№ 17507
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Д.А Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110144036 по описа за 2022 година
„Б,,,С.А, чрез „Б,,,С.А, клон Б,,,с правоприемник „Ю,,,я”АД/ е
предявило срещу К. Г. С. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 8325.13 лева – главница по договор за
потребителски паричен кредит №EMPL-17220324 от 14.08.2019, сумата от
800.09 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.12.2020 до 15.08.2024,
сумата от 636.17 лева-мораторна лихва за периода от 15.01.2021 до
16.10.2021.При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и по
чл.86, ал.1 от ЗЗД за същите суми като по установителните искове.
Ищецът твърди, че е отпуснал на ответника кредит в размер на 11 000
лева, по силата на договор за потребителски паричен кредит №EMPL-
17220324 от 14.08.2019.Твърди, че ответникът се е задължил да погаси
кредита на 60 месечни вноски всяка по 207.07 лева.Поддържа, че ответникът
е преустановил плащанията по кредита на 15.12.2020г.Твърди, че вземането
става изискуемо в пълен размер ако длъжникът просрочи две или повече
1
месечни вноски.Поддържа, че предсрочната изискуемост е настъпила от
15.01.2021г.Твърди, че ответникът не е заплатил претендираните суми, поради
което е подал заявление по чл.410 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата К. Г. С. оспорва предявените
искове.Твърди, че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.Твърди, че в договора е
посочен процент на ГПР, но не е посочено какви точно разходи се включват в
него.Поддържа, че погасителният план към договора не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1 от ЗПК.Поддържа, че договорът не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
EMPL-17220324 от 14.08.2019 „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА, клон
България” е предоставил на К. Г. С. кредит в размер от 11 000 лева, платим
на 60 месечни вноски от по 207.07 лева, при обща стойност на плащанията -
12 424.30 лева, ГПР-5% и лихвен процент-4.89%.
По делото е представено извлечение по кредит EMPL-17220324.
По делото е представена покана от 08.06.2021 от БНП Париба Пърсънъл
Файненс до К. Г. С. за заплащане на задълженията си по договора.
По делото е представено платежно нареждане
№000005481125/15.08.2019.
Съгласно заключението на ССЕ сумата в размер от 11 000 лева е
преведена на 15.08.2019 по лична банкова сметка на ответницата в
„Райфайзенбанк България”ЕАД.Съгласно заключението на ССЕ задълженията
на ответницата към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
по чл.410 от ГПК са в размер от 9761.39 лева, от които 8325.13 лева –
главница, 800.09 лева – възнаградителна лихва и 636.17 лева –мораторна
лихна. Съгласно заключението на ССЕ задълженията на ответницата към
датата на изготвяне на заключението на ССЕ са в размер от 12 235.25 лева, от
които 8325.13 лева-главница, възнаградителна лихва в размер от 800.09 лева и
2
сумата от 3110.03 лева – мораторна лихва.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
EMPL-17220324 от 14.08.2019 „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА, клон
България” е предоставил на ответницата К. Г. С. кредит в размер от 11 000
лева, платим на 60 месечни вноски от по 207.07 лева, при обща стойност на
плащанията -12 424.30 лева, ГПР-5% и лихвен процент-4.89%.Ответницата не
оспорва подписа си в договора, с оглед на което съдът приема, че
волеизявлението в него изхожда от ответницата.
Предвид изложеното съдът намира, че страните са в облигационни
отношения по силата на сключения договор за кредит.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че сумата в размер
от 11 000 лева е преведена на 15.08.2019 по лична банкова сметка на
ответницата в „Райфайзенбанк България”ЕАД.С оглед на изложеното съдът
намира, че кредиторът е изпълнил задължението си по договора за кредит за
превеждане на сумата от 11 000 лева.От превеждане на сумата възниква и
задължението за ответницата за връщането й на посочените в погасителния
план месечни вноски.С оглед на което ищецът е изправна страна по договора
за кредит.
Договорът разкрива признаците на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит.Ответницата е
физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор
да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а
ищецът е действал в качеството на „търговец”.С оглед на което договорът за
кредит попада в приложното поле на ЗПК, а ответницата има качеството на
потребител.
В договора за кредит е посочен ГПР в размер от 5%, но не са посочени
компонентите, от които е формиран.Не е ясно какви разходи са включени в
ГПР при изчисляването му.ГПР е 5 %, а лихвеният процент е 4.89% , като не е
ясно как се съотнася към ГПР и какво още е включено в ГПР.Не е посочена и
сумата на възнаградителната лихва .За да е спазено изискването на чл.11, т.10
от ЗПК следва да е посочен не само ГПР и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, но и да се
3
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение №1 начин. В този смисъл е Решение №50056 от
29.05.2023 по т.д.№2024/2022, ВКС, 1 ТО.
Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1,
т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира,
че нарушаването на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК обуславя
недействителност на договора за кредит на основание чл.22 от ЗПК. В този
смисъл е Решение №50056 от 29.05.2023 по т.д.№2024/2022, ВКС, 1 ТО.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед на което ответницата дължи само чистата стойност на кредита.
По отношение на предсрочната изискуемост
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от
длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем,
ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й .По делото е представено писмо от
банката до ответницата, но няма данни същото да е получено от
нея.Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява
уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като
същото не се връчва на длъжника и до произнасяне на съда заповедното
производство е едностранно.Връчването на издадената заповед за изпълнение
на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не
изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения
смисъл.Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора,
че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на
ответника.Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения
размер и на предявеното основание.Уведомяването на длъжника, че
4
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на
препис от исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК или по друг начин след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за
последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора условия за нейното настъпване. В този смисъл
Решение №№161 ог 08.02.2016 по г.дело №1153/2014, ВКС, II ТО.
Ако в исковото производство по реда на чл.422 от ГПК без значение
дали предявеният иск е установителен или осъдителен бъде установено, че
потестативното право на кредитора не е надлежно упражнено преди подаване
на заявлението, но упражняването се осъществи в исковото производство, не
може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. /Решение
№10/25.02.2020 по т.дело №16/2019 на ВКС, II ТО/.
Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ,
представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда
правни последици с връчването на препис от исковата молба на ответника -
кредитополучател, ако са налице предпоставките по договора.Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява
правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда по реда на
чл.235, ал.3 от ГПК.В този смисъл Решение №15 от 02.06.2021 по т.дело
№2891/2019, ВКС, II ТО.
Ако изявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост
се съдържа в исковата молба по чл.422 ГПК може да се приеме, че
предявяването на иска има характер на волезиявление на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем и същият се обявява на длъжника с
връчването на препис от исковата молба, като моментът на предсрочната
изискуемост ще настъпи с получаването на препис от ответника по иска. В
този смисъл Решение №139/5.11.2014 по т.д. №57/2012 на ВКС, 1 ТО и
Решение №114/07.09.2016 по т.д.№362/2015 на ВКС, II ТО..
Съгласно чл.5 от договора при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с
всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение
за забава.Видно от заключението на ССЕ главница в размер от 2674.87 лева е
5
погасена от ответницата в периода от 15.09.2019 до 15.12.2020г.Не са погасени
вноски за периода след 15.12.2020 до подаване на заявлението на 5.11.2021,
т.е. повече от две месечни вноски..С оглед на което съдът намира, че са налице
предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на
вземанията.Настъпването на предсрочната изискуемост е обусловена от
уведомяването на длъжника.Видно от приложеното писмо от банката същото
не е достигнало до ответницата.
В случая ищецът е заявил, че исковата молба има характер на
уведомление до длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита. Отделно от това към исковата молба е приложено писмо от ищеца до
ответника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.В този
смисъл с връчването на исковата молба по чл.422 от ГПК на ответницата е
настъпила и предсрочната изискуемост на кредита.Исковата молба е връчена
на ответницата на 19.02.2023 и оттогова е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита.
С оглед на което съдът на основание чл.235, ал.3 от ГПК е длъжен да
зачете настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията като факти
настъпил в хода на производството..
Отделно от това вземанията са падежирали към дататата на устните
състезания.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че задълженията за
главница възлизат в размер от 8325.13 лева.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.240, ал.1 от ЗЗД следва да бъде
уважен за сумата от 8325.13 лева- главница..
Доколкото ответницата дължи само чистата стойност на кредита,
исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240, ал.2 от ГПК
и чл.86, ал.1 от ЗЗД за възнаградителна лихва и лихва за забава следва да
бъдат отхвърлени.
По рзаноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца съобразно уважената част от исковете. Ищецът е реализирал разноски в
6
исковото производство в размер от 615.23 лева, от които 195.23 лева –
държавна такса, 320 лева – депозит за ССЕ и 100 лева –юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер от
524.70 лева.
Ищецът е реализирал разноски в заповедното производство в размер от
245.23 лева, от които 195.23 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер от
.209.14 лева.
Процесуалното представителство на ответницата е осъществено по реда
на чл.38 от ЗА.Минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определено по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1 възлиза в размер на 1276 лева.
Съобразно отхвърлената част от исковете в полза на процесуалния
представител на ответницата следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗА в размер от 187.74 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Б,,,С.А, чрез
„Б,,,С.А, клон Б,,,с правоприемник „Ю,,,я”АД/, ЕИК0,,,9, със седалище и
адрес на управление:гр.Со,,,ъстен път”№260, със съдебен адрес:гр.С,,,фия,
сгр.14, срещу К. Г. С., ЕГН**********, с адрес:гр.Со,,, ет.3, ап.7, със съдебен
адрес:г,,,се”№81, ет.3, ап.Б, чрез адв. М., иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.240, ал.1 от ЗЗД, че К. Г. С. дължи на
ищеца сумата от 8325.13 лева – главница по договор за потребителски
паричен кредит №EMPL-17220324 от 14.08.2019, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б,,,С.А, чрез „Б,,,С.А, клон Б,,,с
правоприемник „Ю,,,я”АД/ ,ЕИК0,,,9, със седалище и адрес на
управление:гр.Со,,,ъстен път”№260, със съдебен адрес:гр.С,,,фия, сгр.14,
срещу К. Г. С., ЕГН**********, с адрес:гр.Со,,, ет.3, ап.7, със съдебен
7
адрес:г,,,се”№81, ет.3, ап.Б, чрез адв. М., искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 800.09 лева –
възнаградителна лихва за периода от 15.12.2020 до 15.08.2024 и за сумата от
636.17 лева-мораторна лихва за периода от 15.01.2021 до 16.10.2021
ОСЪЖДА К. Г. С., ЕГН**********, с адрес:гр.Со,,, ет.3, ап.7, със
съдебен адрес:г,,,се”№81, ет.3, ап.Б, да заплати на „Ю,,,я”АД, ЕИК0,,,9, със
седалище и адрес на управление:гр.Со,,,ъстен път”№260, със съдебен
адрес:гр.С,,,фия, сгр.14 на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 524.70 лева-
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА К. Г. С., ЕГН**********, с адрес:гр.Со,,, ет.3, ап.7, със
съдебен адрес:г,,,се”№81, ет.3, ап.Б, да заплати на „Ю,,,я”АД, ЕИК0,,,9, със
седалище и адрес на управление:гр.Со,,,ъстен път”№260, със съдебен
адрес:гр.С,,,фия, сгр.14, сумата от 209.14 лева- разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА„Ю,,,я”АД, ЕИК0,,,9, със седалище и адрес на
управление:гр.Со,,,ъстен път”№260, със съдебен адрес:гр.С,,,фия, сгр.14, да
заплати на адв. Д. В. М., процесуален представител на К. Г. С., със съдебен
адрес:г,,,се”№81, ет.3, ап.Б, на основание чл.38 от ЗА сумата от 187.74 лева-
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8