Р
Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
03.12.2013 |
Град |
Кърджали |
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||||||||
|
Кърджалийският районен |
Съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
На |
Деветнадесети ноември |
Година |
Две
хиляди и тринадесета година |
||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
Председател |
Невена Калинова |
||||||||||||||||||
|
Секретар |
Eлеонора Г. |
|
|||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
|||||||||||||||||
|
Гражданско |
Дело номер |
969 |
по
описа за |
2013 |
година. |
||||||||||||||
Ищецът
В.Д.М. твърди, че
на 27.02.2009г. при изпълнение на служебните му задължения като полицай в РПУ-Кърджали
бил публично унизен от ответника П.А.И., който в качеството си на водач на МПС
при нарушение на ЗДвП от негова страна се опитал да осуети проверка, като
публично отказал да изпълни полицейски разпореждания, дадени от него и от
негови колеги, и отправил обидни думи и
закани срещу тях, като деянието било съпроводено и със съпротива срещу тях в
качеството им на орган на власт, изпълняващи задължения по обществения ред и
деянието се отличавало с изключителен цинизъм и дързост, за което било образувано Досъдебно производство №
424/2009г. по описа на РУП-Кърджали за извършено престъпление хулиганство по
чл.325,ал.2, вр. ал.1 от НК и за което
бил внесен от Районна прокуратура-Кърджали обвинителен акт срещу ответника за
така извършеното престъпление.Разглеждането на наказателното дело приключило с
влязла в законна сила на 11.06.2012г Присъда № 4/01.03.2012г. по ВНОХД №
273/2011г. на ОС-Кърджали, с която ответникът в качеството му на подсъдим бил
признат за виновен за извършено хулиганство. При тези свои твърдения ищецът сочи, че от извършеното
престъпление от ответника се почувствал крайно
унизен както като личност, така и
като представител на институцията МВР, призвана да осигурява ред и
законност в обществото, като
използваните от ответника обидни изрази и неуважителното му поведение към него
като служител на МВР накърнили както личното, така и професионалното му
достойнство, и в резултат на това се стигнало до нарушаване на душевното му
равновесие и до провокиране на желанието
му да изпълнява служебните си задължения. С оглед на това счита, че е претърпял
неимуществени вреди, които оценява на сумата в размер на 3 000лв, която
моли съда да осъди ответника да му заплати.Не претендира разноските по делото.В
съдебно заседание ищецът поддържа иска чрез адвокат пълномощника си.
Ответникът П.А.И. в срока за отговор на исковата молба оспорва иска на
първо място като недопустим при твърдения, че при престъплението хулиганство се
засягат други обществени отношения, но не и такива, касаещи личността и
личностните права така, както твърди ищецът в исковата молба. На второ място
счита предявения иск за неоснователен поради това, че оспорва всички изложени в
исковата молба твърдения на ищеца, а именно, че е отправил към ищеца обидни
изрази, от които същият да се е почувствал унизен като личност и представител
на МВР, че е имал неуважително поведение към ищеца като служител на МВР и по
този начин е накърнил личното и професионалното му достойнство, както и че в
резултат на поведението на ответника се е стигнало до нарушаване на душевното
равновесие на ищеца и до провокиране на желанието му да изпълнява служебните си
задължения. Моли предявения иск да се отхвърли като недопустим, или като
неоснователен и недоказан.Не претендира разноски по делото.В съдебно заседание поддържа
възраженията си срещу иска чрез адвокат пълномощника си.
Предявен е иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД за сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца, в резултат на увреждане от
престъпление едро хулиганство. Искът е допустим.В постоянната си практика ВС
приема, че хулиганските действия може да са свързани с посегателства срещу
личността, нанасяне на обиди или клевети, в която хипотеза се приема, че
пострадалите от хулигански действия имат право да предявят граждански иск срещу
дееца за причинените им неимуществени вреди дори и когато няма повдигнато
отделно обвинение за конкретното престъпление против личността, както и да се
конституират като частни обвинители –Постановление N 2/74г., Пленум на ВС, Решение № 22/1999г по НД № 648/1998г на ІІ НО,
Решение № 31/1999г, Решение № 12/05.02.2009г на ВКС по НД № 705/2008г на І НО.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С Присъда N 4/01.03.2012г., постановена по В. н.о.х.д. N 273/2011г. по описа на Окръжен съд –Кърджали, П.А.И. е признат за виновен
в това, че на 27.02.2009г. в гр.Кърджали извършил непристойни действия-отправил
обиди към В.Д.М., Е.Д.В. и Д.С.С.-*** и Севдалин Каменов Аврамов-служител на
ЗЖУ-Кърджали-грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, поради което и на основание чл.325, ал.1, вр. чл.54 от НК е бил
осъден на наказание „пробация“ и „обществено порицание“.Присъдата е влязла в
сила на 11.06.2012г. след потвърждаването й с Решение N 311/11.06.2012г. по кас.н.дело N 892/2012г. на ВКС на
РБ.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.По делото ответникът оспорва да е отправил обиди и да е
проявил неуважение към ищеца, но доводът е неоснователен, тъй като присъдата
установява със задължителна за настоящия съд сила, че при осъществяване на
престъпния състав по чл.325, ал.1 от НК,
ответникът е отправил обиди към В.Д.М..
От показанията на св.В. и св.С.-полицаи в РУ „Полиция“ гр.Кърджали, колеги
на ищеца, посочени в присъдата също като лица спрямо които ответникът е
отправил обиди, се установява, че при въпросния инцидент ответникът тропал по
вратите и прозорците на патрулния автомобил и отправил обидни изрази като
„Лайнари, говнари, вас ли ще ва чакам, кой си ти, ще видите кой съм аз, ще ва
уволня“, като същите били отправени конкретно към ищеца, който съставял на
ответника акт за административно нарушение като водач на МПС.Фактическата
обстановка, при която посредством действия, извършени от ответника на
27.02.2009г., изразяващи явно неуважение към обществото, в т,.ч. и към ищеца,
по време на извършване на проверка по ЗДвП от ищеца и друг негов колега, се
установява и от материалите по ДП N 424/2009г. по описа на РУП-Кърджали и образуваното
наказателно общ характер дело, а именно, че при проверката ответникът нарекъл
ищеца „малоумник“, „лайнар“ „тъпанар“, отправяйки и заплахи за разправа и
уволнение.Или възпроиведените от св.В. и св.С. факти, касаещи премета на делото,
изцяло коренспондират с установените по воденото наказателно дело обстоятелства.
От показанията на посочените по-горе свидетели се установява и, че ищецът
като полицай имал болезнено чувство за отговорност, ред и законност, и бил
огорчен от случая на 27.02.2009г., след който станал подтиснат, затворен, апатичен
и не така амбициозен както преди, като в продължение на няколко месеца имал
главоболие и близо година имал по-слаба мобилизация при изпълнение на
служебните си задължения и няколко месеца след случая прекия му началник Д. му отправил
устна забележка, че има спад в работата.Не се установява след инцидента ищецът
да е бил наказван или награждаван, обстоятелства, които следват от приобщеното
като доказателство кадрово досие на ищеца.
При така установеното, съдът приема следното:
Предявеният иск срещу ответника за претърпени неимуществени вреди от
престъпление, такова по чл.325, ал.1 от НК, съгласно влязлата в сила присъда, е
доказан по своето основание. Съгласно постоянната практика на ВКС на РБ
пострадалите от хулиганските действия на подсъдимия имат право да предявявт
граждански иск против него за причинените им неимуществени вреди, включ. и
когато срещу дееца не е било повдигнато обвинение за престъпление против
личността и без значение в този случай е обстоятелството, че обект на защита по
чл.325 от НК са обществените отношения, свързани с установения в страната ред и
общественото спокойствие, тъй като хулиганските действия могат да се извършат в
най-различни форми, включ. и чрез посегателство върху личността, нанасяне на
обиди или телесни повреди, при което на основание чл.45 от ЗЗД деецът следва да
поправи вредите, които е причинил другиму.В тази връзка съдът взе и
задължителната на ВКС практика-Решение N 437/23.08.2010г. на ВКС по гр.д. N 1405/2009г., IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, съгласно което разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД следва да се прилага и тогава, когато има влязла в законна сила
присъда на наказателния съд за деяние, което с присъдата е прието за противоправно
и извършено виновно от дееца-ответник и тогава, когато не е имало конкретни
доказателства за душевното състояние на пострадалия ищец по време на
извършването му, а има доказателства за неговите изживявания след това, в който
случай се дължи обезщетение по чл.45 от ЗЗД, защото фактическият състав на
непозволеното увреждане е налице, а търпяните вреди се доказват допълнително с
всички допустими от ГПК доказателствени средства.
Съдът приема, че с извършеното престъпление по чл.325, ал.1 от НК ответникът
е нанесъл на ищеца множество обиди. Следва да се има предвид, че за обидата е характерно
изразяването на отрицателна оценка, отрицателно мнение за личното достойнство
на обидения-в негово присъствие и без
значение е дали казаното отговаря на действителността и дали направената от
дееца оценка е основателна.Унизителният характер на казаното при обидата се
преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко
общуване, за зачитане честта и достойнството на всекиго, поради което и без
значение са личните възгледи на лицето към което се отправя обидата или личните
възгледи на лицето, което отправя обидите.Изречените обидни изрази са накърнили
личното достойнство на ищеца и са го засегнали и като личност, и като полицейския
служител.Същите по естеството си са в състояние да унизят всеки човек, като с
оглед установената по делото степен на интензивност и времетраене на
негативните изживявания на ищеца, искът е завишен по размер, и следва да бъде
уважен за сумата от 1 600 лв., прилагайки критерия за справедливост съгласно
чл.52 от ЗЗД, и за разликата над тази сума и до пълния му размер се отхвърли. При определяне размера на обезщетението,
съдът взе предвид както характера на уврежданията, начинът на извършването им,
обстоятелствата, при които са извършени, настъпилия вредоносен резултат/и, така
и общественото положение на пострадалия.
Обезщетението по
чл.45 от ЗЗД не се претендира с обезщетение за забава съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, и такова не следва да се присъжда в полза на
ищеца.Никоя от страните не претендира разноски по делото, при което съдът не
следва да се произнася за такива. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да заплати по сметка на съда сумата 64лв., представляваща държавна такса
върху уважения размер от иска.
Мотивиран от горното, Районният
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.А.И. с ЕГН **********,*** да
заплати на В.Д.М. *** сумата 1 600 лв.,
представляваща причинени неимуществени вреди от нанесени обиди с престъпление
по чл.325, ал.1 от НК, извършено на 27.02.2009г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
по чл.45 от ЗЗД за разликата над сумата 1 600 лв. до пълния му размер от
3 000 лв..
ОСЪЖДА П.А.И. с ЕГН **********,*** да заплати
по сметка на Районен съд –Кърджали сумата 64 лв., представляваща държавна такса
върху размера на уважения иск.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в 2-седмичен срок от
връчването му.