Решение по дело №180/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, чрез юрисконсулт Х. Д., срещу Решение № 51/20.02.2024 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 752/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 10-0001350/06.06.2023 г. и размерът на наложената със същото на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) имуществена санкция на „Антани мебел” ЕООД, с ЕИК *********, за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, е намален от 1500 лева на 100 лева. В жалбата е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението.

В съдебното заседание по делото юрисконсулт Х. Д. поддържа жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

„Антани мебел” ЕООД не се представлява в съдебното заседание по делото. С отговор с вх. № 3372/26.03.2024 г. по описа на Районен съд – Дупница и молба с вх. № 1796/13.05.2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил процесуалният му представител по пълномощие – адвокат Н. А., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

С обжалваното пред Районен съд – Дупница наказателно постановление административнонаказателната отговорност на „Антани мебел” ЕООД е ангажирана за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ – за това, че на 05.12.2022 г. в гр. Дупница, в качеството на работодател, е допуснало до работа В. Г. З., за да изпълнява трудовите си задължения като общ работник по Трудов договор № 078/05.12.2022 г., без да му е предоставило копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (НАП). Нарушението е установено при извършена проверка на „Антани мебел” ЕООД по документи на 23.02.2023 г. в Дирекция „Инспекция по труда” – Кюстендил. В трудовия договор, сключен между „Антани мебел” ЕООД и В. З., е отбелязано, че последният се задължава да постъпи на работа на длъжността „общ работник” на 05.12.2022 г. и че е постъпил на работа на тази дата. Видно от отчетната форма за явяването/неявяването на работа за месец декември 2022 г. и разчетно-платежната ведомост на дружеството за същия месец, З. е работил през този месец 17 дни, включително на 05.12.2022 г., и е получил трудово възнаграждение за 17 отработени дни. За констатираното нарушение срещу дружеството е съставен е Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 10-0001350/04.04.2023 г., а въз основа на констатациите в него е издадено процесното НП. Районният съд е приел от правна страна, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че дружеството е извършило посоченото в наказателното постановление нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ. Приел е обаче, че нарушението е маловажно по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ и е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената имуществена санкция на 100 лева.

Настоящият касационен състав, при служебната проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание, намира, че същото е валидно и допустимо. Решението обаче е неправилно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК съдът ще се произнесе по съществото на спора и ще потвърди наказателното постановление.

Правилен е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната отговорност на „Антани мебел” ЕООД не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Описанието на нарушението и обстоятелствата във връзка с извършаването му са посочени в степен, гарантиращата правото на защита на дружеството. Правилен е и изводът на районния съд за доказаност на административното нарушение. Нормата на чл. 63, ал. 2 от КТ въвежда задължение за работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на НАП. Тази норма императивно ограничава свободата за допускане/приемане на работа на работника или служителя от работодателя. По делото е безспорно установено извършването на трудова дейност и осъществяването на определена трудова функция от В. З. на 05.12.2022 г., поради което правомерно е ангажирана отговорността на „Антани мебел” ЕООД, в качеството на работодател, за неизпълнение на задължението по чл. 63, ал. 2 от КТ. Отговорността на дружеството е обективна (безвиновна), поради което не следва да се обсъжда субективната съставомерност на деянието.

Неправилно обаче районния съд е приел, че нарушението е маловажно по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ е изключено изрично от законодателя от кръга на нарушенията по КТ, които могат да бъдат квалифицирани като маловажни – чл. 415в, ал. 2 от КТ. Посоченото от районния съд Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на Върховния административен съд по тълк. дело № 7/2010 г. касае редакцията на чл. 415в от КТ преди изменението с § 22 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 7 от 24.01.2012 г.). Правилно е ангажирана отговорността на „Антани мебел” ЕООД по чл. 414, ал. 3 от КТ. Наложената на дружеството имуществена санкция е в минималния размер, предвиден в санкционната норма – 1500 лева.

По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че процесното наказателно постановление е законосъобразно и като го е изменил, районният съд е постановил неправилно решение.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН „Антани мебел” ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за всяка от двете съдебни инстанции, определено съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, или общо 160 лева.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 51/20.02.2024 г., постановено по АНД № 752/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 10-0001350/06.06.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което на „Антани мебел” ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.

ОСЪЖДА „Антани мебел” ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 (сто и шестдесет) лева.

Решението е окончателно.