№ 1
гр. Пловдив, 02.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на втори
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Валентин Д. Бойкинов
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Тодор Ст. Деянов
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно
частно наказателно дело № 20245000600600 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Обвиняемият С. М. М. – лично с адв. Д. от по-рано.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото, липсват процесуални пречки.
ОБВИНЯЕМИЯТ М.: Да се даде ход на делото.
Съдът след съвещание намира, че липсват процесуални пречки за даване
ход на делото и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
Разясниха се правата на страните по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме нови искания и отводи.
АДВ. Д.: Нямаме искания. Не правя отводи.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, моля да отмените определението на
Окръжен съд - Хасково, с което е изменена мярката за неотклонение спрямо
обвиняемия М. и мярката за неотклонение „Задържането под стража“ е
изменена в „Домашен арест“.
Не считам, че са налице каквито и да било новонастъпили
обстоятелства, от които да се приеме, че оборимата законова презумпция по
чл. 63 ал. 2 т. 3 НПК е отпаднала. Доколкото мога да се ориентирам от
1
мотивите на Окръжен съд - Хасково, основното, да не кажа единственото
съображение, е свързано с продължителността на задържането, с това какви
процесуално-следствени действия са извършени и какви предстои да бъдат
извършвани и с оглед и процесуалното поведение на обвиняемия М. е прието,
че опасността да се укрие или извърши друго престъпление е отпаднала. Не
считам, че е отпаднала тази опасност.
На първо място, имаме обвинение, тежко по смисъла на НК, за което
предвиденото наказание е от 15 до 20 години „лишаване от свобода“. Така че
и самото наказание, което се предвижда за деянието, предполага, че
съществува голям риск обвиняемият да се укрие и и да осуети наказателно
преследване спрямо него.
Отделно от това, има данни от делото и доказателства и смея да твърдя,
че спрямо обвиняемия се оказва натиск от другите лица, които са съпричастни
към извършеното деяние и този натиск протича в две посоки – на първо място,
да предприеме процесуално поведение, което да осуети разкриване на
обективната истина по делото и на следващо място – има, според мен,
сериозна опасност обвиняемият да бъде изведен от страната. Вярно е, че няма
пречка да се постанови от прокурора, който наблюдава досъдебното
производство, мярка „Забрана за напускане пределите на страната“, но това,
само по себе си, не гарантира, че обвиняемият, ако е с мярка за неотклонение
„Домашен арест“, няма да напусне пределите на Република България.
Моля да отмените определението на Хасковския окръжен съд и се
потвърди мярката за неотклонение „Задържане под стража“!
АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите
определението на Хасковския окръжен съд , с което е изменена мярката за
неотклонение на моя доверител. Изцяло споделям мотивите на Хасковския
окръжен съд, които са подробни и изчерпателни.
Категорично се противопоставям на така изведените доводи от
представителя на държавното обвинение. Моят доверител в хода на
досегашното разследване изпълни всички указания, които бяха дадени от
разследващия спрямо него. Направен е допълнителен, подробен разпит, който
даде доказателства, които бяха подкрепени от събраните допълнителни
доказателства. Подложи се на полиграфско изследване, което пак беше
изискано от представителя на държавното обвинение; има перфектно
поведение.
Действително, спрямо него има оказан натиск, но той е вътре в ареста.
Да не говорим, че по време на следствените действия бяха осъществени
контакти между основния заподозрян и моя доверител, извършване на
свиждания, нерегламентирани и други. Действително, с така изменената мярка
и с предвидените от закона средства за електронно проследяване, няма как
моят доверител да се отклони от периметъра, който ще бъде определен за
него, още повече да напусне пределите на Република България. Електронното
проследяване навлезе много сериозно в Република България и то гарантира
изпълнението на „Домашен арест“. Да не говорим, че през цялото време
същият търпи неволите на неуредиците в ареста. Нахапан е от дървеници, 7-
ми месец, с усложнения.
2
Моля ви да потвърдите акта на Окръжен съд – Хасково, с който е
изменена взетата по-рано мярка за неотклонение в по-лека, а именно в
„ДОМАШЕН АРЕСТ“. Благодаря!
ОБВИНЯЕМИЯТ М. (за лична защита): Съгласен съм с казаното от
защитника ми. Искам по-лека мярка за неотклонение – ДОМАШЕН АРЕСТ.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ С. М.: Искам по-лека мярка.
Съдът след тайно съвещание, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал.8 НПК.
С протоколно определение № 805/23.12.2024 г., постановено по ЧНД №
848/2024 г., Хасковският окръжен съд е изменил взетата по отношение на
обвиняемия С. М. М. мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в
„Домашен арест“ по досъдебно производство № 63 от 2024 г. по описа на ТД
"М. Б."
Постановил е мярката за неотклонение „Домашен арест“ да бъде
изпълнявана на адрес: гр. С., кв. „Б.“, блок № **, вх. *, ет. *, ап. *, която да
бъде контролирана чрез средствата за електронно наблюдение по предвидения
в закона ред.
Недоволна от така посоченото определение е останала Окръжна
прокуратура – Хасково, която го е протестирала с искане определението да
бъде отменено и да се остави без уважение искането за изменение на мярката
за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.
Прокурорът поддържа протеста.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в протеста, намира и приема за установено
следното:
ПРОТЕСТЪТ Е ОСНОВАТЕЛЕН.
В определението на Хасковския окръжен съд правилно е прието, че
както при първоначалното вземане на мярката за неотклонение, така и към
настоящия момент, е налице обосновано подозрение в голяма степен на
съпричастност на обвиняемия С. М. в деянието, в което е обвинен. В тази
насока са обясненията на обвиняемия С. М., които кореспондират с останалите
гласни доказателства, събрани по делото, включително и протоколите за оглед
на местопроизшествие и за оглед на веществени доказателства. Тези
обстоятелства подробно са били коментирани от предходните съдебни
състави, разглеждащи производствата по реда на чл. 64 и чл. 65 НПК.
За да постанови атакуваното определение, първоинстанционният съд за
втори пореден път приема, че опасността от укриване и опасността от
извършване на престъпление по отношение на обвиняемия С. М., към
настоящия процесуален момент, не е с такъв интензитет, с какъвто е била към
момента на вземане на мярката за неотклонение. Направена е препратка към
предходното произнасяне на същия съдебен състав по искане за изменение на
мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека и когато тя е
3
изменена отново в „Домашен арест“, с протоколно определение
№574/20.09.2024 г. по ЧНД№637/2024 г. макар че този въпрос вече е бил
решен с определение на Апелативен съд – Пловдив №413/01.10.2024 г. по
ВЧНД №450/2024, когато е отменено определението на Хасковския окръжен
съд и е продължила да се изпълнява мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
И настоящият състав счита, че са напълно основателни доводите, които
се поддържат в протеста, относно завишената степен на обществена опасност
на конкретното деяние. Не е без значение обстоятелството, че то е свързано с
международен трафик на наркотици, в подготовката на който са участвали и
други лица. Касае се за една много сериозна предварителна подготовка за
извършването му, като предметът на престъплението е 3 килограма кокаин, на
стойност 730 000 лв.
По настоящото производство не са установени абсолютно никакви нови
обстоятелства, които да налагат ревизиране на първоначално взетата мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. За деянието, предмет на обвинението,
е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 15 до 20 години и „глоба“
от 200 000 до 300 000 лв.
Следователно, налице е презумпцията, регламентирана в чл. 63, ал. 2, т.
3 НПК за наличието на реална опасност обвиняемият да се укрие или извърши
престъпление, като от доказателствата по делото не се установява противното.
Този въпрос, впрочем, много подробно е бил обсъден в мотивите на
първоинстанционния съд в производството по чл. 64 НПК по ЧНД № 389/2024
г. на Окръжен съд – Хасково, което е било потвърдено с определение по ВЧНД
№ 299/2024 г. на Пловдивския апелативен съд.
Доводът, който се поддържа в настоящото производство, относно
здравословното състояние на обвиняемия С. М. е бил предмет на обсъждане
при предходно произнасяне на Пловдивския апелативен съд по ВЧНД №
450/2024г., приключило с протоколно определение № 413/01.10.2024 г. И
настоящата инстанция счита, че към настоящия момент здравословното
състояние на обвиняемия не е пречка същият да пребивава в ареста, още
повече, че съгласно чл. 255 ал. 1 ЗИНЗС задържаните се посещават от лекар
най-малко веднъж седмично, а в неотложни случаи – незабавно. Според
хипотезата на ч. 255 ал.2 ЗИНЗС се осигурява при спешни случаи незабавна
медицинска помощ, а обвиняемият се настанява извън местата за лишаване от
свобода за оказване на необходимото лечение.
Доводът, че обвиняемият С. М. с процесуалното си поведение е
спомогнал за установяване на обективната истина по делото, не бива да бъде
надценяван. Действително същият е направил самопризнание няколко месеца
след деянието и е изложил своята теза по фактите по делото, която към
настоящия момент повече кореспондира със събраните до момента
доказателства, предвид тезата, изложена от другия обвиняем С. И., но това
самопризнание ще следва да се преценя, ако прокуратурата поддържа
обвинението и делото продължи своя процесуален ход в съдебната фаза на
наказателния процес, евентуално като смекчаващо отговорността
обстоятелство.
С оглед на изложеното по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
4
счита, че целите на мерките за неотклонение към настоящия момент биха се
изпълнили именно с мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“,
поради което атакуваното определение на Окръжен съд – Хасково следва да
бъде отменено, а молбата за изменение на мярката за неотклонение – да бъде
оставена без уважение, ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 805 от 23.12.2024 г., постановено по ЧНД №
848/2024 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Д., защитник на С. М. М. -
обвиняем по досъдебно производство № 63/2024 г. по описа а ТД "М. Б." за
изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане по стража“ в по-лека.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 10:41 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5