№ 177
гр. Варна, 01.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Панталеева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600245 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г.
Жалбоподател-подсъдим М. Д. Д., редовно призован, явява се лично и с
адв. А.Д. от АК – ВАРНА, редовно упълномощен от преди.
Жалбоподател-подсъдим Н. Т. Т., редовно призован, явява се лично и с
адв. Т.П. К. от АК – ВАРНА, редовно упълномощен от преди.
Жалбоподател-подсъдим СТ. К. П., редовно призован, явява се лично и
с адв. П.Б. Н. от АК – ВАРНА, редовно упълномощен от преди.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ.К.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ.ДРУМЕВ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
1
АДВ.Н.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ПАНТАЛЕЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам частично
протеста на ВОП. В частта относно искането за осъждане на тримата
подсъдими по чл.282 НК не поддържам протеста. Считам, че правилно
първоинстанционният съд е квалифицирал деянието като такова по чл.299 от
НК. Въпреки оскъдната практика, както е посочил Окръжния съд, така и
Окръжната прокуратура по разглеждания казус, намирам, че чл.299 се явява
специален по отношение на чл.282 от НК. Нарушенията, които са посочени в
обвинителния акт, както и в мотивите към първоинстанционната присъда
считам, че се поглъщат от изпълнителното деяние по чл.299, тъй като това
деяние е свързано с преките задължения на подсъдимите, както е отбелязал и
съда. Посоченият текст в чл.299 от НК е в раздел ІІІ-престъпления против
правосъдието и следва деянието да се отнесе като специално по отношение на
чл.282, което в раздел ІІ – престъпления по служба.
По отношение термините „освободи и пусне затворник да избяга“
считам, че е без значение намерението на затворниците да се върнат обратно
или да излязат за кратко извън границите на местата за лишаване от свобода,
доколкото всяко напускане на границите на затворническото общежитие
представлява бягство, а в чл. 299 не са предвидени изключения.
По отношение размера на наказанието в тази част поддържам протеста.
Извършеното деяние по чл.299 от НК считам, че е с висока степен на
обществена опасност. Не само уронва престижа на служителите, охраняващи
местата за лишаване от свобода, но и разколебава доверието на хората, че
лишените от свобода изтърпяват наложените им наказания без да използват
2
някакво право на свободно придвижване.
По отношение обвинението по чл.339 НК, за което
първоинстанционният съд е приел, че е налице разпоредбата на чл.9, ал.2 от
НК, в тази част и искането на прокуратурата за отмяна на приложението на
чл.9 също не поддържам протеста. Споделям становището на съда предвид
обстоятелството, че вредните последици са незначителни, личността на
дееца, той е неосъждан, притежавал е разрешение за носене на оръжие. Тези
обстоятелства смекчават деянието, и занижават обществената опасност до
степен за наличие предпоставките на 9, ал.2.
Относно документното престъпление по чл.311 от НК, по отношение на
което първоинстанционният съд е приел, че случаят е маловажен, поддържам
протеста в тази част. Инкриминираният документ е сведение за вечерна
проверка, което сведение отразява общия брой на затворниците към
определена дата и макар документа действително да отразява ежедневната
дейност в затворническото общежитие, същият има важно значение за тази
дейност, а именно доколкото се водят на отчет броя на лишените от свобода.
Не считам, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с останалите от този вид, за да се приеме, че случаят е маловажен.
С така извършеното деяние от подсъдимя, реално е дадена възможност за
съставяне на официален документ с невярно съдържание да бъде използван за
прикриване отсъствието на затворника Искрен Младенов, който лично бил
пуснат извън територията на затвора.
По отношение жалбите на подсъдимите, считам, че са изцяло
неоснователни. Не е допуснато процесуално нарушение при преквалификация
на деянието. В тази посока са изложени изключително подробни съображения
от първоинстанционния съд, които споделям и моля да ги оставите без
уважение, и да се произнесете в смисъла на частичното поддържане на
протеста.
АДВ.К.: Уважаеми Апелативни съдии, аз благодаря на представителя
на Апелативна прокуратура, че спести процесуалното време и становището,
което смятах да анагажирам по отоншение на въпросите, по които не се
поддържа протеста.
3
Що се отнася до престъплението по чл.311 от НК по което е осъден моя
подзащитен, аз съм депозирал подробно изложение, което касае вижданията
на защитата и теоретичните постановки по този текст. Не съм коментирал
мотивите на съда, както и съдебната практика и ще кажа няколко изречения в
тази връзка.
Правният анализа на първоинстанционния съд за да приеме, че е налице
такова престъпление е, че било защитна теза, не друго, а законовия текст на
чл.92, ал.5, който предвижда, че официален документ е само този, който е
издаден по установения ред и форма. Аз не оспорвам становището на
прокуратурата, че въпросния документ е важен, само че за да има
престъпление, той трябва да е официален, а този за който става на въпрос не е.
По отношение на реда, по който следва да бъде издаден този документ,
ясно е, че не е издаден по законовия ред, защото реда за издаването на
сведения за вечерна проверка предполага извършването на вечерна проверка,
и издаването му едва след като тя е извършена, а не час и половина преди
проверката, тъй като е логично и ясно, че документ, който е извършен час и
половина преди проверката няма силата да удостовери наличието на едни
бъдещи факти. То е предположение.
По отношение на формата, изискването на законодателя също е
императивно. Според мотивите на съда подс.Т. изготвил подобен на образеца
документ. Законът изисква точно определена форма, а не подобие. Ако закона
позволяваше подобие, щеше да настъпи правен хаос, тъй като за един е
подобен, а за друг не. Затова законодателят е предвидил точно определена
форма. Наказателните норми не могат да се тълкуват разширително.
По-нататък в мотивите си съдът обсъжда, че изготвеното приложение
съдържа реквизити, които са въведени с определената форма, която не е
спазена. Но това не е вярно. В приложението, на това което е в кориците на
делото, има само две колони, има графа неизведени на работа, и не съдържа
нито един от реквизитите на утвърдената законосъобразна форма.
Първоинстанционният съд обаче е на друго мнение. Многократно в
практиката се приема, че с наличието на официален документ не трябва да се
4
изхожда само от строгата му идентичност, нормативно утвърден образец. В
коя практика? Аз такава практика не знам да има. Да беше посочено поне
едно такова решение. Всъщност практиката е в точно обратната посока –
решение 392 от 11.04.1969 г. по н.д. 301 на Второ наказателно отделение.
Съгласно чл.93, т.5 официален документ е този, който е изготвен по
установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на задължението му, сл.
всички други документи, които са издадени не по този ред и форма или не от
длъжностно лице не са официални по смисъла на закона.
Решение 346 от 2009 г. по н.д.335 от 2009 г. на ВКС - за наличието на
официален документ се изисква длъжностното лице да е спазило определения
ред и форма.
Решение 384 от 1978 г. по н.д.371 от 1978 г. - Второ наказателно
отделение – подписът на длъжностното лице придава на съставения документ
качеството на официален, ако е спазена определената форма и ред.
Едно решение 19 от 2019 г. по н.д.1223 от 2018 г. на ВАпС, което е
потвърдено от ВКС. Там също е записано, че легалното определение е дадено
от законодателя в разпоредбата на чл.93 и такъв е този, който е издаден по
установения ред и форма от длъжностното лице в кръга на службата му.
Също така в това решение са визирани субективната страна на деянието, че
то може да бъде осъществено само при пряк умисъл. За субективната страна
на деянието съм описал в изложението преди това, няма да се преповтарям.
Другото престъпление за което Т. е признат за виновен, това е
престъплението по чл.299 от НК. Такова обвинение както е ясно не е имало
възведено срещу Т. на ДП, нито пък е налице изменение на обвинението в с.з..
Съответно той не се е защитавал по това обвинение за което е осъден.
Обсъждането следва да се разгледа в два аспекта. Първият от тях е
законосъобразни ли са действията на първоинстанционния съд да постанови
такава осъдителна присъда, и ако отговорът е положителен следва да се
отговори и на втория въпрос налице ли е въобще състава на такова
престъпление и извършил ли го е Т. и другите подсъдими.
5
По първият въпрос относно законосъобразни ли са действията на съда.
От мотивите на съда става ясно, че тъй като деянията по чл.282 и чл.299 се
намират в една глава, нямало пречки подсъдимият да бъде признат за виновен
за престъпление, по което не се е защитавал, доколкото това не е по-тежко
наказуемо. Принципно е така. Тук обаче следва да се съобрази и следното.
Макар и да се намират в една глава то двете престъпления се намират в
различни раздели. Това по чл.282 е по служба, а това по чл.299 е срещу
правосъдието.
Ще цитирам наказателно право, особена част издателска къща София,
стр 359-360 на проф.Гергинов „…докато престъпленията по служба се
отнасят до всички сфери на управлението, то престъпленията против
правосъдието засягат само сферата на управление в съдебната власт, затова
подродов обект на тези престъпления са правосъдната дейност и авторитет на
съдебните органи….“
Втората група престъпления против правосъдието включва
посегателство в съдебната власт вътре от лица, които са ангажирани с
нейното осъществяване. Т.е. тук имаме съпоставянето на обща и специална
норма. Още в първи курс на юридическите факултети се учи, че специалната
норма дерогира общата. Този принцип отнесен към настоящия случай
изглежда и може да се тълкува само по един единствен начин. Че когато
имаме обвинение по специален текст, съдът може да премине към общата ако
са налице останалите основания, обртната хипотеза обаче, в която имаме
обвинение по общ текст за да преминем към специален е невъзможна и
недопустима. И това е така според постановление № 2 на Пленума, което съм
цитирал в с.з., и което съдът е възприел, за да оправдае по това обвинение
подсъдимите, и което е задължително, че нормите на общия текст са
приложими само тогава, когато няма предвиден специален състав. Цитирайки
това постановление първоинстанционният съд правилно е оправдал по чл.282,
но не е продължил разсъжденията си в тази посока. Ако беше продължил,
щеше да стигне до извода, който направих преди малко, че е недопустимо
когато имаме обвинение по общ ред да се премине към специалния.
Така, че уважаемия съд следва да не уважава искането на прокурора за
потвърждаване на присъдата в тази част. Но ако все пак реши да го уважи, то
6
би следвало да се даде релевантен отговор на въпроса допустимо ли е
обвинението да е по общ ред, а присъдата по специален, изпълнителните
деяния на двата състава еднакви ли са, незпълнението на служебните
задължения свързани ли са с постигането на различни цели.
В рамките на първоинстанционното производство подсъдимите и
защитата се сблъскаха с понятието бягство на затворник едва при прочитане
на присъдата. В кориците на делото този термин не е употребяван и нямаме
обвинение. Доколкото не сме се защитавали по него следва да се прецени
относим ли е той към тази казус.
На първо място и тримата подсъдими са осъдени за това, че са пуснали
затворници да избягат. Кои са тези избягали затворници? Кой е избягал? В
правния мир не съществува избягал затворник на име И.М., нито пък
съществува избягал затворник на име Л.М.. Няма влязъл в сила съдебен акт,
който да удостоверява, че такова деяние е извършено от лица с тези имена е
обективен факт. Обективният факт, който съществува е, че няма повдигнати
обвинения по чл.297 и няма съответно присъда от съд. Според
първоинстанционния съд, прокуратурата решава на кого да повдигне
обвинение.Тази мантра съм я чувал безброй пъти по съдебните зали и за
съжаление голяма част от съдиите се съобразяват с нея. Истината е съвсем
друга. Законното положение, че решението дори да се повдигне обвинение е
или не, не е оставено на прокурора като преценка, а зависи от това дали има
престъпление или няма престъпление. Когато е налице престъпление,
прокурорът императивно е задължен ада повдигне обвинение. Той не може да
каже има престъпление, ама аз решавам да не повдигам обвинение. Той е
длъжен съобразно чл.127, ал.3 от Конституцията на РБ, която казва, че
прокуратурата следи за спазване на законността и привлича към отговорност
лицата извършили престъпление. Прокурорът няма право и не може да не
повдигне обвинение, когато е налице престъпление. Тезата на
първоинстанционнияв съд, че прокуратурата решава на кого да повдигне и на
кого не, не е издържана. Ако прокуратурата беше решила, че има
престъпление и беше внесла такова обвинение, то тогава думата щеше да има
съда. А съдът в Република България е единствения орган, който казва дали
има извършено престъпление или не. В конкретния случай прокуратурата е
7
преценила, че няма престъпление „бягство на затворник“ и затова не е внесла
такова обвинение. Малко инфантилно се получава. Днес прокурора не
поддържа обвинението по чл.282, но иска от Вас да осъдите подсъдимите за
това, че са допуснали друг да извърши престъпление, а за това самото
престъпление по чл.297 са преценили, че не е престъпление.
