Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 168 /13.03.2019 година,
град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд,
Девети граждански състав
на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело № 1802 по описа на съда
за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова
молба от „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД срещу Г.В.И..
Ищецът твърди, че на 15.08.2016 г. „Сити
Кеш" ООД като заемодател и ответникът като заемател сключили договор за
паричен заем с № 83894, по силата на който му бил предоставен паричен заем в
размер на 1000,00 лева. Заемателят дължал договорна лихва в размер на 140,18
лева, като общата стойност на плащанията по заема била в размер на 1140,18
лева, платими на 34 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 33,53
лева, при първа погасителна вноска на 22.08.2016 г. и последна погасителна
вноска с падеж на плащане 10.04.2017 г. Съгласно чл. 7, ал. 4 от договора за
кредит и общите условия, всички задължения по договора за кредит ставали автоматично предсрочно изискуеми в
случай на забава на плащане на четири погасителни вноски, считано от падежа на
четвъртата погасителна вноска при ежеседмично плащане. В този случай
заемодателят имал право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост в размер
на 20% от дължимата до пълното погасяване на договора сума, представляваща
непогасена главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на договорно
задължение. Поради допусната от заемателя забава на плащане на четири седмични
погасителни вноски била настъпила автоматична предсрочна изискуемост, считано
от 26.09.2016 г., поради което заемодателят начислил наустойка в размер на
369,19 лева, представляваща 20% от сумата от 1845,96 лева, формирана от сбора
на остатъците на главница, договорна лихва и неустойка, дължими до края на
срока на договора. С подписване на договора за заем, заемателят се задължил в
3-дневен срок от подписване на договора, да предостави на заемодателя поне две
от уговорените в договора обезпечения, като в противен случай дължал на
заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Поради
неизпълнение на задължението за предоставяне от заемателя на поне две от
уговорените от страните обезпечения, на същия била начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 821,78 лева, която била разсрочена на 34 равни вноски,
всяка в размер на 24,17 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Така погасителната вноска, което
заемателя следвало да плати, била в размер на 57,70 лева. Съгласно общите
условия, в случай че заемателят забавел плащането на дължима погасителна
вноска, същият дължал обезщетение в размер на законната лихва за забава за
всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до
окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На това основание, на
заемателя било начислено обезщетение за забава в размер на 153,53 лева за
периода от 27.09.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Сумата,
която била погасена, била в общ размер на 116,00 лева, с която били погасени,
както следва: главица 51,88 лева, договорна лихва 15,18 лева, неустойка за
неизпълнение на договорно задължение 48,94 лева. В случая предсрочната
изискуемост била настъпила автоматично на 26.09.2016 г., като в договора
страните се уговорили, че не е необходимо заемодателят да уведомява
допълнително заемателя за настъпването й. Ето защо, ответникът дължал и законна
лихва за забава върху главницата в размер на 948,12 лв. за периода от
27.09.2016 г. до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. На 21.07.2017 г. „Сити Кеш" ООД и ищецът сключили договор за
покупко-продажба на вземания (цесия), като с Приложение № 1 към него от
21.07.2017 г. гореописаните вземания му били прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен за станалата
продажба на вземането от името на „Сити кеш" ООД, чрез пълномощника
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с уведомително писмо, изпратено с
известие за доставяне. Сочи се и че за заплащането им ищецът подал заявление по
чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 811/2018 г. По него била
издадена исканата заповед за изпълнение, но същата била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска да бъде постановено
решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца спрямо
него, както следва: сумата 948,12
лева, представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № 83894 от
15.08.2016 г. между „Сити Кеш" ООД и Г.В.И., сумата 125,00 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 05.09.2016 г. до 10.04.2017 г.,
сумата 772,84 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, сумата 369,19 лева, представляваща неустойка за предсрочна
изискуемост, начислена еднократно, сумата от 153,53 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 27.09.2016 г. до дата на подаване на
заявлението в съда, прехвърлени на 21.07.2017 г. с Приложение № 1 към договор
за покупко-продажба на вземания (цесия) от 21.07.2017 г. между "Сити
кеш" ООД на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 811/2018 г.
по описа на РС – Хасково. Претендират се и направените деловодни разноски в
настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
Ответникът, чрез назначения му особен
представител, счита предявените искове за допустими, но
неоснователни, поради ги оспорва изцяло по основание и по размер. Твърди се, че ответникът не бил уведомен за извършената цесия по
какъвто и да било начин, поради което ищецът не притежавал качеството кредитор на ответника и
нямал никакви финансови отношения с него, поради което претенциите му били
изцяло неоснователни. Алтернативно се оспорва и размера на главницата,
възнаградителната лихва и обезщетението за забава, тъй като не можело да се
приеме за безспорен между страните факта на твърдяното от ищеца просрочие и
неплащане на погасителни вноски по предоставения кредит. Не били представени и
доказателства относно обявяването на предсрочната изискуемост на задължението
по договора за кредит. В тази връзка се поддържа, че било необходимо
волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, да
достигне до кредитополучателя, каквито доказателства нямало по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в съвкупност, както и доводите на страните,
съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 15.08.2016 г. ответникът е сключил
с „Сити Кеш" ООД договор за паричен заем № 83894, който наред с молбата за сключването му, погасителния план към договора, Общите условия по договора за заем, Стандартен европейски формуляр за
представяне на информация за потребителски кредити, са представени по делото и от тях е видно, че
имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което
същото не следва да се излага отново текстуално, като при
необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни
доводи, основани на тях.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2017 г. „Сити Кеш" ООД е прехвърлило на ищцовото дружество свои
вземания, подробно описани в Приложение № 1, сред които и спрямо
ответника.
С писмо към същия договор „Сити Кеш" ООД е потвърдило извършената цесия съгласно
горепосочения договор.
С пълномощно „Сити Кеш" ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД с правото да уведоми от негово име
длъжниците за извършената цесия.
С писма изх. № УПЦ-П-СТК/83894 от 28.07.2017
г. и от 04.07.2018 г. ищецът, в
качеството си на пълномощник на „Сити Кеш" ООД, е уведомил
ответника за извършената цесия и го е поканил в 5-дневен срок от получаването да
погаси задължението.
Според представените обратни разписки към
известията за доставяне писмата са непотърсени от получателя.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. №
361/2018 г. по описа на РС - Хасково, приложено по настоящото производство, се
установява, че въз основа на заявление с вх. № 2529/06.02.2018 г. в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед № 149/07.02.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от: 2 027,05 лв. за главница по договор за заем № 1171-10160841 от 18.02.2017 г., с 394,17 лв. договорна лихва по него от 17.03.2017 г. до 26.01.2018 г., с
55,93 лв. лихва за забава по него от 18.03.2017 г. до 05.02.2018 г., с 579,60
лв. пакетна цена по договор за допълнителни услуги от 17.03.2017 г. до
26.01.2018 г., с 50,21 лв. лихва за забава по него от 18.03.2017 г. до
05.02.2018 г., с 1 593,90 лв. застрахователна премия по него от 17.03.2017
г. до 26.01.2018 г., и законната лихва върху главницата от 06.02.2018 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 94,02 лв., платена държавна такса и
50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение - разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК и с разпореждане от 26.04.2018 г., връчено на ищеца на 11.05.2018 г., е
указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен
срок от съобщението и последният е сторил това.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и
неоспорено от страните, се установява, че заемополучателят е получил сумата от 1000 лв. с подписването на договора за паричен заем. По същия е постъпила сума за
погасяване на кредита в размер на 116 лв., като размерите на останалите дължими
суми са: 948,12 лв. - главница, 125 лв. - договорна лихва, 772,84 лв. –
неустойка, 369,19 лв. – еднократна неустойка предсрочна изискуемост, 153,33 лв.
- обезщетение за забава.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на делото са предявени при
условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат
от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно
процесните вземания при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни, като съображенията за това са следните:
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени
доказателства се установява по несъмнен начин, че между ответника и „Сити Кеш" ООД е бил сключен валиден договор за потребителски кредит. Съдържанието на това правоотношение е подробно регламентирано в представените договор за паричен заем № 83894/15.08.2016 г., молбата за сключването му, погасителния план към договора, Общите условия по договора за заем. Тези документи
са подписани и от ответника, като автентичността им не е оспорена
от него. Ето защо следва да се приеме, че са породили уговорените с тях правни последици, а именно дружеството
му е отпуснало кредит, който е трябвало да се погаси чрез изплащането на
определени вноски в предвидените срокове и размери. На следващо място не се
спори, а и от кредитираното заключение на вещото лице Р.К. се установява, че
ответникът не е погасявал текущите си задължения съобразно уговореното, както и
размерът на непогасения остатък на дължимите от него вноски. По делото не се
твърди, а и не са ангажирани доказателства за изплащането им. От приетия и
неоспорен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2017 г. и Приложение № 1 към него се установява, че процесните вземания са прехвърлени валидно на ищеца. Направеното от особения
представител на ответника възражение, основаващо се на
нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, според която прехвърлянето на
вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор, обаче се явява основателно. От представените по делото доказателства се установява,
че ищецът-цесионер по силата на изрично
пълномощно, дадено му от цедента е изпратил две съобщения за извършената цесия, но същите не са били получени от ответника-длъжник. Обстоятелството, че
пратката не е била потърсена от получателя не е
автаматично свързано с настъпването на неблагоприятни за него последици, а
именно, че е налице редовно връчване на съобщението. Оставянето на известие в
пощенската кутия от пощенския оператор не е равнозначно на връчване, предвид
липсата на законодателно предвидена фикция, че непотърсената пратка е връчена. Макар в т. 17 от Общите условия към договора за
заем да е предвидено всички съобщения и изявления на
заемодателя отправени към заемополучателя да се считат за получени и узнати от заемополучателя, ако бъдат изпратени на
който и да е от адресите, посочени в искането за заем, както и че при неуведомяване от страна на
заемополучателя за настъпила промяна на декларираните от него данни и
обстоятелства, включително и промяна в постоянен и
настоящ адрес, изпратените му от заемодателя съобщения да се считат за
получени, дори и когато адресът е променен, с оглед липсата на ясно
разписани в договора правила относно предпоставките, при които кредиторът може
да счита, че опитът му за връчване представлява полагане на дължимата грижа и
при липса на изрично обвързване на неуспешния опит за връчване с конкретни
последици за получаващата страна, следва да се приеме, че тази договорната клауза не предвижда
фингирано връчване на съобщения /в
този смисъл е и Решение № 148
от 02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС/. Предвид наличието на допълнителни данни за местоработата на ответника, ищецът е следвало да положи
дължимата грижа, чрез предприемане на ново връчване на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, доказателства за извършването
на което не са представени, включително и такива, от които да се установи, че е
бил уведомен за извършената цесия по телефона, посочен в искането за заем, било
в лично качество, било чрез съпругата му, имената и ЕГН на която съща са посочени в искането. Отделно от това е уместно да се отбележи, че процесният договор за кредит е
сключен между цедента и длъжника, а цесионерът се явява трето лице по отношение
на постигнатото съглашение, поради което уредените в същия права и задължения не произвеждат действие спрямо него.
Що се отнася до задължението, регламентирано в чл. 99, ал. 1, вр. чл. 90, ал. 1
ЗГР, неговото неизпълнение съобразно чл. 116, ал. 2 от същия закон е обвързано
единствено с административнонаказателна отговорност, а и в случая липсват доказателства ответникът да е променил адреса си. Съобщаване за извършеното прехвърляне
на вземането не може да се приеме, че е осъществено нито чрез връчване на
заповедта за изпълнение на парично задължение, нито с получаване на преписа от
исковата молба и приложенията към нея, сред които и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, доколкото и в двете производства то е извършено при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Действително в посочената разпоредбата е предвидено, че съобщението се смята за
връчено с изтичането на срока за получаване му от канцеларията на съда, но
следва да се има предвид, че тази законна фикция е уредена единствено за да
обслужва нуждите на гражданския процес във връзка с призоваването. От друга
страна уведомлението за цесията съставлява материалноправно изявление, което има
ефект само ако бъде доведено до знанието на длъжника. При това положение, след
като не се е стигнало до фактическо връчване на книжата, не може да се приеме,
че длъжникът е надлежно уведомен за цесията. По същите съображения предаването
на исковата молба и приложените към нея доказателства на назначения от съда по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител не може да се приравни на
правновалидно уведомление, което да има обвързващо длъжника действие, предвид
характера на представителството и обема на правомощията. В този смисъл е и формиралата се практика
на Окръжен съд - Хасково, който в случая се явява и последна инстанция предвид
цената на предявените искове - Решение № 475/05.12.2018 г. по в. гр. д. № 736/2018 г., Решение № 4 от 11.01.2019 г. по в. гр. д. № 763/2018 г., Решение № 32 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 818/2018 г., Решение № 35 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 800/2018 г. и др. Ето защо съдът намира, че ответникът не
е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на процесните вземания от ищеца-цесионер, в качеството му на
пълномощник на цедента, което обуславя извод, че
цесията не е произвела действие спрямо него. При това положение е безпредметно да се обсъждат останалите
доводи на страните.
По тези съображения съдът счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора само ответникът
има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсват твърдения и
доказателства за извършването
им.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Г.В.И.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване по отношение на Г.В.И., че дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните суми: 948,12 лева, представляваща неизплатена главница по
договор за паричен заем № 83894 от 15.08.2016 г. между „Сити Кеш" ООД и Г.В.И., 125,00
лева, представляваща
договорна лихва за периода от 05.09.2016 г. до 10.04.2017 г., 772,84 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 05.09.2016 г. до 10.04.2017 г., 369,19 лева,
представляваща неустойка за предсрочна
изискуемост, начислена еднократно, 153,53 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 27.09.2016 г.
до дата на подаване на заявлението в съда, прехвърлени на 21.07.2017 г. с Приложение № 1 към договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
21.07.2017 г. между "Сити кеш" ООД на „Агенция
за събиране на вземания"
ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 811/2018 г. по описа на РС – Хасково до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
/Петър
Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар:
Е.С.