ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20
гр. Силистра, 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500371 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 248 ГПК.
С определение № 341/28.09.22г., постановено по гр.д. № 52/2022г. по описа на ТРС,
съдът е оставил без уважение искането на ищеца С. Х. Д. за изменение на Решение №
115/20.06.2022 г. по гр.д.№ 52/2022 на Районен съд Тутракан в частта за разноските.
Недоволна от постановеното определение, е останал С. Х. Д., който чрез
процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок. Моли същото да
бъде отменено, като вместо него да се постанови друго, с което да се уважи молбата му
за за изменение на Решение № 115/20.06.2022 г. по гр.д.№ 52/2022 на Районен съд
Тутракан в частта за разноските.
Ответната страна Кооперация „Земеделска кооперация „Христо Ботев-92“ не
депозира отговор на частната жалба.
СОС, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по делото, прие за
установено следното:
Частната жалба е основателна.
Съгласно чл. 248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо
- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
В случая ищецът С. Х. Д. е депозирал пред ТРС искане за изменение на решението
в частта за разноските.
За да остави без уважение искането съдът е приел, че на ищеца не се дължат
разноски, тъй като искът е отхвърлен - чл. 78, ал. 3 ГПК.
В обжалваното определение ТРС е посочил, че според него не е налице хипотезата
на чл. 78, ал. 2 ГПК именно, защото ищецът е дал повод за завеждане на делото и при
настъпило плащане в хода на процеса, той е следвало да оттегли иска си, за да се
1
предпази от осъждането за разноски в полза на ответника. Липсата на такова оттегляне
се тълкува по съда като поддържане на иска.
Направил извод, че именно неоттеглянето и поддържането на неоснователния иск
за вземането, което е погасено след началото на процеса, е причината ответникът да
направи разноски за адвокат, които следва да се присъдят в тежест на ищеца по
правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК, защото искът, към момента на приключване на
съдебното дирене, е преценен от съда като неоснователен.
Частният жалбоподател сочи, че ответникът има право на разноски по делото
независимо от изхода на спора, доколкото не е станал причина за завеждането му (чл.
78, ал. 2 ГПК). Той има право на разноски и при отхвърляне на иска изцяло или
частично (чл. 78, ал. 3 ГПК) и при прекратяване на делото (чл. 78, ал. 4 ГПК), но във
всеки случай обаче при решаване на въпроса за разпределяне на отговорността за
разноските съдът съобразява причината за отхвърляне на иска или за прекратяване на
производството и доколко то се дължи на новонастъпили факти, както и дали
ответникът с поведението си е дал повод за завеждането му.
Настоящата инстанция, съобразявайки обстоятелството, че в случая не може да се
приеме, че ответникът не е дал повод с поведението си за завеждане на иска /както е
посочил и първоинстанционния съд в мотивите на постановеното от него решение/,
тъй като е извършил плащане на исковата претенция след предявяването й пред съда и
до това предявяване се е стигнало вследствие на незаконосъобразното негово действие
по уволнението на ищеца и последващата пасивност за събиране на информация за
начисляване и изплащане на обезщетението, то същият следва да понесе и тежестта за
разноските в процеса.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, като тези
предпоставки са дадени кумулативно, а в случая първата не е налице. Следователно в
случая разноските следва да се присъдят в полза на ищеца.
Несъстоятелен е доводът на ТРС, че за да не поеме тежестта на разноските ищецът
е следвало да оттегли иска си. Дори при отхвърляне на иска поради настъпило в хода
на процеса плащане, се дължат разноски в полза на ищеца, след като с поведението си
ответникът е станал повод за завеждането на делото. В този смисъл е и константната
практика на ВКС, включително и изложените разсъждения по въпроса в най-новата
такава - Определение № 31 от 19.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1391/2020 г., II т. о., ТК и
Решение № 79 от 3.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4315/2021 г., I г. о.
Ето защо, обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се
постанови друго, с което да се присъдят направените деловодни разноски по делото в
полза на ищеца съгласно представения от него списък на стр.36 от
първоинстанционното дело – заплатени 500лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, СОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 341/28.09.22г., постановено по гр.д. № 52/2022г. по описа
на ТРС, съдът е оставил без уважение искането на ищеца С. Х. Д. за изменение на
Решение № 115/20.06.2022 г. по гр.д.№ 52/2022 на Районен съд Тутракан в частта за
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 115/20.06.2022 г. по гр.д.№ 52/2022 на Районен съд Тутракан
2
в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Кооперация „Земеделска кооперация „Христо Ботев-92“ с ЕИК
********* да плати на С. Х. Д. сумата от 500 /петстотин лева/лв. – направени от
последния разноски по гр.д. № 52/2022г. по описа на ТРС.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3