№ 60
гр. С., 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.ев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500762 по описа за 2023 година
С решение № 101 от 31.08.2023 год. по гр. дело № 639/2022 год. Пирдопският
районен съд е признал за установено в отношенията между страните, че ищецът Т. Ц. Т. от
с. Ч. не дължи на ответника „В..И .К.“ ЕООД, гр. С. сумата 2 815,08 лева, представляваща
служебно начислена по партида с абонатен номер № 16310549 вода /корекция на сметка/ за
периода: декември 2021 год. – ноември 2022 год. за адрес: гр. З., ул. „Б.“ № 5-7, по иска с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като е отхвърлил иска за сумата от 552,56 лева. С
решението ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 560 лева, представляваща
направени по делото разноски, съобразно уважената част от иска.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в частта,
с която е уважен предявения иск с твърдения, че същото противоречи на материалния закон
и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови
друго, с което да отхвърли изцяло иска.
Ищецът оспорва въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът твърди в исковата молба, че на 14.11.2022 год. била извършена проверка от
служители на ответника в имота му в гр. З., ул. „Б.“ № 5-7, в който никой не живее. На
място били съставени протокол № 465/14.11.2022 год., нечетлив, както и контролен лист.
1
Било му обяснено, че в седемдневен срок трябва да монтира водомер, което направил.
Впоследствие ищецът получил писмо от ответника от 06.12.2022 год., с което го уведомил,
че дължи сумата 3 367,64 лева с ДДС – цена на изразходвано количество вода от м. декември
2021 год. до м. ноември 2022 год. Не е съгласен с констатациите в протокола и счита, че не
дължи посочената сума.
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от
ГПК. Счита иска за неоснователен, тъй като ищецът е потребител на ВиК услуги по смисъла
на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители на
дружеството-оператор, като на името на ищеца е открита партида № 16310549 за имот,
находящ се в гр. З., ул. „Б.“ № 5-7. При направената проверка на 14.11.2022 год. в обекта
служители на ответника констатирали, че в имота на абоната има отклонение, което не
преминава през водоизмерителния уред, като монтираното едно измервателно устройство не
обхваща цялата консумирана вода в имота – нарушение по чл. 12, ал. 2 и чл. 13 от Наредба
№ 4/14.09.2004 год. на МРРБ. Поради това е налице основание за прилагане на санкцията,
предвидена в чл. 37, ал. 1 от Наредбата. Сумата по корекцията се дължи, независимо от това
дали е доказано виновно поведение на абоната, като компенсация за неотчетена въобще или
отчетена в по-малки стойности за определен период консумация. Сочи, че в тези случаи
количеството доставена вода се определя по реда на чл. 35, ал. 6 от наредбата за
едногодишен период, ако не е установен по-кратък, като разходът на вода се установява
съобразно пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1.0 м./с.
По делото са представени констативен протокол № 465/14.11.2022 год., докладна
записка във връзка извършената корекция и Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите на ответния оператор. Според констативния протокол „при спрян
спирателен кран преди водомера в дясната част на имота, втори парцел със СВО на ¾
поцинкована тръба за имота няма водомер, като водата не се измерва и не се заплаща от
абоната“.
Според показанията на св. Б. – служител в ответното дружество на длъжността
„технически сътрудник, проверка ВиК“, на 14.11.2022 год. била извършена случайна
проверка в имота на ищеца, като на място присъствала инкасаторката, която обяснила, че
не е отчела показания от водомера за процесния абонат. Свидетелят влязъл, за да бъде
отчетен водомера. Пускайки вода от чешмата в двора на къщата било установено, че
потребеното количество не се измерва от водомера. Собственикът обяснил, че навремето
парцелът представлявал две отделни дворни места, захранени отделно с вода, които след
това били обединени. Второто място нямало водомер, но не било прекъснато
водоподаването. На място бил съставен приложеният по делото констативен протокол, след
което служителят спрял водоподаването от спирателния кран.
Според показанията на св. И. – приятел на ищеца, една седмица преди откриването
на ловния сезон през 2022 год., през м. септември представителите на ловната организация
се събрали в дома на ищеца в гр. З.. Същият има и имот в с. Ч.. Ищецът помолил свидетеля
2
да пусне водата от чешмата в двора. Свидетелят използвал водопроводни ключове, махнал
една тапа на тръбата на външната чешма, след което сложил канелка, която специално
донесъл, и тогава чак била пусната водата. Свидетелят предполага, че дотогава чешмата не
била ползвана.
Съгласно заключението на приетата съдебно-техническа експертиза на в.л. Н. от
14.06.2023 год. констатацията от проверката е за абонатен номер ********* с титуляр ищеца
и е вписана в контролен лист 0012289, съставен от представители на оператора на
14.11.2022 год. Констатираната нередност е за неспазване на нормативните изисквания на
Наредба № 4 от 2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи в нарушение на чл. 37, ал. 1 от
същата наредба. Поради тази причина изразходваното количество вода, въз основа на което
е необходимо да бъдат заплатени ВиК услугите, е определено от оператора в съответствие с
чл. 35, ал. 5 и 6 за едногодишен изминал период от м. декември 2021 год. до м. ноември 2022
год. При направения от вещото лице оглед е установено, че водоснабдяваният обект е с
административен адрес гр. З., ул. „Б.“ № 5-7 и представлява два УПИ с фамилна сграда –
двуетажна къща. Водомерната шахта е в двора на левия /западния/ имот, където е къщата.
Десният имот видимо от улицата не може да се констатира дали е застроен. Изчисленият
размер на корекцията относно разхода на вода на ищеца отговаря на формулата на чл. 35,
ал. 6 от Наредба № 4/2004 год. и е за едногодишен период в съответствие с чл. 37, ал. 1 от
същата наредба. Преизчисляването е направено от оператора по цена на ВиК услугата
„Доставка на вода на потребителите“, утвърдена от КЕВР и съответстваща на процесния
едногодишен период. Разликата между изчисленото в експертизата и това на оператора – 24
куб.м. /1,07%/ е в рамките на допустимите граници.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК. В тежест на ответника е да установи, че през процесния период между
страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за доставка на В и К
услуги, възникнало по силата на чл. 50 от ОУ на ответника, както и че поради незаконно
присъединяване към водопроводните и канализационните системи е налице основание за
извършване на корекция на сметката на абоната по реда на Наредба № 4/2004 год. и че
размера на изискуемото вземане по см. на чл. 49-50 от ОУ е правилно определен.
При възникване на облигационно отношение между ВиК оператор и потребител,
последният би имал общото задължение да се грижи и отговаря за правомерното
водоснабдяване на имота си и да ползва ВиК услугите само чрез законно изградени и
присъединени към публичната водоснабдителна и канализационна системи отклонения, в
който смисъл е и чл. 5, т. 2 от ОУ.
В Наредба № 4/14.09.2004 г. са уредени условията и реда за присъединяване на
потребителите и условията и реда за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Всяко присъединяване към водоснабдителната мрежа и ползването й не по
3
нормативно установения ред, е незаконно, като в чл. 37, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че
при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните
системи съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените
количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се
докаже, че периодът е по-малък. По същия ред се определя и количеството изразходвана
вода в случаите на нарушаване на пломбите и физически въздействия върху водомерите,
причинили тяхната повреда. От представения по делото констативен протокол от 14.11.2022
год. се установява, че е налице незаконно присъединяване към водопреносната мрежа, като е
изградено отклонение, което не е свързано с поставения в процесния имот водомер, като
неотчитаното количество вода е използвано в имота на ищеца за захранване на градинска
чешма. Протоколът е съставен и подписан от служителя С. Б. и свидетеля Б.И., а като
клиент е посочен ищеца по делото, като няма спор, че именно последният е собственик на
водоснабдения имот. Именно с този протокол е установено незаконното отклонение, като
съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 37, ал. 3 от Наредбата незаконното
присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи се установява и
доказва с протокол, съставен от длъжностно лице на оператора. Протоколът се подписва от
длъжностното лице и от най-малко един свидетел, който може да бъде лице от състава на
оператора. В случая е съставен надлежен протокол, подписан от две лица, което отговаря на
изискванията на посочената норма.
С оглед констатациите в протокола и показанията на разпитания по делото свидетел
Б., които напълно им съответстват, съдът приема, че по делото е доказано по категоричен
начин, че към датата на проверката – 14.11.2022 год. в имота на ищеца е имало
нерегеламентирано отклонение от ВиК мрежата, без същото да е било снабдено с отчитащо
средство за преминаващата през него вода. Това представлява присъединяване към
водопреносната мрежа не по установения в Наредбата ред, което го прави незаконно.
Разпоредбите на Наредба № 4/2004 г., приложима към процесното правоотношение, не дават
легална дефиниция на понятието "незаконно присъединяване". Това понятие може да бъде
дефинирано при тълкуване на разпоредбите й в смисъл, че това е такова свързване към
водопроводната система, при което са създадени предпоставки за преминаване на водни
количества, без същите да бъдат измерени чрез измервателен уред, т. е. без заплащане на
получената услуга от потребителя. В този случай, съгласно чл. 37, ал. 1 от Наредбата,
потребителят дължи заплащане на изразходваните, отведените и пречистените количества
вода, определени по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредбата за едногодишен период, освен ако се
докаже, че периодът е по-малък. Ищецът се явява абонат и ползвател на услугите на
ответното дружество, поради което неговата отговорност е договорна, а не деликтна.
Отговорността му произтича от неизпълнение на задължението му ползването на ВиК
услуги да става само чрез законно изградени отклонения, при наличие на средства за
измерване на потребеното количество. Отговорността по чл. 37 от Наредбата и аналогично
предвидената в чл. 50 от ОУ е за консумиране или създаване на условия за консумиране на
вода извън нормативно установения ред и без това да се отчита или заплаща. За да се
4
ангажира тази отговорност, не е необходимо да се установява кой е извършил нарушението
и че това е именно потребителят или лица, за които същият отговаря, нито кога и при какви
обстоятелства е извършено нарушението, защото при спецификата на услугата потребителят
има общото задължение да се грижи и отговаря за правомерното водоснабдяване на обекта
си. Отговорността възниква за потребителя при извършена констатация за такива
нарушения, каквато в случая е налице. Нарушението следва да е извършено виновно, като са
относими и двете форми на вина /умисъл или небрежност/, като вината се предполага до
доказване на противното. Принципът за презюмиране на вината е общ както за деликтната
отговорност, така и за договорната такава, а в настоящия случай тази презумпция не е
оборена. В изложения смисъл е и съдебната практика на ВКС – Решение № 4/04.06.2014 г.
по дело № 3756/2013 г. на ВКС, ГК, III г. о. и Решение № 152/06.11.2019 г. по дело №
4379/2018 на ВКС, ГК, III г. о.
Съгласно нормите на Наредбата в редакцията им към датата на установяване на
нарушението, изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по
реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък.
Съгласно чл. 35, ал. 6, разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на
водата със скорост 1, 0 m/s. В чл. 49 вр. чл. 50 от приложимите между страните общи
условия към договора за доставка на ВиК услуги обаче е предвидено, че разходът на вода се
изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1
m/s за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. От това следва, че
предвиденият в ОУ режим е по-благоприятен от този в Наредбата. И тъй като отношенията
между страните почиват на договорно основание, а при тях действа автономията на
договаряне, съдът приема, че е допустимо отклонение от правилото на Наредбата, което е в
полза на потребителя. Ето защо, при изчисляване размера на дължимото обезщетение следва
да бъде приложен по-благоприятния режим, уреден в Общите условия.
Нормативната уредба и Общите условия, регулиращи договора, предвиждат
механизъм за отстраняване на последиците от виновното договорно неизпълнение на
задълженията на потребителя чрез заплащане от него на цена, определена въз основа на
предполагаемия обем неправомерно ползвана услуга. Тъй като установяването на
конкретния момент, в който е извършено неправомерното свързване, и на конкретните
водни количества, черпени по този начин, е фактически затруднено, законодателят е въвел
формула за изчисляване на дължимата цена, основавайки се на стандартно ползване за
съответния водопровод. Това обаче не дерогира принципа, че на обезщетяване подлежат
действителните вреди, а според чл. 37, ал. 1 от Наредбата потребителят дължи заплащане на
изразходваните, отведените и пречистените количества вода, определени по реда на чл. 35,
ал. 6 от Наредбата за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък.
От показанията на св. И. се установява, че на въпросното отклонение е имало
поставена тапа и по молба на ищеца свидетелят я е махнал и е поставил „канелка“, което да
5
позволява пускане на водата, като това е направено една седмица преди началото на м.
октомври 2022 год., т.е. на 24.09.2022 год. Установено е по делото, че към този момент
ищецът живеел постоянно в друг имот, а не в процесния. Поради това настоящия състав
намира, че едва след тези технически действия от страна на свидетеля реално е започнало
потребление на вода, което е продължило до момента на проверката – 14.11.2022 год. В този
смисъл въззивната инстанция споделя и препраща и към мотивите на районния съд в
обжалваното решение, поради което периодът на потребление на вода от ищеца в резултат
на това незаконно присъединяване е по-малък от една година, а именно – 51 дни, като
именно за този период е следвало да се извърши корекция и на ищеца да се начисли сума за
потребление по формулата, заложена в Наредбата и Общите условия на оператора.
С оглед това обезщетението, което се дължи на ответното дружество следва да се
определи на база действително претърпените вреди от оператора – водоползване за
посочения период от 51 дни, което не е отчетено и заплатено. Въз основа на заключението
на вещото лице, според което приетият разход е 6.1212 куб.м. вода за едно денонощие с
продължителност 6 часа, за периода 24.09.2022 год. – 14.11.2022 год. разходът възлиза на
312.1812 куб.м., който именно е максималният разход за установения период на ползване на
вода от незаконното отклонение. Общата стойност на разхода възлиза на 552,56 лева
/312.1812 куб.м. х 1,77 лв. с ДДС/, какъвто е и реалният размер на претърпените вреди от
ответника.
По изложените съображения дължимата сума от ищеца на ВиК оператора възлиза на
552,56 лева, поради което отрицателният установителен иск е основателен за останалата
част до пълния предявен размер от 3 367,64 лева, или – за сумата от 2 815,08 лева,
представляваща неоснователно служебно начислена по партида с абонатен номер №
16310549 вода /корекция/ за периода м. декември 2021 год. – 24.09.2022 год.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сумата 550 лева, представляваща направените в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 101 от 31.08.2023 год. по гр.д. № 639/2022 год. на
Пирдопския районен съд в ЧАСТТА, с която съдът е признал за установено в отношенията
между страните, че ищецът Т. Ц. Т. от с. Ч. не дължи на ответника „В..И .К.“ ЕООД, гр. С.
сумата 2 815,08 лева, представляваща част от служебно начислена по партида с абонатен
номер № 16310549 вода /корекция на сметка/ за периода: декември 2021 год. – ноември 2022
6
год. за адрес: гр. З., ул. „Б.“ № 5-7, по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и
в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 560 лева, представляваща
направени по делото разноски, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „В..И .К.“ ЕООД, гр. С. да заплати на Т. Ц. Т. ЕГН ********** от с. Ч.
сумата 550 лева, представляваща направените във въззивното производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7