Решение по дело №157/2023 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 март 2023 г.
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20237140700157
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

216/31.03.2023 г.

 

гр. Монтана

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

       Административен съдия: Соня Камарашка

 

при секретаря Александрина Александрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 157 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 231 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

 

Образувано е по жалба на К.С.Р. с настоящ адрес *** и постоянен адрес *** против Заповед № 513з-10825 от 09.12.2022г., издадена от Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл.194, ал.2, т.1 предл. първо, чл.187, ал.1, чл.197, ал.1,т.6, чл.203, ал.1, т.5 и чл.204, т.3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР за длъжността „младши инспектор – полицай“ /водач на патрулен автомобил/ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 09 Районно управление при Столичната дирекция на вътрешните работи /СДВР/, считано от датата на връчване на заповедта -20.12.2022г. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради съществено нарушение на административно производствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. Сочи се нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, изразяващо се в липсата на ясно посочени фактически и правни основания за издаване на оспорената заповед. Неспазване на срока по чл.195 от ЗМВР. Твърденията за неправилно прилагане на материалния закон се основават на нарушение на чл. 206 и чл. 207 от ЗМВР. Твърди се, че отсъствието от работа се дължи единствено на здравословен проблем, който е констатиран по безспорен начин, поради което и заповедта е издадена при несъответствие с целта на закона.

В съдебно заседание жалбоподателя К.С.Р. редовно призован се явява лично, поддържа жалбата си, като моли за отмяна на оспорената заповед. Подробни доводи развива в представена по делото писмена защита. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Директорът на Столичната дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х*** Х*** , изразява становище за неоснователност на жалбата. В писмено становище оспорва жалбата, като поддържа, че издадената заповед е обоснована и доказана от наличието на виновно извършено от К.С. тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа без уважителни причини в поредица от два последователни работни дни в периода от 19:00часа на 23.02.2022г. до 07:00часа на 24.02.2022г. и от 19:00часа на 24.02.2022г. до 07:00часа на 25.02.2022 г. Обосновава доводи за липсата на допуснати нарушения във формата на административния акт и в дисциплинарното производство, които да са довели до нарушаване на правото на защита. Подробни съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и депозира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

С Определение №897 от 30.01.2023г. по Адм. Дело №281/2023г. по описа на АССГ делото е изпратено за разглеждане в Административен съд – Монтана по правилата на местната подсъдност.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доказателствата по делото, прецени доводите на страните и съобрази законосъобразността на оспорения административен акт, намира жалбата за ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна - адресат на оспорения административен акт, разполагаща с правен интерес, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 231 от ЗМВР, тъй като оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 20.12.2022г., а жалбата е депозирана чрез Директора на СДВР до Административен съд – София град на 20.12.2022г., като е заведена с вх. №513000-78043.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

По делото не е спорно, че към датата на издаване на оспорената заповед К.С.Р. е заемал длъжността „младши инспектор – полицай“ /водач на патрулен автомобил/ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 09 Районно управление при Столичната дирекция на вътрешните работи /РУ- СДВР/, което се установява и от приложената кадрова справка на л.70 по делото. Повод за образуване на дисциплинарното производство срещу К.С.Р. е предложение № 513р-30055/05.04.2022 г. от заместник-директора на СДВР на л.201 по делото изготвено въз основа на докладна записка рег. № 3384р-9793/15.03.2022г. от Началник група „ООР“, сектор „ОП“ при 09 РУ-СДВР и докладна записка УРИ 3384-р-7601/25.02.2022г на полицай в 04 взвод в група ООР сектор ОП при 09 РУ-СДВР. В тези документи са изнесени данни за неявяване на служителя на работа без уважителни причини, след ползването на шест месечен неплатен отпуск за периода от 23.08.2021г. до 22.02.2022г. разрешен му със заповед №513з-7259/19.08.2021г. на директор СДВР, след като е бил уведомен по телефона от ПИ А*** , че следва да се яви на работа за нощна смяна по утвърден график на 23.02.2022г., като същият не се е явил в поредица от два последователни работни дни в периода от 19:00часа на 23.02.2022г. до 07:00часа на 24.02.2022г. и от 19:00часа на 24.02.2022г. до 07:00часа на 25.02.2022г. Във връзка с установени данни за склонност към самоубийство жалбоподателя е обявен за национално издирване с телеграма №4909/25.02.2022г. на ГДНП на л.226 по делото, по която е установен в гр.Девин в района на язовир Доспат на 28.02.2022г. На 01.03.2022г. жалбоподателя е доведен в гр.София, като заявил, че знае за явяването си на работа нощна смяна на 23.02.2022г., но съзнателно е решил да отиде в района на язовир Доспат, като разказвал различни случки от живота си през последните две години. С негова съгласие е бил настанен на лечение в Държавна психиатрична болница „Св. И*** Р*** “ гр.Н*** И*** , за периода от 01.03.2022г. до 07.03.2022г. видно от приложената Епикриза на л.115-117 по делото по която е отразена диагноза „остро полиморфно психично разстройство с шизофренни симптоми“. На 07.03.2022г. жалбоподателя е преместен в УМБАЛ „Александровска“, като е изписан на 14.03.2022г. с диагноза налудно разстройство, видно от приложената епикриза на л.121-123 по делото.

Със заповед № 513з-3276/15.04.2022 г. на директора на СДВР на л.33, 34 по делото, на основание чл.207, ал.1, т.2 и ал. 2 от ЗМВР, е образувано дисциплинарното производство срещу младши инспектор К.С.Р. – полицай  /водач на патрулен автомобил/ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 09 Районно управление при Столичната дирекция на вътрешните работи, определен е съставът на комисия, която да проведе дисциплинарното производство като дисциплинарно-разследващ орган при спазване на конкретни задачи и срок. С тази заповед дисциплинарно отговорното лице е запознато на 28.04.2022 г., което е удостоверено изрично с подписа му. Видно от приложението към заповедта са му разяснени правата по чл.207, ал.8 от ЗМВР. На същата дата от председателя на дисциплинарно разследващия орган на младши инспектор К.С.Р. е връчена покана за даване на писмени обяснения с рег. №3384р-17261 от 28.04.2022г. на л.57,58 по делото, ведно с предложението за образуване на дисциплинарно производство рег.№513р-30055/05.04.2022г. Служителят е депозирал обяснение заведено с рег. № УРИ 3384р-18434 от 09.05.2022 г. на л.63-65 по делото в отговор на връчената му заповед и предложението за образуване на дисциплинарно производство, в което по същество не отрича неявяването си на работа по утвърдения график, като сочи наличието на причини касаещи физическото му здраве.

Срокът за работа на дисциплинарно разследващия орган е продължен до 15.10.2022 г. със заповед № 513з-6728/10.08.2022 г. на директора на СДВР на л.35 по делото, с която дисциплинарно отговорното лице е запознато на 23.09.2022 г., което е удостоверено изрично с подписа му. Видно от приложението към заповедта са му разяснени отново правата по чл.207, ал.8 от ЗМВР. От председателя на дисциплинарно разследващия орган е изготвена покана до младши инспектор К.С.Р. връчена на 23.09.2022г. за даване на писмени обяснения.

В хода на дисциплинарното производство от фактическа страна дисциплинарно разследващият орган е установил следното: след ползването на шест месечен неплатен отпуск за периода от 23.08.2021г. до 22.02.2022г. разрешен със заповед №513з-7259/19.08.2021г. на директор СДВР младши инспектор К.С.Р. не се е явил на работа за нощна смяна по утвърден месечен график на 23.02.2022г. или два последователни работни дни в периода от 19:00часа на 23.02.2022г. до 07:00часа на 24.02.2022г. и от 19:00часа на 24.02.2022г. до 07:00часа на 25.02.2022 г. Установено е, че жалбоподателя е бил уведомен по телефона от ПИ А*** за явяването му на работа, като това се установява и от изготвената докладна записка на л.229 по делото, където в дома му е установен личния тефтер от полицейски служители на РУ – Лом в който собственоръчно е вписал, че „….в сряда вечер трябва да е на работа и тогава ще започне моето неизбежно търсене…“. Във връзка с установени данни за склонност към суицидно поведение жалбоподателя е обявен за национално издирване с телеграма №4909/25.02.2022г. на ГДНП на л.226 по делото, по която е установен в гр.Девин в района на язовир Доспат на 28.02.2022г. На 01.03.2022г. е доведен в гр.София, като заявил, че знае за явяването си на работа нощна смяна на 23.02.2022г., но съзнателно е решил да отиде в района на язовир Доспат. Настанен е на болнично лечение в Държавна психиатрична болница „Св. И*** Р*** “ гр.Н*** И*** , за периода от 01.03.2022г. до 07.03.2022г. видно от приложената Епикриза на л.115-117 по делото, а след това е преместен в УМБАЛ „А***“, като е изписан на 14.03.2022г. видно от приложената епикриза на л.121-123 по делото. За престоя в болничните заведения са му издадени приложените на л.236 и 237 по делото болнични, за периода от 01.03.2022г. до 07.03.2022г. в ДПБ „Св. Иван Р*** “ гр.Н*** И*** и от 07.03.2022г. до 13.04.2022г. в УМБАЛ „А***“.

Съгласно утвърден месечен график рег. № 3384р-3833/28.01.2022г. за периода от 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г. жалбоподателя е следвало да се яви на работа на следните дати: 23.02.2022г. и 24.02.2022г. - общо две работни смени по дванадесет часа с наряд от 07:00 ч. до 19:00 ч. В утвърдената ежедневна ведомост липсва положен подпис от служителя, удостоверяващ явяването му на работното място, видно от л.195 и л.196 по делото. Видно от докладна записка УРИ 3384р-9793/15.03.2022 г. на началник на група "ООР", сектор „ОП“ при 09 РУ-СДВР жалбоподателя не се е явил на работа за нощна смяна по утвърден месечен график два последователни работни дни в периода от 19:00часа на 23.02.2022г. до 07:00часа на 24.02.2022г. и от 19:00часа на 24.02.2022г. до 07:00часа на 25.02.2022г.

Видно от справка рег. № 513р-67441/20.07.2022г. за периода от 01.01.2020 г. до 15.07.2022 г. в 09 РУ-СДВР на л.93 по делото относно въведените болнични за жалбоподателя не е представен и заведен такъв за датите - 23.02.2022г. и 24.02.2022г. На тези дати не е регистрирано и заявление за отпуск подадено от младши инспектор К.С.Р., вписано е заявление и заповед №513з-7259/19.08.2021г. на директор СДВР за ползване на шест месеца неплатен отпуск за периода от 23.08.2021г. до 22.02.2022г., видно от справката с рег. №513р-64999/13.07.2022г. л.80 по делото.

Резултатите от проведеното дисциплинарно производство са обективирани в нарочна обобщена справка № 3384р-42919/07.10.2022г. на л.49-56 по делото. С покана № 3384р-43206/10.10.2022 г., служителят е поканен да са запознае с обобщената справка и материалите по дисциплинарното производство, като му е даден срок за предоставяне на допълнителни писмени обяснения и възражения. На 10.10.2022г. в 16,57часа младши инспектор К.С.Р. е запознат с обобщената справка, като е удостоверил това обстоятелство с подписа си. С вх.* . №3384р-43422 от 11.10.2022г. жалбоподателя е дал обяснения и възражения, видно от л.47,48 по делото.

На 12.10.2022 от страна на дисциплинарно - разследващия орган е изготвено становище рег. № 3384р-43734, в което се потвърждават фактическите констатации от проверката и се предлага издаването на заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на правните основания, посочени в обобщената справка.

В резултат на така проведеното дисциплинарно производство, след като се е запознал с писмените обяснения на дисциплинарно отговорния служител и постъпилото становище заведено с рег. №3384р-43734 от 13.10.2022г. на л.30 по делото, Директорът на СДВР е издал оспорената заповед, с която на основание чл.194, ал.2, т.1 предл. първо, чл.187, ал.1, чл.197, ал.1,т.6, чл.203, ал.1, т.5 и чл.204, т.3 от ЗМВР на К.С.Р. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността „младши инспектор – полицай“ /водач на патрулен автомобил/ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 09 Районно управление при Столичната дирекция на вътрешните работи, считано от датата на връчване на заповедта - 20.12.2022г.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе писмени доказателствени средства.

Съгласно чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, поради което достигна до следните правни изводи:

Компетентността на дисциплинарно - наказващите органи в системата на МВР е определена в разпоредбата на чл.204 от ЗМВР, като определящи критерии за това са заеманата от дисциплинарно отговорното лице длъжност и вида на наказанието. В т. 3 на чл. 204 от ЗМВР е посочено, че ръководителите на структурите по чл. 37 налагат всички наказания по чл. 197 на служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности. Видно от приложената по делото кадрова справка на л.70, със заповед № 513з-4206/21.06.2017г. К.С.Р. е назначен на младша изпълнителска длъжност – "полицай" /водач на патрулен автомобил/ в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" при 09 РУ-СДВР със специфично наименование „младши инспектор“, която длъжност заема и към момента на издаване на справката. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена от материално компетентния дисциплинарно наказващ орган по чл. 204, т. 3 във връзка с чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР – Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи.

Оспорената заповед е постановена при съблюдаване на императивната норма на чл. 210 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Посочената разпоредба определя, че дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са били нарушени, доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кои орган и в какъв срок може да се обжалва. Оспорената в настоящото съдебно производство заповед съдържа всички изискуеми реквизити, като дисциплинарното нарушение, за което е санкциониран К.С.Р. е индивидуализирано в необходимата степен и от фактическа и от правна страна. Посочени са както разпоредбите, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаването на заповедта - обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение.

Доводите на оспорващия, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, са неоснователни. Както в административния акт, така и в съпровождащите го документи - обобщена справка и становище ясно и точно е описано поведението на държавния служител, с което същият е допуснал дисциплинарно нарушение. Подробно са посочени доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното производство, както и оценката им спрямо релевантните за дисциплинарното производство факти и обстоятелства.

При постановяването на административният акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Спазена е предвидената в ЗМВР и Инструкция № 8121 з-877 от 06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарно наказващия орган, съобразно изискването на чл.207, ал.1, т.1 ЗМВР. Оспорващият е запознат със заповедта и обобщената справка, дадена му е възможност да участва в производството и да представя доказателства, с което е спазена нормата на чл.207, ал. 8 ЗМВР. Спазено е и изискването на чл.207, ал.10 ЗМВР като на служителя е дадена възможност след запознаване с обобщената справка да даде допълнителни възражения или обяснения.

Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 196 от ЗМВР. Според чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая материалите от дисциплинарното производство са изпратени от председателя на дисциплинарно разследващия орган с писмено становище на 12.10.2022 г. с изх.№3384р-43734, поради което следва да се приеме, че с издаването на оспорената заповед на 09.12.2022 г. е спазен срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, поради което и твърденията на жалбоподателя са неоснователни.

Следователно, при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да имат за последица нарушаване на правото на защита на дисциплинарно отговорното лице. Твърденията в жалбата за допуснато нарушение на чл. 206 и чл.207 от ЗМВР са декларативни и неоснователни. Дисциплинарно наказващият орган е събрал доказателства, установяващи по несъмнен начин извършените нарушения и е оценил същите. Освен това служителят, в депозираните от него обяснения, не е посочил каквито и да било доказателства, които иска да бъдат събрани, нито е обосновавал искане да му бъде предоставена възможност да прави извлечения от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства.

Заповедта е издадена и в съответствие с приложимите материално правни норми. Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповедта обхваща преценката дали са налице установените от дисциплинарно наказващия орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/, доколко същите изпълват състава на посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение и правилно ли е определен вида и размера на наложеното наказание.

Нарушението, за което е санкциониран К.С.Р. се изразява в неявяване на работа без уважителни причини в два последователни дни, което в случая се отнася до поредица от такива два последователни работни дни за нощна смяна по утвърден месечен график в периода от 19:00часа на 23.02.2022г. до 07:00часа на 24.02.2022г. и от 19:00часа на 24.02.2022г. до 07:00часа на 25.02.2022г. С това свое деяние оспорващият е нарушил нормата на чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР.

Установените в хода на дисциплинарното производство факти и обстоятелства не бяха оборени в съдебното производство. Същите се потвърждават по категоричен начин и от събраните в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства, обяснения и сведения. Доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 от АПК, по несъмнен начин установяват наличието на така описаното в заповедта съставомерно деяние по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР във връзка с чл.203, ал.1, т.5 от ЗМВР.

Доводите, свързани с влошено здравословно състояние не следва да се кредитират, т. к. служителят е следвало да изпълнява служебните си задължения на определеното работно място, според разпределения часови график, а при обективна невъзможност, наложила отсъствието му от работа е следвало да постъпи по установения вътрешно служебен или нормативно определен ред, за каквито обстоятелства по делото няма данни. Установено е, че за времето на отсъствие на служителя от работа не са налице издадени болнични листа, нито ЕР на ТЕЛК, както и че лицето не е подавало заявление за ползване на платен отпуск или друг вид отпуск. Същият е бил длъжен да предвиди последиците от деянието си, като правните му очаквания не са обстоятелство, което да води до отпадане на отговорността. Правилно дисциплинарно наказващия орган е приел, че е налице виновно поведение.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Разпоредбата на 203, ал.1, т.5 от ЗМВР квалифицира, като тежко нарушение на служебната дисциплина неявяването на работа без уважителни причини два последователни дни. Това разбиране на законодателя е свързано както със спазване на вътрешния ред, йерархичната подчиненост и дисциплината във ведомството, така и със спецификата на държавната служба в МВР, която изисква постоянно изпълнение на възложените служебни функции, свързани с опазване на обществения ред, предотвратяване и разкриване на престъпления. Това налага да се предприемат незабавни действия по преустановяване на всяко неизпълнение на служебните задължения с оглед възможните сериозни последици за службата, като на съответния служител се наложи предвиденото в закона наказание. В този смисъл с издаването на процесната заповед е постигната и целта на закона - преустановено е тежко дисциплинарно нарушение с възможни значителни последици за държавната служба, а служителят допуснал нарушението е наказан с предвидената в закона санкция.

С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, такива следва да се присъдят. Същите са доказани по делото, доколкото юрисконсултско възнаграждение се дължи на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид правната и фактическа сложност на делото съдът намира, че жалбоподателя следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет/.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на К.С.Р. с настоящ адрес *** и постоянен адрес *** против Заповед № 513з-10825 от 09.12.2022г., издадена от Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл.194, ал.2, т.1 предл. първо, чл.187, ал.1, чл.197, ал.1,т.6, чл.203, ал.1, т.5 и чл.204, т.3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността „младши инспектор – полицай“ /водач на патрулен автомобил/ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 09 Районно управление при Столичната дирекция на вътрешните работи, считано от датата на връчване на заповедта - 20.12.2022г.

 

 

ОСЪЖДА К.С.Р. с ЕГН * *** да заплати на Столичната дирекция на вътрешните работи, сторените по делото разноски в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет/ представляващи юрисконсултско възнаграждение, както и 5,00 лв. /пет/ държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.

 

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.

 

 

Административен съдия: