ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17
гр. Сливен, 13.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно
гражданско дело № 20232200500012 по описа за 2023 година
Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с
което е спряно производството по образувано гражданско дело на
основание чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК поради наличие на престъпни
обстоятелства и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.
Частната жалба е подадена от ищците в първоинстанционното
производство чрез процесуален представител по пълномощно по чл. 32 т. 1
от ГПК и с нея се обжалва определението, като се твърди, че то е
незаконосъобразно и неправилно, развиват се доводи в тая насока и се иска
отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба - ответник в първоинстанционното
производство С. Н. е подал писмен отговор чрез процесуален представител
по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, с който се оспорва частната жалба
като неоснователна. Излагат се доводи за наличие на основание за
спирането на производството пред първостапанния съд. Тъй като
определението е правилно, се иска потвърждаването му.
Настоящият състав намира частната жалба за допустима и
основателна, поради което следва да я уважи.
Мотивът, с който първоинстанционният състав е приел наличието на
1
предпоставката на чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК, даваща основание за спиране
на гражданско производство, е че ответникът С. Н. е заявил, че в разговор с
братята си Х., Х. и Д. - ищци по делото, те му казали, че никога не са
упълномощавали адвокат да завежда дело срещу него, изненадали се, че това
някой е сторил от тяхно име, а освен това посоченият в исковата молба
ищец Х. Б. С., също брат на ответника, бил покойник.
Считайки, че това е престъпно обстоятелство, от което зависи
изходът на спора, съдът е спрял производството и е изпратил сигнал на
прокуратурата.
Действително правната норма предвижда такава хипотеза за спиране
на гражданското производство, регламентирана в т. 5 на ал.1 на чл. 229 от
ГПК - "когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият
престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на
гражданския спор."
В случая обаче констатираните обстоятелства не попадат в
пределите на приложение на тази норма. Задължително условие е да има
функционална и материална връзка между престъпното обстоятелство и
разрешаването на гражданския спор. Твърденията, дали повод на съда да
спре производството, сочат на документно престъпление, но то не касае
същността на спорното правоотношение.
Евентуалното престъпление се обективира, от гражданскоправна
гледна точка, в липса на надлежно упълномощаване на процесуалния
представител на ищците за подаване на искова молба, съответно - е налице
нередовност на същата, изразяваща се в липса на подпис на ищците, а това
положение следва да се отстрани по предвидения в ГПК ред - или съдът да
извърши проверка на автентичността на подписите върху овластяващия
документ, или да поиска потвърждаване на действията без представителна
власт, или да покани ищците да подпишат лично исковата молба. В случай
на отказ за това - производството подлежи на прекратяване, съгласно
разпоредбата на чл. 129 ал. 3 от ГПК. От своя страна по отношение на
евентуалната липса на правосубектност за един от ищците, за когото се
твърди, че е починал - съдът също разполага с процесуален
инструментариум за проверка осъществяването на този факт и дали е
настъпил преди или след подаване на исковата молба, което или ще доведе
2
до форма на правоприемство, или ще се констатира пречка за надлежно
учредяване на процеса спрямо този ищец.
Във всички случаи твърдяните престъпни обстоятелства не
рефлектират върху спорното материално правоотношение и нямат
обуславящо значение за решаването на спора, те касаят единствено
валидното сезиране на съда с редовна искова молба от правосубектни,
дееспособни лица. Проверката за това и привеждането на фактическото
положение в съответствие със законовите изисквания, са задължения на
съда, регламентирана в чл. 129, вр. чл. 127 от ГПК част от
правораздавателната му дейност.
С оглед казаното, не е налице основанието за спиране на
производството, разписано в чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК.
Като е достигнал до различни правни изводи първоинстанционният съд
е постановил неправилно и незаконосъобразно определение, частната жалба
срещу което е основателна и следва да бъде уважена. Атакуваното
определение следва да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 579 от 07.11.2022г. по гр.д. № 20212220101001
по описа за 2021 г. на НзРС за спиране на производството по делото на
основание чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА гр.д. № 20212220101001 по описа за 2021 г. на НзРС на районен
съд - Нова Загора за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4