РЕШЕНИЕ
гр. Бургас В ИМ ЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното заседание на пети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНЧО СТОЯНОВ
СТЕФАН
СТОЙКОВ
при секретаря
Г.Д. и в присъствието на прокурора *
като разгледа докладваното
от съдията - докладчик Стефан Стойков
ВЧНД № 869 по описа
за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба от Н.Х.А. ***, срещу Разпореждане
№ 531 от 18.06.2012г. по НЧХД 274/12г. на Районен съд гр.
Айтос, с което се прекратява наказателното производство от частен характер по НЧХД 224/2012г. образувано по тъжба на Н.Х.А.. С тъжбата е повдигнато обвинение срещу Н. Е. Х. ЕГН ********** за престъпление „клевета" по чл.147 ал.1 НК за това, че в
сигнал подаден от него под № 326/10 от 17.03.2010 г.
по описа на РПУ Айтос умишлено е разпространил клеветнически твърдения
срещу нея приписвайки й извършване на несъществуващи престъпления, респ. престъпни данни и
обстоятелства свързани с получено от А. обезщетение
за майчинство.
Становището на жалбоподателката е, че шестмесечния преклузивен срок по жалбата започва да тече от датата на въззивното решение, потвърждаващо
Решение по НАХД 2086/20Пг. на Районен съд гр. Айтос , с което
същата е призната за невинна. Решението на първоинстанционния
съд е протестирано от прокурора и въззивния съд се е произнесъл с акта
си на 19.01.2012г. - Решение № 7/19.01.2012г. на ОС Бургас.
По повод на това, жалбоподателката намира, че преклузивния срок изтича на
19 юни 2012г. , а тъжбата е подадена на 22 май 2012г. Моли делото да се върне на същия съд с указания за извършване на
по нататъшни процесуални действия.
В съдебно заседание жалбоподателката и процесуалният представител поддържат жалбата със същите мотиви. В подкрепа на това изтъкват, че в резултат на протеста първоинстанционното решение не е влязло в сила и до
датата на въззивното решение подсъдимата не е била окончателно
оневинена.
Окръжният съд, след като провери изцяло решението на районния съд , независимо
от доводите наведени в жалбата и изказаните в съдебно заседание становища, намира същата за допустима и подадена от легитимирано лице, а
по същество за неоснователна.
По фактическата
обстановка не съществуват противоречия. С тъжба входирана на 23 май 2012г. Районен съд Айтос е сезиран от тъжителката А.
за извършено спрямо нея престъпление по
чл.147 ал.1 НК от бившия съпруг Х.. Сочат
се доказателства. Приложен е препис за другата страна.
С атакуваното разпореждане РС Айтос приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 ал.З от НПК. Причините за това са следните : по силата
на
подаден сигнал в РПУ Айтос на 17.03.2010 г. от бившия съпруг на А. е образувано досъдебно производство, по което тя е била
привлечена в качеството на обвиняема за
престъпление по чл.313 ал.1 НК. След проведено съдебно заседание на 05.07.2011г. по НАХД 2086/2011г. на РС Бургас, подсъдимата е била оневинена. Там тя се е явила лично
и със защитник като упоменатото решение
е било обявено в тяхно присъствие. Съдът е приел, че от този момент започва да тече предвидения шест месечен
преклузивен срок, защото тогава подсъдимата
е узнала, че спрямо нея е извършено престъпление" клевета" от бившия й съпруг. От тази гледна точка
тъжбата би следвало да се подаде най късно
на 05.01.2012г. Така обсъдена фактическата обстановка и правни изводи са дали основание на районният съд да
прекрати наказателното производство от
частен характер по образуваното НЧХД224/2012г. по описа на РС Айтос. По нататък в изложението си районният съд
е разсъждавал по същността на давностните
и преклузивни срокове, които разсъждения настоящата инстанция споделя.
За въззивният съд при решаването на този казус е съществено да установи кога най рано във времето частната тъжителка е узнала за извършеното спрямо нея престъпление, предмет на частната тъжба, с цел установяване на началния срок, от който започва да тече предвидения шест
месечен преклузивен срок. Изпълнителното деяние на престъплението
по чл.147 ал.1 НК се изразява в разпространяване
на позорни обстоятелства за засегнатото лице или приписване
на престъпление. В конкретния случай претендпраното от
жалбоподателката деяние е станало с подаване на посочения
по горе сигнал пред РПУ Айтос от съпруга й. За този сигнал, според настоящия съд, частната тъжителка най рано във времето е узнала когато е
била привлечена като обвиняема по образуваното досъдебно производство
въз основа на сигнала или при предявяване на същото
разследване. Във всички случаи обаче, тези два момента са по рано във времето
от приетия за първоначален от районния съд Айтос - датата на
произнасяне от Районен съд Бургас , с което е оневинена
А.. Независимо от това от 05.07.2011г. за тъжителката възниква
субективното право да търси защита от престъпно посегателство върху честта и достойнството,
но тя го е сторила в срок по дълъг от шест месеца.
Въззивният съд не споделя тезата на жалбоподателката, че за нея началния срок за подаване на тъжбата е датата когато окончателно е разбрала,
че
е оправдана, а именно момента на узнаване на въззивното решение на БОС, с което е потвърдено решението на БРС. Вярно е, че
от този момент акта на съда придобива характер на стабилен съдебен акт, но не това
има предвид текста на чл.81 ал.З НПК.
В закона се касае за първоначалния момент на узнаване за извършеното деяние „клевета"
от страна на засегнатото лице, което
се свързва с накърняване на неговото достойнство и чест, без оглед на евентуално развитие на съдебна процедура по доказване
на извършване или не на приписаното престъпление.
Няма спор в тълкуването на закона, че наказателното производство по тъжба на пострадалия
се образува само когато тя е подадена в шестмесечния срок от узнаване на пострадалия за извършеното престъпление, ако тя е
подадена след този
срок това е пречка за образуване на наказателно производство,
независимо от факта, че давността за преследване на конкретното престъпление не е изтекла.
Преклузивните срокове са процесуални, давностните са материалноправни и не се конкурират по своето действие едни с други, защото
са различни по характер и правни последици.
При изтичането на давностния срок наказателното преследване се изключва, погасява се поначало правото да се търси наказателна отговорност
за извършено престъпление и да се отговаря за същото, а при
изтичане на преклузивния срок се погасява правото на субектите
оправомощени от закона да осъществяват наказателното преследване по това
обвинение, то е процесуално недопустимо.
Като има предвид горното настоящата инстанция намира, че атакувания съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да се потвърди,
а жалбата да не се уважи, поради което и на основание чл.338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 531 от 18.06.2012г. по НЧХД 274/12г. на Районен съд гр. Айтос.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: