№ 7244
гр. С., 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря И.Б.В.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20221110168354 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК и е образувано по предявен от
„З.Б.В.И.Г.“ ЕАД против С.О. иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Ищецът „З.Б.В.И.Г.” ЕАД извежда съдебно предявените субективни права при
твърдение, че между него и собственика на л.а. м. „Рено”, м. “Меган“, с рег. № *******,
съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за
застраховка “Каско”, скл. под формата на застрахователна полица № 47042217303001163, с
период на застрахователно покритие 05.08.2022г.- 04.08.2023г. Същият навежда твърдения,
че в срока на застрахователно покритие, на 02.09.2022г., е настъпило застрахователни
събитие- пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което били нанесени щети на
застрахования при ищеца лек автомобил. Според ищеца, причина за настъпилото ПТП е, че
автомобилът е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно. Собственикът на
автомобила уведомил застрахователя за настъпилото събитие, за което е образувана щета №
4704222222247869. Ищецът сочи, че на 09.09.2022г. е платил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на 201,85 лева.
В исковата молба са развити съображения, че съгласно чл. 31 ЗП, общината е отговорна
за изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища. С плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да осъди ответника да плати
сумата 201,85 лева, представляваща застрахователно обезщетение, платено по
1
застрахователна полица № 47042217303001163 за настъпило на 02.09.2022г. застрахователно
събитие, по повод което е образувана щета № 4704222222247869. Претендира разноски.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът С.О. е подал отговор на исковата молба, в
който се изразява становище за неоснователност на иска. В отговора се релевират доводи, че
ищецът не е представил протокол за ПТП, нито информация, че полицейските органи са
уведомени за настъпилото произшествие. Ответникът оспорва съществуването на
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил и
настъпването на застрахователно събитие. Същият сочи, че в случая няма данни за вида и
размера на препятствието на пътното платно. В отговора са развити съображения, че
водоотвеждащите устройства и канализационните шахти имат различно предназначение,
поради което канализационните шахти не са елемент на пътищата. С оглед изложеното
счита, че в случая не са налице основания за ангажиране на отговорността на
застрахователя.
В обобщение ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли да бъде
поставено решение, с което да отхвърли същия.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от третото лице
помагач на страната на ответника „С.В.“ АД, който изразява становище за неоснователност
на предявения иск. В отговора се навеждат доводи, че няма данни относно вида и
местоположението на пътното препятствие, представляващо необезопасена неравност по
пътя- шахта. Развити са съображения, че към датата на настъпване на застрахователното
събитие не са постъпвали сигнали за липсващ или отместен капак на канализационна шахта
или такъв, който не е на нивото на пътното платно в района, в който е настъпило ПТП. Сочи
се, че към датата на настъпване на произшествието дружеството не е извършвало ремонтни
дейности, които биха повлияли на състоянието на пътното платно.
Предвид изложеното, третото лице помагач “С.В.” АД счита предявеният иск за
неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
В срока и реда по чл. 131 ГПК третото лице помагач “Т.Г.Х.” АД е подал отговор на
исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. В отговора
се сочи, че между Столична страна и “Т.Г.Х.” АД е сключен договор № СОА19- ДГ55- 431/
24.06.2019г., с предмет поддръжка и ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в
С.О., зона 1, вкл. районите Витоша, Лозенец, Триадица. В обхвата на зоната се включват
посочените в стойностната сметка улици и булеварди, за които поддръжката се осъществява
на база показатели на изпълнение в зависимост определеното ниво на поддържане. За
пътния участък, попадащ в обхвата на приложение № 6 към договора изпълнителят носил
отговорност да осигури екип, който да следи и проверява степента на спазване на
необходимото ниво на поддържане. Третото лице помагач сочи, че процесният участък не
бил включен в обхвата на Приложение № 6 към договора и за него не се дължи абонаментна
поддръжка в обхвата на чл. 3 от договора. На следващо място, в отговора се поддържа, че
действително С.О. е възложила извършването на поддръжка на участъка от бул. “Черни
2
връх” до С. Ринг мол, но в предмета на възлагане не се включва ремонт на шахти по
пътното платно. Наведени са доводи, че ответникът е възлагал извършването на частични
ремонти на определени участъци от улицата, но по делото не се установява, че мястото,
където е възникнало ПТП се намира в този участък. В отговора са развити съображения, че в
случая не са констатирани некачествено извършени строително- ремонтни дейности (СМР),
като С.О. е платила възнаграждение за извършената работа.
С оглед изложеното, третото лице помагач “Т.Г.Х.” АД счита предявеният иск за
неоснователен.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
От събраните писмени доказателства- застрахователна полица № 47042217303001163/
05.08.2022г., се установява, че между ищцовото дружество и собственика на л.а. м. „Рено”,
м. “Меган“, с рег. № ******* съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз
основа на договор за застраховка “Каско” на МПС, с период на застрахователно покритие
05.08.2022г.- 04.08.2023г.
От събраните писмени и гласни доказателствени средства, чрез представеното
уведомление и показанията на св. К.Т., се установява, че на 02.09.2022г. е настъпило
пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което л.а. м. “Рено” се движил по бул.
“Околовръстен път”, в посока от магазин “Икеа” към ж.к. “Студентски град” и преди бул.
“Симеоновско шосе” преминал през необезопасена дупка, намираща се на пътното платно.
За настъпилото застрахователно събитие застрахованият е уведомил застрахователя, за
което е образувана щета № 4704222222247869. Установява се, че застрахователят е
определил застрахователно обезщетение в размер 201,85 лева, платено на 09.09.2022г.
Относно механизма на ПТП пред настоящата инстанция е назначена съдебна
автотехническа експертиза (САТЕ) и са събрани гласни доказателствени средства чрез
показанията на св. К.Т.. Съгласно заключението на САТЕ на 02.09.2022г. л.а. м. “Рено” се
движил по бул. “Околовръстен път”, в посока от магазин “Икеа” към ж.к. “Студентски град”
и преди бул. “Симеоновско шосе” преминал през необезопасена дупка, намираща се на
пътното платно. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че за да се увредят гума и
джанта на превозното средство дълбочината на дупката трябва да е не по- малка от 10
сантиметра, а скоростта, с която се е движил автомобила- около 40- 50 км/ч. Според
заключението на вещото лице, по лекия автомобил са настъпили вреди по предната лява
част на автомобила, които се намират в пряка причинна връзка. Експертът е дал заключение,
че средната пазарна стойност на вредите е 292,22 лева.
Св. К.Т. в показанията си потвърждава изложеното в частния свидетелстващ документ,
съставен от него- уведомление за щета, като твърди, че процесното ПТП е настъпило при
движение на лекия автомобил по бул. “Околовръстен път” към бул. „Симеоновско шосе”, в
посока ж.к. „Студентски град“. Същият сочи, че инцидента е настъпил при преминаване на
превозното средство през дупка на пътното платно. Свидетелят разяснява, че дупката
3
представлявала изронен около шахта асфалт с дълбочина над 10 сантиметра. Последният
твърди, че не е могъл да види дупката, тъй като същата не е била обозначена и пред него са
се движели други автомобили.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Релевантните за предмета на спора въпроси са наличието на сключен договор за
застраховка, механизма на ПТП и причинно- следствената връзка с настъпилите за
собственика на лекия автомобил вреди, обезщетени по валидно сключена застраховка
"Каско".
В конкретния случай от събраните писмени доказателства- застрахователна полица, се
установява, че между ищеца и собственика на л.а. м. “Рено”, м. “Меган“, с рег. № *******,
съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за
застраховка “Каско”, скл. под формата на застрахователна полица № 47042217303001163, с
период на застрахователно покритие 05.08.2022г.- 04.08.2023г.
Настъпването на събитие, представляващо покрит застрахователен риск, се установява
от събраните писмени и гласни доказателствени средства, чрез уведомлението за щета и
показанията на св. Т..
Механизма на ПТП се установява от заключението на САТЕ и показанията на св. Т..
Съгласно заключението на назначената САТЕ, вредите са причинени в резултат на
преминаване на лекия автомобил през дупка, находяща се на пътното платно, като
получените вреди са в пряка причинни- следствена връзка с механизма на ПТП.
Съгласно чл. 411 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на причинителят на вредите, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. От анализа на цитираната
разпоредба се налага извода, че за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка отговорния за деликта е необходимо да са налице следните три
групи юридически факти: от една страна възникнало право на увредения срещу
причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл. 47 -
49 от ЗЗД, при които суброгацията на застрахователя също е допустима (така изрично т. 15
от ППВС № 7/1978 г.), от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено
застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на
трето място - извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на
настъпилите вреди.
В настоящия случай, отговорността на ответника произтича от обстоятелството, че като
възложител на работа по смисъла на чл. 49 от ЗЗД обективно е допуснал наличието на дупка
на пътното платно, сама по себе си създаваща опасност за движението по пътищата, която
не е отремонтирал или обезопасил. Съгласно разпоредбата на чл. 31 от ЗП, изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища, публична общинска собственост (чл. 8,
ал. 3 от Закона), се осъществяват от общините, като съдържанието на тези дейности е
4
подробно определено в § 1, т. 12, 13 и 14 от Допълнителните разпоредби на ЗП,
включително поддържането на пътищата като дейност по осигуряване на необходими
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, с правомощия
на кмета на общината (чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП). Подобна е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
ЗДвП. В § 1, т. 13 и 14 от ПЗР на ЗП е дадена легална дефиниция на дейностите по ремонт и
поддържане, а именно: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на
транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с
изискванията на движението. Следователно, на ответника е възложено да полага грижа
по недопускането и отстраняването на дупки по общинските пътища. Неговата отговорност,
като гаранционно- обезпечителна, е обективна: независимо от наличието или липсата на
вина, той отговаря за действията или бездействията на работниците, които е натоварил с
извършване на възложената работа.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е пасивно материално легитимиран
да отговаря по предявения иск, защото произшествието е настъпило след преминаване на
автомобила през шахта. На първо място, от събраните писмени и гласни доказателствени
средства- уведомление за настъпило застрахователно събитие и показанията на св. Т., се
установява, че инцидентът е настъпил след преминаване на автомобила през дупка,
представляваща изронен асфалт около шахта. На следващо място, вещото лице категорично
изключва причината за ПТП да е преминаване на автомобила през шахта, като разяснява, че
в случай, че превозното средство премине през необезопасена шахта, вредите биха били по-
големи, вкл. по окачването.
Според чл. 400 КЗ , при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинените вреди. Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от
8.03.2006г. обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
превозни средства, съгласно приложения № 1 – 6. Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява
указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите когато обезщетението се
определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в
сервиз- в т.см. решение № 52 от 8.07.2010г. по т. дело № 652/2009г. на ВКС, ТК, I т.о.;
решение № 109/ 14.11.2009г. по т.д. № 870/2010г., решение № 153/22.12.2011 г. по т.д. №
896/ 2010г.; решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.о., с което на
материалноправния въпрос относно за приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/
08.03.2006г. на КФН Методика към имуществената застраховка "Каско на МПС" и
значението й за размера на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение е
даден отговор, че ”Методиката по Наредба № 24/ 08.03.2006г. на КФН не е задължителна, а
съставлява указание относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от
застрахователя в случаите, когато на същия не са представени надлежни
доказателства(фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното
5
обезщетение се определя по експертна оценка. Даденото в този смисъл разрешение важи
както за обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл. 213 КЗ”. При изчисляване на
обезщетението не следва да се прилага и коефициента на овехтяване. В т.см. решение № 79
от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009г., I т.о: „Размерът на застрахователното
обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на
имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6 от 2.02.2011г. на ВКС по
т.д. № 293/ 2010г., I т.о. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките
на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на
чл. 400 КЗ във връзка с чл. 203 ал. 2 КЗ във връзка с ал. 4 КЗ, изрично урежда, че когато
между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се
дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество (ал. 2) , т.е.
по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и с решение № 115 от
9.07.2009г. на ВКС по т.д. № 627/ 2008г., II т.о., ТК и решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС
по т. д. № 1069/ 2010г., II т.о., ТК. Конкретиката на случая сочи, че действителната стойност
на увреденото имущество е 292,22 лева, а платеното от застрахователя- 201,85 лева. С оглед
това, искът следва да бъде уважен до по- малката от двете суми- платеното застрахователно
обезщетение.
Изложеното обуславя извод за основателност на иска и неговото уважаване.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. При този изход на делото, право на
разноски има ищецът. Същият е представил доказателства, че е направил претендираните
разноски и е поискал присъждането им своевременно. В конкретния случай ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер на 50 лева, депозити за възнаграждение на
свидетел и вещо лице в размер на 350 лева, и адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева. Същият е представил доказателства за действителното извършване на разноските и е
поискал присъждането им своевременно. С оглед изложеното, на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 800 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, с ЕИК ********* да заплати на
“З.Б.В.И.Г.” АД, с ЕИК ********, сумата 201,85 лева, представляваща застрахователно
обезщетение, платено по застрахователна полица № 47042217303001163 за настъпило на
02.09.2022г. застрахователно събитие, по повод което е образувана щета №
4704222222247869, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-
15.12.2022г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр.
с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД; сумата 800 лева, представляваща направени пред настоящата
инстанция разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на “С.В.” АД и “Т.Г.Х.” АД като трети лица
помагачи на страната на С.О..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7