Има и друго. Понеже прокуратурата може да повдига обвинение, то
съдът може да се произнесе дали едно деяние е престъпление или не, само
когато прокуратурата го е сезирала надлежно. Когато не е сезиран не може да
даде заключение, че едно деяние съставлява престъпление, и в точно такава
хипотеза се намираме в момента. Първоинстанционният съд се е произнесъл,
че деянията на Искрен и Людмил с престъпление, без да е сезиран за такова
престъпление. Т.е. нямаме осъден затворник за престъпление по чл.297, но
има осъдени надзиратели за това, че са допуснали затворник да извърши
престъпление по чл.297. И тука ще направя един паралел с чл.215. Може ли
съдът да осъди лице за това, че е извършило вещно укривателство, без в
същото производство или в друго предходно да е установено с влязъл в сила
съдебен акт, че въпросната вещ е придобита чрез престъпление. Как ще стане
това? Преценката на прокуратурата, че няма престъпление „бягство на
затворник“ е правилна. Всъщност това, което имаме е отклонение. Затова и
прокуратурата напълно правилно е преценила да не повдига обвинение и за
Людмил. Ако беше внесла такова обвинение, никой не знае как ще процедира
съдът. Може и да ги оправдае. И забележете в каква абсурдна ситуация съм
поставен сега. Трябва индиректно да защитавам Людмил, които не са ми
клиенти, че са извършили престъплението „бягство на затворник“ и да
развивам защо липсва такова престъпление, при положение, че няма съд
сезиран за такова престъпление, но пък има осъдени лица за това, че са
подпомогнали да извършат съответното престъпление. Ето защо съм
принуден да пледирам, че престъпление по чл.297 не е извършено.
Какво казва чл.100 от ЗИНЗС – за дисциплинарно наказание се смята
опити за бягство и отклонение от местата на лишаване от свобода. Т.е.
законодателят е въвел и термина отклонение, а не само бягство. Наистина е
било наложено дисциплинарно наказание, и му е бил сменен режима, а за
Людмил не знам дали е бил наказван. При смяната на режима наблюдаващия
8
прокурор се е явил в залата и е бил наясно с това какво се случва. Тука ще
поставя другите въпроси. Колко пъти е избягал Искрен? Как така е избягва на
първо число и на второ избягва още веднъж на трето избягва още веднъж. От
къде избягва на трето число след като е избягал на първо? Кога е задържан и
кога е върнат? Според присъдата, която обжалваме Людмил даже е избягал
два пъти в един и същи ден. Как е възможно да избягаш два пъти в един и
същи ден и вечерта пак да спиш в затвора без да си задържан. Очевидно е, че
първоинстанционният съд е сложил знак на равенство между отклонение и
бягство. Цитирания от мен чл.100 от ЗИНЗС се говори веднъж за бягство и
веднъж за отклонение. При бягството се цели да се осуети изцяло и трайно,
да се преустанови изпълнението на наказанието, а при отклонението имаме
временно. Но не и да осуетиш пълното изпълнение на наказанието.. Очевадно
е, че в случая става на въпрос за отклонение.
Наказателния кодекс предвижда в чл.299, че престъпление е когато
длъжностно лице допусне бягство. Наказателният кодекс не предвижда
когато длъжностно лице позволи на затворник да се отклони временно. Точно
и затова прокуратурата не е повдигнала обвинение на затворниците. И точно
затова първоначалното обвинение не е било по чл.299 на тримата. Защото те
са били наясно, че пускане на затворник има, но не за да избяга.
И понеже такъв текст касаещ длъжностно лице, което е помогнало на
някой да се отклони от наказанието съществуваше в стария закон, трябва да
се направи аналогия с него. Но имаше и текст, който касае длъжностно лице,
което спомогне на някой да се отклони от военна служба. Това е нарочен
текст, в който е предвидено когато длъжностно лице спомогне на някой да се
отклони. Дали от военна служба или от затвор каква е разликата? И след като
в НК липсва текст, който прогласява за престъпление, допускането от страна
на надзирател затворник да се отклони, то очевидно волята на законодателя е
ясна. Подобно поведение не е престъпление.
Незаконосъобразно е искането в протеста макар и не подържан тук,
подсъдими да бъдат осъдени по чл.282 от НК, защото първо няма състав на
престъпление. Подробно съм го изложил това пред първоистанционния съд в
пледоарията си, и второ това противоречи на задължителните указания на
цитираното постановление.
9
В същото време е незаконосъобразно и да се иска потвърждаване на
присъдата по специалния текст, защото е недопустимо и противоречи на
правната доктрина въобще повдигане на обвинение по общ текст, а
подсъдимите да бъдат осъдени по специален такъв, без да има изменение на
обвинението. И второ липсват елементите от фактическия състав на този
текст, а именно няма бягство на затворник.
Моля да оправдаете подсъдимия Т., както и останалите по тези
обвинения.
ПОДС. Т.: Нямам какво да кажа в допълнение.
АДВ.ДРУМЕВ: Уважаеми Апелативни съдии, искам да кажа, че
поддържам въззивната жалба и писменото възражение. Подробно съм
изложил своите мотиви и ще се опитам да не ги преповтарям. Отделно от
това поддържам становището на колегата във връзка с престъплението по
чл.299, затова ще акцентирам на няколко момента защо считам присъдата на
първоинстанционния съд за неправилна и незаконосъобразна.
Първо, смятам, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна.
Неправилно съдът прие, че може да оправдае подсъдимите по чл.282, ал.1 НК
и да ги осъди по чл.299, тъй като считам, че въпреки, че за двете
престъпления се предвижда еднакво наказание, то категорично липсва
комулативно изискуемата предпоставка да не е налице изменение на
съществената част на обвинението.
Двете деяния се осъществяват с изключително различни изпълнителни
деяния. В тази насока се нарушава правота на защита на моя подзащитен, тъй
като дори и защитата нямаше възможност и не можа да се насочи да задава
въпроси и да търси обстоятелства по новото изпълнително деяние, по което
беше осъден той. Затова считам, че в тази насока присъдата е неправилна и е
нарушено правото на защита на моя подзащитен.
Ако приемете, че няма процесуално нарушение в тази насока, за
извършеното престъпление по чл. 299 от НК, аз в тази насока съм съгласен с
протеста, а именно, че под термина „бягство на затворник“ следва да се
10
разбира тогава, когато лишеният от свобода действа с умисъл и съзнание за
трайно отклонение, и не завръщане в местата на лишаване от свобода. Дори
прокуратурата в протеста си и допълнението към него не намира такова
обстоятелство, някои от двамата затворници Л.М. и И.М. да са имали такова
намерение, а именон да се отклонят трайно от местата за лишаване от свобода
и от изтърпяване на наказание. Поради което считам, че не сме изправени
пред хипотезата „избягал затворник“.
Няма как един затворник особено в случая Л.М. да избяга от затвора за
срок от един час два пъти. По същия начин е и с И.М.. Избягал е девет пъти.
Невъзможно е 9 пъти да избягаш от някъде без да е задържан нито един път.
Считам, че по никакъв начин не е налице да има избягали затворници, от там
да търсим и съучастието на моя подзащитен. За да е осъществен състава на
това престъпление следва да бъде извършено само и единствено с форма на
вината пряк умисъл. Т.е. избягалия затворник и лицето, което е спомогнало
трябва да са с общото съзнание, че лицето бяга от местата за лишаване от
свобода. Нямаме никакви доказателства в тази насока.
А отделно от това самите доказателства не сочат такова поведение на
нито един от тях. Ето защо считам, че безспорно деянието по чл.299 не се
доказва да е извършено, тъй като го няма изначалния момент. Нямаме избягал
затворник, за да търсим дали има съучастници в своето деяние. Също така
считам присъдата за извършеното престъпление по чл.282 от НК за правилна,
тъй като не е извършено такова деяние.
В тази насока поддържам изцяло моите становища, и моля да отмените
присъдата на първоинстанционния съд, да постановите нова, с която да
оправдаете подсъдимия в частта на присъдата в която е осъден, и да
потвърдите тази част, в която е оправдан. В тази насока моля за Вашия
съдебен акт.
ПОДС.Д.: Нямам какво да допълня.
АДВ.Н.: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам нашата въззивна
жалба срещу присъдата на Окръжен съд Варна, за това, че моя подзащитен е
бил осъден за деяние по чл.299, вр. чл.26, ал.1 от НК и оправдан по
11
обвинението по чл.282, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.26, ал.1 от НК.
Аз съм направил допълнително писмено изложение към въззивната си
жалба, което поддържам. В това изложение и аргументите, които колегите
също преди мен съобщиха на съда и поддържам, считам, че на първо място
при липса на изменение на обвинението по чл.287 от НПК пред
първоинстанционния съд от първоинстанционния прокурор, няма как ние да
бъдем признати за виновни в извършване на престъпление по чл.299 НК, тъй
като за такова не сме се защитавали.
На второ място, считам, че от обективна страна а и от субективна такава
липсва такова престъпление, доколкото в хода на това производство не е
установено и затворника И.М. да е избягал и по отношение на него да е
започнало или да е реализирано наказателно производство съгласно
разпоредбата на чл.297, ал.1 от НК, той да е бил осъден за това, че е избягал
от затвора. В мотивите е записано, че според Конституцията и НПК
прокуратурата е органа, който може да реши на кого и за какви престъпления
от какъв характер да повдигне обвинение, това е така, но във всички случаи
прокуратурата не е освободена от задълженията, които имат всички страни в
процеса, вкл. и съда, вкл. и защитата и обвиняемия. А целта на този
наказателен процес е да се установи обективната истина. И когато това е
извън фокуса на прокуратурата, то във всички случаи се нарушават принципи
основополагащи се в НПК /чл.14, чл.13, чл.107, ал.3 и 5 от НПК/, т.е. не се
установява обективната истина, и това дали има бягство или няма е останало
извън полезрението и въобще разследване за това И.М. че е избягал от
затвора не е провеждано. По отношение на него е приложено
административно наказание и с това прокуратурата е счела, че това е напълно
достатъчно. Т.е. от обективна страна не е установено и както каза колегата
ами да трябва да има установен с влязла в сила присъда по чл.297 и едва
тогава да се реализира отговорността на длъжностните лица, които са
допуснали както се твърди в диспозитива той да избяга.
Аз съм развил и други съображения, които споделям пред Вас,
невъзможността да се прецени този човек от друга административна
единица, където моя подзащитен е изпълнявал своите задължения към
посочените дати като длъжностно лице, а именно 04-06.2018 г. еи 08.07.2018
12
г., както му е повдигнато обвинението и неговото основно задължение да
препятства бягство от затвора Варна, а не от общежитие. А това, че колега му
е съобщил, за него няма никакво съмнение за какво и как е бил пуснат този
човек, и какъв е въобще. В кориците на делото стана ясно кой влиза и кой
излиза от този портал. На този пост № 6 какво се случва стана ясно от
проведеното въззивно следствие.
Искам да обърна вниманието Ви и на следното. Подзащитният ми е бил
признат за виновен по чл.299, вр. Чл.26, ал.1 от НК. В същото време той
признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.282, ал.1 вр. Чл.20, ал.2
от НК. Сиреч той е оправдан за това и цифром и словом да е извършил
деянието в съучастие с Н.Т.. В същото време в диспозитива на обжалваната
присъда е записано, че деянието е извършено в съучастие с Н.Т., но цифром
това не е изписано в самата присъда и в текста на престъплението за което е
признат за виновен. Аз считам, че това е съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като не е ясна волята на съда по отношение на
това за какво престъпление, и има ли или няма съучастие. От тази гледна
точка това би довело до отмяна на присъдата, като съществено процесуално
нарушение и връщане на делото за ново разглеждане. Но в конкретния
случай аз считам, че това не се налага, защото в искането, което сме
депозирали сме поискали отмяна на присъдата в тази част и оправдаване на
подсъдимия, а когато едно лице е оправдано, то каквито и да е нарушения по
отношение на него да са допуснати, то се счита, че с факта на оправдаването
всички негови права биват защитени и не се налага връщане на делото.
Ето защо моля да имате предвид всички съображения и доводи, които
изложих както пред Вас, така и пред първата инстанция и да отмените
присъдата в нейната осъдителна част и да оправдаете подзащитния ми за
извършено престъпление по чл.299 от НК. В този смисъл моля за вашето
произнасяне.
ПОДС. П.: Нямам какво да допълня.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.Т.: Искам справедливост.
13
ПОДС.Д.: Искам справедливост.
ПОДС.П.: Искам справедливост.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание се произнесе с присъда, която обяви на
страните публично и им разясни срока и реда за обжалване пред ВКС.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14