МОТИВИ :

Обвинението против подсъдимия К. ***, с ЕГН ********** е за това, че:

На 09.11.2015г. в гр. Плевен, при сключен договор за покупко-продажба, като продавач и представител на фирма „***“ ЕООД, измамил клиент-купувача М.К.Г. – управител на „Е.Т.К.“ ЕООД, относно качеството на стоките, материалите и услугите за произведената от него машина – сушилен комплекс АФС 400, сериен № 400-27 – престъпление по чл.232, ал.2, б.„б“, във вр. с ал.1 от НК.

  „Е.Т.К.“ ЕООД, представлявано от М.К.Г., е конституирано в качеството на граждански ищец, като   за съвместно разглеждане в наказателния процес  е приет   граждански иск срещу подсъдимия К.П.К. за сумата от 9600 лева/девет хиляди и шестстотин лева/, представляваща  обезщетение за причинените му с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 09.11.2015г. -до окончателното й  изплащане.

В съдебно заседание представителят на РП-Плевен заявява, че поддържа повдигнатото срещу подсъдимия К.П.К. обвинение. Пледира  същия да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „Пробация“ за срок от две години по първите  две   пробационни мерки.

В съдебно заседание повереникът на гр. ищец – адв. Д.Д. пледира предеявения  от „Е.Т.К.“ ЕООД граждански иск да бъде уважен в пълен размер, като бъдат присъдени и направените съдебно-деловодни разноски.

Защитникът на подсъдимия адв. М.М. пледира, че подзащитният й не е извършил престъплението по чл.232, ал.2, б.„б“, във вр. с ал.1 от НК и същото не е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Излага подробни доводи, че обвинението е несъставомерно, поради което моли за оправдателна присъда.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Търговското дружество „***“ ЕООД е учредено и вписано в Софийски градски съд по ф.д.№ 4335/2005г. с управител и собственик – подсъдимият К.П.К.. Предметът на дейност на дружеството било проектиране, изпълнение и ремонт на жилищни, промишлени и други сгради и на строителни съоръжения, услуги със строителна механизация и автотранспорт, покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, търговия с петролни продукти, търговско представителство, посредничество и агентство на местни чуждестранни лица, търговия на дребно и едро, внос, износ и реекспорт на всички видове стоки в страната и чужбина в рамките на разрешеното от закона, производство на всички видове стоки и услуги, разрешени от закона, експлоатация на търговски обекти, реклама и друга търговска дейност в страната и чужбина разрешена от закона. 

Св. М.К.Г. развивала търговска дейност, чрез фирмата си „Е.Т.К.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***. Основната дейност на дружеството била производство на екогорива, пелети и брикети от дървен материал и слънчогледова люспа. През 2015г. вследствие на все по-голямото нарастване на потребителите на пелети М.К.Г. решила да разшири и увеличи производството за местния пазар. 

Със свидетеля В.У., който организирал производствения процес, решили да закупят още една машина тип „сушилня“ за сушене на дървен материал – трици и талаш. В.У. се ангажирал с намирането и доставянето на сушилнята. От свои познати научил, че подс. К.К. изработвал подобни машини и се свързал с него по телефона.  Двамата обаче не постигнали съгласие относно цената на сушилнята. През есента на 2015 година В.У. отново  се свързал по телефона с подс. К., който му казал, че има готова машина, която стои като мостра в неговата къща в ***. Св. В.У. отишъл в *** за да огледа машината и да я тества. Подсъдимият К. го завел в гаражно помещение в двора на къщата, където се намирала сушилня, която била електрически захранена. К. пуснал    сушилнята, която работила около половин час без материал. Турбината въртяла нормално. След това сложили няколко чувалчета ситна трица, която У.  бил донесъл за изпробването  на сушилнята. С този материал машината работела още половин час, след което я спрели. Двамата постигнали съгласие за цена от 15 000 лева с ДДС.   На 09.11.2015г. подс. К. пристигнал в гр. Плевен, където  подписал   договор за покупко-продажба между „Е.Т.К.” ЕООД, ЕИК ***, представляно от М.Г., наричано за краткост „Купувач” и „***” ЕООД, наричано за краткост „Продавач”, по силата на който:

1. Продавачът продава, а купувачът купува оборудване, съгласно т.2, подробно описано в Приложение №1 – неразделна част от Договора /”Оборудването”/;

2. Сушилен комплекс АФС 400 Сериен №400-27- 1 брой, съставен от:

А/ Горивна камера с искрогасители на твърдо гориво;

Б/ Буфери 4 броя – конструкция с ревизии за почистване и топлинни датчици /термометър/;

В/ Електромотор – 7,5 kW и радиален вентилатор тип „охлюв“ -20 000 M3;

Г/ Подавател с роторен пълнач, който затваря плътно сушилната инсталация с цел да не влиза въздух в нея след горивната камера;

Д/ Циклон – успокоител с роторен разтоварач.

Договорът за покупко-продажба бил изготвен   от св. М.К.Г.. Представляваното от подсъдимия К. търговско дружество „***” ЕООД в качеството си на производител на оборудването издало съответната Декларация за съответствие, че оборудването отговаря на Директива 98/37/ЕС за безопасност на машините, Директива 2006/42/ЕС за безопасност на машините, Директива 2006/95/ЕС за съоръжения за ниско напрежение, Директива 2004/108/ЕС за електромагнитна съвместимост, Директива 97/23/ЕС за съоръжения под налягане. 

В изпълнение задължението на купувача, на 25.01.2016г. свидетелката М.Г. извършила паричен превод в размер на 9600 лв. в полза на „***“ ЕООД, като подсъдимият К. издал фактура №********** от 26.01.2016г за същата стойност.

На 08.02.2016г. подсъдимият К. доставил процесната сушилня в гр. Плевен  в цех, стопанисван от „Е.Т.К.“ ЕООД, където сглобил основните елементи на оборудването – циклоните. През следващите дни св. В.У. сглобил останалите елементи на оборудването, направил цялата електрическа инсталация и вързал всички двигатели и главното табло към електрическото захранване.

  След това започнал да експлоатира сушилнята, но останал недоволен от факта, че сушилнята не произвежда 400 кг на час готова продукция изсушен материал, задръства въздухопроводите и че се е стигнало до запалване на обработваната суровина. В.У. се обадил по телефона на подс. К. и му казал за проблемите, които възникнали при експлоатация на сушилнята. Подс. К. дошъл на място и свалил топлогенератора, тъй като му било обяснено, че е малък. Когато разглобил топлогенератора видял, че вътрешния искрогасител е изрязан с електрожен.  Тогава   изработил нов от огнеупорни тухли. Върнал се обратно в гр. Плевен,  където  монтирал всички части и пуснал сушилнята.   Направило му впечатление, че машината издава някакъв неестествен шум, който идвал от вентилатора. Разглобил вентилатора и видял, че перките, които били изработени от   ламарина  с дебелина от 3 см са изкривени, което се е получило при нагряване с много висока температура - 700 градуса. Ядосан от последното обстоятелство К. заявил, че машината е повредена от В.У.. Двамата с У. започнали да се укоряват взаимно за невъзможността на машината да работи и той си тръгнал.

Изложената фактическа обстановка се установява изцяло от обясненията на подс. К.П.К. – дадени в съдебно заседание; от  показанията на св. М.К.Г. /И./, дадени на досъдебното производство, приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК /лист 12-13/; отчасти от нейните показания, дадени в съдебно заседание; от  показанията на св. В.У. – дадени в съдебно заседание и тези дадени на досъдебното производство, приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК /лист 16/; показанията на св. И.Т.И. – дадени в съдебно заседание и тези дадени на досъдебното производство, приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК /лист 18/; от показанията на свидетелите Е.П.К., В. В. А., дадени в съдебно заседание; показанията на, дадени в съдебно заседание и тези дадени на досъдебното производство, приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК /лист 16/; от заключението на вещото лице Е.Б.Ц. по назначената на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза /л.23-л.36/; от заключението на вещите лица инж. Р.А.А., инж. Й.В.Й. и инж. Т.А.Т. по назначената в хода на съдебното следствие  тройна съдебно-техническа експертиза /по н.о.х.д.№1314/2017г. на РС-Плевен/; от заключението на вещите лица инж. Р.А.А., инж. Й.В.Й. и инж. Т.А.Т. по назначената допълнително поставената задача в хода на съдебното следствие към тройната съдебно-техническа експертиза; от заключението на вещото лице инж. Р.И.И. по назначената в хода на съдебното следствие единична съдебно-техническа; от допълнителното заключение на вещото лице инж. Р.И.И. по поставената от съда допълнителна задача с допълнителен въпрос към единичната съдебно-техническа експертиза, както и от представените с досъдебно производство № 2003/2016г. по описа на РП-Плевен доказателства, а именно: договор за покупко-продажба от 09.11.2015г. сключен между „Е.Т.К.“ ЕООД и „***” ЕООД /л.12-14/; Приложение №1 към договора относно техническата спецификация /л.15/; Декларация за съответствие /л.17/; Фактура №**********/26.01.2016г. /л.18/; Платежно нареждане за кредитен превод на получател „***” ЕООД за сумата от 9600 лева /л.19/; Извлечение от Търговски регистър на Агенцията по вписвания относно „***” ЕООД /л.20/; Нотариална покана от „***” ЕООД /л.28-29/ и свидетелство за съдимост на подсъдимия.

От показанията на св. М.К. И. се установява, че имала търговска дейност, която развивала, чрез фирмата си „Е.Т.К.” ЕООД. През 2012 година основна дейност на фирмата била производството на екогорива и пелети и брикети от дървен материал и слънчогледова люспа. През  2015г. за нуждите на производствения процес решили да закупят още една машина тип сушилня за сушене на дървен материал – трици и талаш. За целта св. В.У., който работел като организатор на производството в дружеството, потърсил информация в интернет пространството, от където разбрал, че подсъдимият К.К. – управител на фирма „***” ЕООД, имал такава машина. Твърди, че В.У. ***, където извършил оглед на процесната машина, която била изпробвана в негово присъствие и работила около 30-40 минути.  Посочва, че В.У. преценил, че машината може да задоволи производствените нужди на дружеството. Предложил й да закупят сушилнята. През месец ноември 2015 година се срещнала с подсъдимия К.К. в гр. Плевен, където подписали договор за покупко-продажба на машината за цена от 15 000 лева. През месец януари 2016 година превела по банков път на „***” ЕООД сумата от 9600 лева с уговорката, че ако машината работи, както е по документи, ще му преведе останалата сума от 5400 лева в срок от няколко дни. В рамките на няколко дни след получаване на сумата от 9600 лева машината била докарана в производственото хале на дружеството. Подсъдимият К.К. нямал възможност да присъства на доставката, сглобяването и пускането на машината, но им казал, че сами могат да си я досглобят и пуснат. Заявява, че две седмици В.У. заедно с други работници не успели да постигнат работните показатели, които машината би трябвало да има по документи и по уверенията на производителя. След две седмици подс. К.К. взел горивната камера на машината, с цел подобряване, която докарал обратно след около седем дни. Инсталирал я и я пуснал със свой материал, с дърва. Около 30 минути машината работела, след което материалът се задръстил в нея и се запалил. Тогава предложила на подс. К. да поеме някаква отговорност за сушилнята, но той отказал като заявил, че си иска остатъка от парите. Заявява, че от този момент никой от работниците във фирмата не желаел да работи със закупената машина, тъй като не  е безопасна и не отговаря на изискванията по нормативните актове за България и Европейския съюз.

От показанията на св. В.У. се установява, че работи като организатор на производството във фирма „Е.Т.К.” ЕООД. През 2014 година започнал да търси сушилня за дървени трици.  От свой познат разбрал, че К.К. произвежда такива машини и се свързал с него по телефона. Заявява, че  при проведения  разговор  не постигнали съгласие относно цената на машината. През есента на 2015 година производството на фирмата се увеличило, поради което отново се свързал по телефона с подсъдимия. К.К. му отговорил, че има изработена нова машина, която стои като мостра в неговата къща в ***. През есента на 2015 година отишъл в ***, за да види машината. Подсъдимият К. му показал една сушилня, сглобена, която била електрически захранена. Пред него я пуснал  да работи за около половин час без материал. Турбината въртяла нормално. След това пуснали в машината няколко чувалчета ситна трица, които бил донесъл за изпробването й. С този материал машината работела още половин час, след което я спрели.  Постигнали съгласие за цена от 15 000 лева с ДДС, като подсъдимият го уверил, че машината произвежда до 400 кг/час готова продукция изсушен материал. След няколко дена подготвили договор за покупко-продажба. Твърди, че той и М.Г. настоявали  К. да достави съоръжението, да го сглоби, да го пусне в експлоатация, за да се види как работи и дали произвежда заявеното от него количество от 400 кг/час материал, но подсъдимият отказал. Той искал първо да му заплатят цената и след това да достави машината. На 09.11.2015г. оформили писмен договор за покупко-продажбата на процесната машина. Няколко дена след подписване на договора провел телефонен разговор с подсъдимия и го попитал, защо не доставя машината. Последният му отговорил, че преправя нещо в печката. Заявява, че отишъл в гаража на подсъдимия, където видял, че К. е разглобил печката на машината и правел нещо от тухли. След няколко дни превели  парите по банков път. Подсъдимият К. доставил машината в производственото хале на дружеството, като сглобил основните елементи, циклоните, като му казал, че останалите елементи може сам да си сглоби и ако има нещо, да му се обади по телефона. Заявява, че сглобил останалите елементи и вързал печката към циклоните. Направил цялата инсталация, като вързал всички двигатели към главно табло за ел.захранване. След като сглобил машината започнал да я експлоатира със св. И. И., но се оказало, че съоръжението не произвежда количество от 400 кг/час, недоизсушава материала, задръства въздуховодите и се самозапалва. В рамките на 3-4 дни се мъчили да работят с нея, през което време машината два-три пъти се самозапалила. За случилото се уведомили подс. К. и го помолили да отстрани проблемите. Подсъдимият отговорил, че има работа в гр. София и не може да дойде. След около две седмици подсъдимият К. дошъл в производственото хале, пуснал машината, при което се оказало, че за два часа машината произвела около 100 кг продукция и пак се запалила. Тогава се скарал с К. и му казал, че машината е направена от стари части, че основната турбина е произведена през 1976 година.  Поискал да си вземе машината и да им върне парите. Подсъдимият заявил, че те са станали  причина за повреждането на машината.

 В съдебно заседание свидетелите В.У. и М.К.Г. поддържат показанията си дадени на досъдебното производство като акцентират, че К. ги е измамил, че им продава нова машина и че  ги е измамил, че сушилнята произвежда 400 кг на час готова продукция изсушен материал. Съдът не кредитира показанията на свидетелите  У. и Г. в тази им част, поради собствената им неубедителност, алогичност  и противоречивост. В тази връзка следва да се подчертае, че на въпроси поставени му от съда относно това, какво количество готова продукция е произвела машината с донесения от него материал при изпробването й в ***, свидетелят В.У. заяви, за 30 минути е произвела 50 кг готов материал, което означава,  че за 1 час произвежда 100 кг. При това положение  не става ясно как В.У. и М.Г. са били заблудени от подс. К. относно производствените мощности на машината, които и без друго са извън предмета на доказване в настоящото производство.

От показанията на св. И.Т.И. се установява, че работи в цех за производство на пелети, стопанисван от „Е.Т.К.“ ЕООД. Когато доставили сушилнята, бил на работа. Заявява, че заедно с работници, които довел подс. К., сглобили машината. Твърди, че в работния процес се установило, че машината нямало достатъчно тяга да издърпва материал. За проблемите с машината уведомили К., който взел печката, за да я преработи, но когато я върнал материалът се запалил.

Свидетелят В. В. А. дава показания, че към момента на процесното събитие работил във фирмата на подс. К.. Твърди, че е работил с процесната сушилня около шест месеца и през този период не  са възниквали   никакви проблеми при експлоятацията й. Заявява, че заедно с К.К. и брат му са разглобили машината, натоварили   я и  я закарали в цеха на „Е.Т.К.” ЕООД ***. Твърди, че при доставянето на машината присъствали В.У. и М.Г.. Посочва още, че в последствие отново е идвал с подс. К. в гр. Плевен, тъй като е имало някакъв проблем с топлогенератора. Взели го и когато го разглобили видял, че една от преградната ламарина била изрязана с електрожен. След като  ремонтирали топлогенератора  се върнали в гр. Плевен, където  отново  го сглобили.

От показанията на св. Е.П.К. се установява, че заедно с брат си подс. К.К. са направили няколко оборудвания тип „сушилня”. Заявява, че процесната машина е стояла около пет месеца, докато се стигнало до продажбата.

По-нататък в изложението си св. Е.П.К. заявява следното: „Дойдоха, взеха я, монтираха я. Пуснаха я без нас, понеже имахме довършване малко на агрегата.

 Агрегатът това е печката на машината. И ние довършихме агрегата, закарахме им го. Те са си я пуснали сами машината, без нас. После видяхме, че са преправяли някои неща по машината. Махнали са искрогасителя й. Слагали там тръби. Запалили са я машината. След като е запалена, машината е пребоядисвана. Това го разбрахме, защото ние в тази боя, която е слагаме и други неща и то си личи, че боята на машината после е подобна, но не е същата. Пуснахме я един-два пъти и накрая се установи, че при това запалване самата перка е изгоряла.”.

От обясненията на подс. К.П.К. се установява, че от 2007г. се занимавал с производството на пелети и брикети.  Твърди, че със св. В.У. се познавал от 2009г., когато и  той започнал да се занимава с производство на пелети и екобрикети. Заявява, че в началото на 2016г. В.У. се свързал с него и му казал, че търси да закупи сушилня за изсушаване  на дървесни стърготини. Обяснил на В.У., че има на разположение една сушилня, с която не работел, тъй като нямал сух материал и му предложил, ако иска да вземе материал и да я пробва. Сочи, че В.У. пристигнал с един чувал, в който имало около 200 кг стърготини. След като изпробвали машината постигнали съгласие за цена от 12 500 лева без ДДС. Заявява, че през месец ноември издал  фактура, но  тъй като „Е.Т.К.“ ЕООД нямали пари са заплатят цената анулирал фактурата. Тогава сключили договор за покупко-продажба, който бил изготвен от св. М.Г.. Твърди, че след като отпуснали фирмен кредит на „Е.Т.К.” ЕООД през месец януари, получил паричен превод от 9600 лева и след  няколко дни доставил сушилнята  в гр. Плевен.   Заедно със св. В.А. сглобили основните части на машината, като се разбрал със св. В.У. да я досглоби. След няколко дни У. му се обадил и му казал, че машината се е запалила. Отишъл в гр. Плевен, където  демонтирал топлогенератора, тъй като  му казали, че е малък. Посочва, че взел топлогенератора и след като го разглобил видял, че вътрешния искрогасител е изрязан с електрожен. Заявява, че изработил нов топлогенератор от огнеупорни тухли и след една седмица го откарал в гр. Плевен. Там сглобили отново сушилнята. Когато я пуснал да работи, чул нетипичен шум. Развил вентилатора и видял, че перките са изкривени вследствие на работа при много висока температура. Ядосал се и казал, че може да ремонтира машината за сметка  на „Е.Т.К.“ ЕООД, тъй като в това състояние същата не може да работи.

 Съдът кредитира заключението на вещото лице инж.Е.Б.Ц. по назначената по досъдебно производство №Д-2003/2016г по описа на РП-Плевен техническа експертиза, от което се установява, че според Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор сушилния комплекс АФС 400 сериен №400-27, предмет на договора за покупко-продажба от 09.11.2015г сключен между „***“ ЕООД и „***” ЕООД, попада в обхвата на Наредбата за съществени изисквания и оценява съответствието на машините /НСИОСМ, обн.ДВ бр.61/2008г, изм. бр.20/2014г/, като при проверката е установено, че върху машината не е нанесена маркировка за съответствие СЕ, липсва информация относно името и адреса на управление на производителя, годината на завършване на производствения процес, съгласно изискванията на чл.111, ал.1 от НСИОСМ. Според вещото лице машината не е била придружена с инструкция за употреба на български език. Според вещото лице на оборудването на сушилния АФС-400 със сериен №400-27 не са правени технически изпитвания съгласно ЗТИП и съответните подзаконови нормативни актове, не е издавана и заверявана техническа документация от Държавна Агенция за метрологичен и технически надзор. Според вещото лице инж. Ц. липсва правилно оразмеряване на сушилната инсталация, като запалването на материала в сушилнята в процеса на работа се дължи на неправилната конфигурация на съставните елементи. От заключението на вещото лице инж. Ц. се установява, че сушилният комплекс АФС-400 със сериен №400-27 не отговаря на изискванията за безопасност и в това състояние представлява опасност за работещите с нея.

Съдът кредитира заключението на вещите лица инж. Р.А.А., инж. Й.В.Й. и инж. Т.А.Т. по назначената в хода на съдебното следствие тройна съдебно-техническа експертиза /по н.о.х.д.№1314/2017г. на РС-Плевен/, от което е видно, че  сушилната инсталация не отговаря на изискванията за безопасност. Фактът, че е предизвикано запалване в нея на обработваната суровината, показва че сушилната инсталация в така съществуващия си вид е риск за трудови злополуки при нейната експлоатация.

Съдът кредитира и допълнителното заключение на вещите лица инж. Р.А.А., инж. Й.В.Й. и инж. Т.А.Т.  по назначената в хода на съдебното следствие тройна съдебно-техническа експертиза, от което е видно, че сушилният агрегат е доставен с отделните си компоненти, като се състои от четири буфера, циклон, вентилатор и топлогенератор. Определянето на цената зависи от броя на буферите в инсталацията. Средните цени на такава конфигурация варират от 9800 до 11 000 лева без ДДС. Цената се определя и от използваната автоматика в сушилнята. 

Съдът кредитира заключението на вещото лице инж. Р.И.И. по назначената в хода на съдебното следствие единична съдебно-техническа експертиза. От същото се установява, че сушилнята не отговаря на изискванията за безопасност и в това състояние е опасна за работещите с нея.

Съдът кредитира допълнителното заключение на вещото лице инж. Р.И.И.  по  единичната съдебно-техническа експертиза, от което е видно, че пазарната цена на нова такава машина, аналог на сушилен комплекс АФС-400 със същите компоненти и параметри, фабрично производство може да се приеме, че варира в диапазона около 9000-9800 лева.  

По отношение на заключенията на вещите лица следва да се отбележи следното:

Видно е, че поставените задачи към вещите лица, са за обстоятелства  ирелевантни за предмета на доказване. С изключение на допълнителната експертиза, изготвена от инж. Р.И., според която пазарната цена  на нова машина е 9800 лева, всички останали експертизи дават заключение, че сушилнята не отговаря на изискванията за безопасност  и  поставя в опасност работещите с нея.

  На следващо място  известно е от теорията и съдебната практика, че заключенията не са писмени доказателства, а способ за доказване. В тази връзка е Решение №112/16.06.2014 год. на ВКС по н.д. № 44/2014 год., II н. о „Константна е съдебната практика, че по своята правна природа, експертизата в наказателния процес е способ за доказване и представлява система от сложни, различни по своето естество действия, в обсега на които участващите вещи лица, използвайки  специални знания от различни области, съдействат за изясняване и проверка на обстоятелствата по делото, чрез даване на заключения, основани върху доказателствените материали. Същите обаче не са източник на доказателства и не са предназначени да запълват доказателствената непълнота чрез хипотези, съждения, разсъждения”, както и Решение № 24/24.09.2015 год. на ВКС по н.д. № 1442/2014 год. II н.о и Решение № 504/05.03.2013г. на ВКС по н.д. № 1668/2012 год. III н.о. 

При така  анализираните доказателства,  съдът намира за установено от правна страна следното:

Подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.232, ал.2, буква „б”, вр. ал.1 от НК.

Престъпленията против стопанствата са очертани в Глава 6 от Особената част на НК. Родов обект на посегателства са обществените отношения, свързани с установени общи и специфични правила или изисквания за управление на стопанската дейност. При стопанските престъпления се увреждат или се създават предпоставки за увреждане на установения правен режим за стопанисване в отделни отрасли или сфери на стопанската дейност, с което по косвен път се причиняват или се създават условия за причиняване на стопански вреди.

При търговската измама няма изискване да настъпи някаква имотна вреда – достатъчно е, че се смущава реда за осъществяване на търговска дейност, което я отличава от измамата против собствеността /чл.209, ал.1 от НК/.

Търговска измама, съгласно разпоредбата на чл. 232, ал.2 , буква „б”  от НК е налице, когато продавач измами клиент относно качеството на стоките, материалите или услугите. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в заблуждаване на клиента относно качеството на стоките, материалите или услугите. Измамата в качеството на стоката има например, когато стока от второ качество се продава като първо качество и по цените на първо качество. Измамата в качеството на материала ще има когато на клиента се обявява, че му се изработват обувки от естествена кожа, а в действителност те са от еко кожа, но по цената на естествена кожа, която е по-висока. Измама в качеството на услугата е налице, когато клиентът например бъде заблуден, че му се изработва стока ръчно, а в действителност е машинна изработка и му се взема цена за ръчна изработка.

 В конкретния случай измама на клиента относно качеството  на материалите не може да има, защото клиентът „Е.Т.К.” ЕООД е закупил от  продавача „***” ЕООД  един готов завършен продукт, машина – сушилен комплекс АФС 400, сериен № 400-27, чиито съставни елементи и материали са вложени от подсъдимия К.К. и не са били предварително посочени и поръчани от купувача. Измама относно качеството на стоката също не може да има, тъй като подсъдимият К. не е доставил нищо по-различно от това, което е бил вече изработил и което е било харесано и одобрено от св. В.У.. Казано по друг начин, К. не е доставил стока различна от предварително уговорената и одобрена от св. В.У.. В подкрепа на този извод са и свидетелските показания на М.К.Г., дадени на досъдебното производство, където буквално е заявила следното: „В.У. е взел решение, че машината би могла да отговори на нашите производствени нужди. Като организатор на производството на фирмата У. ми предложи да закупим машината.”.

 Следва да се подчертае, че  в договора за покупко-продажба между „Е.Т.К.” ЕООД, ЕИК ***, представляно от М.Г., наричано за краткост „Купувач” и „***” ЕООД, наричано за краткост „Продавач”  е записано, че:

1. Продавачът продава, а купувачът купува оборудване, съгласно т.2, подробно описано в Приложение №1 – неразделна част от Договора /”Оборудването”/;

2. Сушилен комплекс АФС 400 Сериен №400-27- 1 брой, съставен от:

А/ Горивна камера с искрогасители на твърдо гориво;

Б/ Буфери 4 броя – конструкция с ревизии за почистване и топлинни датчици /термометър/;

В/ Електромотор – 7,5 kW и радиален вентилатор тип „охлюв“ -20 000 M3;

Г/ Подавател с роторен пълнач, който затваря плътно сушилната инсталация с цел да не влиза въздух в нея след горивната камера;

Д/ Циклон – успокоител с роторен разтоварач.

Това оборудване е било доставено и предадено на клиента „Е.Т.К.” ЕООД, така както е било отразено в договора.

На въпроси поставени им от съда вещите лица по назначените единична и тройна техническа експертизи, заявиха, че всички съставни елементи на машината, така както са посочени в договора, са били налице в халето, ползвано от „Е.Т.К.” ЕООД.

При това фактическо положение може да се направи един,  единствено възможен и категоричен извод, че деянието описано в обстоятелствената част на обвинителния акт не само, че не  представлява търговска измама по чл.232, ал.2, буква „б” от НК, а не съставлява престъпление въобще.

 Основна разлика между наказателната и гражданската измама е, че при гражданската измама едната страна е била подведена от другата да сключи договора, чрез умишлено й въвеждане в заблуждение. Измамническите действия са насочени обективно към сключване на договора, който заблудената страна в случая, не би сключила, ако знаеше действителното фактическо положение. Не е необходимо заблудената страна да извърши акт на имуществено разпореждане, какъвто би извършила в изпълнение на сключения договор. По силата на чл.29 от ЗЗД  измамата е основание за унищожаване на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишленото въвеждане в заблуждение. Гражданската измама е умишлено въвеждане в заблуждение на определено лице - с цел да бъде мотивирано към сключване на определена сделка, договора за заем между подсъдим и частния обвинител. Тя се характеризира с няколко съществени елементи: 1. да е налице сключена сделка. 2. едната страна по сделката да е в заблуждение. 3. това заблуждение да е предизвикано умишлено от другата страна и 4. сделката да е сключена поради създаденото заблуждение.

 Пряк резултат при гражданската измама е сключения договор, с което измамата е довършена, понеже ЗЗД не изисква да е започнало дори изпълнението на поетите по договора задължения, още по-малко да е осъществен акт на имуществено разпореждане. При гражданската измама се касае само за сключен договор, докато при наказателната измама законът изисква да е причинена имотна вреда на измамения -разпореждане, мотивирано от  неправилната представа на нещата. Когато сключените договори са начин или способ за измама, деецът по начало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях. Процесният случай не е такъв, защото „***”  ЕООД е доставил и предал оборудването на Сушилен комплекс АФС 400, Сериен №400-27 – 1 брой, съгласно сключения договор. В  обстоятелствената част на обвинителния акт липсват, а и с оглед събраните на досъдебното производство доказатлества е  нямало как  се изведат и посочат действията, с които подс. К.  като продавач е  измамил клиента относно качеството на стоките и материалите. Вместо това, след като е изложил в обстоятелствената част приетите за установени фактически положения, прокурорът е достигнал до правния извод, че К.К. е съзнавал капацитета на предлаганата от него машина, но с цел да набави за себе си имотна облага умишлено е въвел в заблуждение М.К.Г., като е предвиждал и е искал с тези му измамливи действия да настъпи имуществено разпореждане в негова полза. Този извод на РП-Плевен сочи, че деецът К.П.К. е осъществил обикновена измама по основания състав на чл.209, ал.1 от НК. За да стане объркването пълно, в диспозитива на обвинителния акт РП-Плевен е квалифицирала деянието на К.К. по чл.232, ал.2, буква „б”  от НК, за това, че на 09.11.2015г. в гр. Плевен, при сключен договор за покупко-продажба, като продавач и представител на фирма „***“ ЕООД измамил клиент-купувача М.К.Г. – управител на „Е.Т.К.“ ЕООД, относно качеството на стоките, материалите и услугите за произведената от него машина – сушилен комплекс АФС 400, сериен № 400-27. Като е включил в съвкупността от признаци на състава по чл.232, ал.2, буква „б” от НК, че К. е измамил купувача при сключен договор за покупко-продажба, то представителят на държавното обвинение  на практика е приел, че в случая е налице гражданска измама. С оглед на изложеното дотук съдът счита, че по настоящето дело между подсъдимия К.П.К.  и свидетелката М.К.Г. са се развили като фактология търговски взаимоотношения, които сочат единствено на гражданско-правен спор, с липсващи елементи на измама по смисъла на чл.223, ал.2, буква ”б” от НК. 

 Поради всичко изложеното дотук съдът прие, че твърдяното в обвинителния акт спрямо подсъдимия К.К. деяние не е извършено, поради което съгласно чл.304 от НПК го призна за невинен и го оправда по обвинението за извършено престъпление по чл.232, ал.2, буква „б“, вр. с ал.1 от НК.

Предвид правните изводи на съда за липсата на престъпление, което е свързано и с липсата на деликт, предявеният граждански иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като липсват предпоставките за възникване на гражданската отговорност на подсъдимия за непозволено увреждане.

На основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски в размер на 1634,38 лв. остават за сметка на държавата.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.        

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: