№ 58
гр. Плевен, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на дванадесети април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря М. ИВ. И.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Търговско
дело № 20224400900063 по описа за 2022 година
Иск с правно осн. чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 52 и вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Пред Плевенския окръжен съд е постъпила искова молба, подадена от
И. П. М. от общ.Ч.Б., с.***, ул.“Б.Т.“ 5, ЕГН **********, чрез адв. М. К. И. от
ВТАК, упълномощен представител и съдебен адресат: гр.В.Т., ул.“Ц.Ц.“ №*
срещу „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
пл.Позитано №5, представлявано от Н. Д. Ч. и И. И. Г. – изпълнителни
директори по иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за
сумата от 450000лв. - обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на баща й, в
резултат на ПТП на 18.06.2021г. от застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и за законната лихва
върху претендираната сума, считано от ***г. до окончателното й изплащане.
Претендира се и присъждане на деловодни разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
Предявеният от И. П. М. иск съгл. чл. 104 т. 4 от ГПК е родово
подсъден на ПлОС.
В исковата молба се твърди, че на ***г., около *** часа., в с. ***,
община Ч.Б., област П., на улица „В.Д." пред дом номер 41 е настъпило ПТП,
1
при което водачът на товарен автомобил „Опел Комбо", с рег. №***,
собственост на П. Й. Ц., с ЕГН**********, с адрес: с.***, ул."Н.В." №4, и
управляван от Д. Й. Д., с ЕГН**********, с адрес: с.***, ул."П." №8 без да си
изясни пътната обстановка и движейки се с несъобразена скорост, блъска,
намиращият се на пътното платно П. В. М., с ЕГН**********,
който почива вследствие на възникналото събитие. Твърди се, че след
инцидента водачът Д. Д. напуска мястото на събитието без да уведоми и без
да изчака органите на пътна полиция.
Във връзка с ПТП е образувано ДП ЗМ номер 201/21г. по описа на РУ
Червен бряг.
Твърди се, че настъпилото ПТП е по вина на водачът Д. Й. Д., с
ЕГН**********, който без да си изясни пътната обстановка и движейки се с
несъобразена за населеното място скорост, предизвиква настъпването на ПТП
с летален изход.
Заявява, че е налице причинно следствена връзка между настъпилото
ПТП и смъртта на баща й и противоправното поведение на извършителя.
Сочи, че претърпените от нея вреди са с неимуществен характер и се
изразяват в болките и страданията от загубата на баща й – П. М.. Твърди, че
до настоящият момент страда от посттравматичен стрес, изразяващ се в
нарушение на съня, често главоболие и тревожност, като наличните й
здравословни проблеми се задълбочават и развиват в отрицателна посока.
Твърди, че преди настъпилото събитие е била изключително жизнена и
контактна, радвала се е на спокоен живот и постоянни срещи с близки
приятели. Твърди, че баща й П. В. М. бил на 78г., пенсионер, но
здравословното му състояние било много добро. В заключение посочва, че
настъпилото невъзвратимо и непоправимо събитие има за последица силно
негативно влияние върху целия й бъдещ живот.
Заявява, че е предявила претенция пред Застрахователно акционерно
дружество „Булстрад Виена иншурънс груп" АД, за изплащане на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, че претенцията е
получена от ответното дружество, но към датата на депозиране на ИМ пред
ПлОС – ***г. ищцата не е обезщетена.
Застрахователно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп" АД е
подало писмен отговор.
2
Искът се приема за допустим с редовна искова молба, но по същество
неоснователен.
Не оспорват наличието на застрахователно правоотношение между тях
и т.а. марка „Опел Комбо", с рег. №*** по застраховка „Гражданска
отговорност“.
Оспорва се механизма на ПТП. Счита, че от представените писмени
доказателства не се установява къде точно се е намирал на пътното платно
непосредствено преди ПТП и какво е било поведението на пътя на
пострадалия пешеходец П. В. М.. Посочва, че П. В. М. е бил под силно
въздействие на алкохол с концентрация от 2.54 промила, съответстващи на
тежка степен на алкохолно опиянение, характеризиращо се с тежко потискане
на централната нервна система (дълбока сънливост, обезчуствяване на болка
и нарушение на вегативни функции). Твърди че, в хода на наказателното
производство са събрани доказателства, че пострадалият е бил алкохолно
зависим и е бил постоянно в нетрезво състояния, като часове преди ПТП е
бил забелязан в нетрезво състояние с видима невъзможност да ходи и пада по
пътното платно. Сочи, че са събрани доказателства, че няма данни от удар
между процесното застраховано МПС и загиналия пешеходец, а за
прегазване, докато същият е бил легнал върху пътното платно.Твърди, че
непосредствено преди ПТП П. В. М. е бил легнал на пътното платно в
безпомощно състояние поради високата степен на алкохолно опиянение и с
това си поведение е допринесъл в значителна степен за настъпването на ПТП.
Не оспорва, че пешеходецът М. най-вероятно се е намирал на пътното
платно на място, което не е изрично обозначено за пресичане, движение и/или
лежане. Сочи, че са налице данни че ПТП е настъпило в район, в който няма
зони, предназначени за пресичане, определящи реда за преминаване на МПС
и пресичане на пешеходците. ПТП е настъпило в още тъмната част от
денонощието, което допълнително е ограничило възможността за реакция на
водача на МПС.
Твърди, че поведението и мястото на движение/лежане на пътното
платно от страна на П. В. М. е причина за настъпилото ПТП.
Въвежда възражение за наличие на случайно деяние от страна на водача
на МПС.
Въвежда възражение за наличието на данни за доказано по безспорен
3
начин виновно поведение от страна на водача на застрахованото МПС.
Оспорва приложения в копие като доказателство Констативен протокол
за ПТП от ***г., като съставен от лице, което вероятно не е било на мястото
на ПТП и не е имало възможност лично да възприеме обстоятелства, пряко
свързани с причините за настъпване на ПТП, механизма и мястото на самото
ПТП, поведение на участниците в ПТП, а оттук и наличие на вина за
настъпването на ПТП от всеки един от участниците.
Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата. Твърди, че пострадалият неочаквано за водача се е
намирал лежащ на пътното платно в непосредствена близост до автомобила,
на място, което не е предназначено за пресичане и водачът не е имал време да
реагира. Счита, че от представените с исковата молба писмени доказателства
не става ясен точния механизъм на настъпване на произшествието, не се
разкриват в достатъчна степен обстоятелствата, при които е настъпило
същото и действията на участниците в него.
Оспорва твърдението за наличие на деликтна отговорност по чл.45, ал.1
ЗЗД.
Оспорва размера на претендираното обезщетение. Счита претенциите
като завишени предвид съдебната практика.
Оспорва се дължимостта на претендираната от ищеца в исковата молба
лихва. Счита, че единственият задължен по отношение на лихвите за забава е
деликвента (застрахования).
Моли искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан,
като се присъдят направените разноски.
С допълнителната си искова молба в срока по чл.372 от ГПК, ищцата
оспорва изцяло подадения отговор от ответника.
Сочи за несъстоятелни твърденията на ответника, че към исковата
молба няма представени доказателства за удостоверяване на безспорно
виновно поведение, съответно нарушение на правилата за движение на водача
на МПС, ангажиращо отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите". Посочва, че в исковата молба
са представени убедителни доказателства за виновността на водача, а
ответникът, с отговора си, представя протоколи от разпит на водача, в които
той признава вината си. Посочва, че е образувано НОХД №***г. по описа на
ПлОС. Не възразява настоящото дело да бъде спряно.
Не оспорва, че пострадалият се е намирал на пътното платно.
Оспорва се твърденията на ответната страна, че пострадалият М. е „бил
легнал върху пътното платно".
4
Въвежда се твърдение, за наличие на заболяване „перде" на двете очи
на водача Д., предвид собственото му признание в ДП за това заболяван.
Твърди, че Д. не е възприел достатъчно добре зрително пострадалия М. и е
продължил движението на автомобила, игнорирайки напълно другия
участник в движението.
Оспорва се твърдението за недоказаност и завишаване на предявения
иск. Посочва се, че между ищцата и баща й са съществували нормални и
безконфликтни отношения през целия му живот. Двамата живеели в едно
населено място и са се виждали ежедневно. Загубата на баща й дълбоко я е
покрусила. Последната изпаднала в шок, когато научила за произшествието,
плачела, прилошавало й, след смъртта на баща й дълго време приемала
успокоителни медикаменти, тъй като не можела да приеме факта, че баща й е
загинал. Посочва, че се е затворила в себе си, скърбяла е в продължение на
месеци. В допълнение заявява, че е безработна и получава пенсия в размер на
205лв., като е разчитала на пенсията на баща си за помощ. В замяна на това тя
се е грижила за него, тъй като е бил вече възрастен /на 78 години/. В тази
връзка, нейните болки и страдания са продиктувани не само от загубата му, а
и от нейните засилени притеснения за материалното й оцеляване след
смъртта на баща й.
Оспорва се твърдението на ответника, че застрахователят не дължи
лихва за забава. Противопоставя се на твърденията на ответника, че
единственият задължен по отношение на лихвите за забава е деликвентът
(застрахованият). Излага подробни доводи в тази насока.
Оспорва се твърдението на ответното дружество, че починалият е
загинал, защото често е злоупотребявал с алкохол и при процесното ПТП
също е бил злоупотребил и в резултат на това е настъпило „случайно
събитие“ или е било налице съпричиняване в голяма степен от страна на П.
М..
Въвежда се възражение срещу изложените от ответника твърдения за
нередовност на съставените от органите на МВР протоколи и други
документи досежно процесното ПТП. Същите са изготвени в унисон със
законовите разпоредби, но дори и хипотетично да се приеме, че това не е
така, този факт няма как да бъде вменен във вина и в тежест на ищцата,
доколкото това не са документи, съставени от нея, нито тя може да влияе по
5
какъвто и да е начин на това какви протоколи са съставени, на коя дата, от
кого и т.н.
Не е постъпил допълнителен отговор от ответното дружество.
Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност и след като обсъди доводите на страните, намира
за установено следното:
С доклада по делото съдът е отделил, като безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните факти:
1. товарен автомобил „Опел Комбо", с рег. №*** имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ със „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД , ЕИК ***, с която покриват отговорността на застрахования
при условията на чл.493 от КЗ.
2. на ***г., в с. ***, община Ч.Б., област П., на улица „В.Д." пред дом
номер 41, Д. Й. Д. управлява товарен автомобил „Опел Комбо", с рег.
№***, собственост на П. Й. Ц., с ЕГН**********, и блъска, намиращият
се на пътното платно П. В. М., с ЕГН**********, който почива
вследствие на възникналото събитие.
3. по предявената от ищцата извънсъдебна застрахователна претенция на
28.09.2021г. дружеството не е извършило плащане.
Спорни по делото са въпросите дължи ли застрахователят обезщетение
на ищцата, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия П. М., в какъв размер да е обезщетението за неимуществени вреди,
съответно дължи ли се законна лихва върху обезщетението и от коя дата?
С присъда №***г. постановена по нохд№***г. по описа на Плевенски
окръжен съд Д. Й. Д. е признат за виновен в това, че на ***г. в с.***, обл.П.,
при управление на МПС- лекотоварен автомобил „Опел Комбо", с рег. №***,
собственост на П. Й. Ц., нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5
ал.1, чл.20 ал.2 и чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на
П. В. М. от с.***, като му е наложено съответно наказание лишаване от
свобода.
По силата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
6
Т.е. в случая е установено извършването на противоправно деяние от
страна на застрахования при отнетника, настъпването на вредоносния
резултат – смъртта на П. М., причинната връзка между противоправното
поведение на застрахования и настъпилите вредни последици, както и вината
на дееца. Налице са всички признаци на гражданския делик, така както се
изисква от чл.45 от ЗЗД. Деликта е извършен от застрахован при ответника,
като сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
покрива тази на деликвента в конкретната хипотеза.
Видно от представеното удостоверение за смърт и наследници ищцата
И. М. е дъщеря и наследник па закон на починалия си баща П. М..
В правната доктрина и съдебната практика е безспорно решен въпросът,
че при настъпване на смърт на родител, децата търпят неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни страдания. Тези страдания следва обаче да бъдат
надлежно установено по делото. В този аспект са показанията на свидетелите
Х. Д., М. М. и И. Г.. От техните показания несъмнено се установява, че
ищцата И. М. е била много привързана към своя баща, че са живеели в едно
домакинство, в разбирателство, като са полагали взаимно грижи, че са се
подпомагали в ежедневието всеки според възможностите си. Тъй като знаели,
че има психично заболяване в началото не й съобщили за смъртта на баща й.
Ищцата трудно понесла загубата му. Плачела, отслабнала, ходела по гробища,
тъгувала продължително. Не можела да приеме факта, че баща и го нямало
вече и все говорела за него. Свидетелките установяват, че мъката й
продължава и до сега.
От заключението на назначената по делото комплексна съдебна
автотехническа и медицинска експертиза се установява, че причините за
настъпване на ПТП са комплексни – от една страна неправилните действия на
управлявалият автомобила водач, който е имал техническа възможност да
възприеме пешеходеца, като форма и местонахождение на асвалтовата
настилка и да предприеме спиране преди удара, а от друга самото присъствие
на пешеходеца М. върху пътната настилка. Налице е пряка връзка между
получените при ПТП увреждания от П. М. и неговата смърт. Произшествието
е реализирано на прав пътен участък, покрит с асфалт, сух към момента на
огледа и в светлата част на денонощието. Вещите лица сочат, че според
обективните находки по починалия – „джобове“ или деколмани в лявата
7
странична част на таза и горните крайници, тежки множествени и двустранни
фактури на костите на гръдния кош и таза, отпечатък от протектор на гума
върху десния крачол на панталона на М. се характерни за прегазване от
автомобил, а не за блъскане, като няма данни следите от прегазване да са
прикрили следи от блъскане. Вещите лице изключват възможна поза на
пешеходеца приклякване на пътя, както и първоначален удар и след това
прегазване. Те считат, че починалият се е намирал на около 7м. от помощната
плава, полегнал върху асвалтовата настилка напречно на пътното платно.
Също така установяват, че при направеното му изследване е установено
наличие на алкохол в кръвта 2.54 промила, което съответства н атежка степен
на алкохолно опиване, характеризираща се със силно подтискане на
централната нервна система и води до дълбока сънливост, отпуснатост,
обезчувствяване на болка, нарушаване на вегетативните функции и може да
обуслови безпомощно състояние с падане и заспиване на пътя.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът
намира за установено следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от КЗ със сключването на
договор за застраховка "Гражданска" отговорност", застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно
чл. 477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното
провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото
лице на основание чл. 45 ЗЗД.
8
Както бе посочено в приетата за установена фактическа обстановка,
обстоятелствата, че управляваният от виновния водач лек автомобил е бил
застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност", както и валидността й към датата на
произшествието са приети за безспорно доказани по делото. Не са спорни и
фактите на настъпилото застрахователно събитие на ***г., както и че то
представлява покрит от застрахователното правоотношение риск.
Постановената от наказателния съд влязла в сила присъда, е
задължително за гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и следователно
изключва преценката на настоящия състав относно това дали е извършено
деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца. С оглед на
изричната забрана на коментираната разпоредба, съдът намира, че в
настоящото производство не може да се изследва и въпросът относно
причините, поради което е настъпило произшествието, тъй като причините са
релевантни към въпроса за вината. Що се отнася до механизма на
произшествието, в гражданския процес тези факти могат да се обсъждат само
досежно евентуално релевирано възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, с каквото съдът е сезиран от ответната страна.
В отговор на същото следва се посочи, че съдът намира за
противоправно и несъответстващо с изискванията на ЗДвП и поведението на
пешеходеца П. М.. Същият се е намирал в полегнало положение върху
пътната настилка, което е в противоречие с изискването на императивната
норма на чл.108 ал.1 от ЗДвП, която гласи, че пешеходците са длъжни да се
движат по тротоара или банкета на пътното платно. Освен, че е допуснал
нарушение на посоченото правило, от своя страна починалият е имал и
възможността да предотврати настъпването на ПТП, съгласно заключението
на вещите лица, като промени позицията си спрямо пътното платно. При тези
данни починалият също е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Това съпричиняване съдът оценява на 50%, защото е допринесло за
настъпване на ПТП точно толкова, колкото и поведението на водача на МПС.
Дългогодишната съдебна практика е ориентирана към становището, че
изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да почива на предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на това основание предполага доказани по безспорен начин
9
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. С посоченото по-горе поведение на М. като пешеходец
се установява категорично причинно - следствена връзка между поведението
на пострадалия по време на реализиране на произшествието и настъпилия
вредоносен резултат. Поради това и обезщетението подлежи на редуциране и
не се дължи в пълния размер, определен съобразно принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
По отношение на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, съдът счита, че същото е доказано по своето основание, но не и в
пълния си предявен размер.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, при определяне на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За
да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в Държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
От събраните в хода на производството гласни доказателства
категорично се установява, че след произшествието ищцата в един
продължителен период от време е търпяла множество болки и страдания, че е
преживяла тежко смъртта на баща си, както и психически срив и дискомфорт.
Установява се също, че и досега не е налице пълно възстановяване.
Следователно, болките и страдания, ищцата продължава да търпи и ще
продължава да изпитва, и това трябва да бъде отчетено при определяне
10
размера на дължимото застрахователно обезщетение. По делото се установи,
че между тях е съществувала силна духовна връзка, взаимност и уважително
отношение. При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че заместващото обезщетение на ищцата
И. М. за причинените от противоправното поведение на деликвента
неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания от
загубата на нейния баща следва да се определи в размер на 160000 лв. В
процеса на доказване не се установиха обстоятелства, които да увеличават
интензитета на естествената скръб, депресия и чувство за безнадеждност при
загубата на родител от дете. В този смисъл и съобразно обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие и наложилите се морални норми в
обществото, респ. съобразно съдебната практика, това е справедливият
размер за заплащане на заместващо обезщетение при смърт на родител, към
когото детето е изпитвало силна привързаност.
Предвид приетия коефициент на съпричиняване на вредоносния
резултат от 50% от страна на П. М. ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати съответстващата част на застрахования при него
деликвент в размер на 80000 /осемдесет хиляди/ лева., като за разликата до
предявените 450000лв. искът се явява недоказан по основание и размер и
следва да се отхвърли.
Върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
присъдена лихва за забава. За разлика от лихвата върху обезщетението,
дължимо от прекия деликвент, която се начислява от датата на увреждането,
тази за обезщетение платимо от застрахователя е с различна начална дата и е
изрично регламентирана в КЗ. Лихвата е дължима с изтичане на 15 дневен
срок от датата на сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция от
страна на пострадалия – аргумент от чл. 497 от КЗ. Законът свързва
задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича
срокът за представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи
по-рано). В конкретния случай, ищцата е предявила претенция, която е
заведена като претенция №3156/28.09.2021г. Самата претенция не е
представена по делото. С писма съответно от 08.10.2021г. и 09.12.2021г. –
л.27 и л.26 от делото до тогавашния пълномощник на ищцата ответното
11
дружество е изискало допълнително представяне на изрично посочени
документи. По делото няма ангажирани доказателства, че тези документи,
които са изцяло относими към определяне на обезщетението са представени
от ищцата. Съдът счита, че изисканите документи от ответника са
необходими за установяване на механизма на настъпване на процесното ПТП
и оценка на вредите /протоколи за разпит на свидетели, експертизи, протокол
за оглед на местопроизшествие/, поради което следва на основание чл. 497,
ал. 1, т. 2 от КЗ да се приеме, че доколкото те не са представени от ищцата, то
за ответника не е започнал да тече срок за произнасяне по щетата и
следователно към датата на подаване на исковата молба – ***г. /пощенско
клеймо/ тази страна не е изпаднала в забава.
С оглед на така изложеното следва да бъде отхвърлено искането за
присъждане на законна лихва върху определения размер на обезщетението от
***г. - датата на увреждането до окончателното изплащане на
обезщетението от застрахователя, а лихвата следва да се присъди считано от
***г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват направените
разноски, съобразно уважената част от иска. Ищцата не е направила такива,
защото е надлежно освободено по реда на чл.83 ал.2 от ГПК, породи което и
съдът не присъжда разноски.
По делото има представени пълномощни от ищцата съответно на
първоначалния адвокат М. И. към ИМ и след това на адвокатско дружество
„СтА., Т., Х. и С.“ и на адвокатите Х. Х., С. Х. и Е. Г., но няма представен
договор за правна помощ, от който да е видно какво адвокатско
възнаграждение е заплатено, поради което и съдът няма как да присъди
такова. Липсва и списък на разноските от страна на ищцата по чл.80 от ГПК,
вкл. и с писмената защита.
Ответникът е направил разноски от 1110лв. за експертизи и свидетели.
Направено е искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Искът
е отхвърлен за сумата от 370000лв. С оглед на отхвърлената част от иска на
ответника се дължи присъждане на разноски в размер на 912.67лв., както и
възнаграждение за юрисконсулт на осн.чл.78 ал.8 от ГПК вр. с чл.25 ал.2 и
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ 360лв.
12
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество, следва да бъде осъдено
да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Плевенски
окръжен съд, дължимата за разглеждане на делото държавна такса в размер
на 3200лв., както и 5.00лв., за служебното издаване на изпълнителен лист, а
също и сумата от 300лв. разноски по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 от КЗ вр. с чл.52 вр. с чл.45 от ЗЗД
„Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
пл.Позитано №5, представлявано от Н. Д. Ч. и И. И. Г. – изпълнителни
директори, ДА ЗАПЛАТИ на И. П. М. от общ.Ч.Б., с.***, ул.“Б.Т.“ 5, ЕГН
********** сумата от 80000лв. /осемдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания вследствие смъртта на баща й П. М., в резултат на ПТП на
18.06.2021г., причинено от застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и за законната лихва
върху претендираната сума, считано от 05.04.2022г. – датата на исковата
молба до окончателното й изплащане, като за разликата до предявения размер
от 450000лв. и за периода от ***г. до ***г. по отношение на законната лихва
отхвърля предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 от ГПК И. П. М. от общ.Ч.Б., с.***,
ул.“Б.Т.“ 5, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД , ЕИК ***
деловодни разноски съобразно отхвърлената част на иска в размер на
912.67лв., както и възнаграждение за юрисконсулт на осн. чл.78 ал.8 от ГПК
вр. с чл.25 ал.2 и ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ 360лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК „Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД , ЕИК *** ДА
ЗАПЛАТИ на Плевенски окръжен съд държавна такса в държавна такса в
размер на 3200лв., както и 5.00лв., за служебното издаване на изпълнителен
лист, а също и сумата от 300лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-В.Търново в
13
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
14