РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 21.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 7571
по описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от „*МИ М“ АД против А.ЗА П.и С.К., с която е
предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 170, във връзка
с чл. 168 и чл. 169 от Закона за задълженията и договорите.
В исковата молба ищецът твърди, че
между Република България, представлявана от М.НА П.в качеството му на орган по
чл. 3 от ЗППДОП (отм.) във връзка с чл. 2 от ПМС № 155 от 14.08.1992 г. и „Д.“
ООД е сключен договор за продажба на акции от „М*“ ЕАД , по силата на който на
купувача е прехвърлена собствеността върху 138647 поименни акции с номинал от
1000 лева всяка, представляващи 63 % от регистрирания капитал на едноличното
търговско дружество „М*“ ЕАД. Твърди, че
с Решение от 06.06.2005 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 по т.д. №
1642/2003 г. „Д.“ ООД е осъдено да заплати на Агенция за С.К. неустойка в
размер на 181845 лева, съгласно т. 10.2 от Договор за продажба на акции от „М*“
ЕАД от 19.07.1999 г. В хода на съдебното производство Агенцията за С.К. била
подала молба за вписване на законна ипотека в нейна полза върху имот,
собственост на приватизираното дружество „М*“ ЕАД, а именно производствена
сграда – тъкачен цех и прилежащата й земя с квадратура 8090 кв.м., два етажа,
находяща се в гр. София, район Надежда, бул. ********. Законната ипотека била
вписана под № 74, т. 007, вх. рег. № 713703/02.12.2008 г. и дв.вх.рег. №
88345/02.12.2008 г. върху недвижим имот - производствена сграда тъкачен цех,
прилежащия й терен с квадратура 8090 кв.м., два етажа, находяща се в гр. София,
район Надежда, бул. „********Твърди, че „*МИ М“ АД се легитимира като
собственик на парцел І от кв. 16 по план на гр. София, местност „Военна рампа – запад“, одобрен със Заповед №
100/02.09.1959 г., в който е включен и процесния имот, по силата на Акт за
държавна собственост № 9057/29.10.1979 г., Акт за държавна собственост №
5247/10.07.1970 г., включване на имота в капитала на „М*“ ЕАД при неговото
образуване и правоприемство между „М*“
ЕАД и „*МИ М“ АД. Твърди, че през 2016 г. било образувано изпълнително
производство – изпълнително дело № 20168490400229 по описа на ЧСИ А.П., като
принудително изпълнение било насочено и към имота, собственост на ищца, по
отношение на който била вписана законната ипотека. Поддържа, че вписаната с
молба вх. № 88345/02.12.2008 г., подадена от Агенция за С.К. законна
ипотека нищожна, тъй като не са налице
предвидените в разпоредбата на чл. 168 от Закона за задълженията и договорите
хипотези, т.е. държавата не е нито отчуждител на ипотекираните имоти, нито е
съделител по отношение тях. Поддържа, че
дори и с оглед разпоредбата на §11д от ЗР на ЗПСК законна ипотека можело да се
учреди само в случаите, когато не се засягат права на трети за приватизационния
договор лица. В конкретния случай, предмет на приватизационната сделка били
само акции, формиращи 63% от капитала на дружеството. Твърди, освен това, че
към момента на вписване на ипотеката купувачът по приватизационния договор „Д.“
ООД не е притежавал акции в приватизираното дружество. Излага съображения за
нищожност на ипотеката поради противоречие на разпоредбата на §8 от ДР на ЗПСК
с общностното право и разпоредбата на чл. 1 от Протокол 1 от ЕКПЧ. Твърди, че
нищожността на ипотеката се обосновава и липсата на идентичност между имотите,
по отношението на които е вписана законната ипотека и реално съществуващите
имоти. Моли вписаната с акт № 74 ипотека
да бъде прогласена за нищожна поради противоречие със закона и при условията на
евентуалност поради нарушение на правилата за вписването й. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът Агенция за С.К. в
отговора на исковата молба оспорва предявения иск. Поддържа, че с оглед
разпоредбата на §8 от ПР на ЗИД на ЗПСК е било налице основание за вписване на законна
ипотека върху имущество на приватизираното дружество. Твърди, че не е било
ограничено правото на ищеца да упражнява собствеността си, тъй като вписаната
ипотека създава само правото на кредитора да се удовлетвори от ипотекираното
имущество. Поддържа, че за вписване на ипотеката е взето решение№
973/01.12.2008 г. на Изпълнителния съвет на Агенцията, както и че към молбата
за вписване на ипотеката е приложена скица, която индивидуализира имота.
Поддържа, че към момента на учредяване на ипотеката е действала нормата на §8
от ПР на ЗИД на ЗПСК, поради което до отмяната й е било налице основание за
вписването й. Излага съображения, че разпоредбата на чл. 63 от ЗФЕС не намира
приложение по отношение на ищеца, тъй като той е със седалище в Република
България. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 10.07.1970 г. е
съставен акт за държавна собственост за имот, находящ се в гр. София, бул. „*********,
парцел 16, кв. Военна рампа с обща площ от 74830 кв.м. с няходящите се административни
и производствени сгради, като в т. 7 е отразено, че имотът е предаден за
стопанисване на ЗИП „Осми март“ – София.
На 29.10.1979 г. е
съставен акт за държавна собственост на имот,
- терен от около 90 дка на ул. „*********в кв. Надежда със следните
описани сгради: административна сграда, тъкачен цех, багрилен цех, и други,
избелване. В т. 7 от акт е посочено, че имотът е предоставен за стопанисване на
СК „П.“ Завод „*МИ М“.
Видно от
представената по делото Скица, издадена от Служба по геодезия, картография и
кадастър – гр. София е, че имотът, предмет на процесната ипотека е с
идентификатор 68134.1380.2114.30 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК и е със
застроена площ от 8598 кв.м., изградена в имот с площ от 90000 кв.м.,
собственост на „*МИ М“ АД.
С Решение № 1 от
17.07.1992 г. по ф.д. № 13804/1992 г. по описа на Софийски градски съд е
вписано еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество с
фирмено наименование „М. *“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***.
Капиталът на дружеството е държавно имущество, което фирмата получава като
правоприемник на ПТП „Осми март“ – София, поделение на фирма „П.“ София, като
поема част от активите и пасивите, както и другите права и задължения на фирма
„П.“ София, по баланса й към 31.03.1991 г. съгласно разделителен протокол. Не е
спорно между страните, а и се установява от представените по делото
доказателства и разделителен протокол, че в капитала на дружеството е включен и
имот – производствена сграда – тъкачен цех и прилежащата й земя от 8090 кв. м.,
находяща се в гр. София, бул. „Рожен“ № 22, на два етажа. С Решение №
2/17.04.1996 г. по ф.д. № 13804/1992 г.
по описа на СГС е вписано преобразуване на ЕООД „М*“ ЕООД в еднолично
акционерно дружество, а с Решение № 02.12.1999 г. по партидата на дружеството в
Търговския регистър е вписана промяна във фирменото наименование, като новото е
„*МИ М“ АД.
На 19.07.1999 г.
между Република България, представлявана от М.НА П.в качеството си на орган по
чл. 3 от ЗППДОП – продавач и „Д.“ ООД – купувач и на основание чл. 3, ал. 1, т.
1 и чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗППДОП е сключен договор за продажба на акции от „М*“
ЕАД, вписано по ф.д. № 13804/1992 г. по описа на Софийски градски съд. По
силата на сключения договор „Д.“ ООД е придобило собствеността върху 138647
поименни акции с номинал по 1000 лева, представляващи 63 % от вписания капитал
на дружеството.
С постановление за
възлагане по изп.д. № 249/2003 г. на съдебен изпълнител при Районен съд – гр.
Ямбол собствеността върху 138647 броя поименни акции от капитала на „М*“ ЕАД,
собственост на „Д.“ ООД се възложени на взискателя „Т.“ АД – гр. Ямбол.
С Решение от
06.06.2005 г. по т.д. № 1642/2003 г. по описа на СГС, VІ-2 състав „Д.“ ООД е
осъдено да заплати на Държавата, представлявана от Агенция за С.К. неустойка в размер на 181845 лева, ведно с
мораторна лихва върху сумата от датата на забавата 01.07.2002 г. до датата на
завеждане на исковата молба – 12.12.2003 г. в размер на 57024 лева, съгласно т.
10.2 от Договора за продажба на акции, представляващи 63 % от капитала на „М*“
ЕАД за договорени, но незаети работни места за 2000 г. , както и неустойка в
размер на 200252 лева за неизпълнение на поето в т. 10.2 задължение за 2001 г.
и сумата от 33999,98 лева - законна
лихва върху неустойката за периода от 01.07.2002-12.12.2003 г., както и
направените по делото разноски. Въз основа на постановеното решение е издаден
изпълнителен лист от 24.04.2008 г. Образувано е изпълнително дело №
20168490400229 по описа на ЧСИ А.П. като е извършен опис на имота, собственост
на „*МИ М“ АД и е насочено принудително изпълнение към него.
