№ 21560
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110164800 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД против Д. С.
А. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК Л З Г, БЛ. *** ВХ *** ЕТ ***
АП *** и П. С. А. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК Л З Г, БЛ. ***
ВХ *** ЕТ *** АП *** с искане да бъде установено в отношенията между
страните, че ответниците дължат на топлофикационното дружество за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
общ. П, ж.к. „Л Г“, БЛ *** ВХ *** ЕТ *** АП ***, следните суми:
За Д. С. А.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 1 336,87 лева, ведно със законна
лихва за периода от 19.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 15.09.2022г. до 10.04.2024 г. в размер на 182,40 лева, цена на
извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в
размер на 37,72 лева, ведно със законна лихва за периода от 19.04.2024г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до
10.04.2024 г. в размер на 7,92 лева;
За П. С. А.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 1 336,87 лева, ведно със законна
лихва за периода от 19.04.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 15.09.2022г. до 10.04.2024 г. в размер на 182,41 лева, цена на
извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в
размер на 37,72 лева, ведно със законна лихва за периода от 19.04.2024г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до
10.04.2024 г. в размер на 7,91 лева, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 23573/2024 г.
1
по описа на СРС, 126 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответниците,
ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и
топлоснабден имот, като потребителят не е изпълнил насрещното си
задължение да заплати цената на доставената топлинна енергия и на
потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл.
22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си
представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, тъй като ответниците притежава право на собственост върху процесния
недвижим имот. Процесуалният представител на страната поддържа, че
съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на
задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница,
потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
исковия период.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответниците, чрез назначения от съда
особен представител, депозират отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по основание и размер.
По делото е конституирано трето лице-погамач „Т С“ ЕООД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и
правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 23573/2024г. по описа на СРС, 126 състав, се
установява, че 13.05.2024г. полза на „ТС“ ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е
разпоредено Д. С. А. и П. С. А., да заплати сумите, посочени в исковата молба.
Заповедта е връчена на длъжниците на основание 47, ал. 5 ГПК, поради
което с разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца
за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „ТС“ ЕАД е депозирала
искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ в тежест на
2
ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване:
съществуването на облигационно правоотношение между страните през
исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;
качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през
исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е
доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника
е да докаже положителния факт на плащането на дълга.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и
положителния факт на плащането.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за
продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при
доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.
2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически
лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Видно от представения по делото Нотариален акт № 89 по дело
18509/1996г. на първи нотариус при СРС ответниците Д. С. А. и П. С. А. са
придобили правото на собственост върху процесния топлоснабден
апартамент. По делото е представено искане за вписване на възбрана върху
процесния имот от 02.10.2012г, в което е посочено, че същият е собственост на
ответниците. Няма данни по делото да се извършени последващи
прехвърляния спрямо посочения имот. Предвид това по несъмнен начин се
доказа, че ответниците са били собственици на имота в исковия период и в
това си качество са били клиенти на доставената до същия топлинна енергия,
съответно страна по възникналото с ищеца облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия до процесния имот.
Поради което искът се явява основателен по основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
3
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по
съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно,
пълно и задълбочено се установява, че през исковия период процесната сграда
е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на
сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия
топломер. Съгласно заключението за отопление на процесния имот се
разпределя ТЕ , потребена от 6 броя отоплителни тела с уреди с дистанционно
отчитане, като ТЕ за битово горещо водоснабдяване не се ползва. За
процесния период ТЕ за отопление, отдадена от сградна инсталация е
изчислена върху пълната отопляема кубатура в размер на 243 куб.м.
По отношение на размера на действително потребеното количество
топлинна енергия за процесния период следва да се посочи, че съобразно
заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза на 2673,81
лева, но с оглед диспозитивното начало искът за главница следва да бъде
уважен за размера от 2673,74 лева общо.
Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че
те не са включени в стойността на потребената топлинна енергия, видно от
представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните сметки/. Съгласно
разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „ТС”
ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение. Видно от представените изравнителни сметки третото
лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета,
поради което ответника следва да заплати на ищеца дължимото
възнаграждение в размер на 75,44 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
доколкото с решение № 1037/10.02.2025г. по адм. дело № 85/2024 г. на ВАС,
5-членен състав е оставено в сила решение № 7276/03.07.2023г. по адм. д. №
746/2021 г. на ВАС, с което е отменена т.6.1.1 от Методиката, приложение към
чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на министъра на
енергетиката, то това води автоматично до отпадане на задължението на
потребителите за заплащане на доставената до имотите им топлинна енергия.
Посоченото решение, е постановено след процесния период и по арг. от чл.
4
195, ал.1 АПК има действие за напред, поради което е неотносимо към
процесния спор.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В чл. 33 от ОУ е предвидено, че при неизпълнение в срок на
задълженията в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Поради
което искът е доказан по основание и по размер, а именно – 364,18 лева
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
длъжниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението, поради което акцесорните претенции в тази част се
явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е доказал сторени разноски в общ размер на 1 162,59 лева в исковото,
от които 62,59 лева за д.т., 700 лева – депозит за особен представител, 300 лева
– депозит СТЕ, като е претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева, които съдът на осн. 78, ал. 8 ГПК присъжда в посочения размер. С
оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски в общ размер на
1156,72 лева в исковото и 112,02 лева разноски в заповедното, които се дължат
от ответниците съобразно дела.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 126 състав.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149
ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. С. А. с ЕГН: **********
и адрес: гр. София, ЖК Л З Г, БЛ. *** ВХ *** ЕТ *** АП *** дължи на „ТС“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Я ***
сумата в размер 1 336,87 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за периода от 19.04.2024г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 182,40 лева, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до
10.04.2024 г., сумата в размер на 37,72 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
5
ведно със законна лихва за периода от 19.04.2024г. до изплащане на вземането,
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. 23573/2024 г. по описа на СРС, 126 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 10.04.2024
г. в размер на 7,92 лева, като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149
ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. С. А. с ЕГН: **********
и адрес: гр. София, ЖК Л З Г, БЛ. *** ВХ *** ЕТ *** АП *** дължи на „ТС“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Я ***
сумата в размер 1 336,87 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за периода от 19.04.2024г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 182,40 лева, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до
10.04.2024 г., сумата в размер на 37,72 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за периода от 19.04.2024г. до изплащане на вземането,
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. 23573/2024г. по описа на СРС, 126 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 10.04.2024
г. в размер на 7,92 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. С. А. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК Л З Г,
БЛ. *** ВХ *** ЕТ *** АП *** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Я *** на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК сумата от 578,36 лева, разноски в исковото и 56,01 лева,
разноски в заповедното.
ОСЪЖДА П. С. А. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК Л З Г,
БЛ. *** ВХ *** ЕТ *** АП *** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Я *** на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК сумата от 578,36 лева, разноски в исковото и 56,01 лева,
разноски в заповедното.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач „Т СС“ ЕООД, ЕИК ***.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6