Решение по дело №1189/2021 на Районен съд - Пазарджик

АНД № 1189/2021 г.
МОТИВИ:

Производството е образувано въз основа на внесено постановление на
прокурор от РП- П. с предложение обв. Я.. Д. М. от с. К., обл. П., да бъде
освободен от наказателна отговорност за това, че на 08.01.2021 г. в гр. П., е
потвърдил неистина, а именно че е изгубил свидетелството си за управление
на МПС, в писмена декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на
българските лични документи, която по силата на чл.160 ал.1 от ЗДвП се дава
пред орган власт, като я е представил пред Р. М. С.- системен оператор в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР- гр. П., за удостоверяване истинността
на горните обстоятелства- престъпление по чл.313 ал.1 от НК, като му бъде
наложено административно наказание „глоба” на основание чл.78а ал.1 НК.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, не се явява, но се
явява неговият защитник, който не оспорва фактите изложени в
постановлението на прокурора, като пледира М. да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му бъде наложено адм. наказание глоба в
минимален размер.
Представителят на Районна прокуратура- гр. П. поддържа становище за
доказаност на обвинението и изразява позиция обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като му бъде
наложена глоба в минимален размер.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Обв. Я.М. е правоспособен водач на МПС. Същият притежавал валидно
издадено от ОД на МВР гр.П. СУМПС №*********. На неустановена дата в
края на 2020 г. обв. М. се намирал на територията на Република Румъния,
където във връзка с констатирано нарушение на правилата за движение по
пътищата от компетентните органи там, горепосоченото СУМПС му било
отнето.
Въпреки, че знаел, че СУМПС му е отнето от румънските власти, на
08.01.2021 г. обвиняемият се явил в сградата на сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР гр.П., където пред служителя на гишето- св. Р. С.- системен
оператор в сектор ПП при ОД на МВР гр.П., заявил, че е изгубил
свидетелството си за управление на МПС и заявил желание да му бъде
издаден дубликат. Св.С. му обяснила, че следва да попълни заявление за
издаване на ново свидетелство, към което съгласно чл.160 ал.1 от ЗДвП да
приложи и декларация чл.17 ал.1 от ПИБЛД. Обв. М. попълнил представената
му бланка на декларация, в която саморъчно записал, че е изгубил
свидетелството си за управление на МПС на 07.01.2021 г. в с. К., след което
1

положил подписа си. След като попълнил декларацията, М. я представил пред
св. С..
Въз основа на подаденото заявление и приложените към него
документи, на обв. М. било издадено ново СУМПС №*********, което той
получил на 14.01.2021 г.
През м. март 2021 г. в сектор ПП при ОД на МВР гр.П. постъпило писмо
от ГД „Национална полиция“, в което се съдържала информация относно
обстоятелствата по отнемането на СУМПС № *********, издадено на обв. М.,
като било приложено и отнетото свидетелство. След извършена проверка в
информационните масиви било установено, че на обв. М., е било издадено
ново свидетелство за управление на МПС, след като същият е декларирал, че
издаденото му СУМПС с №********* е било изгубено. Предвид наличието на
данни за извършено документно престъпление била сезирана РП- П.. След
извършена предварителна проверка било образувано настоящото досъдебно
производство.
От заключението на изготвената по ДП почеркова експертиза, което
съдът цени като обективно, се установява, че ръкописният текст в
горепосочената декларация е написан от обв. М.. Според вещото лице,
обвиняемият е положил и подписа си за декларатор в същата.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на свидетеля Р. С., дадени в досъдебната фаза на процеса, които
бяха преценени като правно валидни по реда на чл.378 ал.2 от НПК,
заключението на Почерковата експертиза, а също и от писмените
доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда
на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните и посочени по-горе гласни
доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се,
кореспондират и с приобщените писмени доказателства и заключението на
експертизата, като очертават гореописаната фактическа обстановка по
несъмнен начин.
Декларацията по чл.160 ал.1 от ЗДвП и чл.17 ал.1 от Правилника за
издаване на БЛД задължително се подава при изгубване, кражба, повреждане
или унищожаване на български личен документ в срок до три дни в най-
близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи. В
същата подателят е задължен да декларира, че за вписването на неверни
данни в тази декларация носи наказателна отговорност.
В този смисъл част от състава на престъплението е осъществен, а
именно че по изрична законова разпоредба, обв. Я.М. е задължен да
удостовери истината в подаваната пред ОД на МВР гр. П.- Сектор „ПП“
декларация.
Не е спорно по делото обстоятелството, че декларацията е подписана и
подадена от обв. М.. Следователно същият е употребил документа, като
2

доказателство за удостоверите в нея обстоятелства.
Безспорно се установи по делото от писмените и гласни доказателства,
че българското СУМПС не е изгубено, а е било иззето от обвиняемия от
италианските власти заради извършеното от него нарушение. Следователно
декларираното от обвиняемия обстоятелство, че е изгубил българското си
свидетелство за управление на МПС е невярно, още повече че СУМПС му е
било отнето още в края на 2020 г.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, прие че обв. Я.М. е
осъществил от обективна и субективна страна, престъпния състав на чл.313
ал.1 от, като на инкриминираната дата и място пред Р. М. С.- „системен
оператор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- П. е потвърдил
неистина, а именно че е изгубил свидетелството си за управление на МПС, в
писмена декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските
лични документи, която по силата на чл.160 ал.1 от ЗДвП се дава пред орган
на власт за удостоверяване истинността на горните обстоятелства.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване се доказват по един несъмнен начин. Престъплението е
осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК,
тъй като обвиняемият е съзнавал, че въпросната декларация се подава въз
основа на ПМС № 13/08.02.2010 г., с което е приет ПИБЛД, както и че
съгласно чл.17 ал.1 от този правилник и ЗДвП се подава процесната
декларация. Съзнавал е че декларацията се дава пред орган на власт по
смисъла на чл.93 т.2 от НК- служител в сектор „ПП” при ОД на МВР П.,
натоварен с осъществяване на властнически функции. Съзнавал е още, че
декларира неверни обстоятелства, вместо да удостовери истинността на
конкретни обстоятелства, а именно отнемане по съответния ред от
италианските власти, декларира изгубване на СУМПС в с. К. на 07.01.2021 г.,
като е съзнавал, че в резултат на това невярно деклариране, ще му бъде
издадено СУМПС.
Съдът съобрази обстоятелството, че за умишленото престъпление по
чл.313 ал.1 от НК се предвижда наказание до три години лишаване от
свобода, както и фактът, че обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от
общата част на НК, а от престъплението няма настъпили съставомерни
материални щети, които да не са възстановени. Не са налице и отрицателните
предпоставки на чл.78а ал.7 от НК.
При това положение съдът намира, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на императивната разпоредба на чл.78а ал.1 от
НК относно вида на отговорността и вида и размера на наказанието, като
обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се
наложи административно наказание глоба.
При индивидуализация на наказанието глоба съдът отчете подбудите за
3

извършване на деянието, които се коренят в личността на обвиняемия, в
недостатъчното правосъзнание и култура.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха направените
самопризнания на ДП, добрите характеристични данни по местоживеене,
оказаното съдействие на полицейските и разследващите органи, както и факта
че е трудово ангажиран. Чистото съдебно минало не се отчете като
смекчаващо обстоятелство, т.к. то е материалноправна предпоставка за
приложението на диференцираната процедура по Глава ХХVІІІ от НПК.
Като отегчаващо обстоятелство, съдът отчете факта, че в резултат на
престъплението на обв. М. е било издадено СУМПС и той е продължил да
управлява МПС, макар че практически е бил лишен от това право по
съответния ред от румънските компетентни власти.
С оглед на изложеното и като съобрази наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им
тежест, съдът даде пълен превес на първите и на основание чл.78а ал.1 от НК
освободи от наказателната отговорност обвиняемия, като му наложи
административно наказание глоба в размер на 1 000 лева, платими в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС- П..
За да определи този размер на глобата съдът изходи освен от наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, но и от семейното,
материално положение и имотно състояние на извършителя, съобразявайки и
степента на вината му, като счете че размерът това наказание е съответно на
извършеното и с него ще се постигнат целите на наказанието.
При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът
осъди обвиняемия да заплати в полза на ОД на МВР-П. сторените по делото
разноски в размер на 175,00 лв. за изготвената експертиза.
По изложените съображения Районен съд- П. постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	635
Дата:	18 октомври 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.)
Съдия:	Таня Петкова

Дело:	20215220201189
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	9 август 2021 г.

Решение по дело №1189/2021 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите