РЕШЕНИЕ
№ 23330
гр. София, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. В.А
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110169571 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания
за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва за забава в плащането
на цената.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск с връчването на
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с предмет процесните суми по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
121,68 лева – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. – м.08.2019 г. за топлоснабден имот – ..., находящ се в ...,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /03.07.2023 г./ до
окончателното изпълнение, и сумата 39,81 лева – мораторно обезщетение за периода
15.09.2020 г. до 14.06.2023 г. за забава в плащането на главницата за потребена и незаплатена
топлинна енергия. Претендира разноски.
1
Ответникът А. В. М. не оспорва, че е потребител на топлинна енергия за битови
нужди, както и стойността на доставената до имота топлинна енергия през процесния
период. Релевира възражение, че вземанията са погасени по давност. Моли за отхвърляне на
исковете.
Третото лице – помагач ... не изразява становище по същество на спора.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.
ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм.
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на топлинна енергия са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху топлоснабдени имоти в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на
топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно
право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на
потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху
имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения
с ищцовото дружество.
В настоящия случай, доколкото с протоколно определение от 05.12.2024 г. е отделено
за безспорно обстоятелство по делото, че ответникът през процесния период е носител на
правото на собственост върху ..., находящ се в ..., както и доколкото не съществува спор, че
имотът се намира в топлофицирана жилищна сграда, при горните съображения, следва да се
счита за установено между страните съществуването на облигационната връзка за доставка
на топлинна енергия до същия, която се отчита по партида с аб. № ....
С горецитираното протоколно определение е отделено като безспорно обстоятелство
по делото, че до имота е доставена топлинна енергия на претендираната от ищеца стойност.
Предвид изложеното, съдът приема, че в правната сфера на ответника е възникнало
задължение по договора за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По възражението за погасяване по давност на вземането.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Подаването на заявлението спира течението на давността. Заявлението е подадено на
03.07.2023 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
2
изискуемост настъпва след 03.07.2020 г. включително /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/. В случая цялото
вземане за доставена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.08.2019 г. е погасено по
давност, доколкото задължението за заплащане на цената за месец август 2019 г. става
изискуемо, съобразно уговореното от страните /чл. 33, ал.1 от Общите условия на .../, на
16.10.2019 г.
Поради погасяване на вземането по давност, искът подлежи на отхвърляне.
Съгласно нормата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, каквото е вземането за лихва, макар
давността за нея да не е изтекла. Поради това, след да бъде отхвърлен и искът с правно
основание чл. 86 ЗЗД.
Ответникът е представляван от особен представител, поради което няма претенции за
разноски.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като погасени по давност, предявените от ..., ЕИК ..., ..., против А. В.
М., ЕГН **********, с адрес: ... искове за приемане за установено по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, че А. В. М. дължи на ... сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК от 30.07.2023 г. по ч.гр.д. № 36990/ 23 г. по описа на СРС, 138 - ми състав, както
следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 121,68 лева,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – ..., находящ се в
..., отчитана по партида с абонатен № ..., дължима за периода м.05.2019 г. – м.08.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /03.07.2023 г./ до
окончателното изпълнение;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 39,81 лева, представляваща мораторно
обезщетение за периода 15.09.2020 г. до 14.06.2023 г. за забава в плащането на главницата за
потребена и незаплатена топлинна енергия.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
- ....
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3