Р Е Ш Е Н И Е
Номер 292/23.07. Година 2020 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд Втори наказателен състав
На осми юли Година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00686 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 008158 от 21.04.2020 г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), гр.София, с което на Г.Д.И., ЕГН ********** на основание § 21б, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) (ред. ДВ, бр.60/2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева) за нарушаване на чл. 139, ал.6 от ЗДвП, извършено на 11.11.2019 г. около 11:35 часа, в района на км 14+500 на Автомагистрала Струма, намиращ се на територията на общ. Перник, в качеството на водач на пътно превозно средство – влекач марка „Ивеко”, модел „Маги рус” с рег. № *****и с обща техническа допустима максимална маса 18 тона.
По изложени в жалбата доводи Г.Д.И. моли НП да бъде отменено, като издаден в нарушение на материалния закон. Твърди, че е заплатил компесаторната такса от 175 лв, за която прилага разписка № 0200009968103894 от 17.11.2019 г., поради което счита, че спрямо него не е следвало да бъде издадено процесното НП. Участва лично в хода на съдебното производство, в което поддържа горните съображения.
За въззиваемата страна АПИ, гр. София в хода на съдебното производство участва юрисконсулт Д.Р., която излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото гласните и писмени доказателства, и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е неоснователна.
От фактическа страна:
На 11.11.2019 г. свидетелят Б.С.В. изпълнявал служебните си задължения като инспектор в НТУ, когато около 11:35 часа, в района на км 14+500 на Автомагистрала Струма, намиращ се на територията на общ. Перник спрял за проверка пътно превозно средство – влекач марка „Ивеко”, модел „Маги рус” с рег. № *****и обща техническа допустима максимална маса 18 тона, управлявано от жалбоподателя. Извършил проверка в електронната система на АПИ при която установил, че за автомобила няма платена пътна такса, която да му позволява да се движи по републиканската пътна мрежа. На водача било предложено да заплати компенсаторна такса. Тъй като той отказал, св. Б.В. съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 008158 от 11.11.2019 г., при връчването на който нарушителя не вписал възражения.
Съгласно чл.189е,ал.3 от ЗДвП Г.И. разполагал с възможността да заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта, в който случай същият би се освободил от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение. Във връзка със съставения АУАН № 008158 от 11.11.2019 г. обаче компенсаторна такса не била платена по сметка на АПИ в указания срок.
Въз основа на АУАН административнонаказващият орган (АНО) издал атакуваното НП № 008158 от 21.04.2020 г., с което наложил на Г.Д.И. на основание § 21б, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗДвП (ред. ДВ, бр.60/2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) административно наказание глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева) за нарушаване на чл. 139, ал.6 от ЗДвП.
НП е връчено на жалбоподателя на 29.04.2022 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите писмени доказателства: АУАН № 008158 от 11.11.2019 г., ведно с разписка за неговото връчване, заповеди № РД-11-1423 от 02.12.2019 г. и НТУ/РД-11-10 от 04.06.2019 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ, доказващи материалната компетентност на съответните длъжностни лица, писмо изх. № 11-00-78 от 03.06.2020 г. на Областно пътно управление Перник, писмо изх. № 94-00-3274 от 27.04.2020 г. на АПИ и разписка за връчването му, които кореспондират със свидетелските показания на Б.С.В., който в хода на съдебното производство поддържат констатираните в АУАН обстоятелства.
Не се спори по делото, че пътният участък, по който се е движело пътното превозно средство управлявано от жалбоподателя, попада в обхвата на републиканските пътища в РБългария, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура, както и че към датата на проверката за автомобила не е имал заплатена т. нар. електронна винетка, която е била дължима, тъй като към този момент не е била въведена тол таксата, релевантна към пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, каквото е управляваното от Г.И.. Самият жалбоподателят в хода на административнонаказателното производство, а и в настоящето съдебно производство не оспорва горните обстоятелства, като не представя втория отрязък от винетката или касов бон за закупуването й, поради което и не са налице доказателства, че в действителност автомобилът има валидна винетка.
От правна страна:
Съдът счита, че НП е издадено от оправомощено, по смисъла на чл.189е, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл.167а от ЗДвП, за това лице– Началник на Отдел при АПИ, който видно от приложената Заповед № РД-11-1423 от 02.12.2019 г. е бил оправомощен от Председателя на Управителния съвет на АПИ да издава НП за процесното нарушение. АУАН е съставен от материално и териториално компетентно лице – св. Б.С.В., видно от приложената Заповед № НТУ/РД-11-10 от 04.06.2019 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ. АУАН и НП са съставени при спазване на процесуалните правила, като съдържат изискуемите реквизити, регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което и при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е налице порочност на административнонаказателното производство.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП, тъй като е управлявал автомобил с рег. № СВ2910 АМ, който е с обща техническа допустима максимална маса 18 тона, без да е заплатил пътна такса по чл.10, ал.1 от ЗП. Съгласно разпоредбите на чл.139, ал.6 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗП (ред. ДВ, бр. 80/2018 г., в сила от 16.08.2019 г.) за преминаване по платената пътна мрежа е въведена смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние. Такса за ползване на платената пътна мрежа (винетна такса) се заплаща за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7от ЗП, а таксата за изминато разстояние (тол такса) се заплаща за пътно превозно средство по чл.10б, ал.3 от ЗП. Винетна такса по смисъла на чл.10а, ал.7 от ЗП се заплаща за пътни превозни средства с обща техническа маса до или равна на 3,5 тона, а тол такса по смисъла на чл.10б, ал.3 от ЗП се заплаща от собственика или ползвателя на пътно превозно средство с обща техническа допустима маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал.9 (с прикачено ремарке), като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Управлявания от жалбоподателя автомобил, който е с обща техническа допустима максимална маса 18 тона, попада в регламентацията, съгласно която за движението му е дължимо заплащането на тол такса. Таксуването на пътно превозно средство с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона с такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП по силата на §19а от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение на ЗП (ред. ДВ, бр. 60/2019 г., в сила от 30.07.2019 г.) се прилага от деня, следващ деня на обнародването в „Държавен вестник” на решение на Министерския съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, но не по-късно от 1 март 2020 г., а по силата на § 20 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение на ЗП. (ред. ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.) до прилагането на таксуването с таксата по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона заплащат таксата по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП - винетна такса за месечна, седмична или дневна електронна винетка. Измененията в ЗП, свързани с въвеждането на смесена система за таксуване са наложили създаването на нова санкционна норма в § 21б, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗДвП (ред. ДВ, бр.60/2019 г., в сила от 16.08.2019 г.), съгласно която разпоредбата на чл.179, ал.3 от ЗДвП не се прилага за пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, като до прилагането на таксуването с таксата по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП водач, който управлява пътно превозно средство с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от същия закон се наказва с глоба 2000 лв. При безспорно доказаното, че жалбоподателят е управлявал процесното пътно превозно средство с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона без заплатена винетна такса, то той правилно е бил санкциониран съгласно § 21б, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗДвП (ред. ДВ, бр.60/2019 г., в сила от 16.08.2019 г), като размерът на наказанието глоба съответства със законовата разпоредба.
Съдът прие за безспорен факт, че при съставянето на АУАН № 008158 от 11.11.2019, препис от който е връчен лично на жалбоподателя, на същият е била разяснена възможността по чл. 189е, ал.6 от ЗДвП да заплати в 14-дневен срок компесаторна такса от 175 лв, което да доведе до неговото освобождаване от административнонаказателна отговорност. Правилно АНО не е приложил този институт по отношение на Г.И., тъй като от представената по делото разписка № 0200009968103894 от 17.11.2019 г. не се доказва факта, че жалбоподателят се е възползвал от тази разпоредба. Вярно е, че в този документ е посочено като основание за превода от 175 лв - „компесаторна такса за номер *****АМ”, но разписката не съдържа данни за номера на АУАН, за който сумата е относима, какъвто реквизит законодателят е изрично въвел при заплащане на компесаторната такса при условията на чл. 189е, ал.4 от ЗДвП, т.е. когато таксата за ползване на пътната инфраструктура се заплаща след връчване на АУАН, нарушителят задължително следва в платежното нареждане да посочи номера на АУАН. При липсата на посочване на номера на АУАН в представената по делото разписка, съдът прие като неоснователни възраженията на жалбоподателя за отпадане на неговата административнонаказателна отговорност въз основан на императивната разпоредба на чл. 189е, ал.6 от ЗДвП. В конкретния случай АНО не е можел да извърши и разследване, че представената разписка № 0200009968103894 от 17.11.2019 г. е релевантна именно към АУАН въз основа на който е издадено обжалваното НП, тъй като съгласно чл. 179, ал.5 от ЗДвП собственикът, вписаният ползвател и водачът се освобождават от административнонаказателна отговорност при заплащане на компесаторна такса не само във връзка с конкретното пътно превозно средство, което безспорно е вписано в процесния документ, но и за конкретен случай на движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който се удостоверява именно с посочване на съответния номер на съставения АУАН.
Съдът счита, че нарушението няма характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и не представлява такъв, доколкото не се установиха смекчаващи обстоятелства които да характеризират конкретно деяние като отличаващо се със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид административни нарушения.
Изложеното мотивира настоящият състав да приеме, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
По делото е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна. С оглед изхода на спора съдът намира, че
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК жалбоподателят
следва да бъде осъден за заплати на Националната агенция по приходите
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв (осемдесет
лева), определено съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл.
178, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството
не е с фактическа и правна сложност, поради което и присъди същото в минимално
предвидения размер в полза на АПИ, гр. София.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 008158 от 21.04.2020 г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура”, гр.София, с който на Г.Д.И., ЕГН ********** на основание § 21б, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (ред. ДВ, бр.60/2019 г., в сила от 16.08.2019 г.) е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева) за нарушаване на чл. 139, ал.6 от Закона за движението по пътищата, извършено на 11.11.2019 г. около 11:35 часа, в района на км 14+500 на Автомагистрала Струма, намиращ се на територията на общ. Перник, в качеството на водач на пътно превозно средство – влекач марка „Ивеко”, модел „Маги рус” с рег. № *****и с обща техническа допустима максимална маса 18 тона.
ОСЪЖДА Г.Д.И., ЕГН ********** да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура”, гр.София сумата от 80
лв (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Перник
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно
с оригинала,
ИЕ