О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№478 15.07.2022г. Стара Загора
Старозагорският административен съд, в закрито
заседание на петнадесети
юли през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
ДАРИНА ДРАГНЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева частно административно
дело №447
по описа за 2022
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
частната касационна жалба на Н.П.Р. против Определение №339/19.05.2022г
постановено по адм.д.№213/22г по описа на АС Стара Загора, с което е оставена
без разглеждане жалбата против Заповед №Л-784/17.02.2022г за налагане на
дисциплинарно наказание «Писмено предупреждение» на основание чл.101 т.2 за
нарушение на чл.100 ал.2 т.5 вр. с чл.97 т.2 от ЗИНЗС.
За да остави жалбата без
разглеждане и прекрати съдебното производство, въззивния съд се е позовал на
чл. 110 и чл.111 от ЗИНЗС, въз основа на които е приел, че на оспорване пред
съд подлежи само заповедта за налагане на дисциплинарно наказание «изолиране в
наказателна килия», поради изричното изключване от съдебен контрол на
заповедите за по-леките по вид дисциплинарни наказания, извършено със закон на
основание чл.120 от Конституцията на РБ.
В частната касационна жалба се твърди, че законът
е приложен в противоречие с неговия смисъл, както и със съдържанието на чл.120
от Конституцията на Република България. От съда се иска да бъде отменено
Определение № 339/19.05.2022г за прекратяване на адм.д.№ 213/22г по описа на АС
Стара Загора.
Ответника Началник на затвора
в град Стара Загора в писмен подробен отговор поддържа съображения за
неоснователност на частната касационна жалба и иска от съда да бъде оставено в
сила обжалваното определение.
Административен съд Стара
Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и
закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, но е неоснователна.
По силата на чл.2 ал.1 от АПК
неговите норми се прилагат за
административните производства пред всички органи на Република България,
доколкото със закон не е установено друго, а по силата на чл.120 ал.2 от Конституцията на РБ гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички
административни актове, освен изрично посочените в закон. Дисциплинарната
отговорност, предвидена в ЗИНЗС е елемент от съдържанието на дейността по
изпълнение на наказанието, поради което подлежи на правна уредба със закон,
който се явява специален спрямо общия ред, предвиден с АПК, а това е така, защото заповедите за
дисциплинарно наказание нямат и белезите
на индивидуални административни актове. Дисциплинарното наказание е санкция,
състояща се в ангажиране на имуществената отговорност или в засягане на лични
права, чрез тяхното ограничаване или отнемане, на нейния адресат, което е основната разлика с
определението по чл.21 от АПК за индивидуален административен акт. Ето защо за налагането
на дисциплинарни наказания законодателя е предвидил със съответните закони,
специални разпоредби за административен и съдебен контрол върху ангажирането на
дисциплинарната отговорност на лицата, които са на дисциплинарно подчинение на
административните органи. В потвърждение на принципа на чл.120 ал.2 от КРБ е и
нормата на §4б от ДР на ЗИНЗС, а именно разпоредбите на глава десета от АПК се
прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на
индивудалните административни актове на органите по изпълнение на наказанията.
След като е предвиден в ЗИНЗС ред за обжалване на заповедите за налагане на
дисциплинарни наказания, различни от «изолиране в наказателна килия» то реда на
глава десета от АПК е неприложим, но той не може да се приложи и поради още
един аргумент, изведен от правната норма на чл.97 ал.5 от АПК - когато компетентния
да разгледа жалбата по-горестоящ орган не се произнесе в установения срок,
законосъобразността на административния акт може да се оспори пред съда, ако
актът подлежи на оспорване по съдебен ред тоест ако специалния закон допуска
съдебния контрол, но в случая той предвижда единствено оспорване пред
по-горестоящ адимнистративен орган.
В чл.110 от ЗИНЗС се съдържат
правила за компетентността на по-горестоящи административни органи като
степенуването им е според тежестта на дисциплинарното наказание, както и
особения ред за обжалване и разглеждане на жалбите против заповедите за
налагане на дисциплинарни наказания. Съгласно чл.111 от ЗИНЗС като най-тежко и
засягащо правото на придвижване на лишените от свобода, наказанието «изолиране
на наказателна килия» подлежи на дву инстанционен съдебен контрол, но само то.
Останалите видове наказания се налагат със заповеди, върху които контрола е
само по административен ред поради особеностите на дейността по изпълнение на
наказанията и поради изричното им изключване с §4б ал.1 от ДР на ЗИНЗС.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 235 от АПК, Административен съд Стара Загора
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №339/19.05.2022,
постановено по адм.д. №213/22г по описа на Административен съд Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.