№ 141
гр. Плевен , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Румен П. Лазаров
Членове:Доротея С. Цонева
Иван Н. Радковски
като разгледа докладваното от Доротея С. Цонева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20204400600659 по описа за 2020 година
при секретаря Евгения Русева и с участието на прокурора Ваня Савова, като разгледа
докладваното от съдията Д.Симеонова ВНОХД № 659 по описа на съда за 2020г. и въз
основа данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното :
Плевенски районен съд с присъда № 87 от 22.07.2020г., постановена по нохд № 378/2020г. е
признал подсъдимия С. Р. Б. за виновен в извършване на престъпление по чл.270, ал.1 от
НК и го осъдил на шест месеца лишаване от свобода , при първоначален строг режим и
глоба в полза на държавата в размер на 500 лева.
Присъдата е обжалвана от подс.С.Б.. С нея се изтъква, че атакуваната
първоинстанционна присъда е неправилна, незаконосъобразна, необоснована
и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. Излагат
се доводи, в подкрепа на тези твърдения.
Прави се искане за отмяна на присъдата на основание чл.334,т.1 от
НПК, поради неправилност и незаконосъобразност на същата и връщане на
делото за ново разглеждане или в алтернатива, за изменение на
първоинстанционната присада и намаляване размера на наложеното на
подсъдимия наказание.
1
В съдебно заседание представителя на ОП-Плевен счита жалбата на
подсъдимия Б. за неоснователна, а присъдана на районния съд за правилна и
законосъобразна. Пледира за потвърждаване на присъдата.
Защитникът на подсъдимия Б. – адв.Б. от АК-Плевен, поддържа
депозираната жалба на посочените в нея основания, както и в допълнителното
писмено изложение към жалбата.
Подсъдимият С. Р. Б. поддържа становището на защитника си. При
упражняване на правото си на последна дума заявява, че желае да бъде
оправдан.
Плевенски окръжен съд, като прецени наведените от страните доводи и
след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, съгласно
изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е процесуална допустима, подадена в срок, от процесуално
легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на
глава 22 от НПК съдебен акт. Същата не следва да се разглежда по същество в
пълнота,, тъй като са налице основанията на чл.335, ал.2 вр.чл.334, ал.1, т.1
вр.чл.348, ал.3, т.2 от НПК. При разглеждане на делото на съдебното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
доколкото е налице съществен недостатък на обжалвания съдебен акт – липса
на мотиви относно определеното на подсъдимия наказание. Това налага
съдебният акт на първоинстанционния съд да бъде отменен и делото върнато
за ново разглеждане от друг състав на съда.
Настоящият съдебен състав счита, че постановеният от РС-Плевен
съдебен акт не отговаря на изискванията регламентирани в нормата на чл.301
и чл.3025 от НПК. Съобразно тях решаващия съд е длъжен да посочи в
мотивите си релевантните за повдигнатото срещу подсъдимия фактически
обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали са изведени и
след всеобхватен анализ и прецизна преценка на съществуващите
противоречия в доказателствата да изложи правните съображения за взетото
от него решение, което включва и вида и размера на определеното и
наложено наказание. Видно от диспозитива на присъдата, съдът е определил
и наложил на подсъдимия С.Б. кумулативно две наказания – лишаване от
2
свобода в размерна 6 месеца, при строг ежил и глоба в полза на държавата в
размер на 500 лева за извършено престъпление по чл.270,ал.1 от НК.
Разпоредбата на чл.270, ал.1 от НК обаче предвижда за това престъпление
наказание /алтернативно/ „лишаване от свобода до три години“ или „глоба от
500 до 2000 лева“ . В мотивите на присъдата не се съдържат никакви правни
доводи как е определено наказанието на подсъдимия. Затова и не става ясно
кое от двете алтернативно предвидени наказания е искал да определи и
наложи съда на подсъдимия или защо е определил кумулативно две
наказания, както и как е определил размера им – при превес на кои
обстоятелства.
Изложеното обуславя противоречие в мотивите, а всякога, когато
мотивите са неясни, непълни или противоречие налице процесуално
нарушение, което е от категорията на съществените, тъй като представлява
липса на мотиви / Решение №89/17.03.2014г. на ВКС, по н.д.№121/2014г. ІІІ
НО/.
Гореизложеното налага извода, че в конкретния казус е налице
основанието на чл.348 ал.3, т.2 от НПК, тъй като в обжалвания съдебен акт
липсват съображения по основен въпрос, на който следва отговори
решаващия съд в съдебния си акт. Това е именно какво по вид и размер
наказание да се наложи на подсъдимия. При това положение съдът намира, че
обжалваната присъда е постановена при съществено процесуално нарушение,
а именно липса на мотиви , което е абсолютно и безусловно основание
налагащо отмяната й. По този начин въззивният съд не може да
проконтролира правилността и законосъобразността на взетото от първата
инстанция решение и да се произнесе по въпросите касаещи съществото на
делото. По-горе визираното нарушение е от категорията на абсолютните, то е
неотстранимо от настоящата инстанция, което налага обжалваната присъда да
бъде отменена, а делото върнато за нова разглеждане от друг състав на РС-
Плевен, без да се обсъждат останалите съображения изложени във въззивната
жалба.
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ присъда № 87/22.07.2020г., постановена по НОХД №
378/2020г. по описа на РС – Плевен и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4