Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
Кюстендил, 13.08.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
при
секретаря В. Бараклийска след като разгледа докладваното от съдия Костадинова гр.д.№180/2021
г. по описа на КнОС и за да се произнесе
взе предвид:
Адвокат Д.З. ***, в качеството й на
пълномощник на Е.С.А., с ЕГН **********, и В.М.Б., с ЕГН **********, и двамата
с постоянен адрес:*** обжалва Решение № 260196/18.03.2021 г., постановено от
Районен съд – Кюстендил по гр.д. № 1391/2020 г. по описа на същия съд, с което
са отхвърлени предявените от Е.А. и В.Б. против „***************“ АД, искове по
чл.92 ЗЗД за сумата от ***************лв., представляваща договорна неустойка
от оставане без електрозахранване на имота им, находящ се в село З. - имот с
идентификатор № ***************по КККР на с. З. за период от повече от 24 часа,
а именно - от 03.07.2019г. до 11.08.2020г., и е осъдил ищците да заплатят на
ответника деловодни разноски в размер на ***************лв.
С въззивната жалба се релевират доводи
за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при
обсъждане на събраните по делото доказателства и нарушения на материалния закон
и необоснованост.
Иска се отмяна изцяло на решението на
КнРС и уважаване на предявените искове. Претендират се разноските за двете
съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна „***************“
АД, чрез пълномощника юрисконсулт Л.М., в който е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба и недоказаност на исковата претенция по
основание и размер. Иска се потвърждаване на първоистанционното решение като
правилно и обосновано. Претендират се разноските за въззивното производство.
В проведеното съдебно
заседание процесуалният представител на ответното дружество оспорва въззивната
жалба.
Жалбата като подадена в
законноустановения срок срещу подлежащ
на въззивно обжалване съдебен акт от лице, имащо право и интерес от
обжалване и отговаряща на изискванията
на закона се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
КнОС след като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Окръжен съд изцяло споделя мотивите районен съд, установяващи
фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са
приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в
настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районен
съд.
Пред
районен съд са предявени искове по чл.92 ЗЗД във вр. с чл. 30, ал.1 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия за сумата от ***************лв.,
представляваща договорна неустойка от оставане без електрозахранване на имота
им, находящ се в село З.- имот с идентификатор №***************по КККР на с.З.
за период от повече от 24 часа, а именно- от 03.07.2019 г. до 11.08.2020 г.
С обжалваното решение, районен съд е
отхвърлил иска, приемайки, че доколкото от доказателството по делото е
установено, че имотът на ищците не е присъединен към електропреносната мрежа,
то за ответното дружество не е налице
договорно задължение да доставя електроенергия до него, поради което не може да
се ангажира неговата отговорност по реда на чл.92 ЗЗД- липсва задължение за
изпълнение, поради което и разпоредбата на чл.30, ал.1 от ОУ е неприложима в
конкретния случай.
С оглед направените във въззивната
жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение следва да се посочи следното:
Обществените
отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и
износ, пренос, разпределение на електрическа и търговията с нея са уредени в
Закона за енергетиката /ЗЕ/. В него са разграничени функциите и отговорностите
на разпределителното предприятие от тези на доставчика на електрическа енергия.
Разпределителното предприятие управлява електроразпределителната мрежа, през
която се осъществява пренос електрическа енергия до ползвателите на мрежата по
смисъла на пар.1, т.41а от ДР на ЗЕ. Отношенията между ЕРП и ползвателите се
уреждат в договори за използване на електроразпределителната мрежа при общи
условия, утвърдени от ДКЕВР. Продажбата на електрическа енергия се осъществява
от доставчици, получили съответната лицензия, които сключват договори за
продажба с потребителите при общи условия, утвърдени от ДКЕВР. Следва да се има
предвид също така, че в Решение № 60 от 29.04.2015 г. по гр. д. № 4280/14 г. на
IV г. о. на ВКС е прието, че субект на договорното задължение по чл.94а, ал.1,
във вр. с чл.97, ал.1, т.4 и чл.98а от ЗЕ за снабдяване /доставяне, продажба/на
електрическа енергия на (до) обект (имот) на потребител - краен клиент по
смисъла на пар.1, т.27г от ДР на ЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие -
краен снабдител по смисъла на т.28, б.“а“ от ДР на ЗЕ. Това задължение може да
възникне, само ако обектът (имотът) е вече присъединен към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение в съответната територия.
Със същото решение е прието, че субект на договорното задължение по чл.117,
ал.1 от ЗЕ за присъединяване на обекта (имота) към електроразпределителната
мрежа на ниво ниско напрежение може да бъде само енергийно предприятие -
оператор на електропреносната мрежа по смисъла на пар.1, т.34а, б.“а“ от ДР на
ЗЕ или оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на т. 34б, б.
"а" от ДР на ЗЕ. Това задължение може да възникне, само
ако са налице условията по т.1, т.2 и т.3 на чл. 117, ал.1 от ЗЕ, респ. при
условията и по реда на Наредба № 6/09.06.2004 г. за ППЕЕПРЕМ (отм., действала
до 04.04.2014 г.), респ. Наредба №6/24.02.2014 г. за ППКЕЕПРЕМ (в сила от
04.04.2014 г. ).
Съгласно чл.117, ал.1, т.1
от ЗЕ операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на
електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на
електрическа енергия, включително зарядна точка, разположен на съответната
територия, който има изградени
електрически уредби в границите на имота си, отговарящи на техническите норми и
на изискванията за безопасна работа. В настоящия случай от заключението на
съдебно- техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж.Кирил Починков
се установява, че процесният имот няма достъп до ел. мрежа и за да бъде захранен
имотът с ел. енергия е необходимо да се
изгради нова такава. При извършеният оглед на място вещото лице е констатирало,
че в постройките в имота някога е имало ел. захранване, тъй като ясно личало,
че ел. инсталация е била изскубана. Вещото лице е установило и че ел. табла и
електромер. От посоченото безспорно се установява, че собственият на ищците
имот не отговаря на изискванията на чл. 117, ал.1 т.1 от ЗЕ и не е присъединен
към разпределителната мрежа на ЧЕЗ.
Съгласно чл.1, т.3 от ОУ на
договорите за продажба на електрическа енергия на „***************“ АД,
продавачът осигурява снабдяването
с електрическа енергия на потребителите присъединени към
разпределителната мрежа на „*********************“АД. Доколкото от посоченото
по- горе се установи, че имотът на ищците не е присъединен към
разпределителната мрежа, то съдът приема, че между страните по делото не е
възникнало договорно правоотношение, поради което неустоечната клауза на чл. 30 от ОУ, предвиждаща отговорност на
продавача при продъжително нерагламентирано прекъсване на електроснабдяването
по вина на продавача не произвежда действие.
С оглед изложеното, окръжен съд
счита, че решението на районен съд е правилно и законосъобразно и следва да го потвърди.
На основание чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.37 ЗПП, вр.чл.25,
ал.1 НЗПП, ищците следва да заплатят на ответника деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на ***************лв
Воден от горното, окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 726/15.12.2010 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр.д.
№3140/2010 г. по описа на същия съд
ОСЪЖДА Е.С.А., с ЕГН ********** и В.М.Б., с
ЕГН ********** и двамата с адрес в гр.К.л, ул.“*********************“ ******* да заплатят на „***************“ АД, с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“Г.С.Р.“ №140 деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на ***************лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.