РЕШЕНИЕ
№ 2527
Пловдив, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXVII Състав, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
Съдия: |
ПЕТЪР КАСАБОВ |
При секретар ПЕТЯ ДОБРЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ административно дело № 2526 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1.
Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.
2.
Образувано е по жалба на Н.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адвокат А.А., против Ревизионен акт № Р-16001623000866-091-001/04.07.2023 г.,
издаден от А. А. Д. – началник на сектор, възложил ревизията и В. Г. К. на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП
– гр. Пловдив, потвърден с Решение № 352/14.09.2023 г. на Директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в
частта, с който на оспорващия за период 01.12.2017г. – 30.06.2019г. са
определени допълнителни задължения за ДДС в размер на 1776,06 лв. главница и
830,54 лева лихва; за периода 01.01.2017г. – 31.12.2018г. - корпоративен данък
в размер на 3933,13 лв. главница и 120,23 лева лихва; за периода 01.12.2017г. –
31.05.2019г. –данък върху доходите и приравнените на тях правоотношения в
размер на 969,58 лв. главница и 466,42 лева лихва; за периода 01.12.2017г. –
01.05.2019г. – вноски за ДОУ в размер на 2267,11 лв. главница и 1072,61 лева
лихва; за периода 01.12.2017г. – 31.05.2019г. - вноски за ЗО в размер на
1292,23 лв. главница и 621,70 лева лихва; за периода 01.12.2017г. –
31.05.2019г. - вноски за УПФ в размер на 577,17 лв. главница и 273,22 лева
лихва.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че направените
от органа по приходите констатации са формирани при липса на доказателства.
Сочи се, че не са налице кумулативните предпоставки на чл.19, ал.2 от ДОПК.
Поддържа се, че релевантните за отговорността обстоятелства не са изследвани от
органите по приходите, които неправилно приели, че не е необходимо да се
установява кое лице е изплатило дивидента на жалбоподателя. Твърди се, че не се
доказва и наличието на причинно-следствена връзка между действията на
ревизираното лице и невъзможността да бъдат събрани установените задължения на
дружеството, Претендира се присъждане на съдебни разноски. Сочи се, че всъщност
бездействието на органите по приходите в рамките на образуваното изпълнително
дело е причина за несъбираемостта на установените публични задължения.
Възразява се и срещу размер на установените на ревизираното лице задължения,
тъй като изплатения дивидент от 16000 лева е бил обложен с данък от 800 лева,
който е внесен в бюджета. Поради това отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК следа
да бъде редуцирана до размера от 15200 лева. Претендира се присъждане на
сторените в хода на съдебното производство разноски, в това число и определяне
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
3.
Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр.
Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт С. , е на становище, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта на жалбата:
4
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в
йерархията на приходната администрация орган, който с решението си изцяло го е
потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно
-осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в
рамките на предвидения преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. Административната процедура:
5. Със заповед за възлагане на ревизия
№ Р-16001623000866-020-001 /21.02.2023 г. /л.304/ на началник сектор „Ревизии и
проверки“ при ТД на НАП – гр. Пловдив е възложено извършване на данъчна ревизия
на Н.А.С., с обхват отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на „Валентино“
ООД, ЕИК ***, за периода от за период 01.12.2017г. – 30.06.2019г. са определени
допълнителни задължения за ДДС; за периода 01.01.2017г. – 31.12.2018г. -
корпоративен данък; за периода 01.12.2017г. – 31.05.2019г. –данък върху
доходите и приравнените на тях правоотношения; за периода 01.12.2017г. –
01.05.2019г. – вноски за ДОУ; за периода 01.12.2017г. – 31.05.2019г. - вноски
за ЗО и за периода 01.12.2017г. – 31.05.2019г. - вноски за УПФ.
Срокът за извършване на ревизията е
определена три месеца от съобщаването на заповедта, което е сторено по
електронен път на дата 22.02.2023г.
В хода на тази административна
процедура е съставен Ревизионен доклад № Р-16001623000866-092-001/05.06.2023
г., въз основа на който, възложилият ревизията и ръководителят на ревизията са
издали Ревизионен акт № Р-16001623000866-020-001 /21.02.2023 г.
По жалба на Н.А.С. е издадено
Решение № 352/14.09.2023 г. от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което изцяло е потвърден
оспореният в настоящото производство ревизионния акт.
С оглед делегирането на правомощия
по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК по делото е представена Заповед №
РД-09-104/29.01.2019 год., Заповед № РД-09-788/13.05.2022 год., Заповед №
РД-09-789/13.05.2022 год. и Заповед № РД-09-2202/07.12.2022 год. на Директора
на ТД на НАП - Пловдив.
В съдържанието на заповедта за възлагането на
ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е отразено, че са издадени
чрез информационна система "Контрол" като електронен документ,
подписан с електронен подпис. Документите са представен на цифров носител,
позволяващ справка за валидността на квалифицираните електронни подписи към
датата на издаването им.
Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното
ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен
орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният
акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в
съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във вр. чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК,
органи на приходната администрация.
ІV. Фактите по делото:
6.
Н.А.С. е управител на „ВАЛЕННТО” ООД от 12.05.2014 г. (датата на основаване на
дружеството) до издаване на спорния РА. Дружеството е с капитал от 12,00 лв.,
разпределен по равно между двама съдружници - Н.А.С. и Ц. Й. С. , които
управляват дружеството заедно и поотделно.
За периода от 2016 г. до средата на 2021 г. дейността
на дружеството е свързана със стопанисване на питейно заведение (бар). Дружеството
е било регистрирано по ЗДДС - задължителна регистрация, поради достигнат
облагаем оборот за регистрация, считано от 22.12.2014 г. и дерегистрирано на
20.07.2021 г. -задължителна дерегистрация по инициатива на орган по приходите,
на основание чл. 176 от ЗДДС.
Дружеството е било осигурител на наети лица по трудови
правоотношения. Към момента на провеждане на ревизията дейността му е
преустановена, няма действащи трудови договори. Подавана е информация в
персоналния регистър с декларации обр. 1и обр. 6 по реда и при условията на
Наредба H-18, като са налице неплатени задължения по фондове за социално.
здравно и допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Според справка за общите задължения на дружеството към
03.07.2023 г. същите са в размер на 90 429,33 лв., от които главници 63 122,91
лв. и лихви 27 306,42 лв., произтичащи от невнесени задължения по: Закон за
Данъка върху Добавената стойност (ЗДДС) - декларирани със справки-декларации,
по Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) - декларирани с годишни
данъчни декларации, данък дивидент (деклариран с декларация по чл- 55 от ЗКПО).
задължения по декларации обр. 6 за фондове на Държавно обществено осигуряване
(ДОО), Здравно осигуряване (ЗО), Допълнително задължително пенсионно
осигуряване (ДЗПО) и за Данък върху Доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения (ЗДДФЛ).
7.
От присъединените оборотни ведомости на „ВАЛЕННТО' ООД по години е установено
следното:
- към 31.12.2017 г. наличността по счетоводна сметка
501 - „каса“ е в размер на 25 718,20 лв., задълженията към бюджета са 30 344,23
лв. Налични стоки - 47 780,79 лв. и дълготрайни материални активи (два дивана и
един батут) - 2 574,31 лв.;
- към 31.12.2018 г. наличността по счетоводна сметка
501 - „каса” е в размер на 17 192,07 задълженията към бюджета са 33 647,62 лв.
Налични стоки 77 220,59 лв. и дълготрайни материални активи (два дивана и един
батут) - 2 574,31 лв.;
- към
31.12.2019 г. наличността по счетоводна сметка -501 - „каса“ е в размер на
2017,01 лв., задълженията към бюджета са 42 975,43 лв. Налични стоки - 105
762,29 лв. и дълготрайни материални активи (два дивана, един батут и климатик)
- 3649,31 лв.;
- към
31.12.2020 г. наличността по счетоводна сметка 501 - „каса” е в размер на 16
047,32 лв., задълженията към бюджета са 50 396,47 лв. Налични стоки - 93 544,90
лв. и дълготрайни материални активи (два дивана, един батут и климатик) — З
649,31 лв.;
- към 31.12.2021 г. наличността по счетоводна сметка
501 - „каса” е в размер на 0,00 лв., задълженията към бюджета са 70 001,55 лв.
Налични стоки - 0,00 лв. и дълготрайни материални активи (два дивана, един
батут и климатик) - 3 649,31 лв.
8. През
2021 г. дружеството е бракувало всички налични стоки на обща стойност 93 544,90
лв. Върху размера на бракуваните стоки е начислен дължимият ДДС, съгласно чл.
79, ал. 1 от ЗДДС. За извършеното действие са съставени Заповед за
назначаване на комисия по бракуване № 1/30.04.2021 г. и протокол на комисията
за бракувани стоки от 05.05 2021 г. Бракуваните стоки са алкохол- кафе, шоколад
и безалкохолни напитки. Като причина за бракуване се сочи смяната на бандерола
на алкохолните напитки за периода от 2014 г. и 2018 г., изтичането на срока на
годност, в който той можело да бъде продаден. На част от останалите стоки също
бил изтекъл срокът на годност.
9. От
дружеството е подадена декларация по чл. 55. ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО № 1600И1168048/15.07.2021 г. за второ тримесечие на 2021 г. -Окончателен
данък за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ в
размер на 800 лв. Тази декларация е подадена във връзка с изплатени дивиденти
на единия от собствениците на капитала - Ц. Й. С. . Установено е, че с 2 бр.
протоколи е взето решение за разпределяне на дивидент в размер на 8 000 лв. -
на 31.05.2021 г. и на 02.06.2021 г. Начислен е данък върху дивидента 5% - 800
лв. Представени са счетоводни справки, от които е видно, че сумите са изплатени
в брой с РКО № 1/31.05.2021 г. и РКО № 2/02.06.2021 г., т.е. общо изплатеният
дивидент е в размер на 16000 лв. Ревизираното лице не е представило изисканите
в хода на ревизията решения на общото събрание на дружеството за разпределяне
на дивидент и счетоводно отразените РКО за изплатена сума в размер на 16000
лева през 2021г.
Ревизираното лице твърди, че е знаело за взетото
решение за изплащане на дивидент, но не е предприемало действия за изплащането
му поради наличие на публични задължения на дружеството.
10. От
Ц. Й. С. (представляващ и управител на
„ВАЛЕННТО" ООД), са представени писмени обяснения в които заявява, че във
връзка с изплащането на дивидент от „ВАЛЕННТО“ ООД не успява да открие никакви
документи. Останал е без работа и е имал нужда от средства, поради което е
разпределен дивидент от дружеството. Дружеството е планирало да изплати задължението
си към бюджета при реализиране на бъдещи приходи. В периода между 2016 г. -
2021 г. дружеството е разполагало с неголяма сума пари в касата, но тя е била
необходима за обзавеждане и закупуване на стоки, поради което дружеството е
държало тези пари като резерв. Ако е било изплатило задължението си към
бюджета, дружеството е рискувало да остане без оборотен капитал. Затова и
малкото налични пари са се пазели за спешни нужди. Основният предмет на дейност
е бил на питейно заведение. Дейността се е ръководела от двамата управители. Не
са разпределяни по специален начин функциите на управителите. Всеки от двамата
е управлявал и представлявал дружеството. Някои решения са вземани общо, а
други самостоятелно и поотделно. Пълномощно е предоставяно само на счетоводителя,
което пълномощно се отнася само до извършване на действия, свързани със
счетоводната отчетности. През периода на дейността материално-отговорни лица са
били двамата управители. За реализирането на стоките са отговаряли
двамата управители, както и назначения персонал, който също е продавал стоките
в заведението. Финансовите средства са управлявани от двамата управители, като
дружеството е работило предимно в брой, тъй като дейността на питейно заведение
не предполага много банкови плащания. Дружеството почти не е ползвало банкови
сметки в дейността си. Парите в брой са управлявани и с тях са се разпореждали
управителите, а в някои случаи и хора от персонала, когато се е налагало да се
плаща на доставчици.
11. Спрямо
„ВАЛЕННТО“ ООД е образувано изпълнително дело (ИД) № *********/2016 г., по
което е издадено съобщение за доброволно изпълнение, изх. №
С160016-048-0049218/05.12.2016 г., връчено лично на представляващия дружеството
- Н.С., която не е предприела действия за погасяване на задълженията в указания
от органите срок. С Протокол № С-200016-026-0051572/03.11.2020 г. е
документирана среша на Н.С. с органите по приходи в НАП. В периода от м 01.2017
г. до м. 11.2020 г. са протоколирани проведени телефонни разговори с г-жа С., в
които същата е заявила, че дружеството няма активи, които да обезпечат
задълженията и не може да предложи план за погасяване на дълга с конкретни
вноски, на конкретни дати.
С Постановление № С 200016-022-0051629/10.08.2020 г. ,
на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 203, ал. 3, във връзка с чл. l95. ал. 1-3 от
ДОПК, е наложен запор върху притежавани от длъжника безналични ценни книжа,
които са вписани в регистъра на притежателите на финансови инструменти на
Централния депозитар. Според отговор вх. № C200016-000-0369978/14.08.2020 г.,
дружеството не притежава безналични ценни книжа.
Изпратено е искане по чл. 212 от ДОПК" из.х. №
C200016-**********/16.09.2020 г. до ОД на МВР-Пловдив за предоставяне на
информация относно наличие на моторни превозни средства на длъжника. Според
отговор вх. № С200016-**********/12.10.2020 г. дружеството не притежава МПС.
Извършена е справка в информационните масиви на НАП за
регистрирани превозни средства по данни, предоставени от КАТ, от която е
установено, че задълженото лице не притежава МПС към 15.06.2021 г.
Извършени са проверки за наличието на притежавано
недвижимо имущество н движими вещи: притежание на ценни книжа: наличие на
заложено имущество, разкрити банкови сметки. Установено е, че
дружеството не притежава такива.
С Протокол С200016-026-0051116/30.10.2020 г., на
основание чл. 182, ал. 3, т. 2 от ДОПК „ВАЛЕННТО“ ООД е включено в списък за
длъжници с неуредени публични задължения над 5 000 лв., които нямат имущество,
върху което може да се наложи обезпечение, не е предоставено обезпечение и
нямат вземания от банки и трети лица.
Изпратено е Искане за представяне на документи и
писмени обяснения от длъжника изх. № С210016-**********/14.06.2021 г., в
отговор на което от „ВАЛЕННТО“ ООД са представени празни справки за налични
активи обр. от № 1 до 5.
Производството по принудително изпълнение е прекратено
въз основа на преценка на публичния изпълнител, че вземането е несъбираемо,
след като са изчерпани всички изпълнителни способи спрямо основния длъжник.
12. Относно
наличието на субективния елемент от състава на отговорността по чл. 19 ДОПК,
органите по приходите са извършили анализ на поведението на Н.А.С., въз основа
на който са формирали извод, че същата регистрира и участва във фирми, които
акумулират, но не плащат задължения към бюджета. В подкрепа на това е
установено, че С. е регистрирала ЕТ -ВАЛЕНТО - Н. К. “ с ЕИК *** на 03.02.2005
г. Едноличният търговец формира задължения в големи размери за периода от
01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. , които не са погасени към настоящия момент.
Общо задължения - 20967,36 лв. към 31.05.2023 г. Търговецът не притежава
движимо и недвижимо имущество, няма активни банкови сметки. Не извършва дейност
от 01.01.2017г.
Дружество „Н и Н 13” ООД с ЕИК *** е регистрирано на
10.01.2013 г., като собственици на капитала на дружеството и управители са Н.А.С.
и Н. Х. М. , които управляват дружеството заедно и поотделно. Съгласно
дружествения договор, на 05. 12.2014 г. е вписана промяна в Търговския
регистър, при която Н.А.С. продава дружествените си дялове на Н. Х. М. , но
междувременно дружеството е формирало задължения към бюджета в размер на 21
169,86 лв., непогасени и към момента. Дружеството не притежава движимо и
недвижимо имущество. Регистрирано е било по ЗДДС от 04.02.2013 г. и е
дерегистрирано на 07.11.2017 г. при наличие на обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС.
Дружество: „НАЙСТЕФ“ ООД с ЕИК ********* с регистрация
по ДОПК на 20.02.2013 г. Собственици на капитала на дружеството и управители са
Н.А.С. и Г. И. А. , които управляват дружеството заедно и поотделно, съгласно
дружествения договор. Дружеството не притежава имущество и също е със
задължения към бюджета, които не са погасени. Дружеството не извършва дейност
от 01.01.2017 г.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка
ревизиращият екип е направил извод, че са налице обстоятелства за реализиране
на отговорност по чл. 19. ал. 2 от ДОПК срещу Н.А.С., в качеството й на
управител на „ВАЛЕННТО” ООД, за задълженията на последното, тъй като е
допуснала да бъде разпределен дивидент в размер на l6 000 лв. на другия
съдружник Ц. Й. С. със знание, че по
този начин паричните средства на дружеството стават 0,00 лв., а декларираните
данъчни и осигурителни задължения остават неплатени. Действията на Н.А.С. са
класифицирани като „недобросъвестни“ и „съзнателни” с цел неплащане на
задължения към бюджета.
V. От правна страна:
13. В
разпоредбите на чл.19, чл.20 и чл.21 от ДОПК са регламентирани предпоставките и
реда за ангажиране на особен вид лична имуществена отговорност, предвидена за
трети лица - членове на органи на управление или управители на задължено лице
по чл.14, ал.1 и 2 от ДОПК. Материално-правните норми на ал.1 и ал.2 на чл.19 ДОПК регламентират самостоятелни хипотези на тази отговорност, различни по своя
фактически състав.
В настоящия случай, предмет на съдебната проверка е
наличието или липсата на предпоставките на лична имуществена отговорност във
втората хипотеза.
За ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е нужно кумулативното наличие на: 1) качеството на член на орган на
управление или управител на задължено лице по чл.14, т.1 и 2 ДОПК; 2)
недобросъвестно поведение на лицето, довело до намаляване на имуществото на
задълженото лице; 3) причинно-следствена връзка между поведението и
невъзможността за събиране на публичните вземания; 4) да е налице обективна
невъзможност за събиране на публични вземания. Отговорността в тази хипотеза е
ограничена до размера на извършените плащания, съответно до размера на
намалението на имуществото. Действията, с които е засегнато имуществото са
посочени в т.1 и т. 2 на правната норма: извърши плащания в натура или в пари
от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на
печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на
задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;
извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на
задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в
полза на третото лице.
С оглед характера на отговорността по чл. 19 от ДОПК,
доказателствената тежест за установяване на елементите от фактическия състав е
върху органа по приходите, който има задължението да установи наличието на
посочените по-горе предпоставки в условията на пълно доказване.
Относно обезпечаването на публичните вземания нормата
на чл. 121 от ДОПК предвижда възможността органите по приходите в хода на
ревизията или при издаване на ревизионния акт да поискат от публичния
изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето
Нормата на чл. 216, ал. 1 от ДОПК предвижда и защита
срещу недобросъвестни действа, като обявява за недействителни по отношение на
държавата, възмездни сделки с имуществени права на длъжника с намерение да се
увредят публичните взискатели и сделки, извършени във вреда на публичните
взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице. Условие за
недействителността на сделките е да са сключени след датата на установяване на
публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на
ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения
При тази фактическа и правна обстановка съдът намира,
че по отношение на жалбоподателя безспорно се установява качеството на
материалноправно легитимиран субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК,
предвид качеството му на собственик и управител на задължено лице по чл.14, т.1
и 2 ДОПК към момента на възникване на задълженията на дружеството, установени в
ревизираните периоди. По наличието на тази първа за отговорността предпоставка
между страните не се формира спор.
Безспорно е също, че са налице непогасени задължения
за данъци и осигурителни вноски на главния длъжник - „ВАЛЕННТО” ООД, за период
01.12.2017г. – 30.06.2019г. са определени допълнителни задължения за ДДС в
размер на 1776,06 лв. главница и 830,54 лева лихва; за периода 01.01.2017г. –
31.12.2018г. - корпоративен данък в размер на 3933,13 лв. главница и 120,23
лева лихва; за периода 01.12.2017г. – 31.05.2019г. –данък върху доходите и
приравнените на тях правоотношения в размер на 969,58 лв. главница и 466,42
лева лихва; за периода 01.12.2017г. – 01.05.2019г. – вноски за ДОУ в размер на
2267,11 лв. главница и 1072,61 лева лихва; за периода 01.12.2017г. –
31.05.2019г. - вноски за ЗО в размер на 1292,23 лв. главница и 621,70 лева
лихва; за периода 01.12.2017г. – 31.05.2019г. - вноски за УПФ в размер на
577,17 лв. главница и 273,22 лева лихва. Тези задължения произтичат от
декларирани от дружеството, но неразчетени с бюджета задължения за данъци,
посочени в подадени годишна данъчна декларация по ЗКПО, справки - декларации по
ЗДДС и декларации за задължителни осигурителни вноски.
Безспорно е, че към момента на приключване на
процесната ревизия е налице обективна невъзможност за събиране на публичните
задължения от патримониума на главния длъжник, тъй като същият не притежава
имущество и не разполага със средства, срещу които да се насочи изпълнението..
Безспорно е, че към момента на действието по чл. 19,
ал. 2, т. 1 – изплащане на дивидент на дати 31.05.2021 г. и 02.06.2021 г. в
полза на другия съдружника във „ВАЛЕННТО” ООД, възлизащ в общ размер на 16000
лева, спрямо дружеството е било образувано изпълнително дело № *********/2016
г., по което в периода до м.06.2021г. са извършени редица действия от публичния
изпълнител с цел обезпечаване и събиране на публичните вземания. Знанието на Н.А.С.
за тези задължения, освен че се презюмира от качеството й на управител и
собственик на дружеството – длъжник, се доказва и от представените покани за
доброволно изпълнение, протоколирани телефонни разговори и проведени срещи с
органите по приходите.
В писмените си обяснения ревизираното лице признава
наличието на субективно възприятие, формирало знанието му за взетото решение за
изплащане на дивидент, въпреки наличието на непогасени публични задължения на
дружеството възлизащи в размер над 70 хил. лв.
В писмените си обяснения Ц. Й. С. признава и реалното получаване на дивидент, с
което се доказва и обективното намаляване на имуществото на длъжника.
При това положение съдът намира за доказано и
наличието на втората предпоставка – недобросъвестно поведение на ревизираното
лицето, изразяващо се в извършване на плащане под формата на дивидент, в
резултат на което е намалено имуществото на управляваното от него дружество. В
тази насока следва да бъде споделен изводът на органите по приходите, че
законът не влага в думата „плащане“ единствено фактическото действие по
предаване на съответната парична сума, а също така и правните действия по
вземане на решение и допускане на плащане, с което се намалява имуществото на
длъжника. Тоест, недобросъвестността обхваща съзнателно волево поведение на
отговорното лице, с което се затруднява и/или прегражда събирането на
установените към този момент публични задължения. Такова поведение от страна на
ревизираното лице без съмнение е налице. Резонни в тази насока са бележките на
органите по приходите, че след като и двамата съдружници са управлявали
дружеството и са носили отговорност за разходване на финансовите му средства,
постигането на съгласие за разпределяне на дивидент в полза на един от тях, е
достатъчно за реализиране на солидарната отговорност на оспорващия в хипотезата
на чл. 19, ал, 2, т. 2 от ДОПК.
Макар без пряко отношение към конкретното действие,
полезен за обосноваване на субективния елемент се явява извършеният от органите
по приходите анализ на поведението на задълженото лице. Видно от неоспорените
данни, спрямо С. се доказва хронология в дейността й като търговец, управител и
собственик на търговски дружества, които трупат задължения към фиска без
възможност за тяхното обезпечаване и/или доброволно погасяване.
По отношение на третата и четвъртата предпоставки по
чл. 19, ал. 2 от ДОПК следва да се съобрази, че причинно-следствената връзка,
представлява обусловеност на несъбираемостта на публичните задължения като
пряката последица от действията, с които преднамерено е намалено имуществото на
задълженото лице. В съдебната практика без противоречия се приема, че съставът
на чл. 19 от ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на
субекта на отговорността и несъбирането на данъчните задължения на дружеството.
Разпоредителните действия предполагат наличието на умисъл с две възможни форми
– действие или бездействие. Тоест за уникалността на връзката следва да е
налице волево недобросъвестно поведение на субекта, което цели пряко вреда към
фиска, при знание, че с това поведение ще доведе до невъзможността да се
събират публични задължения. Тоест укритите факти и обстоятелства, респ.
извършени действия по разпореждане следва да бъде пряка причина за несъбирането
на задълженията. В този смисъл е от значение имущественото състояние на задълженото
юридическо лице по чл. 14, ал.1 и ал. 2 от ДОПК преди и след твърдяното
недобросъвестно поведение.
В случая е безспорно, че към дати 31.05.2021 г. и
02.06.2021 г. дружеството е разполагало с налични парични средства в каса, с
които е могло частично да погаси установените му публични задължения. Вземането
на решение от съдружниците и изплащането на дивидент като пряка и
непосредствена последица са довели до намаляване имуществото на длъжника, след
което по Искане за представяне на документи и писмени обяснения от длъжника
изх. № С210016-**********/14.06.2021 г. в отговор са представени празни справки
за налични активи. Освен това, след разпределяне на дивидента дружеството е
спряло дейност като е изключена всякаква възможност за реализиране на приходи,
с които евентуално да бъдат погасени публични задължения. Тук следва да се
припомни, че видно от Протокол № С-200016-026-0051572/03.11.2020 г., С. е
заявила, че дружеството няма активи, които да обезпечат задълженията и не може
да предложи план за погасяване на дълга. Това се явява в противоречие с
установените в последствие данни, че към 31.12.2020 г. наличността при длъжника
в счетоводна сметка 501 - „каса” е била в размер на 16 047,32 лв. Към този
момент задълженията на дружеството към бюджета са в размер на 50 396,47 лв.,
който до 31.12.2021 г. са нараснали на 70 001,55 лв. При това положение не може
да има съмнение, че действията на ревизираното лице в периода 31.05.2021 г. -
02.06.2021 г., довели до лишаване на длъжника от всякакви средства, са пряко
насочени към избягване на принудително погасяване на публичните задължения.
Тоест в случая се доказва, че в периода на активна
дейност главният длъжник е притежавало парични средства, с които да покрие вече
установените му публични задължения. Безспорно е също бездействието на РЛ
относно погасяване на декларираните пред фиска данъчни и осигурителни
задължения, респективно укриването на информация за налични актив, спрямо които
е могло да се насочи изпълнението. Настъпилият след 02.06.2021 г. дефицит в
имуществото на дружеството и поведението на ревизираното лице, в случая се
явяват в пряка причинно следствена връзка, която като карен резултата е довела
до обективна невъзможност за погасяване на публичните задължения, въпреки
предприетите от органите по приходите действия. Този резултат се явява пряка
последица от недобросъвестното поведението на ревизираното лице в условията на
еднозначна каузалната връзка и единствена причина за несъбирането на данъчните
задължения на дружеството. В случая невъзможността за събиране на задълженията
е обективна и не може да бъде преодоляна, чрез действия на приходната
администрация, които да прекъсната връзката между цел и следствие.
След като е налице кумулативният фактически състав на
чл. 19, ал. 2 от ДОПК, отговорността на ревизираното лице е ангажирана
законосъобразно. Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съобразно тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021г. по тълкувателно дело №
7/2019г. на ВАС, отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс на третото задължено лице включва установеното задължение за
лихви на главния длъжник. При това положение органите по приходите
законосъобразно са ангажирали отговорността на РЛ за задължения на „ВАЛЕННТО”
ООД, за ДДС за период 01.12.2017г. – 30.06.2019г. в размер на 1776,06 лв.
главница и 830,54 лева лихва; за периода 01.01.2017г. – 31.12.2018г. -
корпоративен данък в размер на 3933,13 лв. главница и 120,23 лева лихва; за
периода 01.12.2017г. – 31.05.2019г. –данък върху доходите и приравнените на тях
правоотношения в размер на 969,58 лв. главница и 466,42 лева лихва; за периода
01.12.2017г. – 01.05.2019г. – вноски за ДОУ в размер на 2267,11 лв. главница и
1072,61 лева лихва; за периода 01.12.2017г. – 31.05.2019г. - вноски за ЗО в
размер на 1292,23 лв. главница и 621,70 лева лихва; за периода 01.12.2017г. –
31.05.2019г. - вноски за УПФ в размер на 577,17 лв. главница и 273,22 лева
лихва.
Неоснователни са възраженията на оспорващия, че
отговорността му следва да бъде ограничена до размера от 15200 лева, тъй като
за изплатения дивидент е внесен данък в размер на 800 лева. По смисъла на чл.
19, ал. 4 ДОПК, отговорността на задълженото лице е до размера на извършените
плащания. В случая плащането е в размер на 16000 лева, с който именно размер е
намалено имуществото на длъжника и е преградена възможността да се погасят вече
съществуващи публични задължения. Плащането на данък в размер на 800 лева е
пряка последица от решението за намаляване имуществото на длъжника, поради
което остава в негова тежест и не може да служи за редукция в обхвата на
солидарната отговорност. Иначе казано, ако ревизираното лице не бе допуснало
намаляване активите на длъжника с 16000 лева, фискът би имал възможност да се
удовлетвори до този пълен размер, поради което преграждането на тази възможност
обосновава и солидарната отговорност на лицето до същия размер.
VI. По съдебните разноски:
14. При
този изход на делото на данъчна администрация се дължат сторените разноски по
производството за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161,
ал.1 изр. последно от ДОПК и чл.8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, те се
констатират в размер на 1840 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Н.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат А.А., против Ревизионен
акт № Р-16001623000866-091-001/04.07.2023 г., издаден от А. А. Д. – началник на
сектор, възложил ревизията и В. Г. К. на длъжност главен инспектор по приходите
- ръководител на ревизията при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение №
352/14.09.2023 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна
практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с който на оспорващия за
период 01.12.2017г. – 30.06.2019г. са определени допълнителни задължения за ДДС
в размер на 1776,06 лв. главница и 830,54 лева лихва; за периода 01.01.2017г. –
31.12.2018г. - корпоративен данък в размер на 3933,13 лв. главница и 120,23
лева лихва; за периода 01.12.2017г. – 31.05.2019г. –данък върху доходите и
приравнените на тях правоотношения в размер на 969,58 лв. главница и 466,42
лева лихва; за периода 01.12.2017г. – 01.05.2019г. – вноски за ДОУ в размер на
2267,11 лв. главница и 1072,61 лева лихва; за периода 01.12.2017г. –
31.05.2019г. - вноски за ЗО в размер на 1292,23 лв. главница и 621,70 лева
лихва; за периода 01.12.2017г. – 31.05.2019г. - вноски за УПФ в размер на
577,17 лв. главница и 273,22 лева лихва
ОСЪЖДА Н.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 1840 /хиляда
осемстотин и четиридесет/ лева, представляващи съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.
Съдия: |
|