№ 2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти касационен състав,
в публично заседание на 6.02.2020 г., в
състав:
Председател: Красимир Кипров
Членове: Йова
Проданова
Марияна
Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова
с участието на прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно
дело № 3535 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1, пр.ІІ
от ЗАНН във
вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
жалба на С.А.М.,против решение № 1708/ 26.09.2019 г. по НАХД № 2028/2019 г. по описа на ВРС, с което
е потвърдено издаденото от началника на СПС
към ОДМВР-Варна НП № 18-6252-000708/ 15.10.2018 г. С изложени в жалбата доводи за допуснати от въззивния съд
съществени процесуални нарушения при установяване на фактите по делото ,довели
в крайна сметка до неправилно прилагане на материалния закон,се иска
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова за
отмяна на НП. В съдебно
заседание касационната жалба се поддържа
с подадените от упълномощения адвокат
С. писмени бележки с.д. 1480/30.01.2020 г.
Ответникът Областна дирекция на МВР-Варна не изразява становище
по касационната жалба.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните
доводи и
извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като
подадена в срок от надлежна страна, против
подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното
НП е наложена на касатора на
основание чл.183,ал.4,т.6 от ЗДвП глоба в размер на 50лв. за
нарушение на чл.104а от ЗДвП ,а именно: затова,че на 19.09.2018 г. около 16.30 ч. в гр.Варна на бул.”Христо Смирненски”
управлява л.а. „Алфа Ромео” с рег.№ ***,като използва мобилен телефон без
устройство позволяващо използването му без участие на ръцете.
За да потвърди наказателното постановление, ВРС е приел за установени
описаните в него факти кредитирайки показанията на разпитания свидетел К.С.и обосновавайки
се с необорената доказателствена сила на АУАН по чл.189,ал.2 от ЗДвП,а по
приложението на материалния закон е отхвърлил възражението за прилагане на
чл.28 от ЗАНН с мотиви за липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Касационният съд намира,че
въззивното решение е постановено при липсата на
заявените с жалбата касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК.
Неправилно е наведеното с жалбата
възражение за неприложимост във въззивния
съдебен процес на презумпцията по
чл.189,ал.2 от ЗДвП – процесният АУАН е редовно съставен,при което
доказателствената му сила е подлежала на оборване в процеса от страна на
жалбоподателя,но това не е било сторено от него. В случая няма нито едно
доказателство,което да опровергава показанията дадени от разпитания като свидетел
актосъставител Стоянов,поради което
въззивният съд правилно е кредитирал същите като достоверни.
Към правилно установените въз
основа на събраните доказателства факти за управление на МПС при използване на
мобилен телефон без устройство позволяващо използването на телефона без
участието на ръцете, районният съд е приложил правилно материалния закон потвърждавайки дадената с НП квалификация на
това деяние като нарушаване на забраната по чл.104а от ЗДвП,респективно като
осъществен състав на адм.нарушение по чл.183,ал.4,т.6 от ЗДвП.
Правилни са и правните изводи на
ВРС за издаване на НП от компетентен орган при липсата на процесуални
нарушения. Във връзка с последното,касационният съд не споделя тезата на касатора за наличието на пропуск
въззивният съд да констатира допуснато от наказващия орган процесуално
нарушение по чл.52,ал.4 от ЗАНН – подаденото от наказаното лице възражение УРИ
365000-35797/25.09.2018 г. е съдържало единствено отричане на описаните в АУАН
факти,но без посочване на аргументи и доказателства,при което преценката за
отхвърлянето му не е изисквала излагане на изрични в тази насока мотиви,още по-малко е
съществувала необходимост от извършване на допълнително разследване. Неоснователно
е възражението на касатора за допуснато
от наказващия орган,но неустановено от районния съд съществено процесуално нарушение по
чл.43,ал.5 от ЗАНН – в случая не е налице отказ на актосъставителя да връчи
препис от АУАН,както неправилно се
твърди в касационната жалба,а е налице отказ на нарушителя както да подпише
АУАН,така и да получи препис от него,който е удостоверен по реда предвиден в чл.43,ал.2 от ЗАНН. Не представлява процесуално нарушение
липсата на изложение в НП на мотиви за неприлагането от наказващия орган
на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,а
извършената в това отношение преценка на въззивния съд е правилна – не са
установени по делото факти за наличието на изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства,които да отличават деянието от обикновените случаи
на нарушения от същият вид.
Неправилно с касационната жалба
се определя като вид адм.наказание отнемането на 6 контролни точки на основание
Наредба№ № Із-2539 на МВР – видовете адм.наказания са изчерпателно посочени в
разпоредбата на чл.13 от ЗАНН и сред тях не фигурира отнемането на контролни
точки,поради което правилно районният съд не се е произнасял по този въпрос.
Като е потвърдил законосъобразното
по гореизложените съображения НП,
районният съд е постановил процесуално и материално законосъобразен акт,а при
извършената от касационния съд служебна проверка относно валидността и
допустимостта на обжалваното решение,такива пороци не се установиха,поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното,съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
1708/26.09.2019 г. по НАХД № 2028/2019 г. по описа на ВРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :