РЕШЕНИЕ
№ 618
гр. Шумен, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Зара Ех. И.а
при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова
като разгледа докладваното от Зара Ех. И.а Гражданско дело №
20223630102681 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК-
отрицателен установителен иск за собственост.
Делото е образувано по искова молба подадена от С. С. Ц., ЕГН
********** и Н. С. П., ЕГН **********, адрес за двете : гр.Шумен, ***,
съдебен адрес: гр.Варна, *** срещу Община Шумен, представлявана от
Кмета, в която твърди, през 1971г. наследодателят на ищците С. С. Ц. е
придобил по силата на договор за покупко-продажба с нотариален акт№ *** г.
следните земи : лозе от 6 ара и нива от 4 ара в землището на гр.Шумен,
квартал Д., местност „С.“.В нотариални акт като купувач бил вписан само К.
Г., но на 02.05.1971г. бил сключен договор между купувача К. Г. , С. Ц. и К.
Ч., че имотите по нотариалния акт са закупени за тримата. След този договор
С. С. Ц. и съпругата му С. С. Ц. са влезли във владение на описаната в
договора от 02.05.1971 г. част от имота, като още от този момент са
установили владение и върху съседния имот - ливада с площ от 688 кв.м.,
представляващ ПИ с идентификатор 83510.10.368 със съзнанието, че този
имот е част от закупения с нотариален акт№ *** г. От м.май 1971г. до
смъртта на С. Ц. през 1999гг. имотът е владян явно и необезпокоявано от него
и ищцата С. Ц.. След смъртта му, втората ищца установила владение върху
имота, като след този момент, двете, заедно с майка й упражнявали
владението върху него, което продължава и понастоящем. През м.май 2022г.
ищцата Н. П. подала молба до Нотариус М. А. с per №709 на Нотариалната
камара, за съставяне на констативен нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка. При извършена проверка от нотариуса се
установило, че е съставен Акт за частна общинска собственост № 5740, /без
дата/, вписан в СВп под № ***г. Със същият е актуван ПИ с идентификатор
83510.10.368 по КККР на гр.Шумен, одобрени със Заповед № РД-18-
52/25.11.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК гр.Шумен, местност
1
„К.“, с площ от 688 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска,
начин на трайно ползване - лозе, шеста категория, при граници: ПИ
83510.10.371, ПИ 83510.10.524, ПИ 83510.10.369, ПИ 83510.10.380, ПИ
83510.10.370. Актът е съставен на осн.чл.2, ал.1, т.2 и т.З от ЗОС вр.чл.19, ал.1
от ЗСПЗЗ и Протоколно решение №212-19 от 27.1 1.2008г. на комисията по
чл. 19, от ЗСПЗЗ. Оспорват собствеността на ответника , като твърдят , че за
общината не са налице фактите, реализиращи състава на посочения в ЗОС
придобивен способ по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
От друга страна Наследодателят на ищците и неговата съпруга - първата
ищца са упражнявали явно, спокойно и непрекъснато давностно владение
върху имота от 02.05.1971 г., като след смъртта му тя е продължила да владее
имота заедно с дъщеря си – ищцата Н. П., като владението им е
необезпокоявано и към настоящия момент. От момента на установяване на
владението те са обработвали имота, в който са засадили овощна градина.
Отглеждали са и зеленчуци. Демонстрирали са спрямо всички завладяването
на процесния имот. Всички съседи и техни близки са знаели, че имотът е
техен и е част от закупената с Договор идеална част от съседния имот по
нотариален акт № *** г. и Договор 02.05.1971 г., сключен между купувача по
този договор К. Г., К. Ч. и наследодателя С. Ц.. Владението им през целия
период не е било смущавано, било е явно и непрекъснато.
По изложените съображения, моли на осн.чл.124, ал.1 от ГПК да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че Община Шумен не е
собственик на ПИ с идентификатор 83510.10.368 по КККР на гр.Шумен,
одобрени със Заповед № РД-18-52/25.11.2005г. на Изпълнителния директор на
АГКК гр.Шумен, местност „К.“, с площ от 688 кв.м., трайно предназначение
на територията - земеделска, начин на трайно ползване - лозе, шеста
категория, при граници: ПИ 83510.10.371, ПИ 83510.10.524, ПИ 83510.10.369,
ПИ 83510.10.380, ПИ 83510.10.370. Претендират разноски.
В отговора по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска. Заявява
възражения относно твърдението на ищците, че са придобили имота по
давностно владение
След като се запозна със събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе от фактическа и
правна страна следното:
На първо място, въпреки липсата на възражения в тази насока, съдът
намира за необходимо да посочи, че доколкото ищците заявяват
самостоятелни права върху имота, налице е интерес от предявения
отрицателен установителен иск за собственост. Съгласно задължителните
постановки на т. 1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т. д. № 8/ 2012 г. на ОСГТК
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което
се оспорва, позовава се на фактическо съС.ие или има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника. В настоящия случай, в
исковата молба са въведени твърдения, че владеят имота и могат да го
придобият по давност на основание чл.79 от ЗС при отричане със сила на
пресъдено нещо на правото на собственост на ответника.
При установен правен интерес от провеждане на исковата защита,
предявеният отрицателен установителен иск възлага в тежест на ответника да
докаже в условията на пълно и главно доказване, че е притежател на
отричаното от ищците, спорно право на собственост върху недвижимия имот,
2
като е длъжен да изчерпи в рамките на процеса всички основания, на които
претендира съществуването му в своя патримониум.
В настоящият случай ответникът се легитимира като собственик на
имота с Акт за частна общинска собственост № 5740, /без дата/, вписан в СВп
под № ***г., според който община Шумен е станала собственик на ПИ с
идентификатор 83510.10.368 по КККР на гр.Шумен . Съгласно чл. 5, ал. 2
ЗОС, актът за общинска собственост е официален документ съставен от
длъжностно лице по ред и форма определени от закона и като такъв има
обвързваща за съда доказателствена сила относно изложеното в него, т. е. има
качеството на официален свидетелстващ документ. Същевременно, без да има
правопораждащо действие, той единствено констатира собствеността на
общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно
придобивно основание, при наличие на което, на акта следва да се признае
легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за
общинска собственост до доказване на противното. Затова, при спор за
собственост, оспореният АОС не е годно доказателство за установяване
правото на собственост и именно легитимиращият се с него следва да
установи основанието, на което е издаден. Ответната Община следва да
установи в процеса пълно и главно, че са настъпили конкретни факти,
реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ. Видно от
записването в АОС е, че като основание за придобиване на имота е вписан
чл.19 от ЗСПЗЗ.
Разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ предвижда, че общината
стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на
правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и
одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници
земите стават общинска собственост. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ на
възстановяване подлежат земеделските земи, които са били частна
собственост към момента на образуване на ТКЗС, ДЗС или други образувани
въз основа на тях селскостопански организации, независимо от това дали са
били включени в тях. Разгледани във връзка, двата нормативни текста дават
конкретен отговор на въпроса, кои обстоятелства са от значение за
придобивното основание по чл. 19 ЗСПЗЗ, а именно земята да е подлежала на
реституция по реда на ЗСПЗЗ, но да не е била заявена и възстановена по този
закон, т. е. общината придобива на основание чл. 19 ЗСПЗЗ остатъчната
земеделска земя, която не е възстановена по реда на ЗСПЗЗ или която изобщо
не е подлежала на възстановяване по този закон, защото частната собственост
е запазена независимо от протичащите в страната процеси на
обобществяване.
За установяване на тези обстоятелства е допусната и назначена СТЕ,
според която за процесния имот Пи идентификатор 83510.10.368 по КККР на
гр.Шумен съответства на имот с номер 2884 по Земеустройствения План от
1964 г. В периода от 1964 г. до 1996 г. са изработени два кадастрални плана
за територията, в която попада имотът - от 1967 г. и от 1992 г., като
територията, в която попада процесният имота, не е включвана в
околовръстния полигон на гр. Шумен. Имотът не е включван в блок на ТКЗС.
Няма данни за одържавяване или отнемане по реда на ЗСГ. Няма данни за
съставен на акт за държавна собственост. Имотът не е бил заявяван пред
Общинска служба „Земеделие” Шумен.Процесният имот не попада в
територия по § 4 от ЗСПЗЗ. От посоченото съдът намира за категорично
3
доказано, че не е осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл.19 от
ЗСПЗЗ, водеща до придобиване на право на собственост върху имота от
общината. Поради горното, съдът приема, че искът се явява изцяло
основателен.
Следва единствено да се уточни, че от представените от ищците
писмени доказателства нотариален акт№ *** г. , Договор от за закупуване на
недвижим имот от 02.05.1971г., не може да се изведе категоричен извод, че са
относими точно към процесния имот. ВЛ също е заявило, че не може да даде
положителен отговор на въпроса, че имотът описан в нотариален акт№ *** г.
е идентичен с ПИ с идентификатор 83510.10.368 по КККР на гр.Шумен.
Установени са множество несъответствия както в цифровата номерация на
имота, така и в обозначаване на местността, която се намира. Тези
обстоятелства съдът обаче счита, че не е необходимо да коментира подробно,
защото са ирелевантни в настоящият правен спор. Съществен е фактът, че от
показанията на разпитаните по делото свидетели А.И. и П.А., категорично се
установява, че както праводателите на ищците, така и те са във фактическа
власт на имот с идентификатор 83510.10.368 по КККР на гр.Шумен, вписан в
процесния АОС, който съответства на имот
с номер 2884 по Земеустройствения План от 1964г. Както беше посочено по-
горе, това обстоятелство е достатъчно да обоснове правния им интерес, от
водене на делото, т.к. се позовават на придобиване на имота по давност. Дали
представените от тях документи могат да обосноват извод за начало на
давностно владение и дали действително придобит по давност е въпрос,
чийто отговор не се търси в настоящото производство.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че искът се явява изцяло
основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода от правния спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника следва да се възложат извършените от ищците разноски,
както следва: в полза на ищцата Н. П. следва да се присъдят разноски в
размер на 2 269,97 лева и в полза на ищцата С. Ц. следва да се присъдят
разноски в размер на 1 500 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. С. Ц., ЕГН
********** и Н. С. П., ЕГН **********, адрес за двете : гр.Шумен, ***,
съдебен адрес: гр.Варна, ***, че Община Шумен не е собственик на ПИ с
идентификатор 83510.10.368 по КККР на гр.Шумен, одобрени със Заповед №
РД-18-52/25.11.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК гр.Шумен,
местност „К.“, с площ от 688 кв.м., трайно предназначение на територията -
земеделска, начин на трайно ползване - лозе, шеста категория, при граници:
ПИ
83510.10.371, ПИ 83510.10.524, ПИ 83510.10.369, ПИ 83510.10.380, ПИ
83510.10.370.
ОСЪЖДА Община Шумен да заплати на ищците деловодни разноски,
както следва : на С. С. Ц., ЕГН ********** сума в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева и на Н. С. П., ЕГН ********** сума в размер на 2 269,97 (две
4
хиляди двеста шестдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5