Решение по дело №210/2022 на Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 322 /17.05.2022г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                                Председател: Василка Желева

                                                                                      Членове: Цветомира Димитрова

                                                                                                    Павлина Господинова    

 

при секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Петър Мидов при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 210 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП - Пловдив, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №14/25.01.2022г., постановено по АНД №1318/2021г. по описа на Районен съд – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Счита се, че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени процесуални нарушения, а АУАН и НП били издадени от компетентни органи, при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. От доказателствата по делото пред РС, се установявало констатираното с АУАН административно нарушение, като не било спорно, че дружеството не било включило в дневника за покупки за м. 06.2020г. кредитно известие № **********/17.06.2020г. към фактура № **********/03.06.2020г., издадено от „Д ЛИЗИНГ“ ЕАД, за данъчен период, през който същото било издадено - м. 06.2020г., съгласно чл.124. ал.5 от ЗДДС, което довело до определяне на ДДС в размер с 13 751.30 лв. по-малко от дължимия за този данъчен период сума. За извършеното нарушение свидетелствали представените справки - декларации и отчетни регистри за данъчни периоди м. 06 и м.11 2020г., както и протокол № П-16002620181057-073-001/18.02.2021г. С невключването на съответното кредитно известие в дневника за покупки през данъчния период, през който същото било издадено, „АДИ ЕНЕРДЖИ ГРУП“ ЕООД било осъществило състава на санкционната разпоредба на чл.182, ал.1 от ЗДДС. За неправилни и в противоречие със закона се считат мотивите на РС, че дружеството няма вина за неизпълнение на законовото задължение, доколкото била ангажирана административнонаказателна отговорност на юридическо лице, която отговорност съобразно чл.83, ал.1 от ЗАНН се определяла като обективна и безвиновна. Не било отчетено от съда и че законът не поставял изискване кредитното известие да било включено в дневника за покупки за данъчен период, в който същото било получено, а в периода, през който било издадено. Задължението било вменено на лицето с материалноправната разпоредба на чл.124, ал.5 от ЗДДС, а процесуалният ред за извършване на корекцията по отношение на данъчния кредит, ползван по съответната фактура, във връзка с която било издадено съответното кредитно известие, бил подробно определен в чл.78, ал.3 във връзка с чл.78, ал.2 от ЗДДС. В същата ясно било регламентирано, че корекцията се извършвала в данъчния период, през който били възникнали обстоятелствата по чл.78, ал.2 от ЗДДС, с отразяването на документа по чл.115 от ЗДДС -  в конкретния случай кредитно известие, съгласно чл.115, ал.3 от ЗДДС, в дневника за покупките и справката-декларацията за съответния данъчен период. Безспорно в случая било, че „АДИ ЕНЕРДЖИ ГРУП“ ЕООД ползвало данъчен кредит по издадената фактура №**********/03.06.2020г. в размер на 13 751.30 лв., който факт бил изрично удостоверен и в протокола за проверка, представен като доказателство по административнонаказателната преписка, като корекция следвало да бъде направена от страна на дружеството именно в данъчния период, в който бил ползван данъчния кредит с включване от страна на дружеството на издаденото от „Д ЛИЗИНГ“ ЕАД кредитно известие № **********/17.06.2020г. в дневника за покупки за този данъчен период. Несвоевременното извършване на корекцията през м. 06.2020г. било довело до определяне на резултат за данъчен период м. 06.2020г. - „ДДС за внасяне” в размер на 0.00 лв. и ДДС за възстановяване“ в размер на 52.14 лв., вместо следващия се резултат - „ДДС за внасяне” в размер на 13 699.16 лв. (краен резултат за внасяне, получен след приспадане на претендиралия за периода ДДС за възстановяване 52.14 лв.), при коректно отразяване на кредитното известие. Счита се, че въпросът кога и как били получени съответните документи касаел частноправните отношения между лизингодателя и лизингополучателя, като изясняването на този въпрос нямало отношение за реализирането на административнонаказателната отговорност по чл.182, ал.1 от ЗДДС, доколкото дори по-късното получаване на съответния документ не дерогирало задължението по чл.124. ал.5 от ЗДДС, поради което и не освобождавало от отговорност ответното по касация дружество, което безспорно отразило въпросното кредитно известие не в данъчен период м. 06.2020г., а през данъчен период м. 11.2020г., което довело до определяне на ДДС за данъчен период м. 06.2020 г. с 13 751.30 лв. по-малко от този, който следвало да бъде определен. Същото така, в случая съдът не взел предвид и обстоятелството, че възраженията на жалбоподателя относно късното получаване на въпросното кредитно известие се основавали единствено и само на частни документи, които се ползвали само с формална, но не и с материална такава по отношение на фактите, които удостоверявали. В този смисъл те представлявали единствено доказателство, че съдържащите се в тях изявления били направени от посочените в същите лица, но не и безусловно доказателство по отношение на съдържащите се в тези документи факти и обстоятелства. В този смисъл, представеното от жалбоподателя към подаденото възражение с вх.№ВхК-762/25.02.2021г. писмо от „Д ЛИЗИНГ“ ЕАД не можело да се приеме като документ с достоверна дата. Това писмо било представено само и единствено с цел изграждане на защитна теза на жалбоподателя, като следвало да се вземе предвид и обстоятелството, че този документ бил представен едва към възражението по вече съставения АУАН, но не и в хода на проверката, за която бил съставен протокол № П-16002620181057-073-001/18.02.2021г. Поради това писмо с изх.№ ВхК-762/25.02.2021г. не следвало да бъде кредитирано като достоверен по отношение на неговото съдържание документ. На последно място се сочи, че санкцията била правилно определена от АНО и нарушението не можело да се приеме за маловажен случай.

По изложените съображения се моли да се отмени обжалваното съдебно решение, а отмененото с него наказателно постановление да се потвърди. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 300 лв. за пред двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на касатора. При условие, че атакуваното решение се остави в сила, се прави искане адвокатското възнаграждение да отчетника да бъде присъдено в минимален размер.

Ответникът – „АДИ ЕНЕРДЖИ ГРУП“ ЕООД, чрез пълномощник, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, навежда доводи за неоснователност на жалбата. Оспорва представителната власт пред съд на пълномощника на касатора, и оттам релевира недопустимост на касационната жалба. Алтернативно, последната се счита за неоснователна, като се заявява, че кредитните известия се отразяват от съответния субект само, ако са получени. Ето защо, в случая след като кредитното известие било получено през м. ноември, то нямало как да бъде отразено през м. юли. Излагат се и доводи по отношение относимата санкционна разпоредба, за установеното от АНО нарушение, което не било отчетено от районния съд, като се посочва, че приложение следвало да намери тази на чл.182, ал.2 от ЗДДС. Съдът не отчел и че били налице 2 бр. кредитни известия, като следвало административнонаказателното производство да бъде за двете известия, а не да били разделени по единично. Претендират се разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира жалбата за основателна. Предлага обжалваното съдебно решение да бъде отменено, съответно наказателното постановление – потвърдено.

Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

С обжалваното решение Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №589367-F592882/26.07.2021г. на Заместник-директор на ТД на НАП – Пловдив, с което за нарушение по чл.124, ал.5 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) и на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС на „АДИ ЕНЕРДЖИ ГРУП“ ЕООД, с. Д.г., е било наложена административна санкция „Имуществена санкция“ в размер на 13 751.30 лв., за това, че не отразило в дневника си за покупки кредитно известие №**********/17.06.2020г. към фактура №**********/03.06.2020г., издадено от „Д ЛИЗИНГ“ ЕАД, за данъчен период м.06.2020г., през данъчния период, в който същото било издадено.

За да постанови решението си районният съд установил, че с писмо изх.№153/27.11.2020г. „Д ЛИЗИНГ“ ЕАД уведомил „АДИ ЕНЕРДЖИ ГРУП“ ЕООД, че кредитните известия, вкл. и това с №**********/17.06.2020г., не били изпратени на дружеството на датата на издаването им, защото при генериране на пакета фактури от софтуера била възникнала техническа грешка и кредитните известия не попаднали в пакета, предназначен и изпратен на „АДИ ЕНЕРДЖИ ГРУП“ ЕООД, като приел, че дружеството жалбоподател няма вина за това обстоятелство. Към 14.07.2020г. същото не знаело и не могло да отрази кредитните известия в дневника на покупки за данъчния период от 01.06.2020г. до 30.06.2020г., а това станало  в края на м.ноември, когато било направено отразяване е съответния дневник. Поради това, нарушение по чл.124, ал.5 от ЗДДС липсвало .

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна, адресат на оспореното съдебно решение. Възраженията за недопустимост на същата основаващи се на обстоятелството, че депозиралото я лице не е надлежно упълномощено  за това процесуално действие съдът намира за неоснователни.  Тези възражения не държат сметка за обстоятелството, че съгласно чл. 12, ал.1 от Закона за Национална агенция за приходите, процесуалното представителство пред съда по актовете и действията на агенцията и нейните органи и служители се осъществява от изпълнителния директор или по негово пълномощие от юрисконсулти или други служители в агенцията с юридическо образование и придобита юридическа правоспособност. В хода на въззивното производство е представено пълномощно издадено от Изпълнителният директор на НАП, удостоверяващо представителната власт на депозиралият касационната жалба старши юрисконсулт, видно от съдържанието на  което последният е надлежно оправомощен да осъществява процесуално представителство пред съд по всички дела касаещи издадени  от органи и служители на НАП. Оспореният пред районният съд санкционен акт е издаден от  Заместник – директор на ТД на НАП- Пловдив, т.е. от лице посочено в чл.12, ал.1 от ЗНАП, поради което и следва да се приеме, че  процесуалният представител на касатора е валидно упълномощен по смисъла на специалната разпоредба на чл.12, ал.1 от ЗНАП да извършва всички необходими процесуални действия, вкл. доколкото пълномощното е общо и да депозира касационни жалби.

 Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

 Касационната инстанция споделя изцяло фактическите констатации на районния съд.  При съставяне на АУАН и издаване на НП не се констатират допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива. Спазен е процесуалният ред за съставянето, респ. издаването на тези актове, като същите съдържат изискуемите реквизити. 

             Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на въззивният съд, че санкционираното дружество не е осъществило вмененото му нарушение по чл.124, ал.5 от ЗДДС. Посочената разпоредба задължава регистрираното лице да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон.

Не е спорно по делото, че „Ади Енерджи Груп” ЕООД, гр.Х. е регистрирано по ЗДДС лице. От Протокол № П-16002620181057-073-001 от 18.02.2021г., на старши инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив,   е видно, а и не е спорно между страните обстоятелството, че |“Д Лизинг“ЕАД е издал спрямо касационният ответник кредитно известие № ********** към фактура **********/03.06.2020г. Не е спорно, че това известие не е било отразено в дневника за покупки на „Ади Енерджи Груп”ЕООД, гр. Х. през м. юни 2020г. Срокът за това действие  е изтекъл на 14.07.2020г., т.е на 15.07.2020. дружеството е  е изпаднало в забава.

При така установените факти, безспорно санкционираното лице е осъществило от обективна страна състава на чл. 124, ал.5 от ЗДДС, тъй като последната норма изисква  кредитното известие да е включено в дневника за покупки за данъчния период в който е издадено.

Кога е получено кредитното известие е без правно значение. Дори да се кредитира писмо  изх. № 153/27.11.2020г., което както основателно се сочи в частната жалба е частен документ, то дори да се приеме, че санкционираното дружество е получило кредитното известие през следващ данъчен период, то  същото е следвало да коригира вече подадените справка - декларация и дневник за покупките, съобразно процедурата на  126 от ЗДДС, а не да отразява кредитно известие в дневник за покупките отнасящ се за друг данъчен период. Основателно се сочи в касационната жалба, че отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което при ангажиране отговорността им с налагане на административна санкция, субективната страна на деянието и по – конкретно вината, не подлежи на изследване.

Предвид това законосъобразно е ангажирана отговорността на санкционираното лице с налагане на  административна  санкция в посочения в обжалваното НП размер.

По делото не са събрани доказателства установяващи, че деянието  представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на  нарушение  от съответния вид, поради което не може да бъде направен извода, че същото представлява маловажен случай.

             Предвид изложеното обжалваното решение се явява  постановено при неправилно прилагане на материалния закон, поради което същото следва да се отмени. Доколкото пред районния съд са събрани всички относими по делото доказателства от значение за решаването му по същество, и при наличието на доказателства за извършено административно нарушение, след отмяна на решението следва да се потвърди наказателното постановление.

При този изход на спора основателна се явява претенцията за разноски на касатора. В полза на НАП следва да се присъдят такива представляващи юрисконсулско възнаграждение от по 80.00 лева за всяка инстанция или общо 160.00 лева.

     Водим от гореизложеното , съдът

 

Р Е Ш И:

 

        ОТМЕНЯ Решение №14/25.01.2022г., постановено по АНД №1318/2021г. по описа на Районен съд – Хасково, вместо което

  ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) Наказателно постановление №589367-F592882/26.07.2021г. на Заместник-директор на ТД на НАП – Пловдив

  ОСЪЖДА ”Ади Енерджи Груп”ЕООД, гр. Хл, с ЕИК *********,  да заплати на Национална агенция по приходите разноски по делото в размер на 160.00 лева, представляващи юрисконсулско възнаграждение за две съдебни инстанции.

  Решението е окончателно.

 

 

               Председател:                                                 Членове: 1.   

 

                    

 

                                                                                                      2.