РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Враца, 24.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 28.01.2021г.,
двадесет и осми януари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното
от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело №587 по
описа на АдмС – Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на И.И.С. *** против ИЗРИЧЕН
ОТКАЗ на Кмета на Община Враца, обективиран в писмо
рег.№9400-0-12942/1/ от 27.10.2020г. да
отмени ЗАПОВЕД №1036/ 03.09.1987г. на Председателя на ИК на
ОНС – Враца за отчуждаване на недвижим имот, представляващ
дворище пл.№3791 кв.244 по плана на ***.
В жалбата се твърди, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, постановен в противоречие
с материалния закон. Изтъква се, че при
постановяването му административният орган не се е съобразил с обстоятелството,
че отчуждителното производство не е приключило и отчужденият имот не е завзет, тъй като за
това е необходимо не само да е изплатено обезщетението, но и да е реализирано
правото на строеж. Иска се отмяна
на постановения отказ и връщане на
преписката за ново произнасяне. Претендират се разноските по делото. Идентични
съображения се развиват в депозираната
от пълномощника на жалбодателя *Е.М. писмена
защита.
Ответникът по жалбата чрез
процесуалния си представител* С.
изразява становище за нейната неоснователност и прави искане същата да бъде отхвърлена. Развива съображения, че
оспореният отказ е издаден от компетентен орган, съдържа белезите на
индивидуален административен акт, както и че
в случая не може да намери
приложение разпоредбата на §9 от ПЗР на ЗУТ, тъй като отчужденият имот е
завзет със заплащането на обезщетението
за него. Прави възражение и относно активната легитимация на жалбодателя, тъй
като той е само един от наследниците
на лицето, чийто имот е отчужден, а търсената от него защита не дава възможност
да упражнява самостоятелно правата си като наследник, нито да упражнява правата
на останалите наследници. Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административният съд, като се
запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и
след служебна проверка съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 и ал.2 от АПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед №1036/03.09.1987г. на
Председателя на Общински народен съвет
Враца на основание чл.95вр.чл.98 от ЗТСУ
е отчуждено цялото дворище пл.№3791 кв.244 по плана на ***, с административен
адрес ***, собственост на М. И. К., заедно с намиращото се в него масивно
жилище и други подобрения. Оценката на имота е ***. Отчужденият собственик е обезщетен с
отстъпено право на строеж от едно ** до 70кв.м на място в кв.244 по плана на ***.
Правото на собственост върху отчуждения имот се доказва с н.а. №89 т.първи н.д.
№175/1987г. На името на отчуждения
собственик е открит жилищно-спестовен влог в
„Б. ДСК“ ЕАД, в който е депозирана сумата, представляваща оценката на отчуждения имот съобразно
цитираната по-горе заповед за отчуждение от ****. на 23.03.1989г., видно от
представеното Удостоверение изх.№2462/05.05.2006г. Отчужденият имот е актуван
като държавен с Акт ****. Със Заповед №284/29.07.2005г. Областният управител на
Област Враца е наредил имотът да се
отпише от актовите книги за държавна собственост в полза на Община Враца. Със
Заповед №286/29.07.2005г. Областният управител на Област Враца е отказал да
отпише имота от актовите книги за държавна собственост в полза на наследниците
на М. И. К., като се е мотивирал с обстоятелството, че отчуждаването не е
отменено, отчужденият имот е заплатен, тази сума не е върната, а искането за
отмяна на отчуждаването е постъпило на
08.06.2005г. след изтичане на посочения в закона срок. С молба
вх.№9400-0-12942/15.10.2020г. настоящият жалбодател в качеството си на един от
наследниците на М. К. / видно от Удостоверение за наследници
изх.№1991/05.10.2020г./ е поискал от
ответника да отмени заповедта за отчуждаване, тъй като са налице условията на
§9 ал.2 от ПЗР на ЗУТ. С оспореното пред съда писмо ответникът е отказал
да уважи искането за отмяна на
отчуждителната заповед, като е изложил съображения, че отчуждителното
производство е приключило и сумата за обезщетение на отчуждения имот е
изплатена с внасянето й на влог на името на отчуждения собственик М.К. От скица
№250/07.03.2006г., представляваща извадка от плана, одобрен със Заповед
№1260/14.10.1986г., е видно, че ПИ
3791 е отбелязан като одържавен с акт №***
и същият заедно със съседния ПИ 3794, двата обединени в УПИ девет, са отредени за групово строителство. От скица
№845/10.11.2020г. е видно, че по плана на ***, одобрен с Решение
№959/19.04.2011г. на ОбС Враца ПИ 3791 не съществува, а е част от УПИ LXXX 514 в кв.243.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна
страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в качеството й на
участник в административното производство
и адресат на оспорения акт, в законоустановения преклузивен срок / писмото е връчено на 28.10.2020г., видно от
приложеното известие за доставяне, а жалбата е предявена на 04.11.2020г. с
вх.№9400-0-12942/2/, против индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21 ал.1 от АПК, подлежащ на оспорване, поради което е допустимо.
По силата на разпоредбата на чл.168 ал.2 от АПК съдът е задължен да извърши проверка на оспорения административен акт на
всички основания, визирани в чл.146 от АПК, включително и относно нищожност на
същия. Съдът приема, че макар да не е спазена формата, предвидена в закона,
оспореното пред съда писмо съдържа волеизявлението на ответника в качеството му
на административен орган, засяга права и
законни интереси на адресата му, поради което
представлява по същността си
административен акт. Той е издаден от компетентен орган, съдържа изискуемите реквизити, мотивиран е и волята
на органа е изразена конкретно и ясно. По тези съображения оспореният административен акт не може да се
приеме за нищожен.
Същият е и материално
законосъобразен, тъй като от събраните по делото доказателства е видно, че
в настоящия случай не е налице
хипотезата на §9 ал.2 от ЗУТ. Тази разпоредба не е реституционна, тя е свързана с
неприключили към определена дата отчуждителни производства, започнали при
действието на отменения Закон за териториално и селищно устройство/ЗТСУ/. За двете
хипотези, предвидени в §9 от ПЗР на ЗУТ, като кумулативно дадени
предпоставки за прилагането им, се изисква отчуждителното производство да е
започнало при действието на отменените
разпоредби от глава пета раздел първи от ЗТСУ/отм./ и същото да не е
приключило към 30.10.1998г., датата на отмяната на тези
текстове от закона. За да се приложи
хипотезата на ал.2 от §9 се изисква още отчужденият имот да не е завзет до посочената
по-горе дата. От събраните по делото доказателства е видно, че отчуждителното производство е започнало при
действието на чл.95 и сл. от ЗТСУ /отм./, като е издадена заповед
№1036/03.09.1987г. за отчуждаване на имота, определена е оценката на имота и
е предвидено обезщетение – право
на строеж от едно двустайно жилище до 70кв.м на място в кв.244 по плана на ***
за нуждите на собственика М.К. Не се спори, че
такова жилище реално не е предоставяно на отчуждения собственик, както и
че не е издавана последваща заповед по чл.100 от ЗТСУ /отм./ за
конкретизирането му. Единственото действие
спрямо отчуждения собственик е откриване на влог на негово име и
депозиране на сумата, определена като оценка на отчуждения имот. При така
установеното съдът намира, че действително започналото отчуждително
производство не е приключило, но
по-скоро в случая сме изправени пред хипотезата на ал.1 на §9 от ПЗР на ЗУТ,
тъй като със съставянето на Акт за
държавна собственост №*** имотът е
завзет. Без значение е обстоятелството дали е реализирано мероприятието, за
което е извършено отчуждаването на имота, тъй като в случая не се касае до реституция. Също така, тъй като не сме изправени пред
реституционно производство, правата на отчуждения собственик следва да се
упражняват от всички негови наследници след смъртта му. Настоящият жалбодател
не може да претендира произнасяне от страна на
Кмета на общината нито самостоятелно за своята част от наследството,
нито да упражнява правата на останалите наследници без надлежно упълномощаване.
При така изложените съображения съдът намира, че жалбата следва да се
отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане, на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
100/сто/лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр.ч.144 от АПК, което следва да се
заплати на Община Враца в качеството й на ЮЛ, в чиято структура се намира
административният орган, издал оспорения административен акт..
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172
ал.2 от АПК
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.С.
*** против ИЗРИЧЕН ОТКАЗ,
обективиран в ПИСМО рег.№9400-0-12942/1/ от 27.10.2020г., на Кмета на
Община Враца, да отмени ЗАПОВЕД №1036/03.09.1987г. на Председателя на ИК на ОНС Враца за отчуждаване на недвижим имот,
ОСЪЖДА И.И.С. *** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ВРАЦА сумата 100/сто/лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: