РЕШЕНИЕ
№ 1680 дата
03 ноември 2021г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в
публично заседание на 25 октомври 2021г.,
в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар:
Кристина Линова
Прокурор:
…………………….
разгледа
адм. дело № 1508 по описа за 2021г.
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК, във вр. с чл.13, ал.6 от
Закона за социално подпомагане.
Предмет на оспорване е Заповед №
ЗСП/Д-А-1365/18.05.2021г. на директора на
Дирекция “Социално подпомагане” – Бургас, потвърдена с Решение № 92,изх.№
02-РД06-0092/14.06.2021г. на директора на РДСП - Бургас, с която, на А.И.П. ***,
е отказано отпускането на месечна целева помощ по чл.16 б от Правилника за
прилагане на Закона за социално подпомагане.
Жалбоподателят П. оспорва
постановения отказ, като възразява, че заповедта е издадена при неправилно
приложение на материалния закон, при съществени нарушения на административно
производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Посочва, че
отговаря на всички нормативни условия за отпускане на целевата помощ. Позовава
се на съдебна практика. Възразява, че отказът е в противоречие с чл.3 от ЗСП
във вр. с чл.4 от ЗЗДискр. във вр. с чл.14 от ЕКПЧОС. Иска се отмяна на оспорената
заповед и присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. С
писмено становище, чрез пълномощник поддържа жалбата на сочените в нея
основания.
Ответникът - Директор на Дирекция “Социално подпомагане”
– Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на
жалбата, като поддържа становището, че разпоредбата на чл.16 б от ППЗСП е
неприложима спрямо жалбоподателя.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона,
установи следното:
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като
подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения
административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Установява се по делото, че жалбоподателят П. е подал до
Дирекция “Социално подпомагане” – Бургас заявление-декларация вх.№ ЗСП/
Д-А-А/344/19.04.2021г. за отпускане на месечна целева помощ при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.
По заявлението е
изготвен социален доклад, като в раздел Б „Преценка на нуждите от социално
подпомагане и мотивирано предложение за отпускане на социална помощ“ е
посочено, че за периода от 22.03.2021г. до 31.03.2021г. и от 01.04.2021г. до
02.04.2021г., в който децата на жалбоподателя И. П. и В.П.не посещават детска
градина поради въведените ограничения в детското заведение във връзка с
извънредната епидемична обстановка и налагащата се необходимост от осигуряване
на родителска грижа за децата по време на обучението им в електронна среда,
родителите не попадат в обхвата на правоимащите лица по чл.16б, ал.1, т.1-4 от
ППЗСП. Друга част от фактическите констатации сочат, че жалбоподателят П. е
безработен от 01.04.2017г.
При тези фактически
данни, на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1 от ППЗСП, директорът на
Дирекция “Социално подпомагане” – Бургас издал процесната Заповед №
ЗСП/Д-А-1365/18.05.2021г., с която е постановил отказ за отпускане на месечна
целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка. В мотивите на административния акт посочил, че не са налице
условията по чл.16 б от Правилника за прилагане на Закона за социално
подпомагане, тъй като родителите не попадат в обхвата на правоимащите лица по
чл.16б, ал.1, т.1-4 от ППЗСП.
При оспорването по административен ред е постановено
Решение № 92,изх.№ 02-РД06-0092/14.06.2021г. на директора на РДСП - Бургас,
като горестоящият административен орган потвърдил издадената заповед, възприемайки
същите фактически и правни доводи.
Заповедта е законосъобразна.
Спорът по делото е по приложението на материалния закон и
в частност – тълкуване на нормативните условия по чл.16б, ал.1, т.1-т.4 от
ППЗСП.
Правото на
месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка за семейства с деца до 14-годишна възраст, е
регламентирано с ПМС № 218 от 17.08.2020г. за допълнение на Правилника за
прилагане на закона за социално подпомагане /обн. ДВ бр.77, 01.09.2020г./.
Създадена е нова разпоредба на чл.16б, ал.1 от ППЗСП, с която е предвидено, че
право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена
извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст,
когато: т.1………, т.2 - двамата или единият от родителите, или родителят,
отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за
безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от
средномесечния доход по ал.4. Съответно,
в следващите алинеи 3 и 4 на правната норма са регламентирани и други условия
за отпускане на месечна целева социална помощ по чл.16 б от ППЗСП - децата да не са настанени
извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето; децата да не
посещават училище или детска ясла и детска градина, както и предучилищните
групи поради въведените ограничения в училището или в детското заведение във
връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка и
средномесечният доход на член от семейството за месеца, в който в
училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка, е по-нисък или равен на 150 %
от минималната работна заплата. Съгласно §2 от ПЗР на ПМС № 322/23.11.2020г. за
изменение и допълнение на ППЗСП (в сила от 27.11.2020г.), до 31 декември 2021г.
разпоредбата на чл.16б се прилага единствено при обявено извънредно положение,
съответно извънредна епидемична обстановка, на територията на Република
България, свързана с разпространение на COVID-19.
В подаденото
заявление жалбоподателят П. е декларирал, че е женен, безработен, нерегистриран
в дирекция „Бюро по труда“, без право на обезщетение за безработица. Не е
спорно между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че
заявителят има две деца под 14 години - едното записано в предучилищна
подготвителна група на детска градина с.Черни връх, а другото записано в
смесена група на същата детска градина, които поради въведените ограничения във
връзка с извънредната епидемична обстановка в страната не посещават детска
градина за периода от 22.03.2021г. до 31.03.2021г. и от 01.04.2021г. до
02.04.2021г.
Ноторен е
фактът, че извънредното положение поради възникналата световна пандемия от
заразяване с вируса COVID-19 беше
обявено в страната на 13.03.2020г. Позовавайки се на фактическото основание, че
оставането без работа на жалбоподателя след 01.04.2017г. и прекъсването на
дейност на „Лион - 84“ ООД, където е бил съдружник на 25.01.2010г., не са
свързани с обявяването на извънредната епидемична обстановка на територията на
РБългария, респ. другият родител работи по трудов договор от 15.01.2021г. и за
м.март и м.април 2021г. не е ползвал неплатен отпуск, административният орган е
приел, че жалбоподателят не попада в обхвата на правоимащите лица по чл.16б,
ал.1, т.1-4 от ППЗСП.
Тезата на жалбоподателя е, че отговоря
на всички предпоставки за получаване на месечна целева помощ по чл.16 б, ал.1,
т.2 от ППЗСП, регламентираща правото на подпомагане на родител, останал без
работа, но нямащ право на обезщетение за безработица или размерът на
получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал.4, като
възразява, че за отпускането на тази целева помощ, законът не поставя изискване
оставането без работа да се дължи именно на въведеното извънредно положение.
Това възражение съдът счете за
неоснователно.
Разпоредбата на чл.16 б, ал.1,
т.2 от ППЗСП
изисква двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете,
да са останали без работа, но без право на обезщетение при безработица. При
тълкуването на нормата на чл.16 б от Правилника задължително следва да се
съобрази обстоятелството, че тя е създадена именно за да отговори на
нововъзникналите обществени отношения по повод обявената в световен мащаб
пандемия от заразяване с вируса COVID-19
и обявените в тази връзка и в нашата страна извънредно положение/епидемична
обстановка. Тълкуването в този контекст ще обезпечи и правилното разбиране на
целта на закона. А целта на закона – тази новосъздадена разпоредба, е да се
подпомогнат семействата, чиито доходи са намалели вследствие на санитарната
криза, поради загуба на работа или невъзможност тя да се извършва в такива
условия, каквато е целта на всяка социална помощ – да компенсира в някаква
степен ниските доходи – арг. от чл.9, ал.2 от ППЗСП. В този смисъл употребеното
„да са останали без работа“ следва да се разбира, че е настъпило именно в резултат
на обявеното извънредно положение/епидемична обстановка и свързаните с това
многобройни ограничения на търговските и други видове дейности, осигуряващи
трудова заетост. Именно в резултат на свИ.ето на трудовата заетост, загуба на
работа в условията на извънредно положение/епидемична обстановка, липса на
обезщетение за безработица, невъзможност родителите да работят в такава
обстановка, или да ползват платен отпуск, с приемането на новата разпоредба се
отговаря на тези нови обществени отношения и се създават компенсаторни
механизми, които да смекчат ефекта на наложените от държавата редица
ограничения, необходими за овладяване на епидемията. В този смисъл,
разпоредбата не е приложима по отношение на всички безработни родители, чиито
деца не посещават училище поради въведените ограничения във връзка с
извънредното положение/епидемична обстановка. Ако при приемането на нормата
Министерският съвет е визирал всички безработни лица, вероятно е щял да
употреби друг израз – „да са без работа“. След като жалбоподателят не е останал
без работа вследствие на ограниченията в пазара на труда след въвеждането на
извънредното положение/епидемична обстановка, то за него този компенсаторен
механизъм – отпускане на новосъздадената целева помощ, е неприложим, не е налице
връзка между причината, заради която се създава нормата – въвеждане на
извънредно положение/епидемична обстановка и следствието – да е останал без
работа, тъй като причината за оставане без работа стои преди датата на
обявяване на извънредното положение/епидемична обстановка.
Съдебната практика, както и
актове на други административни органи,
които жалбоподателят представя, не обвързват настоящия съд. Възраженията
за осъществена пряка дискриминация по признак „лично положение“, също не следва
да се обсъждат по същество, като от една страна са неотносими към контрола за
законосъобразност на административния акта, а от друга страна подлежат на
установяване по друг ред, респ. невъзможен е косвен съдебен контрол.
На основание изложените мотиви следва
да се приеме, че при постановяване на процесния отказ за отпускане на целева
помощ по чл.16 б от ППЗСП, административният орган е приложил правилно
материалния закон, като е приел, че жалбоподателят не отговаря на условието по
т.2 на ал.1 на чл.16 б от с.п., поради което, жалбата, като неоснователна,
следва да се отхвърли.
Така мотивиран и на основание чл.13,
ал.6 от ЗСП, Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.П. *** против
Заповед № ЗСП/Д-А-1365/18.05.2021г. на директора
на Дирекция “Социално подпомагане” – Бургас, потвърдена с Решение № 92, изх.№
02-РД06-0092/14.06.2021г. на директора на РДСП - Бургас.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: