№ 471
гр. Плевен, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря Н. В. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20244400500532 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 272/11.03.2024 г., постановено по гр. дело № 3345/2023 г.
по описа на ПлРС е отхвърлен предявеният иск за признаване за установено в
отношенията между страните „******“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „***" ул. „***” №***, ет.***,
представлявано от Н. П.П. и Н. Е. П., ЕГН **********, че чл.12 -неустоечната
клауза от сключения между тях договор за потребителски кредит № ****** е
нищожна, като недоказан.
Със същото решение, Плевенски районен съд е отхвърлил предявеният
иск на основание чл.23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл.55 ал.1 предл.1 от 33Д против
„******“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „***", ул. „***” №***, ет.***, представлявано от Н. П.П. да
заплати на Н. Е. П., ЕГН ********** сумата в размер на 22,44 лв.,
представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски
кредит № ******, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане, като
недоказан.
Осъдил е на основание чл.78 от ГПК, Н. Е. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к. „***", бл.***, вх. ***, ет. ***, ап.***,
съдебен адрес: гр.София, ж.к. „***" 3, ул."***" 6, Търговски комплекс „***",
офис *** да заплати на „******“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н „***", ул. „***” №***, ет.***, представлявано
1
от Н. П.П. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Постъпила е въззивна жалба от Н. Е. П. чрез пълномощника му – адв. Д.
М. срещу постановеното решение от Плевенски районен съд, в която се излага
становище, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът счита,
че процесният Договор за потребителски кредит е нищожен на основание
чл.11 ал.1 т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от
неговото съдържание, а именно годишния процент на разходите по кредите,
който е посочен единствено като процент, без изрично да са описани и
основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Посочва, че
липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а
именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посоченият в договора ГПР е в пряко противоречие с императивните
изисквания на чл.19 ал.1 вр. чл.10 ал.2 и чл.10а ал.2 и ал.4 от ЗПК. Твърди, че
в договора е посочен единствено годишен лихвен процент по заема, без обаче
да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР то договора, като
описаните в договора такси и разходи, в т.ч. възнаградителна лихва, такса
експресно разглеждане и неустойка водят до различен размер на ГПР от
посочения. Въззивникът счита, че в договора за потребителски кредит е
налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-
висок от посочения, което е над максимално установения праг на ГПР,
предвиден в императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК.
Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени обжалваното решение на
Плевенски районен съд и да уважи предявените искове. Претендира
направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия
„******“ ООД - СОФИЯ, ЕИК ******** чрез юрк. М.И., в който се изразява
становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.
Въззиваемият твърди, че правилно първоинстанционният съд е приел,
че не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като към момента,
в който договорът за заем е сключен, предвидената в договора неустойка не се
дължи, тъй като нейната изискуемост настъпва при неизпълнение на
посочените в договора задължения от страна на потребителя. Въз основа на
изложените аргументи, съдът правилно достига до извода, че не е налице
нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което нарушение би довело до
последиците, предвидени в чл. 23 от ЗПК. Твърди, че процесната клауза не
води до значително несъответствие между правата и задълженията на
страните, тъй като начисляването й е породено от неизпълнението на
вмененото по договора задължение на заемополучателя да предостави
обезпечение, отговарящо на критериите посочени в сключения договор за
потребителски кредит. Посочва, че преди сключване на процесния договор,
заемателят се е запознал с условията, при които кредита се отпуска и след това
го е подписал, което води до извода, че е налице информирано съгласие.
Твърди, че неустойката за непредоставено обезпечение няма характер на такса
по смисъла на чл.19, ал.2 от ЗПК, която да се начислява в момента на
сключване на договора и която да обуслови неправилния извод на
първоинстанционния съд, че неустойката следва да се включи в изчисляването
2
на ГПР. Твърди, че всички дължими от ищеца суми също са ясно посочени в
договора за потребителски кредит, като от приложения погасителен план
става ясно, че неустойката е разход, който е неизвестно за кредитора дали ще
бъде дължим от заемополучателя при самото сключване на договора. Посочва,
също така, че в 14-дневен срок от сключването на договора,
кредитополучателят има право да се откаже от сключения договор за кредит,
като в настоящия случай това право не е упражнено. Твърди, че процесният
Договорт за заем отговаря на всички условия на чл.11 от ЗПК.
Според въззиваемия, процесният договор не съдържа клауза за
неустойка, която нарушава нито закона, нито добрите нрави, тъй като същата
е с фиксиран размер, а не с безкраен предел. Посочва, че неустойката не се
включва в ГПР и в този смисъл, не следва да се калкулира в посочения размер
на ГПР, а освен това, не може да се приравнява на лихва, тъй като според
уговореното между страните, тя няма такава функция. Твърди, че в случая,
към момента, в който договорът за потребителски кредит е сключен,
предвидената в договора неустойка не се дължи, тъй като нейната
изискуемост настъпва при неизпълнение на посочените в договора
задължения от страна на заемополучателя. Твърди, че нищожността на
клаузата за неустойка не води до нищожност на договора за кредит.
По отношение на разноските, въззиваемият счита, че Pайонен съд -
Плевен не е обвързан от установения минимум на адвокатското
възнаграждение, съгласно НМРАВ и следва да присъди възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца по справедливост и съгласно
вътрешното си убеждение. Посочва, че съдебните разноски не следва да са
източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният
съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва
да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на
страните. Посочва, също така, че в случая се касае за дело, без правна и
фактическа сложност, което се ще се реши в едно съдебно заседание и чиито
предмет на искове не са с висок материален интерес.
Въззиваемият моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното
решение. Претендира направените разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00 лв.
В съдебно заседание, въззивникът Н. Е. П., редовно призован, не се
явява и не се представлява. В депозирана молба, защитникът му – адв. Д. М.
поддържа въззивната жалба и моли съда, да отмени изцяло обжалваното
решение на ПлРС, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира
направените разноски.
В съдебно заседание, въззиваемият „******“ ООД – СОФИЯ, редовно
призован, не се представлява и не ангажира становище.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
3
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от Н. Е. П. чрез пълномощника
му - адв. Б.З. от САК против „******“ ООД, ЕИК ********, с която е предявен
иск за признаване за установено в отношенията между „******“ ООД, ЕИК
******** и Н. Е. П., ЕГН **********, че чл.12 - неустоечната клауза от
сключения между тях Договор за потребителски кредит № ****** е нищожна,
както и иск с правно основание чл.23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл.55 ал.1 предл.1
от 33Д да бъде осъден „******“ ООД, ЕИК ******** да заплати на Н. Е. П.,
ЕГН ********** сумата в размер на 22,44 лв., представляваща недължимо
платени суми по Договор за потребителски кредит № ******, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата
искова молба до окончателното й изплащане.
За изясняване на делото от фактическа страна, пред
първоинстанционния съд е допусната и назначена съдебно-икономическа
експертиза. От заключението на вещото лице В.А.В. се установя, че между
„******“ ООД – СОФИЯ, в качеството му на кредитор и Н. Е. П., в качеството
му на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №
****** от 30.05.2022 г. В чл.3 ал.1 от Договора е посочен размер на кредита:
200,00 лв., размер на погасителна вноска: 1 х 1,56 лв. и 10 х 20,87 лв., вид
вноска: седмична, ГПР: 50,00%, брой вноски: 11, фиксиран лихвен процент:
40,05%, обща сума за плащане: 210,26 лв. В чл.4 ал.1 от процесния Договор за
потребителски кредит е посочено, че с полагане на подписа си, Н. Е. П.
удостоверява, че надлежно е получил в брой заемната сума в размер на 200,00
лв., съгласно параметрите, посочени в чл.3 от Договора и се задължава да я
заплати на „******“ ООД в сроковете и условията, описани по-горе и в
приложения погасителен план към Договора. В чл.5 ал.1 от Договора за заем е
4
уговорено, че потребителят е длъжен да преодстави поне едно от следните
обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените
условия, като в ал.2 на чл.5 е уговорен и съответен срок за предоставяне на
тези обезпечения, а именно три дни от сключване на Договора. От
заключението на вещото лице се установява, че на 06.06.2022 г. Н. Е. П. е
погасил сумата от 224,00 лв., от която: главница в размер на 200,00 лв.,
договорна лихва за периода от 30.05.2022 г. до 06.06.2022 г. в размер на 1,56
лв. и неустойка за периода от 30.05.2022 г. до 06.06.2022 г. в размер на 22,44
лв. Посочено е, че кредитът е предсрочно погасен и приключен.
Изхождайки от предмета на Договор за потребителски кредит №
******/30.05.2022 г. и страните по него – физическо лице, което при
сключване на договора действа извън рамките на своята професионална
компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗКИ,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема,
че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски
кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който
законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит, уредени в Глава III, чл.10 и чл.11.
Разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Основното възражение, наведено от въззивника е свързано с
уговорената в чл.12 от процесния Договор за потребителски кредит неустойка
в размер на 53,74 лв.
Настоящата съдебна инстанция счита, че наведеният от ищеца довод за
нищожност на клаузата за неустойка е основателен и същата не е породила
правни последици. Определената в процесния Договор за потребителски
кредит неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване
на обезпечение на заема чрез поръчител или банкова гаранция. Видно от
заключението на вещото лице, в чл.5 ал.1 от Договора, кредиторът е въвел
изключително кратък срок за предоставяне на обезпечение, а освен това, е
въвел и изключително сложни условия, на които трябва да отговарят
поръчителите.
Неустойката по своята същност представлява форма на договорна
отговорност, служеща за обезщетение за вредите, причинени от
неизпълнението. В Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело
5
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е прието, че неустойката е нищожна, само ако
единствената цел, за която тя е уговорена излиза извън присъщата й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Съдът счита, че
определената с процесния Договор за заем неустойка не съответства на
посочените по-горе функции, а именно да служи като обезпечение,
обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения.
Неустойката е уговорена и начислена еднократно, а не в случай на
неизпълнение на вноските. Освен това, същата е включена във вноските,
съгласно погасителния план. Съществено в случая е и това, че в Договора за
потребителски кредит е предвидено, че неустойка се дължи в случай на
непредставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването му, а
същевременно, неустойката е определена още при сключване на договора,
включена е като клауза от същия, както и е включена във вноските по
погасителния план, т.е. преди да е изтекъл тридневния срок, в който
кредитополучателят е следвало да предостави обезпечение.
На следващо място, целта на обезпечението е да обезщети евентуалните
вреди от неизпълнението на договора, като обичайните такива са пропуснати
ползи - от пропуснатата сигурна възможност за печалба, която кредиторът би
реализирал, ако бе получил в срок паричната престация или претърпени
загуби. В настоящия случай, кредиторът е начислил неустойка при липса на
претърпени вреди, вследствие неизпълнение на договорните задължения на
кредитополучателя, т.е. при редовно, точно и в срок изпълнение на
задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение на
длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му
парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и
реалните разходи по събиране на дълга. Тъй като предоставената в заем сума
от 200,00 лв., ведно с дължимата лихва за първата вноска в размер на 1,56 лв.
са погасени, то съдът счита, че с процесната неустойка не се възстановяват
вреди, поради което неустойката не осъществява обезщетителната си
функция.
В случая, не е налице и обезпечителния характер на неустойката, тъй
като не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка.
Функцията на обезпечението е да обезщети кредитора, но само при
неизпълнение на договорното задължение. В интерес на кредитора е да
подсигури длъжник, който да бъде надежден и който да изпълни
6
задължението си точно и в срок, като проверката за кредитоспособността на
потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на
кредита, за което кредиторът разполага с редица правомощия да изисква и
събира информация, предвидени в чл.16 и сл. от ЗПК, след което да вземе
решение дали да предостави заемната сума. Видно от процесния Договор за
потребителски кредит, кредиторът не е извършил предварителна преценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, а вместо това е прехвърлил
изцяло в негова тежест последиците от неизпълнението на това свое
задължение.
Съдът счита, че няма основание да се приеме, че процесната неустойка
изпълнява и санкционна функция, тъй като същата задължението на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение не е определено като
предварително условие за сключване на договора, а същевременно, в
процесния Договор за потребителски кредит е уговорена неустойката, т.е.
тридневния срок за предоставяне на обезпечение от страна на
кредитополучателя тече от датата на сключване на Договора. По този начин,
съдът счита, че се нарушава принципът за добросъвестност и
равнопоставеност на страните. При положение, че длъжникът е заплатил
цялата главница и дължимата лихва за първата вноска на датата на първата
вноска, то явно кредитополучателят е изпълнил точно и в срок задължението
си по Договора за потребителски кредит, поради което няма как да дължи
неустойка.
Начисляването на неустойка във всяка една от периодичните вноски
води до оскъпяване на кредита и определена по този начин, същата не се
основава на претърпени от кредитора вреди, поради неизпълнение на
задължението за връщане на дълга, а произтича от задължение на длъжника,
което не е свързано с изпълнението на основното му задължение да върне
сумата в договорения срок и съгласно договорените условия. Тази неустойка
противоречи на чл.143 ал.2 т.5 от ЗПК, който предвижда забрана за уговаряне
на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, а в
случая дори не е налице неизпълнение на договорното задължение. Така
начислена неустойката изначално, представлява имуществена облага, каквато
кредиторът би получил, без да е налице неизпълнение на задължението от
страна на кредитополучателя, би представлявало сигурна печалба за
7
кредитора, което би увеличило стойността на договора и би довело до
неоснователно обогатяване за сметка на потребителя, тъй като ще увеличи
подлежащата на връщане сума.
Съгласно чл.92 ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи,
за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на
договор включва следните елементи: наличие на валидно договорно
задължение, неизпълнение на задължението, неустойката да е уговорена.
Видно от заключението на вещото лице, между страните е налице сключен
Договор за потребителски кредит № ******/30.05.2022 г., предоставената в
заем сума в размер на 200,00 лв. е погасена изцяло, ведно с дължимата лихва
за първата вноска на 06.06.2022 г. – датата на първата вноска, съгласно
погасителния план, а процесната неустойка не е предвидена за неизпълнение
на основното задължение по договора, а за непредоставяне на обезпечение, за
което кредитополучателят е имал тридневен срок, след сключване на
договора. Изложеното води до единствения възможен и правилен извод, че не
е налице валидно възникнало задължение за заплащане на неустойка по
процесния Договор за потребителски кредит.
Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция счита, че клаузата
на чл.12 от Договор за потребителски кредит № ******/30.05.2022 г., на която
ответникът основава претенцията си за неустойка, се явява нищожна и като
такава не поражда права и задължения за страните.
Това, обаче, не води до недействителност на целия Договор за
потребителски кредит, тъй като в чл.19, ал.3, т.1 ЗПК е предвидено, че при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си
по договора за потребителски кредит. Следва заключението, че законодателят
е предвидил възможността за начисляването на такива разходи, като изрично
ги е изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.
Поради това, съдът счита, че при сключване на процесния Договор за
потребителски кредит не е нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК,
водеща до недействителност на целия Договор, съгласно чл.22 от ЗПК.
С оглед изложеното, следва да бъде отменено Решение №
8
272/11.03.2024 г., постановено по гр. дело № 3345/2023 г. по описа на ПлРС
като бъде признато за установено в отношенията между страните „******“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„***" ул. „***” №***, ет.***, представлявано от Н. П.П. и Н. Е. П., ЕГН
**********, че клаузата на чл.12 от Договор за потребителски кредит №
******/30.05.2022 г. е нищожна, както и да бъде осъден „******“ ООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „***", ул. „***”
№***, ет.***, представлявано от Н. П.П. да заплати на Н. Е. П., ЕГН
********** сумата в размер на 22,44 лв., представляваща недължимо платени
суми по Договор за потребителски кредит № ******/30.05.2022 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата
искова молба до окончателното й изплащане.
Следва да бъде осъден „******“ ООД, ЕИК ******** да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под
№ ********, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на СГС, с адрес на
упражняване на дейността: гр. София, бул. „***“ № ***, оф. ***,
представлявано от Д. М. М. - Управител, съгласно чл.38 ал.1 т.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна помощ за двете
инстанции в размер на 480,00 лв. с ДДС. В случая съгласно решението на
Европейския съд не намира приложение чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова
съдът преценявайки правната и фактическа сложност на делото, както и че на
практика процесуалното представителство се е осъществило само по
електронен път, а също и че независимо, че са предявени два иска то
материалният интерес е само един в размер на 22.44лв., счита, че посочения
адвокатски хонорар съответства на нормативните изисквания.
Следва да бъде осъден „******“ ООД, ЕИК ******** да заплати на Н. Е.
П. направените разноски в първоинстанционното производство в размер на
200,00 лв. за вещо лице.
Следва да бъде осъден въззиваемият „******“ ООД, ЕИК ******** да
заплати Н. Е. П. направените разноски във въззивното производство в размер
на 50,00 лв. държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК Решение № 272/11.03.2024 г.,
постановено по гр. дело № 3345/2023 г. по описа на ПлРС, като вместо него,
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „******“ ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „***" ул.
„***” №***, ет.***, представлявано от Н. П.П. и Н. Е. П., ЕГН **********, че
9
клаузата на чл.12 от Договор за потребителски кредит № ******/30.05.2022 г.
е нищожна.
ОСЪЖДА „******“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „***", ул. „***” №***, ет.***, представлявано от
Н. П.П. ДА ЗАПЛАТИ на Н. Е. П., ЕГН ********** сумата в размер на 22,44
лв., представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски
кредит № ******/30.05.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „******“ ООД, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № ********,
фирмено дело № 24/2021 г. по описа на СГС, с адрес на упражняване на
дейността: гр. София, бул. „***“ № ***, оф. ***, представлявано от Д. М. М. -
Управител, адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна помощ в
първоинстанционното производство, съгласно чл.38 ал.1 т.2 от ЗА в размер на
480,00 лв. с ДДС за двете инстанции.
ОСЪЖДА „******“ ООД, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Е. П.,
ЕГН ********** направените разноски в първоинстанционното производство
в размер на 200,00 лв. за вещо лице, съобразно уважената част от предявените
искове.
ОСЪЖДА „******“ ООД, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ Н. Е. П., ЕГН
********** направените разноски във въззивното производство в размер на
50,00 лв. държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10