Решение по дело №124/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

С определение № 4946/13.09.2012 г., постановено по гр. д. № 1398/2012 г., Кърджалийският районен съд е оставил без уважение възражение на „И.- З. П. гр. К. за неподведомственост на спора на РС- Кърджали.

Недоволен от така постановеното определение е останал жалбодателят „И.- З. П. гр. К., който го атакува с молба да бъде отменено като бъде постановено друго, с което да се прекрати производството по делото. Счита извода на съда, че съществуващото между страните арбитражно споразумение, не можело да бъде изпълнено, тъй като предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, не можел да бъде изведен от компетентността на общите граждански съдилища, за неправилен. Погрешно първоинстационният съд приел, че реда, по който било инициирано заповедното производство, бил този по чл. 417 от ГПК. Поддържа, че от приложения към исковата молба договор за дистрибуция от 17.02.2009 г., се установявало, че в чл. 46, било постигнато съгласие и формирана арбитражна клауза между страните, съгласно която те се договорили споровете им във връзка с неизпълнението на договора, да бъдат разрешавани от АС при БТТП. И тъй като претенцията на ищеца се основавала на сключения договор за дистрибуция, счита, че спора попадал в обхвата на цитираната клауза от договора. Обстоятелството, че ищецът избрал да заяви претенцията си по реда на заповедното производство, продължило в исково за установяване съществуването на вземането, не можело да дерогира действието на сключената между страните клауза за арбитраж. Наличието на арбитражна клауза, представлявало отрицателна процесуална предпоставка за иницииране на исково и на заповедно производство.

Въззивният съд като прецени обстоятелствата по делото приема следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Пред Кърджалийския районен съд е предявен иск за сумата 16543.64 лв. на основание чл. 422 от ГПК след проведено пред същия съд заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК по заявление, подадено от „Р.” гр. С. и длъжник „И.- З. П. гр. К.

Първоинстанционният съд на основание чл. 140 от ГПК, като взел предвид, че в постъпилия от ответника отговор на исковата молба, е направено възражение за неподведомственост на спора, се е произнесъл по него с атакуваното определение.

Разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ГПК предвижда, че страните по имуществен спор, могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение. Съгласно чл. 8 ал. 1 от ЗМТА съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба, а ако съдът намери, че арбитражното споразумение е нищожно, изгубило силата си или не може да бъде изпълнено, делото не се прекратява.

Безспорно е в случая, че с чл. 46 от сключения договор за дистрибуция от 17.02.2009 г., страните по него, които са страни и в настоящото производство, са постигнали арбитражна клауза за разрешаване на спорове по договора, или във връзка с него, от АС при БТПП гр. София, която клауза е валидна, като отговаряща на чл. 7 ал. 1 от ЗМТА. Съдът като съобрази обаче същността на предявения иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК, който е такъв за установяване съществуване на вземане по възразена от длъжника, издадена от РС- Кърджали, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, намира, че спорът не може чрез арбитражно споразумение, да бъде изведен от компетентността на общите граждански съдилища. И това е така, тъй като този иск е обусловен от заповедното производство, което е предоставено изрично от Закона в изключителната компетентност на държавните съдилища. Или, иска по чл. 422 от ГПК, може да бъде подведомствен само на съда, но не и на арбитражен съд, в т. ч. и поради изискването на чл. 415 ал. 1 от ГПК. Арбитражът е алтернатива на държавното правосъдие и не би могъл да бъде валидно обвързан от издадените от съдилищата заповеди за изпълнение по реда на заповедното производство, чието продължение е производството по чл. 422 ал. 1 от ГПК. Поради това, съдът приема, че в настоящия случай арбитражното споразумение, не може да бъде изпълнено и правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение възражението за неподведомственост на спора. Впрочем, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно определение, поради което жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.

Доводите на жалбодателя за изначална недопустимост на заповедното производството, не могат да бъда предмет на разглеждане в настоящото.

Водим от изложеното въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ У┬АЖЕНИЕ жалбата на „И.- З. П. гр.К. против определение № 4946/13.09.2012 г., постановено по гр. д. № 1398/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1/ 2/