С молба вх. №
88345/02.12.2008 Агенция за С.К. е направила искане да бъде вписана на основание §11д, ал. 2 от ЗПСК във връзка с
§7 и § 8 от ЗИД на ЗПСК бр. 72/2006 г. законна ипотека върху имот, собственост
на „*МИ М“ АД, а именно производствена сграда – тъкачен цех и прилежащата земя
с квадратура 8090 кв.м., два етажа, находяща се в гр. София, район Надежда,
бул. „Рожен“ № 22. Законната ипотека е вписана с акт 74, т. VІІ, вх. рег. №
713703/02.12.2008 г. в Служба по вписванията – гр. София.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 166,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите ипотеката се учредява чрез
вписване в имотния регистър, което се извършва въз основа на договор или на
закона. В чл. 168, ал. 2 във връзка с чл. 167, ал. 2 от Закона за задълженията
и договорите молбата, с която е направено искане да бъде вписана законна
ипотека следва да съдържа имената/наименованието, местожителстовото
(седалището) и занятието на кредитора и длъжника, а така също и на собственика
на имота, ако ипотеката се учредява за
чуждо задължение, имотът, върху който се учредява ипотеката, обезпеченото
вземане, падежът и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, както и
сумата, за която се учредява ипотеката, ако вземането не е парично. Законът за
задълженията и договорите предвижда, че законна ипотека се учредява в две
хипотези – в полза на отчуждителя на недвижим имот – върху отчуждения имот за
обезпечаване на вземанията му по договора и в полза на съделителя, комуто се
дължи допълване на дела – върху недвижимите имоти, оставени в дела на този
съделител , който дължи допълване.
Особени правила за вписване на
законна ипотека се предвиждат и в Закона за приватизация и С.К.. В § 11д, ал. 1
от ДР на закона ( ДВ, бр. 72 от 2006 г.) за обезпечаване изпълнението на
задължения по приватизационен договор органите за приватизация, съответно
Агенцията за приватизация и С.К., могат да предприемат необходимите действия за
учредяване на ипотека, залог или друго обезпечение. С последващо изменение и
допълнение на ал. 2, приложимо в настоящата хипотеза ипотеката по ал. 1 може да
бъде само законна. Вписването на законната ипотека се извършва въз основа на
молба от органа за приватизация, съответно от Агенцията за приватизация и С.К.,
към която се прилага приватизационният договор. С §9 от Закона за изменение и допълнение на
Закона за приватизацията и следприватизационния контрол разпоредбата на §11д от
ДР на закона се прилага и за сключени
приватизационни договори, по които към датата на влизане в сила на този закон
собствеността не е прехвърлена. Следователно по отношение на сключения на 19.07.1999
г. договор за продажба на акции от „М*“ ЕАД законът е предвидил възможност за
държавата да учреди законна ипотека, като §8, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗПСК, бр.
72/2006 г. е предвидил възможност ипотеката да бъде учредена, както върху
имущество, собственост на купувача, така и върху имущество, притежавано от
приватизираното дружество в случаите по чл. 25 и 35 от отменения Закон за
преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.). От събраните по делото доказателства се
установява, а и не е спорно между страните, че договорът за продажба на акции
от „М*“ ЕАД е сключен на основание чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗППДОбП (отм.),
поради което попада в приложното поле на разпоредбата на §8, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДЗПСК (бр. 72/2006 г.).
В исковата молба, допълнителната
искова молба и изложените в хода на производството по делото становища ищецът е
изложил съображения за противоречие на тази законова разпоредба с общонстното
право и Конституцията на Република България и съответно недействителността на
вписаната възбрана. С Решение №
147/27.01.2016 г. по т.д. № 3013/2013 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, Решение № 37/30.06.2017
г. по т.д. № 2637/2014 г. по описа на ВКС, І ТО, с които е уеднаквена
практиката на съдилищата по въпроса дали е налице противоречие на разпоредбата
на §8, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗПСК (бр. 72/2006 г.) с разпоредбата на чл. 63, § 1
от ДФЕК, както и дали в този случай законовата норма е породила правно
действие.
Съгласно чл.63, § 1 ДФЕС всички
ограничения върху движението на капитали между държавите - членки и между
държавите - членки и трети страни се забраняват, т.е. по общ начин се
забраняват ограниченията върху движението на капитали между държавите – членки
(решения на СЕС по дело С-282/04, С-283/04, С-112/05). Понятието „движение на
капитали“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС са така наречените преки
инвестиции, а именно всички видове инвестиции на физически или юридически лица,
които служат за установяване или поддържане на трайни и преки връзки между
лицето, което предоставя капитала, и предприятието, на което този капитал се
предоставя за извършване на стопанска дейност; за участието в нови или
съществуващи предприятия целта да се установят или поддържат трайни икономически
връзки предполага, че по силата на разпоредбите на националните законодателства
относно акционерните дружества или на други разпоредби, притежаваните от
акционера акции му позволяват да участва ефективно в управлението на дружеството
или в контрола върху него и т. нар. портфейлни инвестиции, а именно
инвестициите чрез придобиване на ценни книжа от капиталовия пазар единствено
като финансова инвестиция, без намерение да се оказва влияние върху
управлението и контрола на (т. 18 на
решение по дело С-112/05 и т. 46 на
решение по дело С-543/08, и признатия указателния характер на
номенклатурата на движенията на капитали, която се съдържа в приложение І
към Директива 88/361/ЕИО на Съвета от 24 юни 1988 г. за прилагане на
чл. 67 ДЕИО).
По отношение на инвестициите,
свързани с придобиване на акции и капитали „ограничение“ по смисъла на 63, §1
от ДФЕС се разбират и всички мерки на националното законодателство, които могат
да възпрепятстват или ограничат придобиването на акции и дялоне от предприятия
или да възпрат и разубедят инвеститорите от други държави – членки да
инвестират в техния капитал, както и такива мерки, които създават за държавата
особени права или привилегии във връзка с участието й в приватизационния процес
и в управлението на акционерни дружества за сметка на правата и интересите на
частноправните субекти, осъществяващи стопанска дейност на територията й
(решения на СЕС по дела С-483/99,
С-367/98,
С-98/01,
С-174/04,
дело С-112/05,
съединени
дела С-463/04 и С-464/04, дело С-212/09
С-171/08).
Съдържащата се в §8, ал. 1 от ПЗР
на ЗИДЗПСК (бр. 72/2006 г.) норма, предвиждаща право на държавата да впише
законова ипотека върху имущество на приватизираното дружество за неизпълнени в
срок за задължения купувача, ограничава правата и интересите на акционерите в
това дружество. Създава се ограничение за акционерите да взимат решение за
управление на недвижимото имущество, собственост на приватизираното дружество,
възниква опасност при реализирана на ипотечното право да бъдат лишени
акционерите от възможността да осъществяват инвестиционните си намерения.
Доколкото законът поставя единствено изискване имуществото, върху което се
учредява ипотека, да е собственост на приватизираното дружество, не се държи
сметка и за това дали купувачът по приватизационния договор е акционер към
момента на вписването на ипотеката. В този смисъл, държавата се поставя в
привилигировано положение по отношение на останалите правни субекти, тъй като
може да реализира претенциите си от имущество, което не е собственост на
длъжника – купувач по приватизационния договор и не е предоставена възможност
на другите участници в стопанския оборот да защитят интересите си. Освен това,
въведената с §8, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗПСК (бр. 72/2006 г.) възможност държавата
да впише законна ипотека за обезпечаване на изпълнението на договори, сключени
преди влизане в сила на закона, създава непредвидимост за инвестициите на
лицата, придобили акции от капитала на приватизираните дружества. В конкретния
случай и доколкото с въвеждане на тази норма се преследват чисто икономически
интереси на държавата, не е налице и ограничението на правилото на чл. 63, §1
от ДФЕС в обществен интерес.
С оглед на изложеното,
разпоредбата на §8, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗПСК (бр. 72/2006 г.) противоречи на
чл.63 §1 от ДФЕС, което води до нейната неприложимост поради противоречие с
общностното право. Вписаната ипотека в полза на държавата чрез Агенция за
приватизационен и С.К. се явява недействителна и следователно прадявеният иск
се явява основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 14708,08 лева, представляващи направени по делото
разноски.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по иск, предявен от „*МИ М“ АД, ЕИК-********,
със седалище и адрес на управление *** против А.ЗА П.И С.К., гр. София, ул. „********с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 26 от Закона за задълженията и договорите и чл.
167 и чл. 168 от Закона за задълженията и договорите, вписването на ЗАКОННА ИПОТЕКА на основание §11д, ал.
2 от ЗПСК във връзка с §7 и § 8 от ЗИД на ЗПСК бр. 72/2006 г. законна ипотека
върху имот, собственост на „*МИ М“ АД, а именно производствена сграда – тъкачен
цех и прилежащата земя с квадратура 8090 кв.м., два етажа, находяща се в гр.
София, район Надежда, бул. „********с
акт 74, т. VІІ, вх. рег. № 713703/02.12.2008 г. в Служба по вписванията – гр.
София и на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
постановява заличаването й.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК А.ЗА П.И С.К., гр. София, ул. „********да
заплати на „*МИ М“ АД, ЕИК-********,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 14708,08 лева (четиринадесет хиляди седемстотин и осем лева и осем
ст.), представляващи направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: