РЕШЕНИЕ
гр. София, 22.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 9634 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 354536 от 07.03.2018 г., постановено по
гр.дело № 31545/2017 г. по описа на СРС, ГО, 57 с-в ответникът Висш съдебен
съвет е осъден да заплати на Д.Л.Д. сумата от 170,09 лева, представляваща нетен
размер на неплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
качеството му на съдия в Софийски районен съд по време на дежурство за времето
от 09:15 до 17:00 часа на 21.02.2016 г., ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от 18.05.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата, като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 170,09 лева до пълния
предявен размер от 207,28 лева.
С решението и на основание чл. 86 ЗЗД ответникът Висш
съдебен съвет е осъден да заплати на ищеца Д.Л.Д. сумата от 20,59 лева,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 170,09 лева
за периода 01.03.2016 – 09.05.2017 г., като е отхвърлен предявеният иск за
разликата над сумата от 20,59 лева до пълния предявен размер от 25,10 лева.
Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от Закон за адвокатурата ответникът Висш
съдебен съвет е осъден да заплати на адвокат И.Е.Г., ЕГН ********** сумата от
270,60 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, както и на основание чл.
78, ал. 6 да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 262,36 лева.
Срещу решение № 354536 от 07.03.2018 г., постановено по
гр.дело № 31545/2017 г. по описа на СРС, ГО, 57 с-в е постъпила въззивна жалба
от 30.03.2018 г., подадена от ответника Висш съдебен съвет, чрез процесуалния
му представител юрисконсулт Ц.В., с която същото се обжалва в частта, с която
претенциите на ищеца са уважени.
Във въззивната жалба са изложени съображения за
недопустимост на обжалваното решение, като в този смисъл се посочва, че
решението е постановено срещу ненадлежна пасивно легитимирана страна, както и
че надлежен ответник по предявените искове следва да бъде Софийски районен съд.
Поддържа се, че решението на СРС е постановено в
нарушение на материалния закон и е необосновано. В този смисъл се посочва, че
разпоредбата на чл. 220 ЗСВ регламентира, че допълнителното възнаграждение за
извънреден труд на съдия, прокурор и следовател се заплаща само за изпълнение на служебни задължения в
празнични и почивни дни, като се поддържа, че видно от приложените към исковата
молба декларации по образец, ищецът Д.Д., за периода от 09:15 часа до 17:00
часа на 21.02.2016 г. /неделя/ не е разглеждал дела, поради което следва да се
приеме, че липсва реално осъществена трудова престация и не се дължи заплащане
на възнаграждение за посочените часове.
Във въззивната жалба се излагат съображения и за допуснати
от първоинстанционния съд процесуални нарушения. В тази връзка се посочва, че с
молба изх. № ВСС-10839/02.10.2017 г. първоинстанционният съд е бил уведомен за
обективна невъзможност на процесуалния представител на жалбоподателя да се яви
в насроченото съдебно заседание, въпреки което районният съд, в нарушение на
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ГПК, не е отложил делото при наличие на
препятствие, което страната не може да отстрани.
Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в
частта, с която Висш съдебен съвет е осъден да заплати на Д.Л.Д.: 1/ сумата от
170,09 лева, представляваща нетен размер на неплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в качеството му на съдия в Софийски
районен съд по време на дежурство за времето от 09:15 до 17:00 часа на 21.02.2016
г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 18.05.2017
г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 20,59 лева,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 170,09 лева
за периода 01.03.2016 г. – 09.05.2017 г., и за постановяване на ново решение, с
което исковата претенция срещу Висш съдебен съвет да бъде отхвърлена.
В законоустановените за това срокове останалите страни в
производството не са депозирали отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира следното:
Жалбата срещу първоинстанционното решение
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, допустима е и следва да бъде
разгледана по същество.
Първият въпрос, който следва да получи отговор в
настоящото въззивно производство е кой е пасивно материалноправно легитимиран
да отговаря по предявените с исковата молба претенции.
В тази връзка, следва да бъде посочено, че по
аргумент от изричната разпоредба на чл.
229 ЗСВ, която препраща към Кодекса на труда за неуредените случаи в раздел V
от ЗСВ, магистратите полагат труд по силата на специфичен вид правоотношения с трудов
характер в съответния орган на съдебна власт, който се явява техен работодател
до прекратяването на правоотношението, като този извод не се променя от
спецификата на трудовото правоотношение на магистратите, произтичаща от
обстоятелството, че се назначават, повишават, понижават, преместват и
освобождават с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, съгласно
чл. 160 ЗСВ. В този смисъл следва да бъде посочено, че съгласно чл. 61, ал. 2
от КТ за длъжности, определени в закон или акт на Министерски съвет, трудовият
договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган, като в тези
случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е
съответната длъжност.
В конкретния случай това е именно Софийски районен съд,
който се явява надлежно пасивно легитимиран да отговаря по предявените с
исковата молба претенции.
От изложените по-горе и установени по делото
обстоятелства се налага извод, че пасивно легитимиран да отговаря по
претенциите на ищеца, предявени с процесната искова молба е Софийски районен
съд, а не Висш съдебен съвет. Това обстоятелство обуславя неправилността на
първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от ищеца
против Висш съдебен съвет искове и налага отмяната на първоинстанционното
решение и отхвърляне на исковете предявени срещу този ответник.
На основание чл. 271, ал. 2 ГПК при отмяна на решението
по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него
искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.
Горното обстоятелство, наличието на предявени от ищеца
при условието на евентуалност искове срещу ответника Софийски районен съд и сбъдването
на процесуалното условие за разглеждането на предявените при условията на евентуалност
искове, обуславя необходимостта от произнасяне по предявените от ищеца при
условията на евентуалност искови претенции срещу ответника Софийски районен
съд.
По отношение на предявения иск с правна квалификация чл.
220 ЗСВ, настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 220 ЗСВ допълнително възнаграждение
за извънреден труд на съдия, прокурор и следовател се заплаща само за
изпълнение на служебни задължения в празнични и почивни дни.
За да възникне парично вземане за извънреден труд, е
необходимо да са се осъществили следните материални предпоставки (юридически
факти) – 1. работодателят да е възложил изпълнение на трудовите задължение на
работника или служителя извън уговореното работно време или той мълчаливо да е
допуснал полагането на труд извън установено по трудовото правоотношение
работно време и 2. работникът и служителят ефективно да е престирал своята
работна сила съгласно нарежданията на работодателя извън установеното работно
време. Задължението на работодателя да заплати възнаграждение при полагане на
извънреден труд представлява насрещната престация за извършената от работника
или служителя работа и престираната от последния работна сила. Тя се дължи
независимо от това дали при полагането на извънредния труд са спазени
законоустановените изисквания. За да възникне задължението на работника или
служителя да полага извънреден труд, разпореждането за възлагането му трябва да
достигне до знанието на работника. Работодателя дължи заплащане на положения
извън установеното работно време труд, в случай че служителят е изпълнявал
своите трудови функции в негов интерес и без неговото противопоставяне.
Не е спорно между страните, а и се установява от
приобщените по делото писмени доказателствата, че на процесната дата 21.02.2016
г. /неделя/, ищецът Д.Д. е полагал дежурство в качеството си на съдия в
наказателно отделение на Софийски районен съд. Горното обстоятелство се
установява от приобщената по делото Декларация от 22.02.2016 г., с която Д. е
декларирал, че за времето от 09:15 часа до 17:00 часа е изпълнявал служебните
си задължения, като съдия в Софийски районен съд и Председател на 11 състав,
както и от приетото като доказателство и неоспорено от страните копие от
присъствена книга, водена от служителите на Главна дирекция „Охрана“ за дата
21.02.2016 г. /неделя/, видно от която на същата дата ищецът Д.Д. е пребивавал
в сградата на Софийски районен съд за времето от 09:15 часа до 17:00 часа.
Предвид установените по-горе обстоятелства, настоящият
съдебен състав намира, че безспорно е установено по делото наличието на първата
предпоставка за възникване на паричното вземане за извънреден труд, а именно от
страна на ответника СРС да е възложено на ищеца изпълнение на служебни
задължения свързани с полагане на дежурство в почивен ден.
Спорните по съществото на делото въпроси се изразяват в
това, дали ищецът ефективно е престирал работна сила през времето, през което е
бил определен да полага дежурство на процесната дата 21.02.2016 г., и дали се
дължи възнаграждение за часовете на дежурство, в които няма постъпили дела,
подлеждащи на разглеждане от дежурния съдия.
В този смисъл в отговора на исковата молба, подадена от
ответника Софийски районен съд са наведени възражения, че претенцията на ищеца
за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен на
21.02.2016 г. /неделя/, не следва да се уважава, тъй като съгласно т. 5.2 от
решение на ВСС от 15.02.2003 г. допълнителното възнаграждение за извънреден
труд се определя съобразно действително отработените часове за конкретния ден,
като в този смисъл са наведени и съображения, че предвид обстоятелството, че
ищецът по време на дежурство не е участвал в разглеждане на дела, то и
заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд не му се дължи.
Действително от представената по делото Декларация от
22.02.2016 г. се установява, че ищецът Д. не е участвал в съдебни заседания по
разглеждането на дела на процесната дата 21.02.2016 г. /неделя/.
От събраните доказателства се установи по делото, че на
процесната дата 21.02.2016 г. за времето от 09:15 часа до 17:00 часа, ищецът е
бил на разположение на ответника в сградата на Софийски районен съд, като
дори непосредствено да не е изпълнявал
своите трудови задължения, предвид липсата на дела, по които да вземе участие,
той е престирал своята трудова сила (предоставил я е на разположение на
ответника Софийски районен съд), като при възникване на ситуация изискваща
неговото участие в открито съдебно заседание за разглеждане на постъпило в СРС
наказателно дело, ищецът е бил на разположениe и е могъл да осъществи своите
трудови задължения по време на възложеното му със заповед от председателя на
съда дежурство. Именно поради горното обстоятелство, това време представлява т.
нар. несъщинско работно време по смисъла на определителната правна норма,
уредена в чл. 2, т. 1 от Директива на ЕП и на Съвета 2003/88/ЕО относно някои
аспекти на организацията на работното време, поради което и служителите, които
са на разположение на работодателите – на територията на предприятието, имат
право на възнаграждение за предоставената на разположение трудова сила.
Следователно, per argumentum a contrario когато служителят е на разположение на
работодателя на територията на предприятието, цялото време, през което е на
смяна, се счита за работно време, т.е. период, през който е престирал (поставил
на разположение) своята трудова сила. В този смисъл за това време възниква
право на уговореното възнаграждение като насрещна престация за предоставената
трудова сила.
Въпросът дали при дежурства или други случаи, когато
служителят е на разположение в предприятието, без да полага фактически труд
през цялото време, този период трябва да се считат изцяло за работно време, е
решен със задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС, с решения,
постановени по преюдициални запитвания – в този смисъл решение от 25.11.2010 г.
по дело С-429/09 Gunter Fuß срещу Stadt Halle, решение от 11.01.2007 г.
по дело С-437/05 Jan Vorel срещу Nemocnice Cesky Krumlov. Следователно,
съобразно задължителните указания на СЕС по тълкуването и прилагането на общностното
законодателство, когато по време на дежурството работникът или служителят е
длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя, т.е.
когато работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място,
определено от работодателя, цялото дежурство се счита за работно време, респективно
се дължи възнаграждение за престираната работна сила.
Преюдициалните заключения на СЕС са правнообвързващи за
всички национални юрисдикции, дори и те да не са отправили преюдициалното
запитване, тъй като те обвързват по еднакъв начин всички субекти на правото на
ЕС и намират приложение и към настоящия казус.
Предвид горните съображения въззивният съд намира, че по
делото се установяват предпоставките за възникване на парично вземане в полза
на ищеца спрямо ответника Софийски районен съд за допълнително възнаграждение
за извънреден труд за изпълнение от страна на ищеца на служебните му задължения
като съдия в Софийски районен съд на 21.02.2016 г. /неделя/ - почивен ден.
По отношение на размерът, за който претенцията на ищеца
следва да бъде уважена, настоящият съдебен състав напълно кредитира приетата
като писмено доказателство по делото Заповед № ЛС-503/10.11.2015 г. на
председателят на СРС и заключението на вещото лице по изготвената и приета по
делото съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните. От приобщената
към доказателствата Заповед № ЛС-503/10.11.2015 г. на председателят на СРС по
делото се установява, че считано от 01.11.2015 г. на ищеца е определено брутно
трудово възнаграждение в размер на 2340,99 лева. От заключението на вещото лице
по изготвената и приета съдебно-счетоводна експертиза по делото се установява,
че съобразно определеното на ищеца с горепосочената заповед брутно трудово
възнаграждение, за положения от него извънреден труд на дата 21.02.2016 г. за
времето от 09:15 часа до 17:00 часа /или седем часа и четиридесет и пет минути/
му се дължи допълнително възнаграждение в размер на 188,99 лева брутна сума или
170,09 лева нетна сума.
С оглед гореизложените съображения претенцията на ищеца
насочена срещу ответника Софийски районен съд, за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен на дата 21.02.2016 г. извънреден труд се явява
основателна до размер от 170,09 лева, като за разликата между уважения до
пълния предявен от ищеца с исковата молба размер, искът следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД,
въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата.
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация
чл. 86 ЗЗД, следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване
наличието на главен дълг, както и забава на ответника.
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, като
съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай и като взе предвид установеното от
представената по делото Заповед № АС-248/28.10.2010 г. на председателя на СРС,
че допълнителното възнаграждение за извънреден труд се изчислява ежемесечно
върху основното месечно възнаграждение на съответния магистрат, въззивният съд
намира, че задължението за заплащане на допълнителното възнаграждение за
извънреден труд е с установен срок и става изискуемо с настъпването на
изискуемостта на задължението за заплащане на основното месечно възнаграждение
на магистрата, т.е. с изтичане на месеца, за който се дължи възнаграждението.
Предвид горното, съдът намира, че ответникът Софийски районен съд е изпаднал в
забава, считано от деня, следващ деня в който е следвало да бъде изплатено
възнаграждението за месеца, в който е положен трудът, а именно от 01.03.2016
г., следователно искът по чл. 86 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен за
периода от 01.03.2016 г. до 09.05.2017 г., като размерът на дължимото
обезщетение за забава върху главницата от 170,09 лева се установява от
заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза и възлиза
на 20,59 лв. Претенцията по чл. 86 ЗЗД за разликата над уважения до пълния
предявен размер следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски имат всички
страни в производството. Същата са поискали присъждането на такива до
приключване на последното заседание пред настоящата съдебна инстанция.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца претендираните от последния разноски, представляващи
разноски за един адвокат, представлявал ищеца в хода на първоинстанционното и
въззивното производство. Видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие от 17.05.2017 г. сключен между Д.Д. и адвокат И.Е.Г., за
изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна
помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закон за адвокатурата.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ на
друг юрист, при постановяване на благоприятно решение по спора за
представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката
възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия
адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. Предвид горното и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от Закон за адвокатурата,
ответникът Софийски районен съд, следва да бъде осъден да заплати в полза на
адвокат И.Е.Г. сумата от сумата от 246,15 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение във въззивното производство и сумата от 246,15 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство,
съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът Д.Д. следва да
бъде осъден да заплати в полза на Висш съдебен съвет разноски в настоящото
въззивно производство за държавна такса /50 лева/ и юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр.
чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ
ответникът Висш съдебен съвет има право на възнаграждение, тъй като е бил
защитавани от юрисконсулт. В този смисъл и като съобрази фактическата и правна
сложност на настоящото производство и извършените от процесуалния представител
на ответника действия в производството, съдът намира, че размерът на това
възнаграждение, следва да бъде определен на 100,00 лева. Предвид горното и на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, ищецът Д.Д. следва да бъде осъден да
заплати на ответника Висш съдебен съвет сумата от 150,00 лева, представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищецът Д.Д.,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника Софийски районен съд
сумата от 17,94 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение във
въззивното производство и сумата от 17,94 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение в първоинстанционното производство, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът Софийски
районен съд, следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета и по сметка на
съда сумата от сумата от 247,68 лева, представляващи държавна такса и разноски
за възнаграждение на вещо лице, съразмерно на уважената част от исковете.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ в цялост решение № 354536/07.03.2018
г., постановено по гр.дело № 31545/2017 г. по описа на СРС, ГО, 57 с-в, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Л.Д., ЕГН **********
с адрес: *** срещу Висш съдебен съвет с адрес: гр. София, ул. „*******иск с
правна квалификация чл. 220 ЗСВ за заплащане на сумата от 207,28 лева,
представляваща неплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
в качеството му на съдия в Софийски районен съд по време на дежурство за
времето от 09:15 до 17:00 часа на 21.02.2016 г., и иск с правна квалификация
чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 25,10 лева, представляваща обезщетение за
забавено изпълнение на главницата от 207,28 лева за периода 01.03.2016 –
09.05.2017 г.
ОСЪЖДА Софийски районен съд със съдебен
адрес:*** да заплати на Д.Л.Д., ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл.
220 ЗСВ сумата от 170,09 лева,
представляваща нетен размер на неплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в качеството му на съдия в Софийски районен съд по време на
дежурство за времето от 09:15 до 17:00 часа на 21.02.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата над сумата от 170,09 лева
до пълния предявен размер от 207,28 лева.
ОСЪЖДА Софийски районен съд със съдебен
адрес:*** да заплати на Д.Л.Д., ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 20,59 лева,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 170,09 лева
за периода 01.03.2016 – 09.05.2017 г., като отхвърля иска за разликата над
сумата от 20,59 лева до пълния предявен размер от 25,10 лева.
ОСЪЖДА Софийски районен съд със съдебен
адрес:*** да заплати на адвокат И.Е.Г., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал.
1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от Закон за адвокатурата сумата от 246,15
лева, представляваща адвокатско възнаграждение във
въззивното производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Софийски районен съд със съдебен
адрес:*** да заплати на адвокат И.Е.Г., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал.
1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от Закон за адвокатурата сумата от 246,15
лева, представляваща адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.Л.Д., ЕГН ********** с адрес: ***
да заплати в полза на Висш съдебен съвет с адрес: гр. София, ул. „*******на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 150,00 лева, предсталвяваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА Д.Л.Д., ЕГН ********** с адрес: ***
да заплати в полза на Софийски районен съд със съдебен адрес:*** на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 17,94 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.Л.Д., ЕГН ********** с адрес: ***
да заплати в полза на Софийски районен съд със съдебен адрес:*** на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 17,94 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното
производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Софийски районен съд със съдебен
адрес:*** да заплати в полза на бюджета и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
от 247,68 лева, представляващи държавна такса и
разноски за възнаграждение на вещо лице, съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: