Решение по дело №689/2015 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……./    .02.2016 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:                  

 

                                                           СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ

 

При участието на секретаря Х.А.,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 689 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Е.Ж.А. с адрес ***, ЕГН ********** и Г.Ж.Г. с адрес ***, ЕГН **********, и двамата действащи чрез адв. М.Р., с която срещу „******, ЕИК ********* и евентуално срещу Й.И.М. ***, ЕГН **********, са предявени обективно и субективно, евентуално и кумулативно съедини искове с правно осн. чл. 226 КЗ /отм./ и чл. 84, ал. 3 вр. чл. 86 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от по 120 000.00лв. за всеки ищец - обезщетение за претърпяни душевни болки и страдания, вследствие смъртта на майка им К.Е.Г., починала на 28.08.2013г. след ПТП, причинено по вина на водача на автобус „Мерцедес” рег. № В 4299 КТ – Й.И.М., застрахован по договор за гражданска отговорност в ответното дружество №01712900001470 със срок на действие от 31.12.2012г. до 30.12.2013г., което произшествие се е реализирало на 14.08.2013г. в гр. Варна, ведно с мораторната лихва върху всяка от претендираните суми в размер на по 20 075.86 лева от датата на деликта /28.08.2013г./ до датата на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 1337.63 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата Е.Ж.А. имуществени вреди, предствляващи разходи за погребение във връзка със смъртта на майка й К.Е.Г., настъпила на 28.08.2013г., вследствие на ПТП, ведно с мораторната лихва върху претендираната главница в размер на 223.78 лева за периода от 30.08.2013г. до депозиране на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението.

Сочи се в исковата молба, че на 14.08.2013г. в гр. Варна, на кръстовището на бул. „Вл. Варненчик” с ул. „Съборни”, при управление на МПС автобус „Мерцедес" рег. № В 4299 КТ – Й.И.М., станал причина за ПТП, при което по непредпазливост причинил смъртта на К.Е.Г., починала на 28.08.2013г. Сочи се, че за извършеното от виновния водач деяние има влязла в сила присъда по НОХД №128/2014г. по описа на ВОС, изменена с решение по ВНОХД №151/2014г. по описа на ВАпС, потвърдено с решение по н.д. №1572/2014г. на ВКС. Излага се, че ищците са наследници по закон на починалата в резултат на ПТП. Обосновават наличие на силна емоционална връзка между тях и майка им, липсата на подкрепа в морално и материално отношение след смъртта й. Навеждат се доводи за душевни страдания от загубата на близък роднина и влошено здравословно състояние на ищцата А., вследствие на загубата.

Като се позовава на валидно сключен договор за застраховка гражданска отговорност между виновния водач и ответното дружество, ищците претендират ангажиране на отговорността на застрахователя. В условия на евентуалност претендират обезщетяването на вредите от деликвента Й.М..

В срока по чл. 372, ал. 2 от ГПК ищците са депозирали допълнителна искова молба, с която се поддържат наведените в исковата молба твърдения и се противопоставят на твърденията на ответниците за съпричиняване на вредоносния резултат.

Ответникът ЗАД „Алианц България” АД депозира писмен отговор в законоустановения срок. Не се оспорва обстоятелството, че към датата на събитието 14.08.2013г. е имало сключен застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника. Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва се наличието на виновно поведение у застрахования водач на МПС. Твърди се, че ПТП е настъпило при условията на съпричиняване, тъй като пострадалото лице неправомерно е преминало на забранителен червен сигнал на светофарната уредба непосредствено преди настъпването на удара. Излага се, че ищците не съжителстват от години с пострадалата при инцидента, оспорва духовната връзка между същите, поради което счита претендираните размери на исковете за неимуществени вреди за прекомерно завишени. Противопоставя се на претенцията за имуществени вреди с оглед датирането на представените доказателства за сторени разходи от преди смъртта на пострадалата.

Евентуалният ответник Й.И.М. също депозира писмен отговор в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Навежда съображения за завишен размер на претенцията за неимуществени вреди, както и наличие на съпричиняване, установено в наказателното производство.

След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не е налице спор, че към датата на настъпилото ПТП /14.08.2013г. / е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” между предпочитания ответник „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД и собственика на автобус „Мерцедес” рег. № В 4299 КТ.

Не се спори в процеса и се установява от приетите писмени доказателства, че в резулатат на настъпилото ПТП е причинена смъртта на К.Е.Г..

Не е спорно между страните, а и от представените по делото удостоверение за наследници, се установява родствената връзка между пострадалата К.Е.Г. и ищците Е.Ж.А. и Г.Ж.Г. - деца на починалата при произшествието. Оправомощените лица, които могат да претендират неимуществени вреди от непозволено увреждане – смъртта на техен близък, са определени в Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС – съпругата, децата и родителите на починалия, поради което съдът намира, че ищците са материалноправно легитимирани да търсят обезвреда вследствие на причинения деликт.

Липсва спор и по факта, че след ПТП срещу виновния водач – Й.И.М., било образувано наказателно производство, което приключило с влязло в сила решение № 472 от 11.12.2014 г. на ВКС, III състав, НО, с което е оставена в сила въззивно решение №105/17.07.2014г. на ВАпС по внохд №151/2014г. по описа на съда, с което е изменена присъда №30/07.04.2014г. на ВОС, НО, в осъдителната част и е намалено наказанието на подсъдимия. С присъда №30/07.04.2014г. на ВОС, НО, Й.И.М. е признат за виновен в това, че на 14.08.2013г. в гр. Варна, на кръстовището на бул. „Вл. Варненчик” с ул. „Съборни”, при управление на МПС автобус „Мерцедес” рег. № В 4299 КТ, нарушил правилата за движение – чл.119 ал. 1 от , чл. 119 ал. 4 от , чл. 120 ал. 1, т. 2 от и по непредпазливост причинил смъртта на К.Е.Г., като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което му е наложено наказание за престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно,  б. „б” във вр. ал. 1, б. ”в”.

Фактологията на инцидента се потвърждава напълно и безпротиворечиво, както от разпита на св. Я.Р.Я. и А.И.Г., така и от представените по делото писмени доказателства.

От показанията на свидетеля Я.Р.Я., които съдът кредитира изцяло като непосредствени, достоверни, вътрешно непротиворечиви и подкрепени от останалия доказателствен материал, се установява, че пешеходецът Георгиева е тръгнала да пресича пътното платно при първоначален зелен сигнал на светофарната уредба. Установява се, че при достигане на разделителния остров между двете платна, същата не е спряла на забранен сигнал за пешеходци, а е притичала през пътното платно, като на разделителната линия настъпва сблъсъка между автобуса и пешеходеца. Свидетелят Анелия Г. категорично сочи, че пострадалата е пресичала пътното платно притичвайки при червен сигнал на светофарната уредба за пешеходци. 

За установяване твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат и механизма на ПТП са назначени две автотехнически експертиза. Съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено заключенията по изготвените САТЕ, от което се установява обстоятелствата, при които е настъпил инцидента. И двете експертизи сочат, че К.Г. е предприела пресичане по пешеходната пътека на бул. „Владислав Варненчик” в посока от Централна поща към книжарница „АБВ” и аптека „Санита” на зелен разрешителен сигнал на светофара регулиращ движението на пешеходците и стигайки разделителният остров на двете платна за движение на булеварда при продължението и да пресече и второто платно последвала смяна на сигнала на светофара на червен забранителен за пешеходци. Съдът кредитира експертното заключение по назначената автотехническа експертиза и в частта, в която вещото лице подробно е изчислил скоростта на движение на пешеходеца в момента на настъпване на произшествието. Вещото лице е констатирало въз основа на събраните по делото доказателства, че в 10.42.31 часа е светнала зелена секция за автомобилите изпълняващи маневра десен завой от булеварда към ул. „Съборни”, в посока кварталите, същата съвпада като време, по схемите приложени по делото от Общинско предприятие „Асруд” - Варна, за разрешителен зелен сигнал и за процесния автобус, управляван от Й.И.М.. В съдебно заседание вещото лице М. описва подробно механизма на настъпване на произшествието като излага становище за наличие на директен удар и падане на тялото с оглед траекторията на движение на автобуса и местоположението на тялото на пострадалата.

От представените по делото писмени доказателства - фактура № 37292/29.08.2013 г., ведно с касов бон; Фактура № **********/17.08.2014 г., ведно с касов бон; Фактура № **********/29.08.013 г., ведно с касов бон; Фактура № **********/29.08.2013 г., ведно с касов бон; Фактура № **********/30.08.2013 г., ведно с касов бон; Фактура № **********/30.08.2013 г., ведно с касов бон; Фактура № **********/30.08.2013 г., ведно с касов бон; Фактура № *********/29.09.2013 г., ведно с касов бон; Фактура № **********/22.02.2014 г., ведно с касов бон; Фактура № **********/23.11.2013 г., ведно с касов бон; Фактура № **********/24.05.2014 г., ведно с касов бон; търговски документ № 9742/30.08.2013 г.; фискален бон от 05.10.2013 г.; фискален бон от 30.08.2013 г.; фискален бон от 22.08.2014 г. и фискален бон 01.11.2014 г. се установява, че общата стойност на извършените разходи от ищците във връзка със смъртта на починалата при произшествието възлизат на 1337.63 лева.

По делото е назначена съдебнопсихологична експертиза, неоспорена от страните, чието заключение съдът кредитира изцяло, като обективно и непротиворечащо на събраните по делото гласни доказателства, установяващи емоционалното състояние на ищцата Е.А. след инцидента. В резултат на загубата на майка си ищцата Е.А. е претърпяла психическа травма /респективно такава в емоционално­волевата й сфера/ която е довела до радикална промяна на целия й живот. Съгласно експертното заключение ищцата е преминала през различни видове състояния, свързани с остра стресова реакция, разстройство в адаптацията, протрахирана депресивна реакция и невроимунологичен отговор на целия организъм с влошаване на показателите на наличното заболяване - Хипотиреоидизъм и поява на нови нарушения и симптоми в редица органи и системи. Вещото лице сочи за наличие на психологично страдание, отразено в използваните оценъчни инструменти като „Депресия при други заболявания”, в смисъл на разграничаване от ендогенна депресия и подчертаване на реактивния й характер - причинена и тематично свързана с произтеклото събитие - ПТП с майка й и последвала смърт-загуба на най-скъп човек. Установява се, че симптомите или нарушенията последвали психотравмата са засегнали личността в различните психологични сфери : когнитивна - загуба на концентрация,затормозено мислене, потиснатост, неефективност; емоционално /емоционално-волева сфера/- снижение и загуба на мотивация, нежелание и неспособност за волево усилие, ахедония - загуба на радост и удоволствие от живота, мъчителни емоции и чувства, душевни терзания - и по отношение на поведението - ограничаване на интереси, занимания, затруднено ежедневно функциониране, преживяване на радикална промяна на живота към по-лошо качество. Установява се още от експертното заключение, че тежестта на състоянието на ищцата изключва спонтанно оздравяване, като тенденциите са към хоспитализация за по-стриктен медицински контрол и по-интензивна терапия, което респективно означава нова драстична промяна в начина на живот и още по-ниско качество на живота на ищцата.

От разпита на свидетелите К.А.А. /съпруг на ищцата/ и А. Кирилов А. /син на ищцата и племенник на ищеца/ по делото, чиито показания съдът кредитира изцяло, при съобразяване с критериите по чл.172 от ГПК, както и от показанията на О.А.К. се установява, че преди инцидента ищцата Е.Ж.А. е била контактна и спокойна. След смъртта на майка й същата се променила, затворила се в себе си,  ограничила социалните си контакти. Съпругът й К.А.А. сочи за нарушение на съня и емоционален стрес след инцидента. Свидетелите излагат впечатления и за настъпила промяна в поведението на втория ищец Г.Ж.Г., който рязко е ограничил общуването с околните. Установява се още, че ищците редовно са общували с майка си преди смъртта й и са поддържали връзка с нея. Излагат впечатления за негативно отражение върху здравословното състояние на ищцата след инцидента.

Представените по делото заверени копия на епикризи и амбулаторни листи на ищцата Е.А., съдът намира за неотносими към настоящия спор, доколкото не се установява наличието на причинно-следствена връзка между диагностицираното заболяване и настъпилото застрахователно събитие.

С оглед на така установеното, съдът достигна до следните правни изводи:

Предвид изложените от ищците твърдения и направените искания следва да се приеме, че претенциите са допустими, като предявени срещу надлежни страни при наличие на правен интерес.

Всеки от ищците следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: причинната връзка между претърпените вреди и противоправното деяние на  водача на автобус „Мерцедес” рег. № В 4299 КТ- Й.М.; претенцията за репариране на сторените финансови разходи и техния размер от ищцата Е.Ж.А.; претърпените болки и страдания от ищците, включително обосноваване размера на претендираното обезщетение на неимуществени вреди.

В случай на установяване на горните факти ответниците следва да докажат настъпването на правоизключващ или правопогасяващ отговорността им факт - твърдяните възражения за съпричиняване.

Не се спори между страните относно факта на настъпилото произшествие и причинената смърт на близък родственик на ищците. Обстоятелството, че автомобилът, с който е извършено ПТП, е имал застраховка „Гражданска отговорност”, също не се оспорва от страните.

По въпросите за факта на деянието, неговата противоправност и вината на евентуалния ответник се е произнесъл наказателния съд в горецитираното решение, поради което настоящият състав е обвързан от задължителната сила на присъдата по наказателното производство за обстоятелствата по чл. 300 от ГПК.

Доколкото изводът на съда относно всеки един от елементите на фактическия състав на деликта е категоричен, а отговорността на застрахователя е функционално свързана с вината на деликвента (безспорна поради влязлата в сила присъда на наказателния съд), исковете са доказани по основание.

Спорният момент в процеса е в наличието на причинно - следствена връзка между настъпилата при инцидента смърт и поведението на пострадалата, т. е. в наличието на съпричиняване от нейна страна. Следва да се съобрази, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди /в този смисъл решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010 г./

Съдът счита, че с ангажираните по делото доказателства се доказа причинно - следствената връзка и между поведението на пострадалата К.Е.Г. и настъпилото произшествие. Установи се, че същата неправилно предприела пресичане на пътното платно при наличие на червен сигнал на светофарната уредба. Пострадалата е имала качеството на пешеходец по смисъла на чл. 107 от , поради което е била задължена по чл. 113, ал. 1, т. 3 от ЗДвП при пресичане на платното за движение по пешеходна пътека да спазва светлинните сигнали. От друга страна в тежест на пешеходците съществува задължение преди пресичане на пътния банкет да се огледат за евентуално опасности на пътя, като преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение / по аргумент от разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 от . Пресичайки пътния банкет на забранителен сигнал на светофарната уредба при наличие на разрешителен такъв за движещите се на пътното платно автомобили, пострадалата е предпоставила възможността на евентуалния ответник да причини инцидента. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че евентуалният ответник е направил усилие да избегне удара /за което сочи точката на сблъсъка между автобуса и пешеходеца, съответно разположението на нанесените травматични увреждания при установения механизъм на произшествието/. Пресичайки на забранителен червен сигнал, пострадалата се е поставила в състояние, в което не може да избере поведение, съобразено със създалата се ситуация, поставяйки в опасност от настъпване на инцидент себе си и останалите участници в движението. Макар вината на водача на автобуса да е установена, то също следва да се отчете, че ако пострадалата е проявила необходимото внимание да се огледа за евентуални опасности, а вероятно и сама би избегнала траекторията на движение на увреждащото транспортно средство. Съгласно чл. 20 /в редакция към датата на настъпване на ПТП/ отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото му задължение за избиране на такава скорост за движение, че да може да спре пред всяко препятствие, което е могъл и е бил длъжен да предвиди. От друга страна, ответниците не са доказали, че при пресичане на пътното платно ищцата е удължавала ненужно пътя и времето за пресичане, нито че е спирала без необходимост на платното за движение. При прецизна преценка на заключението на автотехническата експертиза, свидетелските показания и отчитане на горните обстоятелства следва да се приеме, че допуснатите от пострадалата К.Г. нарушения обосновават съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 25 % (двадесет и пет процента).

Несъмнено настъпването на пътнотранспортно произшествие, с причинена смърт на пострадалото лице, е съпътствано с извършване на разходи за погребение на починалия. От представените по делото писмени доказателства се установява причинно-следствената връзка между извършените разходи и настъпилото събитие. По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск досежно претенцията за претърпени от ищцата Е.А. имуществени вреди в размер на сумата от 1337.63 лева, при общо доказани разходи в същия размер, следва да бъде уважен изцяло. Посочената сума следва да се редуцира съобразно установения процент на съпричиняване – 25 %, при което ответникът следва да бъде осъден да репарира сумата от 1003.23 лева, като до предявения размер от 1337.63 лева, искът следва да бъде отхвърлен.

При този извод на съда основателна се явява и претенцията за заплащане на мораторната лихва от датата на извършване на съответния разход - 30.08.2013г. до датата на депозиране на исковата молба в съда /04.05.2015г./ в  уважения размер от 1003.23 лева, изчислена с лихвен калкулатор възлиза на сумата в размер на 171.18 лева, като за разликата до претендираните 223.78 лева следва да се отхвърли.

С установения размер на съпричиняване от страна на пострадалата (25%) следва да редуцира и дължимото обезщетение за неимуществени вреди, определено от съда по реда на чл. 52 ЗЗД.

Критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинените телесни увреди и психически травми в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, са изяснени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС. Примерните критерии, чиято преценка е от значение за справедливия размер на обезщетението и за правилното приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД са възрастта на пострадалото лице; обстоятелствата, при които е настъпила травмата. Изрично е указано, че справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързана с оценка на посочените общи критерии и на всички специфични за конкретното дело обстоятелства, от които зависи справедливия паричен еквивалент на понесените от увредения морални болки и страдания.

Събраните по делото доказателства сочат на извода, че между пострадалата и ищците е съществувала привързаност и разбирателство. Внезапната смърт на майка им безспорно се е отразила негативно на психическото им състояние. Установи се с помощта на събраните гласни доказателства, че след инцидента ищците са ограничили контактите си с околните и загубата се отразила на емоционалното им състояние. Смъртта на близък родственик неизбежно се отразила върху обичайния начин на живот на ищците. Негативните емоционални изживявания са безспорно установени по делото. Изживеният стрес, за които заключава вещото лице по назначената съдебно-психологична експертиза по отношение на Е.А., се установява и от показанията на свидетелите – скръб и депресивно състояние, смущение в съня. Психическите сътресения, изпитани от ищеца Г.Г. са пряк резултат от злополуката.

При съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и при съобразяване с конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие /в този смисъл решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о./, съдът счита иска на всеки от двамата ищци за причинените неимуществени вреди за доказан в пълния претендиран размер от по 120 000 лева.

С оглед приетия размер на съпричиняване на деликтния резултат от 25 %, окончателният размер на обезщетението следва да се определи на по 90 000 лева за всеки от ищците. За разликата до претендирания размер от по 120 000 лева, исковите претенции следва да се отхвърлят.

Поради уважаване на претенцията за неимуществени вреди съдът намира за основателен и акцесорният иск за заплащане на законна лихва, съобразно уважената за всеки ищец главница, считано от датата на деликта 28.08.2013г. до датата на исковата молба – 04.05.2015 г., а именно в размер на по 15407.25 лева, изчислено с лихвен калкулатор, както и от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл. 84, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 223 КЗ /отм./ (в тази насока е и задължителната за съдилищата практика на ВКС – Решение  № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г., II ТО; Решение № 126/ 02.10.2009 г. по т. д. № 290/2009 г., II ТО). За разликата над уважената част на претенцията за заплащане на мораторна лихва до претендирания размер от по 20 075.78 лева, акцесорният иск следва да се отхвърли.

С оглед ненастъпване на вътрешнопроцесуалното основание съдът няма основания да се произнесе по предявения евентуален иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Ищците са претендирали разноски в размер на 50 лева, представляващи  внесен депозит за свидетеля М.Ф. ***. С протоколно определение от 18.01.2016г. същият е заличен от списъка на лицата, участващи като свидетели по делото, поради неуспешното му призоваване. С оглед на това съдът преценява, че редът за връщане на внесени суми от бюджета на съда е изрично регламентиран в закона и сторените разноски, които не са разходвани по предназначение в производството, не следва да бъдат възлагани на ответната страна.

С оглед изхода на спора и направеното от главния ответник своевременно искане за присъждане на разноски и представен списък, същите следва да бъдат присъдени съобразно отхвърлената част от иска на осн. чл. 78, ал.3 вр. чл.8 от ГПК. Съдът преценява направеното от процесуалния представител на ищците  възражение за прекомерност на претендираното от ответното дружество юрисконсулство възнаграждение за неоснователно. Съобразно материалния интерес минималният съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения за всеки от ищците възлиза съответно на 4779,12 лева /по претенцията на Е.А./ и 4732.27 лева /по претенцията на Г.Г./, поради което при претендираните размери от 4140 лева и 4130 лева не надвишават минимално определения. Поради това при доказани разходи в общ размер на 8520 лева, на ответното дружество се следват разноски в общ размер от 2087.50 лева, като същите следва да се понесат по равно от двамата ищци /по 1043.75 лева всеки/.

Следва главният ответник – застраховател да бъде осъден за заплащане на дължимите държавни такси и разноски в общ размер на 11609.57 лева, върху уважената част от претенциите, изчислени по правилата на чл. 72, ал. 2 от ГПК, съответно – 8764.96 лева.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „******, ЕИК *********, да заплати на Е.Ж.А. с адрес ***, ЕГН **********, сумата от 90 000 лв. (деветдесет хиляди лева), съставляваща обезщетение за претърпяни душевни болки и страдания, вследствие смъртта на майка й К.Е.Г., починала на 28.08.2013г. след ПТП, причинено по вина на водача на автобус „Мерцедес” рег. № В 4299 КТ – Й.И.М., застрахован по договор за гражданска отговорност в ответното дружество №01712900001470 със срок на действие от 31.12.2012г. до 30.12.2013г., което произшествие се е реализирало на 14.08.2013г. в гр. Варна, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението, както и мораторната лихва върху главницата от 90000 лева в размер на 15407.25 лева (петнадесет хиляди четиристотин и седем лева и двадесет и пет стотинки) от датата на деликта /28.08.2013г./ до датата на исковата молба, на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съответно за разликата над присъдения размер от 90000 лв. (деветдесет хиляди лева) до претендираните 120000 лв. (сто и двадесет хиляди лева) и за разликата над присъдения размер от 15407.25 лева,  за периода 28.08.2013 г. – 04.05.2015г. до претендираните 20075.78 лв. (двадесет хиляди седемдесет и пет лева и седемдесет и осем  лева).

ОСЪЖДА „******, ЕИК *********, да заплати на Е.Ж.А. с адрес ***, ЕГН **********, сумата от 1003.23 лева (хиляда и три лева и двадесет и три стотинки), представляваща обезщетение за претърпените от ищцата Е.Ж.А. имуществени вреди, предствляващи разходи за погребение във връзка със смъртта на майка й К.Е.Г., настъпила на 28.08.2013г., вследствие на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /04.05.2015г./ до окончателно изплащане на задължението, както и мораторната лихва върху претендираната главница в размер на 171.18 лева (сто седемдесет и един лева и осемнадесет стотинки) за периода от 30.08.2013г. до депозиране на исковата молба в съда /04.05.2015г./, на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като  ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съответно за разликата над присъдения размер обезщетение за имуществени вреди 1003.23 лв. (хиляда и три лева и двадесет и три стотинки) до претендираните 1337.63 лв. (хиляда триста тридесет и седем лева и шестдесет и три стотинки) и за разликата над присъдения размер обезщетение за забава за периода 28.08.2013 г. – 04.05.2015г. – 171.18 лева (сто седемдесет и един лева и осемнадесет стотинки) до претендираните 223.78 лв. (двеста двадесет и три лева и седемдесет и осем стотинки).

ОСЪЖДА „******, ЕИК *********, да заплати на Г.Ж.Г. с адрес ***, ЕГН **********, сумата от 90 000 лв. (деветдесет хиляди лева), съставляваща обезщетение за претърпяни душевни болки и страдания, вследствие смъртта на майка му К.Е.Г., починала на 28.08.2013г. след ПТП, причинено по вина на водача на автобус „Мерцедес” рег. № В 4299 КТ – Й.И.М., застрахован по договор за гражданска отговорност в ответното дружество №01712900001470 със срок на действие от 31.12.2012г. до 30.12.2013г., което произшествие се е реализирало на 14.08.2013г. в гр. Варна, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението, както и мораторната лихва върху главницата от 90000 лв. в размер на 15407.25 лева (петнадесет хиляди четиристотин и седем лева и двадесет и пет стотинки) от датата на деликта /28.08.2013г./ до датата на исковата молба, на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съответно за разликата над присъдения размер от 90000 лв. (деветдесет хиляди лева) до претендираните 120000 лв. (сто и двадесет хиляди лева) и за разликата над присъдения размер от 15407.25 лева,  за периода 28.08.2013 г. – 04.05.2015г. до претендираните 20075.78 лв. (двадесет хиляди седемдесет и пет лева и седемдесет и осем  лева).

ОСЪЖДА Е.Ж.А. с адрес ***, ЕГН **********, да заплати на  „******, ЕИК *********, сумата от 1043.75 лева (хиляда четиридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки),  представляваща сторените по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете, на осн. чл.78, ал.3 вр. чл.8 от ГПК.

ОСЪЖДА Г.Ж.Г. с адрес ***, ЕГН **********, да заплати на  „******, ЕИК *********, сумата от 1043.80 лева (хиляда четиридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща сторените по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете, на осн. чл.78, ал.3 вр. чл.8 от ГПК.

ОСЪЖДА ******, ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, сумата от 8764.96 лева (осем хиляди седемстотин шестдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща държавна такса и депозит за вещо лице върху уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :