№ 5684
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина А.стасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100504563 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20110734 от 12.12.2023 г., постановено по гр. д. № 7813/2020 г. по описа
на СРС, 44- и с- в, Р. С. Д. е осъдена да заплати на А. Р. П. сумата от 500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените й от ответницата телесни увреждания при възникнал между двете
конфликт на 05.01.2020 г., и сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството й
от отправени й от ответницата обидни думи – „простачка“, „тъпА.рка“, „ти не си никоя в
този дом“, като съдът е отхвърлил исковете в остА.лата част за разликата до пълните
претендирани размери съответно от 2 000 лв. и от 1 000 лв.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответницата Р. С. Д.
срещу решението в осъдителната му част с излагане на доводи за неправилност,
необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че в хода
на първоинстанционното производство не е установено, че ответницата е причинила на
ищцата твърдяното от последната травматично увреждане, а районният съд е основал
изводите си на произволно избрани от него доказателства. Моли се съдът да отмени
решението в обжалвА.та част и да отхвърли исковете изцяло. Претендират се разноски.
Решението, в частта с която предявените искове са отхвърлени, като необжалвано е
1
влязло в сила.
ВъззИ.емата стрА. А. Р. П. е подала в срок писмен отговор на въззивната жалба, в
който се изразява становище за нейната неоснователност, иска се отхвърляне на въззивната
жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирА. стрА., поради което същата е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалвА.та му част, като по остА.лите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалвА.та част.
По правилността на решението въззивният съд установява следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 45, ал. 1 и 2 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното. Предпоставките за възникване на
деликтната отговорност са следните: 1./ деяние; 2./ противоправност на деянието; 3./ вреда;
4./ причинна връзка между деянието и вредата; 5./ вина. Вината на делинквента се
предполага, а остА.лите условия от хипотезата на правната норма подлежат на доказване от
ищеца.
Между страните във въззивното производство не се спори, а и от събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява, че въззИ.емата е посетила на 05.01.2020 г.
апартамент 68, находящ се в гр. София, ж. к. ****, в който живее въззивницата заедно с
двете й деца и Л.Б. П., както и че между въззивницата и въззИ.емата е възникнал конфликт.
Между страните във въззивното производство не се спори, а и от представените по
делото писмени доказателства /лист за преглед на пациент и съдебномедицинско
удостоверение/, както и от приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
по делото съдебно- медицинска експертиза /СМЕ/, което настоящата инстанция кредитира
напълно на основание чл. 202 ГПК, се установява, че на въззИ.емата е причинено
травматично увреждане, изразяващо се навяхване /преразтягане/ на основната става /ставна
връзка/ на палеца на лявата ръка, като същото е получено в резултат на надпределно
динамично натоварване /натиск и извИ.не/ на основата на палеца.
Между страните във въззивното производство не се спори, а и от събраните по делото
гласни доказателства /показанията на св. Х.а/, както и от заключението на СМЕ се
установява, че на ищцата е причинено временно затруднение на движенията на левия горен
крайник /лявата ръка/ за период от около три седмици, като този период на затруднена
функция на лявата ръка се е съпровождал с болки и страдания по- силни през първата
2
седмица.
Между страните във въззивното производство не се спори, а и от показанията на св.
Х.а се установява, че по време на конфликта въззивницата е употребила спрямо въззИ.емата
изразите „простачка“, „тъпА.рка“ и „ти не си никоя в този дом“, които изрази са лично
възприети от пострадалата и обективно са от естество да накърнят честта и достойнството й,
респ. са стА.ли причина за изпитаното от въззИ.емата чувство на оскърбление.
Спорен между страните се явява въпросът дали ответницата е причинила на ищцата
описаното по- горе травматично увреждане.
Настоящата инстанция намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че травматичното увреждане на ищцата е причинено именно от ответницата.
Това е така, защото в показанията си св. Х.а посочва, че когато наближавала процесния
имот, където се е развил конфликта между ищцата и ответницата, чула ищцата да изохква, а
когато влязла в апартамента, последната се държала за ръката, като споделила, че именно
ответницата й е извила ръката. В действителност св. Х.а не е присъствала по време на
конфликта, но същата, доколкото се е намирала в близост до апартамента, е имала
обективната възможност да възприеме слухово случващото се в процесния имот. Този извод
се потвърждава и от твърденията на ответницата, изложени в отговора на исковата молба,
тъй като същата посочва, че малко след идването на ищцата в апартамента и развилия се
конфликт дошла и нейната дъщеря – св. Х.а. Следва да се подчертае и обстоятелството, че
още на същия ден /05.01.2020 г./ ищцата е посетила лекар именно във връзка с болките,
които е изпитвала в резултат на нанесеното й увреждане, видно от листа за преглед на
пациент. По делото липсват данни ищцата да е претърпяла предходен инцидент или събитие,
довели до процесните увреждания. Още повече, че както в съдебномедицинското
удостоверение, така и в заключението на вещото лице изрично се сочи, че установеното
травматично увреждане добре съответства да бъде получено по време и начин, както
съобщава ищцата.
Обсъдени поотделно и в съвкупност посочените доказателства водят до еднозначния
и безспорен извод, че ответницата е причинила на ищцата травматичното увреждане,
описано в заключението на вещото лице. Неоснователни се явяват в този смисъл
възраженията на ответницата, че първоинстанционният съд е основал изводите си на
произволно избрани от него доказателства. Тук е мястото да се подчертае, че в
действителност св. Х.а се намира в родствена връзка с ищцата, но първоинстанционният
съд, спазвайки разпоредбата на чл. 172 ГПК, е преценил и обсъдил нейните показания с
оглед на всички други данни по делото, като правилно е приел, че показанията на св. Х.а си
кореспондират със и се подкрепят от остА.лите доказателства по делото. В този смисъл
районният съд е достигнал до правилен и обоснован извод относно механизма на
причиняване на процесното травматично увреждане.
Неоснователни са и възраженията на въззивницата, че районният съд неправилно не е
кредитирал показанията на св. Л.. В случая не фактът, че същият не е присъствал на
процесния конфликт, е причината първоинстанционният съд да не е основал изводите си на
3
тези гласни доказателства, а обстоятелството, че обсъжданите свидетелски показания не са
конкретни в достатъчна степен и в действителност не са годни да установят не какви да е
факти, а факти, които да са релевантни за процесния спор. Така в показанията си св. Л.
посочва, че не си спомня да е видял други роднини на ответницата в имота и че не си
спомня подробности за точните причини за спречкването. Отделно, настоящата инстанция
намира за необходимо да подчертае, че обсъжданите гласни доказателства, освен че са
неконкретни и в по- голямата си част неотносими към предмета на делото, са и вътрешно
противоречиви. Това е така, защото св. Л., първо, посочва, че спречкването е било с бабата
на бившия мъж на ответницата и с неговата сестра, а веднага след това твърди, че не си
спомня с кое лице ответницата му е споделила, че е имала конфликт. Предвид всичко
изложено дотук, правилно районният съд не е градил изводите си върху тези гласни
доказателства.
С оглед разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК по правилността на решението
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Доколкото в настоящата въззивна
жалба не са наведени оплаквания досежно размера на присъдените от първата инстанция
обезщетения, то и въззивният съд не разполага с правомощия да ги измени без изрично
наведени доводи в този смисъл.
Поради изложеното и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1
ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 в полза на въззИ.емата следва да
бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция. Ето защо, въззивницата следва да бъде
осъдена да заплати на въззИ.емата сума в размер на 600 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20110734 от 12.12.2023 г., постановено по гр. д. №
7813/2020 г. по описа на СРС, 44- и с- в, В ЧАСТТА с която Р. С. Д. е осъдена да заплати на
А. Р. П. сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените й от ответницата
телесни увреждания при възникнал между двете конфликт на 05.01.2020 г., и сумата от 300
лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на честта и достойнството й от отправени й от ответницата
обидни думи – „простачка“, „тъпА.рка“, „ти не си никоя в този дом“, при възникнал между
двете конфликт на 05.01.2020 г.
ОСЪЖДА Р. С. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. ****, ап. 68 да заплати
4
на А. Р. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 600 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5