РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Бургас, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120103272 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „ЮБЦ” ООД, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление в ................, представлявано от Ю. Б. Ц., против Щ. И. Т., ЕГН
**********, адерс в .........................., с която е предявен иск за приемане за установено по
отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане към него в размер на 59,97 лева,
представляваща неустойка по договор, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, което
вземане е предмет на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№7817/2020 г. по описа на БРС.
Ищецът твърди, че между ответника и „БТК“ ЕАД има сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16783433001/21.09.2017 г., с който е добавил
за ползване мобилен номер ..................... по избран тарифен план Smal L с месечна
абонаментна такса в размер на 23,99 лева с ДДС за срок от 24 месеца, по който ответникът е
неизправна страна, тъй като не е заплатил дължимите суми за потребените услуги, за които
са издадени фактури с №№**********/01.10.2017 г., №**********/01.11.2017 г.,
№**********/01.12.2017 г., №**********/03.01.2018 г., за потребените от него електронни
услуги за периода на потреблението им 01.09.2017 г. – 02.01.2018 г. Неплащането им е
обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната и
да издаде крайна фактура с начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите
за мобилни услуги в размер на 59,97 лева. На следващо място се твърди, че с Договор за
цесия от 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД е прехвърлило вземанията си към ответника на „С.Г.Г.“
ООД, а с Договор за цесия от 01.10.2019 г. вземанията са били прехвърлени от „С.Г.Г.“ ООД
1
на „ЮБЦ“ ООД. В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, представя молба-становище, вх.
№28246/15.12.2021 г.
Преписи от исковата молба и приложените към нея доказателства са връчени на ответника,
който чрез назначения му от съда особен представител, който в срока по чл.131 от ГПК
депозира писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност
на иска, тъй като ответникът не е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на
вземането. На подробно изложени в отговора аргументи, сред които и това, че основанието
на фактурата за плащане е различно от твърдяното, както и че клаузата в т.2 от договора, по
силата на която е начислена неустойката, е неравноправна и като такава е нищожна. Прави
възражнеие за изтекла погасителна давност за процесното задължение.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му от съда особен
представител – адв.Х., която поддържа отговора на исковата молба.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Между странтие не се спори за наличието на облигационна връзка между „БТК“ ЕАД и
ответника Т. по повод сключен помежду им Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16783433001/21.09.2017 г., приложен като
доказателство по ч.гр.д.№7817/2020 г. по описа на РС-Бургас. Налице са данни, че във
връзка със сключения договор и предоставените услуги операторът е издал фактури, сумите
по които няма данни да са платени от страна на ответника.
Приета като доказателство по делото е фактура – месечна сметка №********** от
01.02.2018 г. на стойност 125,45 лева, от съдържанието на която става ясно, че сумата е
формирана от стойността на лихва за забавено плащане в размер на 0,50 лева, корекции,
дарения и услуги от партньори в размер на 59,97 лева и баланс от предходни периода в
размер на 64,98 лева.
Ищецът твърди, че сумата от 59,9 лева е стойността на начислената от него неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги.
Приети като доказателства по делото са още Договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен
между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД, пълномощно, потвърждение за прехвърляне на вземания
по чл.99, ал.3 от ЗЗД, Уведомление за цесия, договор за прехвърляне на вземания от
01.10.2019 г., сключен между „С.Г.Г.“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, извлечение от приложение №1
към договор за цесия от 01.10.2019 г., Уведомление за цесия, от съдържанието на които
става ясно, че кредиторът по договора за мобилни услуги е прехвърлил на настоящия
кредитор, вземанията, които има спрямо ответника К., за което последният е уведомен с
получаване на препис от исковата молба и приложенията й чрез особен представител.
По делото е приложено ч.гр.д.№7817/2020 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на
2
което е видно, че е образувано на 03.12.2020 г. по заявление на „ЮБЦ“ ЕООД, по което има
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№261150/04.12.2020 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата от
59,97 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга от 21.09.2017 г. и издадена фактура от
01.02.2018 г. за периода 01.01.2018 г. – 31.01.2018 г.
При така приетото за установено от фактическа страна се налагат следните изводи:
Съдът констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по
гражданско дело №3272 по описа на Бургаски районен съд за 2021 г., против длъжника в
заповедното производство по ч.гр.д.№7817/2020 г. по описа на РС-Бургас, е подадена в
едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с
разпореждане от 02.04.2021 г., от лице легитимирано да предяви иск, поради което и същият
се явява допустим.
В тежест на ищеца бе да се установи наличието на облигационна връзка с ответника.
Същата не се оспорва от ответника, чрез назначеният му от съда особен представител и се
установява от приетия като писмено доказателство договор, приложен по ч.гр.д.№7817/2020
г. по описа на РС-Бургас. По своята същност договорът касае доставката на
далекосъобщителна услуга, доколкото не са наведени твърдения и представени
доказателства за уговорка в различен смисъл, и поради това отношенията между страните се
регламентират от общите правила за договорните задължения с предмет натурална
престация. Съответно, договорената цена се дължи при реално извършена доставка.
Подписвайки договора, потребителят декларира, че е запознат, приема и е получил
екземпляр от ОУ на дружеството по повод договорните отношения. В настоящия случай от
ищцовото дружество са представени фактури и приложения към тях, от които са видни вида,
количеството и стойността на потребените услуги. При липсата на оспорване на
представените извлечения от електронната система на телекомуникационната компания, в
които доставените услуги са конкретно и детайлно индивидуализирани, се налага извод, че е
извършена реална доставка на посочените съобщителни услуги. Ищецът не претендира
стойността им.
Относно претендираната неустойка.
Съобразно нормата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Така функциите, които изпълнява, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на
обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения.
Допустимо е уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване
на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се
извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т.3 от
Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази
3
преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за
услуга и вида на насрещните престации: операторът се задължава да предостави на
потребителя ползването на услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати,
но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на три месечни абонаментни такси,
операторът по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото
неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на
индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса. Следователно
уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе
очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване
на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост.
Уговорката за неустойка в полза на оператора при предсрочно прекратяване на договор за
услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на три
абонаментни вноски, считано от прекратяване на договора е нищожна, поради противоречие
с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Ето защо установителният иск за неустойка в размер на 59,97 лева, следва да се отхвърли
като неоснователен. Друг е въпросът, че така фактурирана сумата от 59,97 лева във фактура–
месечна сметка №********** от 01.02.2018 г. на обща стойност 125,45 лева, не
удостоверява твърдението на ищеца, че се претендира като неустойка за предсрочно
прекратяване на договора.
Що се отнася до възраженията на назначения от съда особен представител на ответника
досежно действителността на сключените цесии, то същите не се споделят от съда за
основателни. Всички изисквания за закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят
да плати на носителя на вземането са изпълнени. Връчването на исковата молба на
длъжника, към която са приложени документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането
от цедента на цесионера, съдът приема като надлежно уведомяване на длъжника за цесията,
като няма пречка с едно изявление длъжникът да бъде уведомен и за двете цесии.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 от ГПК иск на „ЮБЦ” ООД, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление в ...................., представлявано от Ю. Б. Ц., против Щ. И. Т., ЕГН
**********, адерс в ........................., за приемане за установено по отношение на ответника,
че за ищеца съществува вземане към него в размер на 59,97 лева, представляваща неустойка
по договор, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, което вземане е предмет на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№7817/2020 г. по описа на БРС.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
4
съобщаването.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5