Протокол по дело №30/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 54
Дата: 29 февруари 2024 г. (в сила от 29 февруари 2024 г.)
Съдия: Тодор Илков Хаджиев
Дело: 20245000500030
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 54
гр. Пловдив, 28.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Добринка Люб. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно
гражданско дело № 20245000500030 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:39 часа се явиха:
Жалбоподателят П.Р.Б. редовно призована, се представлява от
прокурор Д. К. от АП- Пловдив.
Въззиваемият Г. Д. Р. редовно призован, не се явява. За него се явява
адв. Д. Р., редовно упълномощен.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Р.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам въззивната жалба.
Адв. Р.: Оспорвам въззивната жалба.
На основание чл. 268, ал. 1 ГПК съдът ДОКЛАДВА делото.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на П.Р.Б.
против решение № 1528/06.12.2023 г., постановено по гр.д. № 144/2023 г. по
1
описа на Окръжен съд Пловдив, с което П.Р.Б. е осъдена да заплати на Г. Д. Р.
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, както и сумата
от 4800 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно
обвинение, представляващо разходи за заплатено адвокатско възнаграждение.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение,
поради неправилно приложение на материалния закон, а именно чл. 52 ЗЗД,
като се поддържа, че претърпените от ищеца неимуществени вреди не
съответстват на присъденото обезщетение, което е прекомерно.
В тази връзка иска да се отмени обжалваното решение или при
условията на евентуалност да се намали размера на присъденото обезщетение
за неимуществени вреди.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Г. Д. Р.
чрез пълномощника си адв. Д. Р., с който оспорва въззивната жалба и иска да
се потвърди обжалваното решение.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения по отношение на доклада. Нямам
искания за събиране на доказателства.
Адв. Р.: Нямам възражения по отношение на доклада. Нямам
доказателствени искания. Не представям списък за разноски.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да
бъде даден ход по същество и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, становището ми е, че
първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен в насока
определяне на по-нисък размер на присъдените обезщетения. Считаме, че
основателно е присъдено обезщетение за неимуществени вреди по конкретно
разглежданото дело, тъй като са налице предвидените предпоставки за това.
Налице е незаконно обвинение, което с факта на постановената оправдателна
присъда е станало такова. Считаме обаче, че в конкретния случай и при
конкретно установените обстоятелства, които между впрочем добре са
установени и описани от първоинстанционния съд в решението му е
2
определен размер на обезщетението за неимуществени вреди, който се явява
завишен. Няма да преповтарям изцяло обстоятелствата. Съдът също ги е
установил. Действително касае се за изключително разумен срок на
проведено наказателно производство. Там където е имало забавяне в
досъдебната фаза и съдебната фаза е изцяло по вина на ищеца и това е
надлежно установено. Мярката за процесуална принуда е била възможно най-
леката. Интензитетът на процесуалната принуда също е бил нисък. В
досъдебна фаза едно единствено присъствие се е изисквало от страна на
лицето, когато му е било повдигнато обвинение. Недоказани са изцяло в хода
на производството твърдените вреди за ищеца в здравословен, социален и
професионален план. Не може да носи отговорност П. и то по конкретно
воденото производство за това, че е настъпила смъртта на майката на ищеца,
затова, че последното е дало предпоставка за последващи притеснения за това
кой ще се грижи за брат му, който е със заболяване. Претендирам единствено,
че първоинстанционният съд не е отчел с дължимото внимание и то в насока
определяне на по-ограничен размер на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди факта, че ищецът има предишни осъждания. Считаме,
че последният факт обуславя по-нисък интензитет на негативните
преживявания, които вече са познати вече за него и от там обуславя по-нисък
размер на обезщетението за неимуществени вреди. По отношение на
присъденото обезщетение за имуществени вреди, доколкото жалбата е
оспорена и в цялост, считам, че може да си позволим и това становище.
Считаме, че същите са прекомерни, доколкото се касае за имуществени вреди
за заплатено адвокатско възнаграждение. Да, може да има повече от един
адвокат, но в конкретния случай считаме, че не е било обосновано
ангажирането на повече от един адвокат, с оглед вида и тежестта на
обвинението, както и договореното възнаграждение също се явява
прекомерно като размер, с оглед вида и тежестта на обвинението, което не
предполага такива засилени усилия за упражняване на адвокатска защита в
конкретния случай. Това е нашето твърдение затова Ви моля и в тази насока
за вашето произнасяне.
Адв. Р.: Уважаеми апелативни съдии, категорично не мога да се съглася
със становището на П. отразено, както в жалбата, така и в това, което чухме.
Присъденото обезщетение е най-малкото като размер, което се дължи на
доверителя ми. И самият факт, че той имал предишни осъждания, обърнете
3
внимание, последното му такова е от преди 9-10 години, а това е един доста
дълъг период и това е било в неговата по-ранна младост, когато един по-млад
човек е склонен човек да допуска грешки. Все пак ситуацията със
здравословното му състояние има достатъчно доказателства и това са
обективни заради това, че делото се е протакало и няколко пъти е отлагано
именно заради негови заболявания, защото той е прекарал и исхимична
болест на сърцето и други сърдечно-съдови заболявания, даже е лежал в
болницата след инфаркт. Всичко това, при един такъв човек не може да се не
отрази негативно. Не мога да се съглася също, че смъртта на майка му, една
възрастна жена, когато е разбере нещо подобно за сина си, това също не може
да не й се отрази. Така че съдът напълно правилно и обосновано и не само по
презумпция, възприета както от Европейския съд по правата на човека, така и
от ВКС, а именно, че всяко повдигане на обвинение, след което не последва
осъждане, се счита за незаконосъобразно, не само това, ами и от
доказателствата по делото категорично се установи, че той е претърпял вреди
в един значителен размер. Понятието справедливост е много относително. С
огромни резерви счетохме двамата, като обсъждахме линията ни на защита,
че въпреки всичко, че е занижен размерът, 5 000 лв. е напълно справедлив,
като в тази насока показанията на разпитания свидетел, който е напълно
незаинтересован бяха безпристрастни и обективни и напълно кореспондират с
доказателствения материал и взаимно се допълват. Така че вредите, които
доверителят ми е претърпял са напълно доказани и присъденият размер
можем да приемем, че е справедлив. Относно претърпените имуществени
вреди – вие сте разбрали, че поради техническа грешка сме претендирали с
1000 лв. по-малко от действително направените разноски, но не това е
проблемът. В НПК и в редица свои решения ВКС няма норма, подобна на чл.
78, ал. 4 ГПК, за която да говорим за прекомерност. Още повече, че
наказателното производство е продължило в повече заседания, а от
притеснение, след получаване на ефективна присъда, човекът е счел, че
трябва да си подсигури, той не го е съгласувал с мен, аз му бях адвокат през
целия процес, да потърси помощ и от втори адвокат и е направи съответни
разноски, които съвсем не са толкова завишени като цяло. Така че относно
материалните вреди, които е причинила насрещната страна, считам че нещата
са безспорни и този иск правилно е уважен в цялост, като в тази насока
изобщо не можем да коментираме нищо, тъй като те са доказани и с писмени
4
доказателства, както изисква доказването на материалните вреди. Относно
направените разноски считам, че правилно първоинстанционният съд е
определил съразмерно, те са диференцирани, адвокатското възнаграждение
кое е за защита по иска за материални, кое за морални вреди. Така че
правилно са присъдени, правилно са изчислени.
От всичко изложено дотук ще ви моля да отхвърлите жалбата на
насрещната страна като напълно неоснователна и да потвърдите решението
на Окръжен съд Пловдив като законосъобразно и правилно, въпреки
известните резерви, които имам относно размера на присъденото обезщетение
за неимуществени вреди. Считаме, че и в този макар и занижен размер той е
справедлив и отговоря на изискванията на чл. 52 ЗЗД. Моля да ни присъдите и
всички направени разноски в производството пред въззивната инстанция. Те
са само едно перо - за адвокатско възнаграждение, съгласно приложеният
договор за правна помощ. В този смисъл моля да постановите вашия съдебен
акт.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява устните състезания за приключили.
Съдът обяви, че ще обяви решението си в срок до 28.03.2024 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 13.52 часа.


Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5