Р Е Ш Е Н И Е
№ 1845/22.10.2020г.
Град Пловдив, 22.10.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1918 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на ОДМВР Пловдив против решение № 974 от 23.06.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 2255 по описа на Пловдивския районен съд за 2020
година, с което е отменен електронен фиш серия К № 3116895 на ОДМВР Пловдив, с
който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 ЗДвП на И.Й.В., ЕГН **********,***,
е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева за нарушение на
чл.21, ал.2 ЗДвП.
Според касатора
решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и противоречиви
мотиви. Иска се отменя на решението и потвърждаване на електронния фиш, както и
присъждане на юрисконсултско възнаграждание.
Ответникът в писмения
си отговор на касационната жалба и в писмено становище от 23.09.2020 г. оспорва
касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната
жалба.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е основателна поради следните съображения:
За да отмени
електронния фиш, районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства
по безспорен начин е установено извършеното нарушение, но електронният фиш не е
издаден в съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП, защото между
приложените две групи снимков материал – на заснетото инкриминирано превозно
средство в движение и на полицейския автомобил в близост до знак за ограничение
на скоростта – не може да бъде направено сравнение и не може да се установи, че
са заснети на едно и също място, поради което първостепенният съд е приел, че
не е доказано твърдението, че жалбоподателят не е спазил ограничението на
скоростта, въведен с видим за него пътен знак, поставен преди точката на
измерване. Недоказан според съда е също вида на автоматизираното техническо
устройство, с което е установено нарушението и спазването на изискванията за
неговата употреба.
Решението е неправилно.
Въз основа на правилно и напълно установени факти районният съд е направил необосновани
изводи, довели до противоречие с материалния закон.
При напълно доказано
нарушение, в каквато насока е направен извод от първостепенния съд, напълно
необоснован е следващият му извод за недоказаност на неспазеното ограничение.
При наличие на надлежно попълнен протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система единственият правен извод, който може да бъде
направен, е, че са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. В протокола ясно и конкретно са посочени вида и номера на
техническото средство, мястото, на което е поставено техническото средство,
датата на използването, посоката на движение, която се контролира. Налице е
също удостоверение за одобрен тип средство за измерване, валидно до 24.02.2020
г., т.е., на датата на извършване на нарушението – 25.10.2019 г. – техническото
средство е било годно за използване. Следователно не са налице такива
съществени нарушения в реда и начина на използване на техническото средство,
които да обосновават недоказаност на заснетото нарушение и незаконосъобразност
на издадения електронен фиш.
Напълно необоснован и
некореспондиращ със съдържанието на обжалвания електронен фиш е изводът на
първостепенния съд, че той не отговоря на изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП.
Напротив, всички реквизити на чл.189, ал.4 ЗДвП са налице.
Доколкото фактите от
значение за правилното решаване на спора са безспорно установени, безспорно
установени са също нарушението и нарушителят, допуснатото от първостепенния съд
противоречие с материалния закон не налага връщане на делото за ново
разглеждане.
Електронният фиш
съдържа предвидените в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити, точно и изчерпателно са
посочени фактическите признаци на деянието, изрично е посочена нарушената
правна норма на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, като са посочени също
правните признаци на нарушението – при въведено ограничение на скоростта от 40
км/ч е допуснато наказуемо превишение от 54 км/ч, след приспадат толеранс от -3
км/ч в полза на водача. Наложеното наказание точно съответства на предвиденото
в чл.182, ал.2, т.6 ЗДвП с оглед констатираното превишение на скоростта, т.е.,
извършена е точна индивидуализация на наказанието. Санкционираното нарушение
разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от
този вид, поради което не може да намери приложение чл.28 ЗАНН. Т.е.,
обжалваният електронен фиш е законосъобразен и не са налице основания за
неговата отмяна.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено
като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди
електронния фиш. При този изход на делото
искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение като своевременно направено е допустимо и
основателно и следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответната
дирекция сумата 120 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН,
във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 974 от 23.06.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 2255 по описа на Пловдивския районен съд за 2020 година
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3116895 на
ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 ЗДвП на
И.Й.В., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер
на 600 (шестстотин) лева за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП.
ОСЪЖДА И.Й.В., ЕГН **********,***, да
заплати на ОДМВР Пловдив сумата 120 (сто и двадесет) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.