РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Сандански, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20251250100149 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. И. Н. с ЕГН-
**********, с адрес-с.С., община С., п.к.****, ул.”К.О.”, № **, против „Фератум България“-
ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-гр.София, р-н „Младост”,
ж.к.”Младост 3”, бул.”Александър Малинов”, № 51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от
И.В.В. и Д.В.Н., с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор № *******
за предоставяне на потребителски кредит от 26.02.20**г., поради противоречие със закона-
чл.11, ал.1, т.9, т.10 и и т.11 от ЗПК във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, както и евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.5
от договор № ******* за предоставяне на потребителски кредит от 26.02.2024г., като
неравноправна и поради противоречие с добрите нрави, с правно основание чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД и чл.146 от ЗЗП във вр. с чл.143 от ЗЗП.
Сочи се в исковата молба, че на 26.02.2024г. страните по делото са сключили договор
№ ******* за предоставяне на потребителски кредит, със следните параметри: сумата за
получаване- 3000лв., лихва- 1050лв., ГПР-49,66%, ГЛП-23,33%, при срок на кредита от
18броя вноски. Сочи се още, че съгласно чл.4.3. от Стандартния европейски формуляр, ако
кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от
кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 3180 лева, като
посочените разходи не се включват в ГПР по кредита доколкото касаят допълнителна
услуга, която не е задължително условие за предоставянето на кредита. Сочи се също, че
1
съгласно чл.5 от договора, ищцата следва да сключи договор за гаранция с дружеството
„Multitude Bank“ c цел да бъде обезпечен сключения договор № ******* за предоставяне на
потребителски кредит от 26.02.2024г., като по сключения договор за гаранция, ищцата
следва да заплати сумата от 3180 лева. Изтъква се, че в издаденото удостоверение за наличие
на задължение е посочено, че ищцата дължи сумата от 7410 лева, от който: главница- 3000
лева, такси- 180 лева, такса за банкова гаранция 3180 лева и лихва от 1050 лева. Твърди се,
че договор № ******* за предоставяне на потребителски кредит от 26.02.2024г. е нищожен
поради противоречие със закона, а именно със ЗПК. Твърди се, че е нарушена разпоредбата
на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като в договора е посочен годишен лихвен процент, но
липсват условия за прилагането му-липсва изрично посочване дали лихвеният процент е
фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Твърди се, че нито в договора, нито в
погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на
договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и
таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент
отговаря на действително прилагания от заемодателя. Твърди се, че е нарушена и
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като погасителния план не съдържа
задължителната информация по ЗПК-за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Твърди се, че доколкото в договора е предвидена дължимостта на главница,
договорна лихва, такса гарант, същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно
посочени с оглед тяхната периодичност, но това не е сторено от кредитодателя, който се е
задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в
тази обща сума, което създава невъзможност за ищцата да разбере заплащаните от нея
вноски по погасителния план какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база.
Твърди се, че е нарушена и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора е
посочена само абсолютна стойност на ГПР, но липсва ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени
в него и как се формира същия/. Твърди се, че договорът е нищожен и поради неспазване на
разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР. Твърди се,
че сумата, която се претендира чрез договор за гаранция в размер на 3180 лева не е включена
в ГПР и ГЛП, а при включването й действителните такива ще нараснат двойно и повече, с
което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще
прави по обслужването на кредита. Твърди се, че събирането на сумата по договора за
поръчителство е част от дейността по управление на кредита и следва заплащането на
сумата по договора за поръчителство да се разглежда като елемент от общия разход по
кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителски кредит,
известно е на кредитора и се заплаща от потребителя, поради което тези разходи следва да са
включени в ГПР. Твърди се, че като не са включени тези разходи се заобикаля изискването в
чл.19, ал.4 от ЗПК-ГПР да не бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Твърди се, че
2
клаузата на чл.5 от процесния договор, която предвижда, че за да бъде отпуснат кредит на
ищцата е необходимо да сключи договор за поръчителство, е нищожна, поради противоречие
с добрите нрави, тъй като води до нееквивалентност на насрещните престации, защото
задължава ищцата да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на
100% от отпусната сума. Твърди се, че клаузата на чл.5 от процесния договор е нищожна и
като неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за
добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, а и не е уговорена
индивидуално. Твърди се, че тази клауза не е формирана по ясен и недвусмислен начин и
разглеждана сама или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. По
изложените съображения ищцата предявява настоящите искове.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като
неоснователни. Същият оспорва твърдяната нищожност на клаузата на чл.5 от договора.
Твърди, че сключването на договора за гаранция с МултитуюдБанк не е задължително, като
кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора, като
в сайта „Фератум България“ потребителят сам избира обезпечението. Твърди, че ищцата
сама е избрала МултитуюдБанк като поръчител в електронния формуляр и след като е била
информирана за дължимите такси, е подала заявление за кредит; че е получила
преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора
за кредит „Фератум България“ изисква поръчителство; че е получила и документи от
МултитуюдБанк, включително договор за гаранция и че след като е била информирана,
ищцата е потвърдила чрез SMS желанието си да сключи договора. Ответникът оспорва и
твърдението на ищцата, че в ГПР е следвало да се включи и разхода по договора за
гаранция, тъй като договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице и не е
задължителен.
По делото е представен договор № ******* за предоставяне на потребителски кредит
от 26.02.2024г., сключен между „Фератум България“-ЕООД, като кредитодател, и Н. И. Н.,
като кредитополучател, със следните параметри: размер на кредита- 3000лв., лихва- 1050лв.,
при лихвен процент-23,33%, обща сума за връщане-4050лв., ГПР-49,66%, включващ само
лихвата от 1050лв., брой вноски-18, начин на плащане-съгласно погасителен план,
неразделна част от договора, първа падежна дата-27.03.2024г. В чл.5 от договора е
предвидено, че заемът се обезпечава с поръчителство предоставено от Multitube Bank в
полза на дружеството, както и че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова
полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от
кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. В тази разпоредба е
посочено, че със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че при
кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е
запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо
лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за
кредит, а също и че е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител дава еднаква
3
възможност на кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.
По делото е представен СЕФ, в който е посочено, че се изисква обезпечение-договор за
предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя /т.8 от част 2 на
СЕФ/ и че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант,
предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на
3180лв., които разходи не се включват в ГПР по кредита/т.4.3 от част 3 на СЕФ/.
По делото е представен и договор за гаранция (поръчителство) между Multitube Bank
p.l.c., със седалище в Малта, като гарант, и Н. И. Н., като клиент, по силата на който
гарантът предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията,
произтичащи от договора за потребителски кредит, сключен от клиента с „Фератум
България”-ЕООД с № *******, при дължима такса за предоставяне на гаранция
(поръчителство) в размер на 3180лв., която сума се дължи чрез 18 броя месечни вноски в
срок до 19.08.2025г., при датата на първо плащане-27.03.2024г.
От представеното удостоверение за наличие на задължения от 12.10.2024г., издадено от
„Фератум България“-ЕООД е видно, че към 12.10.2024г. Н. И. Н. има активен кредит,
отпуснат от „Фератум България“-ЕООД с № *******, с общо дължима сума -7410лева, от
които 3000лв.-размер на отпуснатия кредит, 1050лева-лихва по кредита, 180лева-такси
съгласно Тарифата, и 3180лева-такса за банкова гаранция (услуга, предоставена от партньор
на "Фератум България"
ЕООД и свободно избрана от кредитополучателя).
При така събраните по делото доказателства съдът излага следните правни изводи:
Предявените искове са допустими-налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба,
че ищцата и ответникът са страни по договор за предоставяне на потребителски кредит,
който договор е нищожен, респ. съдържа нищожна клауза.
По основателността на предявените искове:
За да се уважи предявения иск, в тежест на ищцата е да докаже сключването между нея
и ответника на договор за потребителски кредит № ******* с твърдяното съдържание и
твърдения от нея порок на договора.
Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства (договор за
предоставяне на потребителски кредит и удостоверение за наличие на задължение) се
установи, че между страните е сключен договор за потребителски кредит с предмет-
предоставяне в заем на сума в размер на 3000лв.
Ищцата твърди нищожност на процесния договор на основание противоречие със
закона-противоречие с чл.11 от Закона за потребителския кредит ЗПК).
Сключеният между страните договор за потребителски кредит попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит (страните имат качествата съответно потребител и
кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК), поради което за него важат разпоредбите
4
на специалния закон за потребителския кредит (ЗПК). Един от задължителните реквизити на
договора за потребителски кредит (чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК) е посочване годишният процент
на разходите по кредита (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към закона начин.
Съгласно чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по
кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия, като общия разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само когато в договора
изобщо не е посочен ГПР, но и когато е посочен такъв, но не са посочени взетите предвид
допускания при определянето му или те са посочени по начин, който не е достатъчно пълен,
точен и ясен, поради което не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочената цифрова величина, както и когато е налице такова посочване, но посоченият в
договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.
В процесния договор е посочен размер на ГПР -49,66%, като в него е включен само
разхода за уговорената лихва, но не е включен разхода за кредитополучателката за
заплащане на такса (възнаграждение) за предоставяне на гаранция (поръчителство), а е
следвало да се включи, тъй като представлява сигурен разход, пряко свързан с договора за
кредит, който разход е известен на кредитора (кредитополучателката е сключила договора за
гаранция /поръчителство/, за да може да сключи договора за кредит, който изисква
обезпечение чрез предоставяне на поръчителство от Multitube Bank p.l.c.-чл.5 от договора за
потребителски кредит, а възмездния характер на договора за гаранция е известен на
кредитора-видно както от СЕФ, така и от издаденото от кредитора удостоверение за
наличие на задължение по процесния договор, а освен това дружеството-гарант се предлага
от самия кредитор, поради което последният е наясно с условията за предоставяне на
поръчителство от страна на гаранта /срещу заплащане на такса/). Като не е взел предвид
този разход при определяне на посочения в договора размер на ГПР, кредитодателят е
нарушил чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК (не е посочен реалния размер на ГПР/действително
прилагания между страните/), а това води до недействителност на договора за
5
потребителски кредит по силата на чл.22 от ЗПК. Следва да се отбележи, че при включване
на таксата за поръчителство в ГПР по договора за кредит, същият ще надвиши петкратния
размер на законната лихва, а това е нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Възражението на ответника, че сключването на договора за гаранция не е
задължително условие за сключване на договора за кредит, е неоснователно. В договора за
предоставяне на потребителски кредит изрично е посочено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство предоставено от Multitube Bank p.l.c. Съдът счита, че само формално в
договора е посочено, че кредитополучателката е могла при кандидатстването за кредита да
избира между посочено от нея физическо лице и посоченото от кредитора юридическо лице
за поръчител и че целта на кредитора е да насочи кредитополучателката към сключване на
договор за гаранция с предложено от него дружество-гарант, съобразявайки, че се касае за
„бърз кредит”, който се сключва от разстояние и по който евентуалния поръчител предложен
от ищцата ще следва да бъде одобрен от кредитора за разлика от гаранта Multitube Bank
p.l.c., което дружество се предлага от самия кредитор (т.е. този поръчител е предварително
одобрен от кредитора).
Доводът на ответника, че договорът за кредит и договорът за гаранция са две отделни
правоотношения е несъстоятелен, тъй като макар отношенията между кредитополучателката
и кредитодателя и между кредитополучателката и гаранта да са регламентирани в отделни
договори (съответно в договор за кредит и в договор за гаранция/поръчителство) съдът
намира, че се касае за обусловени отношения, които не могат да съществуват самостоятелно,
поради което следва да се разглеждат като едно цяло.
Предвид изложените съображения съдът намира, че следва да уважи предявения иск за
прогласяване нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит № *******
от 26.02.2024г., поради противоречие със закона-чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, без да е нужно да
обсъжда дали са нарушени и другите твърдени от ищцата разпоредби на ЗПК.
Поради уважаване на главния иск съдът не разглежда предявения при условията на
евентуалност иск за нищожност на клаузата предвидена в чл.5 от договора за потребителски
кредит.
Относно разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество
следва да заплати на ищцата направените по делото разноски. Ищцата е направила разноски
за платена държавна такса в размер на 163,60лева. Ищцата има право и на адвокатско
възнаграждение. По делото ищцата е представлявана от адвокат М. В. М. от Пловдивска
адвокатска колегия. Ищцата е сключила с адвокат М. договор за правна защита и съдействие,
като правната помощ е предоставена безплатно по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Процесуалният представител на ищцата претендира разноски. Предвид посоченото и на
основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът по делото следва да бъде осъден да заплати на
пълномощника на ищцата по делото адвокатско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 360лева с ДДС. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение
6
съдът съобрази от една страна, че размерите на адвокатските възнаграждения посочени в
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа не обвързват съда,
поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС (решение на СЕС от 25.01.2024г. по
дело С-438/22), като те могат да служат само като ориентир при определяне на адвокатските
възнаграждения от страна на съда по реда на чл.38 от ЗА, а от друга страна съдът съобрази,
че делото не се отличава с фактическа и правна сложност (представени са малко на брой
писмени доказателства, като се касае за искове по които има обилна съдебна практика) и
отчете количеството извършена от адвоката работа-подаване на искова молба и становище
по хода на делото, без явяване в съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор № ******* за предоставяне на
потребителски кредит от 26.02.20**г., сключен между „Фератум България“-ЕООД, с
ЕИК:********* и Н. И. Н. с ЕГН-**********, поради противоречие със закона- чл. 11,
ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА „Фератум България“-ЕООД, с ЕИК:*********, със съделище и адрес на
управление-гр.София, р-н „Младост”, ж.к.”Младост 3”, бул.”Александър Малинов”, № 51,
вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от И.В.В. и Д.В.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Н. с ЕГН-
**********, с адрес-с.С., община С., п.к.****, ул.”К.О.”, № **, сумата от 163,60 лева (сто
шестдесет и три лева и шестдесет стотинки) за направени по делото разноски за държавна
такса.
ОСЪЖДА „Фератум България“-ЕООД, с ЕИК:*********, със съделище и адрес на
управление-гр.София, р-н „Младост”, ж.к.”Младост 3”, бул.”Александър Малинов”, № 51,
вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от И.В.В. и Д.В.Н., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М.
от Пловдивска адвокатска колегия, с адрес на кантората-гр.Пловдив, ул.”Парк Отдих и
Култура”, № 3б, ет.3, ап.11, сумата от 360лева (триста и шестдесет лева), съставляваща
възнаграждение за предоставена правна защита и съдействие на ищцата по делото Н. И. Н..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7