само ще посочи, че твърдението на прокурора, относно
попълнения текст от Л. в протокола за претърсване е факт не подлежащ на
коментар в наказателното производство. Съдебната практика от години е
константна, че изписаното самопризнание в тези протоколи не могат да се
ползват като доказателство в наказателния процес.
По въпроса за количеството и стойността на държаното наркотично
вещество, определящи случаят като маловажен, съдебната практика е
противоречива. Това се е наложило, т.к. не са налице абсолютни критерии за
квалифициране на едно деяние като маловажно, а това следва да се преценява
във всеки конкретен случай, като се вземат предвид всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, както и личността на подсъдимото
лице. Налице е изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, а
именно малкото количество, съответно ниската стойност на предмета на
престъплението. При тези данни за личността на и за обективните
характеристики на деянието му, действително извършеното е на границата
между квалификацията по ал. 3 и ал. 5 на чл. 354а от НК. Все пак съдебният
състав прецени, че процесното деяние разкрива сравнително ниска степен на
6

обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия вид. Касае се за
притежаване на малко количество наркотично вещество, с ниска стойност.
Съдебният състав отчита и личността на субекта, с всички
характеризиращи го обстоятелства, която разкрива една не ниска степен на
обществена опасност на дееца. Тук следва да се посочи, че действително
подс.Л. е осъждан за извършени от него престъпления от общ характер, но
спрямо него е постановена съдебна реабилитация, макар и няколко месеца
след извършване на настоящото деяние. Съдебната реабилитация е
постановена с определение от 17.08.2021г. на СпНС. Влязла е в сила и до
настоящият момент по делото не са ангажирани доказателства за други
извършени от Л. противоправни деяния. Безспорно у него постановените
присъди са изиграли своята роля и са довели до преосмисляне на престъпнато
му поведение и той в един продължителен период от време се е въздържал от
извършването на престъпни деяния.
Всичко установено и анализирано от съда, налага извод за по-ниска
степен на обществена опасност и морална укоримост и мотивира съдебния
състав да уважи претендиралия от защитата стремеж за социален интегритет
на подс.Л.. Процесното деянието е свързано само с държане на наркотично
вещество в малко количество не предназначено за продажба и самото деяние
не представлява особено тежък случай или такова свързано с разпространение
на наркотични вещества.
Всички изброени до тук обстоятелства са били неглижирани напълно
неоправдано на предходната досъдебна фаза, като за сметка на това
конкретната обществената опасност на деянието и дееца е била преувеличена.
Поради изложените съображения, макар деянието описано в
обстоятелствената част на прокурорския акт формално да осъществява
признаците на престъпния състав по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал.3, предл. 2-ро,
алт.1, т.1, пр.1 НК, същото разкрива незначителна по степен обществена
опасност, а това изключва неговия престъпен характер и потенциалната
възможност за използване на наказателна репресия спрямо подсъдимият. В
тази връзка следва да се подчертае, че за да представлява „маловажен случай”
по смисъла на чл. 354а, ал. 5 НК деянието също следва да разкрива определена
степен на обществена опасност, която да прави оправдано третирането му
като престъпление, каквито предпоставки след цялостния анализ на
приобщената по делото доказателствена маса не бяха констатирани.
Съдебният състав прецени, че процесното деяние разкрива сравнително
ниска степен на обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия
вид. Касае се за притежаване и то с цел лична употреба на малко количество
наркотично вещество, с ниска стойност.
Деянието съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 93 т.9 от НК,
тъй като с оглед незначителността на вредните последици и на другите
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случай на престъпленията
7

от този вид. Обстоятелствата, които обосновават този правен извод се свеждат
до конкретни обективни признаци на самото деяние и до обстоятелствата,
свързани с личността на подсъдимия, които обсъдени в съвкупност, разкриват
по-ниска степен на обществена опасност. Степента на обществена опасност
следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед степента на
посегателство върху обществените отношения, обект на престъплението.
Но въпреки, че съдът определя стореното деяние като маловажен случай
съобразно възведената квалификация по чл. 354а ал.5 от НК, не приема че са
налице основанията на чл. 9 ал.2 от НК. Съдът намира, че в случая не са
налице и предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 от НК. В разпоредбата
на чл.9, ал.2 от НК, са посочени обстоятелствата, които изключват
обществената опасност на деянието и респективно сочат, кога едно деяние е с
явно незначителна обществена опасност. Съгласно съдебната практика
наличието на малозначителност се определя от всички фактически
обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние. В случая от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че деецът
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
престъплението по чл.354а ал.5 от НК.
Съществената разлика в двете хипотези на чл. 9 ал. 2 от НК се изразява в
това, че малозначително е това деяние, което не оказва отрицателно
въздействие на обществените отношения или неговото въздействие е такова,
че не ги застрашава, което изключва обществената му опасност и от там не се
квалифицира като престъпление. Маловажният случай по чл. 93, т. 9 от НК се
характеризира с това, че деянието е общоопасно и на общо основание
съставлява престъпление, само че в сравнение с други прояви от същия вид е
по-малко тежко, докато деянието по чл.9 ал.2 от НК поради липса или явна
незначителност на обществената опасност въобще не е престъпление.
В заключение и за пълнота следва да бъде посочено, че всяко едно
престъпление трябва да е общественоопасно деяние - чл.9, ал.1 НК, което да
прави общественооправдано третирането на съответното поведение като
престъпление и да обоснове използването на средствата на наказателната
принуда за общественоприемливи. Действително с разпоредбата на чл. 354а
НК се защитават важни обществени отношения, свързани със здравето на
гражданите и преди всичко на младите хора, които преимуществено
употребяват наркотични вещества. Това обстоятелство е преценено от
законодателя при криминализиране на държането на високорисковите
наркотични вещества без надлежно разрешение. Всички случаи на
престъпления от този вид обаче следва да има определена степен на
обществена опасност, която да не е явно незначителна и да прави оправдано
третирането им като престъпления (в този смисъл Решение № 870 от
17.10.2005 г. на ВКС по н. д. № 242/2005 г., II н. о., докладчик съдията Е.
Авдева, Решение № 123 от 19.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 744/2009 г., НК, II
н. о., докладчик председателят Лиляна Методиева и др.). На тази плоскост
следва да бъде разгледано решение на ВКС № 362 от 15.07.2011г. по н.д.
8

1776/2011г. с което е изменено реш. по в.н.о.х.д №475/2010г. на АС-В., с което
прието, че въпреки, че подсъдимият е осъждан за такова престъпление и е
държал високорисково наркотично вещество на стойност 120,90 лева, то
деянието е съставомерно по ал. 5 на чл. 354а от НК. ВКС е преценил, че в
случая определящо за правната квалификация на деянието е количеството и
стойността на предмета на престъплението, като един от обективните белези
на деянието. Те не са високи, както по отношение на количеството, така и по
отношение на стойността и е приел,че правната квалификация следва да е по
чл. 354а ал.5 от НК въпреки, че лицето е осъждано за такова деяние и
стойността е по-голяма от настоящата. От това решение на ВКС могат да се
изведат и критериите за маловажност на деянието съобразно
съставомерността му по ал. 5 на чл. 354а от НК.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, осъждано физическо
лице.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги
е искал. Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелствата, че упражняват
фактическа власт върху наркотично вещество, от вид и със съдържание,
описани по-горе, така и че същите действия извършва по отношение на
високорисково наркотично вещество и без надлежно разрешение за това.
Така установената върху наркотичното вещество фактическа власт,
подс.Л., в последствие продължил да упражнява до намесата на органите на
реда. С това същият е осъществил една от формите на изпълнителното
деяние, съставомерно по чл. 354а, ал. 3 от НК, а именно държане на
посочените наркотични вещества.
Доколкото по делото не се установи подс.Л. да е придобил или държал
високорисковите наркотични вещества, въз основа на лицензия за
придобиване, преработване, съхраняване и употреба на същата, издадена при
реда и условията на чл. 32 и чл. 35 от ЗКНВП и от органите по чл. 16 и чл. 18
от същия закон, то следва да се приеме, че посочените действия е осъществил
незаконно, в нарушение на установения за това ред и без надлежно
разрешение за същото.
Безспорно към момента на извършване на деянието той е бил осъждан,
но това обстоятелсто не изключва възможността да се изследват и
положителните характеристични данни за извършителят и съобазно всички
тях да се определи, както съставомерността на деянието така и самото
наказание.
Причините за извършване на деянието са незачитане на правовия ред в
Република България.
За да определи наказанието на подс.Л., съдът прецени степента на
обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на
9

извършителя и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия, констатира
следното:
Всичко установено и анализирано от съда, налага извод за по-ниска
степен на обществена опасност и морална укоримост и мотивира съдебния
състав да уважи претендиралия от защитата стремеж за социален интегритет
на подс.Л..
Изложеното даде основание на съдебният състав да приеме, че
извършеното покрива състава на чл.354а ал.5, вр. ал.3 т.1 от НК. Такова е било
и становището на ВОС по ВНОХД № 86/2013 г. по аналогичен казус, като
съдът е позовал решението си, воден от ниската стойност и количество на
предмета на престъплението, желанието на лицето за интегритет в
обществото, както и негативните данни за личността на подсъдимия.
Деянието е извършено от подсъдимия чрез действие при форма на вината,
пряк умисъл при които той е съзнавал общественоопасния характер на
действията си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване.
При определяне вида и размера на наказанието.
Съдът, след като съобрази квалификацията на деянието, и данните за
личността на извършителя прецени, че следва да наложи наказание "Глоба"
при условията на чл.54 от НК. Като прецени степента на обществена опасност
на деянието, както и данните за личността на подсъдимия, неговото семейно
и имотно състояние, отчитайки наличието на смекчаващи и отегчаващите
отговорността обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия о наказание глоба
в размер на минималния предвиден в закона, а именно ГЛОБА в размер на
1000 лв.
Съдът прецени, че с това наказание, наложено в посочения по-горе
размер ще бъдат постигнати целите както на генералната, така и специалната
превенция и най-вече ще бъде въздействано предупредително и възпиращо по
отношение на подсъдимия.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимият
направените по делото разноски, както и унищожаване на Веществените
доказателства.
Водим от горното съдът постанови решението си.
Като призна подс.Л. за виновен, съдът му възложи направените по делото
разноски в полза на ОД МВР В..
Съдът на основание чл. 354а ал.6 от НК постанови веществените
доказателства да бъдат унищожени по съответния ред.
По горните съображения, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:
10

Номер на акта:	85
Дата:	19 март 2025 г. (в сила от 4 април 2025 г.)
Съдия:	Сияна Генадиева

Дело:	20233110203349
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 август 2023 г.

Присъда по дело №3349/2023 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите