№ 170
гр. Русе, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на първи декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Юлиян Стаменов
Ралица Герасимова
при участието на секретаря Вероника Якимова
в присъствието на прокурора Д. Р. К.
като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20224500600726 по описа за 2022 година
Производство по гл. XXI от НПК.
В. Й. Н. е обжалвала присъдата по н.о.х.д. № 46/22 г. на БРС, с която е
призната за виновна и осъдена
за престъпление по чл. 290 ал. 1 пр. 2 от НК за това, че
на 23.06.20 г., в гр. Бяла, Рус. обл., пред надлежен орган на властта -
разследващ полицаи при ОД-МВР-Русе И.А. – като свидеткл по наказателно
досъдебно производство № 247-ДП-76/20 г. по описа на РУ-Бяла-ОД-МВР-
Русе, устно устно съзнателно затаила истина, твърдейки, че не знае нищо за
кредит, който леля й Х.И.А. е изтеглила през 2-17 г., че не знае кога и как е
бил изтеглрен този кредит, нито какъв бил неговият размер, както и че никога
не е виждала договор за потребителски кредит между „Провидент
Файнаншъл България“ ООД и Х.И.А. – като е осъдена на
шест месеца лишаване от свобода, при отлагане на изтърпяването по
реда на чл. 66 ал. 1 от НК му за изпитателен срок от три години и е
опрадвдана по първоначалното обвинение по чл. 290 ал. 1 пр. 1 от НК.
Жалбата е подробно мотивира, с конкретизирани оплаквания за
1
необоснвованост, материална незаконосъобразност и съществени нарушения
на процесуалните правила. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на
оправдателна такава или евентуално връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание жалбоподателката не се е явила и не е взела
допълнително становище. Упълномощеният й защитник поддържа жалбата.
Прокурорът счита, че жалбата е основателно досежно оплакването за
съществено нарушение на процесуалните правила, наотстранимо във
въззивната инстанция, обуславящо отмяна на присъдата и връщане на делото
за ново разглеждане, освън ако съдът прецени, че нарушението не е
съществено, при каквато хипотеза пледира дза потвърждаване на присъдата.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на
страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността
на първоинстанционната присъда въззивната инстанция прие следното:
Жалбата е процесуално допустими, като подадена от легитимни и
оправомощени за това правни субекти - страни в процеса, при спазване на
законоустановените срок, форма и ред.
Произнасянето по съществото й, обаче, в случая се изключва от
основателно наведените от прокурора в съзвучие със защитата на
подсъдимия и съществени нарушения на процесуалните правила, които са
опорочили и довели до невъзможност за инстанционен контрол на
правилността на формираната от първостепенния съд решаваща воля, поради
което са неотстраними тук. Така,
както основателно се изтъква във въззивното заседание от
представителя на РОП и видно от протоколите от съдебните заседания на 7-и
юли и 6-и октомври 2022 г. и мотивите към обжалваната присъда
при протекло в отцъствие на подсъдимата съдебно следствие /редовно
призована не се е явила в заседанието и съгласно чл. 269 ал. 1 от НПК
присъствието й не е било задължително поради необхващането на вменената
й правна квалификация от критериите по чл. 93 т. 7 от НК за „тежко
престъпление“/
в нарушение на изискването по чл. 279 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 т. 2 от НПК
обясненията на подсъдимата, дадени в качеството на обвиняема на
досъдебното производство /л. 219-224 от ДП/ не са приобщени към
2
доказателствения материал от съдебното следствие чрез прочитането им
/съдът е следвало да стори това независимо от липсата на такова искане на
прокурора, след което обаче,
съдът е обсъждал тези обяснения в мотивите към присъдата си. При
това, на всичкото отгоре, се е ограничил с формалното станало вече
клиширано изявление, че „представляват изцяло защитна версия“ и не се
подкрепят от нито едно доказателство по делото. Ако е счетено, а в случая то
е било задъслжително, че следва да се вземат предвид и обсъдят тези
обяснения /безспорно в теорията и практиката основно доказателствено
средство, подлежащо тна анализ при съпоставка с всички останали/, то би
следвало поне в основни линии съдържащите се в тях твърдения за относими
към предмета на делото факти и обстоятелства, да бъдат обсъдени, за да се
види и убедят страните, че тези именно твърдения не се подкрепят от нито
едно от останалите доказателства по делото. Очевидно съществувала е и
възможността по чл. 269 ал. 2 от НПК за осигуряване на възможността за
обвинението и съда, респ. кореспондиращите с тях права на подсъсдимата и
защитата й, да бъде задължена последната да се яви в съдебно заседание и се
стигне до пълноценно изследване и съпоставяне чрез установените в НПК
способи на обясненията й от досъдебното производство с евентуални такива в
съдебното. Не са изолирани случаите при принципно направен отказ за
даване на обяснения от подсъдимия той и защитата му да пожелаят да дадат
разяснения по определени обстоятелства заявявани в предходни техни
обяснения или други доказателствени средства по делото.
Впрочем видно е от протоколите от тези съдебни заседания, обхващащи
съдебното следствие и устните състезания, че липсва удостоверяване за
провеждането на процедурата по чл. 283 аот НПК, вместо което пък /вероятно
фактическа грешка, но останала с обвръзваща доказатвена сила в протокола/ е
извършено приемане на доказателства по реда на чл. 378 ал. 2 от НПК,
визиращо специфичното и съвсем различно от процесното съдебно
производство по гл. 28-а от НПК за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, каквото безспорно не
е вършено в случая.
Така допуснатите нарушения на процесуалните правила, вкл. основни
принципи в наказателния процес, по чл. 7, 13, 14 /ал. 1 пр. 2/, 18, 106, 107 ал.
3
1,2 и 5, посочените чл. 279 от НПК и 305 ал. 3 от НПК са съществени, тъй
като наред с ограничаването на правото на защита на подсъдимата, са
опорочили формирането на решаващата воля на първостепенния съд чрез
неглижиране на задълженията му да положи максимални усилия за
изясняване на обективната истина, съществена част от които е надлежното
приобщаване в хода на съдебното следствие на известните /и в случая
налични/ доказателства и доказателствени средства, да се произнася въз
основа на събрани по реда и със способите уредени в НПК доказателства,
обсъдени поотделно и в целостта им досежно достоверността и
информационното им съдържание и лично възприети от него и същевременно
с възможност за останалите страни в процеса да се запознаят с тях и поначало
знаят, че ще се ползуват при решаването на делото.
Тези нарушения, допълнително усложняващи въззивната проверка в
случая и поради преминаването в осъдителната присъда към различна от
първоначалната правна квалификация, с оправдателен диспозитив, при липса
на протест,
обуславят отмяна на атакуваната присъда на формално основание и
връщане на деото за ново разглеждане, при което следва да се съобразят и
останалите съображения и доводи по протеста и жалбите.
Ето защо и на основание чл. 334 т. 1 от НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 5/6.10.2022 г. по н.о.х.д. № 46/22 г. на БРС - първи
нак. състав и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на БРС
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4