РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 17.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на осемнадесети август през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2527 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод на депозирана жалба от ЕТ Г.С.
ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** против Заповед № РД-08-302/08.06.2020г. на
Кмета на Община- Долна Митрополия.
Твърди се в обстоятелствената част на жалбата, че със
Заповед № РД-08-302/08.06.2020 г. кмета на о.Д.М. е отказал да издаде заповед
по реда на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ по Молба на ЕТ „Г.С.” вх. № УОС 05¬05-2842/05.05.2020
г. Излага се, че процесният индивидуален административен акт е изцяло
незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствени правила и е в противоречие на материалноправни
разпоредби и целта на закона. Сочи се, че с Молба вх. № УОС 05-05-2842/08.06.2020
г. ЕТ “Г.С.” е поискал от кмета на о.Д.М. да издаде заповед по реда на чл.34,
ал.1 от ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имот с идентификатор № 73359.67.1 по
КККР на гр. Тръстеник/имота/ от ЕТ „*** - ***“, ЕИК ********* като ползвател
без правно основание. Твърди се, че в хода на административното производство е
установено следното: молителят ЕТ „Г.С.“ е легитимиран ползвател на имота съгл.
Договор за аренда с Рег.№ 2510/19.05.2011 г., вписан в Служба по вписванията -
гр. Плевен, с вх. рeг. № 7435 от дата 19.05.2011 г., със срок на действие до
01.10.2025 г; че договорът за аренда на ЕТ „Г.С.“ е регистриран съгл. чл.37б от
ЗСПЗЗ в Общинска служба по земеделие - гр. Долна Митрополия, peг. №
*********/30.06.2011 г.; че на това основание ЕТ „Г.С.“ е приет от ОСЗ за
ползвател на имота; ЕТ „*** - ***“ признава, че действително обработва имота.
Твърди, че има право на това съгл. Договор за наем за стоп. 2019/2020 г.,
представен в незаверено копие; че на база на така установените обстоятелства
кмета на о.Д.М. /кмета/ е приел решение да откаже издаването на заповед за
изземване по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че отказът му е мотивиран по
следният начин: представените в
административното производство договори за ползване на един и същ имот
очертават спор за материални права между ползвателя по силата на договора за
аренда /ЕТ „***"/ и ползвателя по договор за наем /ЕТ „*** - ***“/; че кметът
няма материална компетентност да предпочете единият от представените договори
като правно основание за ползването на имота в производството по чл.34 от
ЗСПЗЗ; че представянето на два титула за ползване прави невъзможно изземване на
земеделски земи, защото приложение на чл.34,ал.1 от ЗСПЗЗ може да има само при
безспорно установено право на ползване; че при конкуренция на права и спор за
валидно правно основание за ползване на имота спорът кой е легитимен ползвател
следва да бъде решен по общия исков ред. Излага се, че така изложените в
обжалваната заповед аргументи са в противоречие на закона, тъй като:
1.Становището на кмета за наличие на конкуренция на права на ползване на имота
вследствие съществуването на договор за аренда и договор за наем не е
съобразено с действащата нормативна уредба. Излагат се съображения, че
правилата за ползване на земеделските земи са уредени в чл.37б от ЗСПЗЗ.
Първоначално уредбата не е включвала механизъм за уреждане на споровете при
конкуренция на правни основания за ползване на един и и същ земеделски имот. Сочи
се, че такъв механизъм е законодателно въведен с включването на нова ал.6 на
чл.37б от ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 42 от 2018 г., в сила от 22.05.2018 г., с която в
общинската служба по земеделие се регистрира:1. договорът, вписан в службата по
вписвания с най-ранна дата; 2.вписаният договор при представяне за регистриране
на вписан и невписан договор. Твърди се,
че видно от стенограмата на Протокол №17/04.10.2017 г. от редовно заседание на
Комисията по правни въпроси към НС целта на това законово допълнение е да се
разрешат конфликтите между ползвателите по отношение правото на ползване на
земеделската земя като се създават нови правила по отношение на дейността и
правомощията на общинските служби по земеделие и във връзка с регистрацията на
договорите, касаещи ползването на земеделските земи. Твърди се, че от
обосновката на вносителя на законопроекта става ясно, че волята на законодателя
е била с това допълнение да се дадат правомощия на поземлените комисии в
процедурата по чл.37б от ЗСПЗЗ да разрешават споровете при конкуренция между
правните основания на заявилите се като ползватели лица. Излага се, че този
подход е продиктуван от необходимостта такъв спор да се реши в рамките на
стопанската година, през която е възникнал, за да могат правоимащите лица да
извършат агротехническите мероприятия върху отнетите им без правно основание
земеделските имоти. Сочи се, че е ноторно известно е, че гржданскоправния ред
за решаване на подобен спор се развива бавно и в никакъв случай не може да
приключи в рамките на стопанската година, което го и прави безсмислен от гледна
точна на охраняемия интерес. Счита се, че при прилагане на този законов
механизъм конкуренцията за ползване на имота се решава в полза на ЕТ „Г.С.“,
чието правно основание е вписан договор за аренда, тъй като правното основание
на ЕТ „*** - ***" е невписан едногодишен по договор за наем. При това
положение становището на кмета, че е изправен пред спор за материални права
между двама легитимирани с правни основания ползвателя е изцяло неверен. Твърди
се, че такова би било положението преди приемането на ал.6 на чл.37б от ЗСПЗЗ,
като при действието на тази норма спорът е разрешен законово в полза на ЕТ „Г.С.“.
Счита за вярно становището в обжалваната заповед, че кметът няма материална
компетентност да предпочете единият от представените договори като правно
основание за ползването на имота в производството по чл.34 от ЗСПЗЗ. Твърди, че
тази иначе правилна констатация е ползвана превратно за обосноваване на крайния
неверен извод за отказ да се проведе процедурата. Твърди, че кмета няма
материална компетентност да решава спора кое лице е ползвател на земеделски
имот при конкуриращи правни основания, защото тази компетенция е законово
делегирана на общинската служба по земеделие. Счита, че тази служба определя
ползвателя в производството по чл.37б от ЗСПЗЗ, прилагайки правилото на ал.6.
счита, че така спорът е разрешен преди производството по чл.34 от ЗСПЗЗ.
Твърди, че в производството по изземване на имотите от лицата, които ги ползват
без правно основание кмета получава „на готово“ решението на този спор, като
служебно изисква информация от общинската служба по земеделие по
местонахождението на имотите - чл.34, ал.1, изр. второ от ЗСПЗЗ. Счита, че така
предоставената му информация за регистрирания ползвател освобождава кмета от
задължението да решава конфликта при спор на правни основания - той просто е
длъжен да приеме за легитимен ползвател лицето с регистрирано от поземлената
комисия правно основание. Излага се, че в мотивите на обжалваната заповед е
посочено, че по информация на Началника
на Общинска служба по Земеделие - гр. Долна Митрополия, с приложени на хартия,
извлечения от регистъра на ползвателите на Общинска служба по Земеделие - гр.
Долна Митрополия, за стопанската 2019/2020 година се установява, че като
ползвател на правно основание фигурира молителя - ЕТ “Г.С.“, съгласно Договор
за аренда с Рег.№ 2510/19.05.2011г., със срок на действие - до 01.10.2025г.,
като същата е декларирала ползването на горепосочените имоти за стопанската
2019/2020 година със заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ с вх. N9 76/30.07.2019
год.“ Счита се, че при това положение кметът не е бил изправен пред дилема, кой
от двата договора да предпочете, като е бил обвързан в становището на
поземлената комисия, че легитимиран ползвател на имота е само ЕТ “Г.С.“. Твърди
се, че всяко друго лице, вкл. ЕТ „*** - ***“ ползва имота без правно основание,
което състояние подлежи на прекратяване по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ. Излага,
че наличието на специалния ред по чл.34
от ЗСПЗЗ изключва гражданскоправния ред за разрешаване на конкуренцията на
правни основания за ползване на земеделските имоти. Твърди, че основание за
такъв извод открива в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 25.01.2013 г. по
тълк. д. № 3/2011 г. на ВАС, където е посочено, че чл.34, ал.1 - ал.9 от ЗСПЗЗ
създава цялостна регламентация, единен ред и бърза процедура за изземване на
земи със земеделско предназначение, като по този начин се гарантира стабилност
при ползването на земеделските земи като основа за земеделско производство.
Посочено е също, че законодателят е въвел този ред като изключение от общия ред
за защита на правото на собственост. Излага се съображения, че на
изключителност и самостоятелност на производството по чл.34 от ЗСПЗЗ сочи и
житейската логика. Както е посочено по-горе, гражданскоправният ред не е в
състояние да даде защита на лишения от ползване земеделски производител в
рамките на стопанската година. А признаването на правата му, когато вече не може
да се ползва от тях, тъй ката е отминало отдавна времето за агротехнически
мероприятия, правят тази защита неефективна и безсмислена. Т.е. разумния срок
на решаване на този въпрос е кратък и ограничен само в рамките на стопанската
година, като извън този срок вече държавната намеса е безполезна. Счита, че с
оглед изложеното кмета незаконосъобразно е отказал издаването на заповед по
чл.34 от ЗСПЗ за изземване на процесния имот от ЕТ „*** - ***“, който го ползва
без правно основание и предостави същия на ЕТ “Г.С.“, като негов ползвател на
правно основание. Твърди, че в случая кумулативно предвидени в чл.34 от ЗСПЗЗ
материалноправните предпоставки за издаване на такава заповед са налице: Искане
до кмета на общината по местонахождение на имотите от ЕТ “Г.С.“, като ползвател
на правно основание на земеделския имот. Легитимацията му да ползва имота за
стоп. 2019/2020 г. съгл. договора му за аренда е призната от Общинска служба по
Земеделие - гр. Долна Митрополия в производството по чл.37б от ЗСПЗЗ, което се
установява от представената по реда на чл.34, ал.1, изр. второ информация писмо
с изх. № РД-12-04-36-1/07.04.2020 г. на началника на службата. Ползване на
имота от ЕТ „*** - ***“ без правно основание. Ползването се признава от това
лице в предоставеното от него становище по искане на кмета. Счита, че
твърдението, че ползва имота на конкуриращо правно основание невписан
едногодишен договор за наем, не създава спор за права. Това е така, защото
спорът между конкуриращите се правни основания за ползване на този имот е решен
еднозначно по правилата на чл.37, ал.6 от ЗСПЗЗ в полза на ЕТ “Г.С.“. Това се
установява от цитираното вече писмо изх. № РД-12-04-36-1/07.04.2020 г. на
Началника на Общинска служба по Земеделие - гр. Долна Митрополия. От тази
информация става ясно, че ЕТ „*** - ***“ въобще не се е заявявал като ползвател
на процесния имот за стоп. 2019/2020 г. по реда на чл.37б от ЗСПЗЗ и чл. 70 от
ППЗСПЗЗ. Ползване на имота за за стоп. 2019/2020 г. е декларирано само от ЕТ “Г.С.“
съгласно Договор за аренда с Рег.№ 2510/19.05.2011г. със заявление по чл. 70 от
ППЗСПЗЗ с вх. № 76/ 30.07.2019 г. Счита, че така установените безспорно
обстоятелства сочат, че са налице всички предпоставки да бъде издадена заповед
по чл.34 от ЗСПЗ за изземване на процесния имот от ЕТ „*** - ***“, който го
ползва без правно основание, и бъде предоставен същия на ЕТ “***“, като негов
ползвател на правно основание. На основание гореизложеното моли да бъде отвенен
като незаконосъобразен отказа на кмета на О.Д.М. обективиран в Заповед №
РД-08-302/08.06.2020 г., за издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ за изземване
на имот с идентификатор № 73359.67.1 (стар номер 067001) по КККР на гр.
Тръстеник от ЕТ „*** - ***“, ЕИК ********* и върнете преписката за продължаване
на процедурата. Претендира направените деловодни разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител
на жалбоподателя моли съда да уважи депозираната молба и да му присъди
разноски. В подкрепа на тезата си развива подробни съображения, идентични с
развитите в депозираната жалба.
В нарочна писмена защита моли съда да уважи предявения
иск, за което развива съображения.
Ответникът по
жалбата О.Д.М. счита жалбата за неоснователна и недоказана.
В проведеното по
делото о.с.з. заинтересованата страна ЕТ А.П.
моли съда да остави без уважение депозираната жалба. Излага, че както
договорът за аренда, така и договорът за наем са валидни правани основания за
ползване на земеделска земя, поради което и не може да се даде приоритет на
едното пред другото. Навежда доводи, че разпоредбата на чл.37 б, ал.6 от ЗСПЗЗ
касае единствено регистрацията, но не и процедурата по чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена
в законоустановения преклузивен срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
С молба вх. № УОС
05- 05- 2842/08.05. 2020г. год., адресирана до кмета на О.Д.М. ЕТ „Г.С.“*** е
поискала издаването на заповед за изземване от ЕТ А.П. на имот № 061017 в м.
„Джокинското“ в землището на гр. Тръстеник. Молителят се е позовал на
обстоятелството, че има правно основание за ползване на гореописания имоти, а
именно: договор за аренда на земеделски земи.
С писмо изх. № УОС
05- 05- 2842/5/26.05.2020 год. кметът на О.Д.М. е уведомил ЕТ А.П. за
постъпилата молба и е указала в тридневен срок от получаването на писмото да
уведоми О.Д.М. обработва ли части от процесните имоти, на какво правно основание
/като приложи документ за това/ и подавал ли е декларации по чл. 69 и/ или чл.
70 от ППЗСПЗЗ пред Общинска служба „Земеделие“ гр. Долна Митрополия за
стопанската 2019/ 2020г.
Видно от писмо вх.№ УОС 05-05-2842 /6/01.06.2020г. ЕТ А.П.
е уведомил О.Д.М. че обработва процесната земеделска земи на правно основание,
като е представил договор за наем от 15.05.2019 г.
С Писмо №
УОС-05-05-2842/4/26.05.20г. кметът на О.Д.М. е изискал от Общинска служба Земеделие
Долна Митрополия да бъде предоставена информация за стопанската 2019/2020г. имот
със стар идентификатор 061017 има ли подадени декларации по чл.69 и 70 ППЗСПЗЗ
и от кого, има ли регистрирани договори за отдаване , за същата стопанска
година има ли подписано споразумение съгласно изискванията на чл.37в ЗСПЗЗ на
землището на гр.Тръстеник.
С изх. №
РД-12-04-58- 1/02.06.2020 г., е получен отговор от Началника на Общинска служба
по Земеделие - гр. Долна Митрополияв което е посочено, че като ползвател на
правно основание фигурира молителя - ЕТ “Г.С.“, съгласно Договор за аренда.
Безспорно по делото
е, че с обжалваната заповед № РД- 08- 302/ 08.06.2020 год. на кмета
на О.Д.М. отказано издаването на заповед за изземване на част от поземлен имот
с идентификатор № 73359.61.17, в размер
на 33 дка., с начин на трайно ползване: нива с обща площ от 119,637 дка., IV
категория, която се намира в м. „Джокинското“ по КККР на гр. Тръстеник, с
ползвател на правно основание- ЕТ „Г.С.“, представляван от ***, от
нелегитимиран ползвател- ЕТ „***- ***“, представляван от ***.
Съгласно чл. 168 АПК, вр. чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към
момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
От събраните
писмени доказателства пред настоящата съдебна инстанция, се установява, че се
касае за проведена административна процедура по чл. 34 ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 1 на
цитирания законов текст, по искане на собствениците или на ползвателите на
правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се
изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от
лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на
собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание, като
съгласно изр. второ, за установяване на неправомерното ползване кметът служебно
изисква информация от ДФ"Земеделие"-Разплащателна агенция, или от
регионалните му териториални структура и/или от общинска служба по земеделие по
местонахождение на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и
кадастър.
За да бъде издаден
искания от "ЕТ Г.С. административен акт-Заповед по чл. 34, ал. 1
ЗСПЗЗ-следва да бъдат налице трите кумулативно предвидени условия затова, а
именно: направено искане до компетентен административен орган, от лице с право
на собственост или ползвател на правно основание на земеделски имот, ползване
на същия този имот от трето лице и това ползване да се осъществява без правно
основание. Административния орган трябва да установи всички релевантни факти и
обстоятелства относно тези три въпроса. Следователно първото, което следва да
стори административния орган е да провери дали е сезиран от лице, което е
собственик или ползвател на имотите на валидно правно основание.
От преписката по
издаване на обжалваната заповед е видно, че административния орган е положил
усилия за изясняването на наличието на първата от трите законови предпоставки
за издаване на обжалваната заповед, а именно дали заявителя е собственик или
ползвател на валидно правно основание на имотите, за които се иска да бъдат
иззети от лице, за което се твърди, че ги владее без да има валидно основание
затова.
В хода на
административното производство и в изпълнение на задълженията си да установи
всички правно релевантни факти, административния орган е изискал служебно
справка от Началника на ОСЗ Долна Митрополия С Писмо № УОС-05-05-2842/4/26.05.2020г.
кметът на О.Д.М. е изискал от Общинска служба Земеделие Долна Митрополия да
бъде предоставена информация за стопанската 2019/2020г. имот със стар
идентификатор 061017 има ли подадени декларации по чл.69 и 70 ППЗСПЗЗ и от
кого, има ли регистрирани договори за отдаване, за същата стопанска година има
ли подписано споразумение съгласно изискванията на чл.37в ЗСПЗЗ на землището на
гр.Тръстеник. С изх. № РД-12-04-58- 1/02.06.2020 г., е получен отговор от
Началника на Общинска служба по Земеделие - гр. Долна Митрополия в което е
посочено, че като ползвател на правно основание фигурира молителя - ЕТ “Г.С.“,
съгласно Договор за аренда. Същата е декларирала ползването на горепосочените
имоти за стопанската 2019/2020 година със заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ с вх.
N9 76/30.07.2019 г.
За да бъде
реализирана административната процедура за изземването на земите, фактите,
обуславящи наличието на законовите предпоставки за издаване на заповедта,
следва да са установени по несъмнен начин. В настоящия случай първите две от
визираните по- горе предпоставки са налице: искането е направено до компетентен
орган от лице, имащо правно основание за ползване на имотите /договор за
аренда/ и се касае за земеделска земя. Не е било спорно между страните и
обстоятелството, че процесните земеделски имоти се ползват от ЕТ „***- ***”, а
това се потвърждава и от справката от ОСЗ-Долна Митрополия. Липсва обаче
третата от предвидените в закона предпоставки: ползването да е без правно
основание. Видно от приложените както в административната преписка, така и в
настоящото съдебно производство договор за наем от 20.05.2020 г. е, че ЕТ „***-
***” ползва процесния имот на основата на възникнало наемно правоотношение с
част от съсобствениците на имотите. Съгласно разясненията, дадени в т. 2 от
тълкувателно решение № 2 от 20. 07. 2017 год., ОСГТК, договорът за наем с
предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, към който са
приложими разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, е действителен,
независимо от наличието на специална законова регламентация относно реда и
начина на отдаване за възмездно ползване на обекти, посочени в чл. 1 ал. 3 от
специалния ЗАЗ. Следователно и договорът за наем и договорът за аренда са
напълно равностойни правни способи за предоставянето на ползването на
земеделски имоти. Поради изложеното жалбоподателят в настоящото производство ЕТ
„Г.С.“ и ЕТ „***- ***” притежават
самостоятелно правно основание, въз основа на което претендират ползването на
процесните имоти. Налице е колизия на права, при която възникналият спор за
материално право следва да се разреши по общия исков ред в гражданското
производство. Едва след разрешаване на спора за това кому принадлежи правото на
ползване върху имотите при две конкуриращи се и равностойни правни основания и
при наличието на благоприятно за заинтересованото лице съдебно решение то би
могло да поиска изземването на имотите по реда, предвиден в чл. 34 от ЗСПЗЗ.
Административният орган не е бил компетентен да решава така възникналия спор и
да прави преценка кое от двете правни основания да предпочете. Позоваването от
страна на жалбоподателя на решаването на спора на основание чл.37б, ал.6 ЗСПЗЗ
от ОСЗ-Долна Митрополия е неоснователно. В посочената норма единствено е уреден
ред, по който да бъде извършвана регистрацията на ползвателите в ОСЗ когато за
един и същ имот са представени за регистриране повече от един договор за наем
или за аренда на земеделска земя. Липсва основание да бъде прието, че административния орган може да реши правен
спор. Компетентен да реши правен спор е съда по надлежния гражданскоправен ред.
Ал.6 на чл.37б ЗСПЗЗ определя кой от собствениците или ползвателите,
разполагащи с правно основание за ползване следва да бъде вписан в регистър на
собствениците и ползвателите на земеделски земи съгласно чл.37б, ал.1 ЗСПЗЗ.
Уредбата на ал.6 касае именно вписването в този регистър, но не създава
възможност дори и при обвързана компетентност административния орган да реши
спора при конкуренция на правни основания по общ начин, който да бъде валиден и
в производството по чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ. Този административен ред за изземване
със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които
ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им,
съответно на ползвателите им на правно основание е приложим само при положение,
че лицето, което ползва имота няма никакво правно основание за ползването му.
При наличието на конкуриращи се права на ползване спорът между тях следва да
бъде разрешен по надлежния ред и реда на чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ е не приложим.
Следователно не са
изпълнени законовите предпоставки за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, като не се установи ползването
да се осъществява без правно основание. След като при издаването на обжалвания
административен акт не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, актът е издаден в предвидената от
закона писмена форма за валидност, от компетентен орган, в кръга на
правомощията му, спазен е материалния закон, а така издадения акт е мотивиран,
то обжалваната заповед, издадена от Кмета на Община-Долна Митрополия е
законосъобразна и следва да се остави в сила.
При този изход на
делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на заинтересованата
страна направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
възнаграждение в размер на 400 лв.
По така изложените
съображения и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на ЕТ Г.С. ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** против Заповед № РД-08-302/08.06.2020г. на
Кмета на Община- Долна Митрополия, с която Кмета на о.Д.М. е отказал да издаде
заповед по реда на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ за изземване на част от поземлен имот с
идентификатор № 73359.61.17, в размер на
33 дка., с начин на трайно ползване: нива с обща площ от 119,637 дка., IV
категория, която се намира в м. „Джокинското“ по КККР на гр. Тръстеник, с
ползвател на правно основание- ЕТ „Г.С.“, представляван от ***, от
нелегитимиран ползвател- ЕТ „***- ***“, представляван от ***.
ОСЪЖДА ЕТ Г.С. ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от *** да заплати на ЕТ „***-
***“, ЕИК202447817, със седалище и адрес на управление:***, представляван от ***
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр. Плевен в 14- дневен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: