№ 4056
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110120561 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от “........................” ЕАД против
Д. А. Ц. и М. Й. Т. обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца при квоти от по съответно ½ и ½ , както следва:
сумата от 1 240,37 лв. за доставена от дружеството ТЕ до топлоснабден имот с адрес:
гр. София, ж.к. „....................... 1, ....................................................... през периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 15.04.2022 г. до
изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 192,80 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 29.03.2022 г., сумата от 7,96 лв. – главница за дялово разпределение за
периода м. 01.2020 г. – м. 04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 15.04.2022
г. до изплащане на вземането, и сумата от 1,62 лв. – лихва за забава върху главницата
за периода 05.03.2020 г. – 29.03.2022 г. Претендира разноски.
Ищецът претендира сумите от ответниците като наследници на П. С. Д.,
починала на 12.04.2022 г., като собственик на имот с адрес: гр. София, ж.к.
„....................... 1, ....................................................... който е топлоснабден.
Ответникът М. Й. Т. в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата
молба, с който признава исковете по основание и размер. Твърди да е заплатила
претендираните от нея суми на 05.07.2022 г., за което представя вносна бележка.
Ответникът Д. А. Ц. в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата
молба, с който оспорва иска по основание и размер. Не спори, че е наследник на П. С.
Д. и е собственик на ½ ид.ч. от имота, който е топлоснабден. Оспорва обаче иска по
основание и размер при твърдения, че: 1. Между П. С. Д. и ищеца не е съществувало
облигационно отношение; 2. Оспорва размера на доставена ТЕ и начина на отчитането
й. В с.з. този ответник сочи, че през последните години от живота си наследодателят П.
1
С. Д. е бил в болница и хоспис и имотът е бил необитаем.
Съгласно молба на ищеца от 24.10.2022 г. на л. 85 то с плащането от
05.07.2022 г. на сумата от 785,43 лв. от М. Й. Т. нейното задължение за главници и
лихви и вкл. за разноски за дт от 50 лв. е погасено.
В хода на процеса на 18.11.2022 г. М. Й. Т. е заплатила сумата от 1 408,99 лв.
Според изявление на процесуалния представител на ищеца с това плащане е заплатена
и втората половина от задължението за ответника Д. А. Ц., вкл. и разноските за втората
половина от дт и разноските за двете експертизи, назначени поради оспорването на
иска от ответника.
Ищецът претендира единствено юрк възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
С доклада по делото по предявените искове е отделено като безспорно, че
ответниците наследници при квоти от по ½ на П. С. Д., починала на 12.04.2022 г.,
която е била собственик на топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „.......................
1, бл. 66, вх. 10, ет. 8, ап. 167, аб. № 82843; че отговарят при равни квоти за
задълженията й във връзка с имота. Ответникът М. Й. Т. не оспорва иска и по размер.
В тежест на ищеца е възложено да докаже, че до топлоснабдения имот с
горепосочен адрес, по силата на съществуващото между страните облигационно
отношение в сочения исков период ищецът е доставял топлинна енергия с уговореното
качество, количество и цена; че П. С. Д. е имала качеството на потребител на ТЕ в
исковия период; размер на вземанията; че е настъпил падежът на вземанията за лихва
за забава.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди.
Видно от нот. акт № 172, том трети, рег. № 7094, нот. дело № 506 от 2003 г. по
описа на нот. Димитър Танев, рег. № НК 041, с район на действие СРС то П. С. Д. е
придобила правото на собственост върху имота на 19.12.2003 г. П. С. Д. е починала
видно от удостоверението за наследници на 12.04.2022 г. – след края на исковия
период. След откриването на наследството й собственици на имота са станали по
наследство нейните наследници. Те са наследили и задълженията, включени в
наследството. Видно от удостоверението за наследници това са ответниците: деца на
Янка – сестра на наследодателя, и Йордан – брат на наследодателя. Ответниците са
наследили при равни квоти от по ½ задълженията на П. С. Д. относно
топлоснабдяването на имота.
2
От писмените доказателства се установява, че сградата в режим на етажна
собственост, в която се намира процесният имот, е топлоснабдена. Поради това съдът
намира, че П. С. Д. е била потребител /клиент/ на доставяната до имота топлинна
енергия и са страна по облигационно отношение с ищеца относно доставяната до
имота топлинна енергия за процесния период, без да е необходимо нарочно изявление
от нейна страна, че желае да закупувадоставяната ТЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия обвързват клиента и без приемането им. Служебно известно е на съда, че ОУ
са обнародвани надлежно. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява П. С. Д. да се е възползвала от правото си по чл.
150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между ищеца и П. С. Д. в процесния период е
действал договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ.
От заключението на изслушаната СТЕ, изготвено въз основа на приети по
делото като доказателства документи, се установява начисляваната от ищеца за имота
топлинна енергия да е такава, отдадена от страдната инсталация; за битово горещо
водоснабдяване и отопление на имот. Поради непредоставен достъп до имота в
исковия период за БГВ са начислени суми на база – за 1 бр. потребител. Според СТЕ
дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба № 16-
334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия
в сгради–етажна собственост към Наредба №16-334, а монтираните измервателни
уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата топлинна
енергия. Количествата потребена топлинна енергия са начислявани при спазване
поднормативната уредба. Отдадената от сградната инсталация ТЕ е изчислена
коректно по формулата от Приложение № 1 към Наредба № 16-334. Разпитано, вещото
лице пояснява, че е извършен реален отчет, количествата са нанесени вярно и
остойностени по определените цени, уредите съответстват на одобрения тип.
Според СТЕ дължимата сума за ТЕ за периода е 1 572,52 лв., а ищецът
претендира по-малка сума.
Установява се от заключението на Счетоводната експертиза, че преди
процесните плащания в хода на процеса задълженията не са били платени; те са в
размера, претендиран от ищеца.
Видно от преводно нареждане от 05.07.2022 г. на сумата от 785,43 лв. на л. 64 и
нареждане от 18.11.2022 г. за сумата от 1 408,99 лв. /л. 126/ в хода на процеса
ответницата М. Т. е заплатила всички дължими суми за главници и лихви, вкл. за 100
лв. дт и 600 лв. за експертизи.
3
Единствено са останали незаплатени 100 лв. юрк възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените „........................” ЕАД ЕИК
..............................., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„............................, против М. Й. Т. ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ЖК....................................., и Д. А. Ц. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ЖК
..........................., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при квоти от
съответно ½ и ½, както следва: сумата от 1 240,37 лв. за доставена от дружеството
ТЕ до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „....................... 1,
....................................................... ИД номер 170682, през периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 15.04.2022 г. до изплащане на
вземането, лихва за забава в размер на 192,80 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
29.03.2022 г., сумата от 7,96 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.
01.2020 г. – м. 04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 15.04.2022 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 1,62 лв. – лихва за забава върху главницата за
периода 05.03.2020 г. – 29.03.2022 г., поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА М. Й. Т. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ЖК....................................., и
Д. А. Ц. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ЖК ..........................., да заплатят на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „........................” ЕАД ЕИК ..............................., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „............................, сумата от 100 лв. –
разноски за юрк възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4