Р Е
Ш Е Н
И Е № 220
18.10.2018г., гр.Кюстендил
В
И М Е Т О Н А Н А Р
О Д
А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия,в публично заседание, проведено на осемнадесети септември, през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:Галина
Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
С участието на секретаря
В.Бараклийска,след като разгледа докладваното от съдия Стамова,
гр.д.№263/2018г. и, за да се произнесе взе предвид:
С решение от 17.05.2018г. по
гр.д.№2456/2017г. Кюстендилският районен съд е отхвърлил, като неоснователен
предявения от Р.В.В. *** срещу Д. *** иск за сумата от 10 000 лева,
претендирана, като обезщетение за причинени от ответника на ищеца неимуществени
вреди в резултат на извършено на 03.03.2012г. престъпление – причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за
живота, ведно със законната лихва върху същата, считано от 03.03.2013г. до
окончателното изплащане на сумата, както и на сторените по делото разноски.
Ищецът в срок е подал жалба срещу решението.Твърди, че
вземането не е погасено по давност, тъй като своевременно на 07.07.2013г. е
предявил граждански иск в образуваното наказателно производство, като до
14.04.2016г. когато е постановено решение по нохд.№491 от КнОС е бил налице
съдебен процес относно вземането, с оглед чл.115,ал.1 б.”ж” ЗЗД.Изразява
несъгласие и с мотивите на районния съд по размера на дължащото се обезщетение,
като заявява, че сумата от 5000 лева намира за несправедлива.Позовава се на
следните обстоятелства: представляващо опасност за живота увреждане,
продължителен период на възстановяване,продължаващ към момента и самото
естество на увреждането – при превишаване пределите на неизбежната отбрана.Моли
за отмяна на решението и уважаване на иска и то в пълния предявен размер от
10 000 лева.Претендира разноски.
Препис от жалбата е връчен на
насрещната страна.Писмен отговор не е подаден.
По същество страните заявяват искания
за уважаване съответно отхвърляне на иска.
Нови доказателства не са посочени.
От събраните в първоинстанционното
производство доказателства и безспорни между страните са следните
обстоятелства:
С присъда №56/19.06.2017г. на КнРС,
ответникът е признат за виновен за това, че на 03.03.2012г. в гр.Кюстендил , на
ул.”***”№*** в
складова база на „***”
ООД е причинил средна телесна повреда на В., изразяваща се в разстройство на
здравето, временно опасно за живота, следствие на прободно-порезно нараняване в
дясната половина на шията с обилно кръвотечение, като деянието е извършено при
превишаване предели на неизбежна отбрана, дължащо се на уплаха.Наказание не е
наложено.
Няма спор по делото, че тази присъда е
постановена, след като е била отменена друга присъда на районния съд,
признаваща обвиняемия за невинен и делото е било върнато за ново разглеждане.
Няма спор между страните за това, че е
бил предявен граждански иск от пострадалия, приет за съвместно разглеждане по
нохд №682/2013г. по което е постановена отменената присъда, искът е бил
предявен с писмена молба и приет за разглеждане с определение от открито
заседание от 08.10.2013г.
При новото разглеждане иска за
обезщетение не е бил предявен.
Няма спор за това, че увреждането на
ищеца е наложило оперативно лечение под обща венозна анестезия.
Със заключения с вх.№10009/17.04.2018г.
и №11607/08.05.2018г. на в.л.М. е
установено, че през целия лечебен период болният е имал страдание от болката,
търпял е физически дискомфорт.Причинена му е и психическа травма, има и белег
на шията представляващ траен козметичен дефект.Размерът на прободната рана в
резултат на нараняването е около 3 –
Свидетелката Владимирова установява обстоятелства,
свързани с проведена оперативна интервенция и лечението на ищеца.Твърди, че оперативна
интервенция е продължила около 5- 6 часа , последвана е била от престой в
интензивното, след това 1 седмица в болница, 1 месец превръзки.Първоначално
пострадалият не е могъл да говори, около
2 – 3 месеца, а и към момента гласът му спадал.Ходил на превръзки и промивки,
което е продължило около 6 месеца, след
което не е търсил допълнителна медицинска помощ.След изтичането на тези 6
месеца е продължил да работи.
Няма спор по делото, че при новото
разглеждане след отмяна на присъда по нохд №682/2013г. граждански иск не е бил
предявен.
Именно това обстоятелство е в основата
на извода на районния съд, че искът е неоснователен поради изтекла давност.Във
въззивната жалба липсват доводи опровергаващи тази констатация и обосноваващи
друг извод.
Давността не е била прекъсната тъй като предявения по нохд
№682/2013г. иск е бил отхвърлен, а при новото разглеждане иск не е бил предявен
– арг.чл.116 б.”б.” ЗЗД.
В тази смисъл се е произнесъл ВКС в
решение №452/20.05.2005г. по т.д.№748/2004г., ТК, ІІ т.о. - С подаването на
исковата молба и образуване на делото, давността се прекъсва, съгласно
чл.116,б.”б”, предл.І ЗЗД, а нова давност би започнала да тече, едва след като
приключи исковият процес.По този начин се проявява и ефектът на спирането по
смисъла на чл.115, ал.1 б.”ж” ЗЗД, за времето, докато трае съдебния процес на
вземането.При неуважаване на иска отпада с обратна сила ефектът на спирането на
давността и се осуетява прекъсването на давността.Само при наличие на влязло в
сила решение за уважаване на иска давността се прекъсва и съответно само при
тази хипотеза е приложима нормата на
чл.117 ЗЗД за последиците от прекъсване на давността.
Иначе, след като е причинено увреждането
на ищеца от ответника( за което е налице влязла в сила присъда), то следва че
са налице предпоставките по чл.45 ЗЗД за ангажиране на отговорността му,като
при това въззивния съд намира сумата от 5000 лева, като справедливо обезщетение
за претърпените болки и страдания.Този размер на обезщетението съдът намира за
справедлив, като взе предвид, в съответствие с предвиденото в ППВС №4/1968г.
следните конкретни обективно съществуващи обстоятелства: характера на
увреждането – средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето,
временно опасно за живота, извършено при условията на превишаване пределите на
неизбежната отбрана; период от около 6 месеца,през който пострадалият е търпял
болки, през който (около 2-3 месеца) не е могъл и да говори, съпътстващите
физически дискомфорт(нарушен говор, нарушено хранене) и психическа травма;
възрастта на пострадалия и данните за съществуващ траен козметичен дефект(груб
белег) и съществуващи и към момента проблеми с гласа от една страна и от друга:данните
от заключение на в.л. и свидетелски показания, за начина на протичане на
възстановителния процес – липса на данни за настъпили усложнения, фактът, че около 6 месеца след инцидента, В.
е бил трудоспособен и е продължил да работи.
С оглед на изложеното, решението
подлежи на потвърждаване.
Жалбата е неоснователна, затова на жалбоподателя не се дължат разноски – чл.78 ГПК.
Въззиваемата страна пък не е представила
доказателства за направени разноски, затова искането й за присъждане на
разноски е неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на
17.05.2018г. по гр.д.№2456/2017г. решение на КнРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд на Република България в 1 – месечен срок от връчването
му на страните.
Председател:
Членове: