РЕШЕНИЕ
гр.Варна, 2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд – първи наказателен състав в публично заседание, проведено на
шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр.МИНЕВ
при
секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 166 по
описа за 2019год.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №1032/12.12.2018г. на Директор на РДГ Варна, с което на Т.Д.Ц. с
ЕГН ********** *** е наложена ГЛОБА в
размер на 250.00лева на осн. чл.266 ал.1 предл.7 от ЗГ и ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА на вещите предмет на
нарушението – 9пр.куб.м. дърва за огрев, еднометрови, от дървесен вид „цер“ с
пазарна стойност 369.00лева на осн. чл.21 от ЗАНН, във вр. чл.273 ал.1 от
Закона за горите.
Решението
подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна
по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба,
предявена от Т.Д.Ц. с ЕГН ********** ***/12.12.2018г. на Директор на РДГ Варна,
с което на Т.Д.Ц. с ЕГН ********** *** е наложена ГЛОБА в размер на 250.00лева на осн. чл.266 ал.1
предл.7 от ЗГ и ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА на вещите предмет на нарушението
– 9пр.куб.м. дърва за огрев, еднометрови, от дървесен вид „цер“ с пазарна
стойност 369.00лева на осн. чл.21 от ЗАНН, във вр. чл.273 ал.1 от Закона за
горите.
В жалбата си въззивникът оспорва
констатациите в АУАН и НП. Твърди, че не следва да носи административно
наказателна отговорност поради допуснати процесуални нарушения при съставяне на
АУАН и НП и неправилно установена фактическа обстановка, като твърди, че липсва
извършено от него нарушение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява
лично, представлява се от мл.адв.Перчева от ВАК, която поддържа жалбата и по
същество пледира за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител
ю.к. В.Г., който оспорва жалбата и по същество пледира потвърждаване на НП.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за
обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Директор РДГ – Варна.
След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата
му и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 08.10.2018г. в землището на с.Здравец, общ.Аврен, в отдел
396, подотдел “В“, бил спрян за извършване на проверка от гл.специалист в РДГ
Варна, В.Г.Величков, т.а.“Зил“ с Рег.№ В0316 СВ, който бил управляван от
въззивника Ц.. Същия автомобил е бил натоварен с еднометрови дърва за огрев от
вида „Цер“, които не са били маркирани с КГМ. Превозът е бил извършван без да е
имало издаден превозен билет, който да установи произхода на дървесината. След
измерване с рулетка в присъствието на водача е установено, че натоварената на
камиона дървесина е общо девет пространствени кубични метра.
По повод на така извършената проверка
бил съставен Констативен протокол № 150700/08.10.2018г. В протокола е записано,
изложената по-горе фактическа обстановка.
За така описаното нарушение на въззивника бил
съставен АУАН с №110747/08.10.2018г., в който била надлежно описана вече
посочената фактическа обстановка от Констативния протокол и нарушението било
квалифицирано по чл. 213 ал.1 т.1 от ЗГ. Акта бил съставен в присъствието на
двама свидетели и е връчен на
въззивника, който не е направил възражения при връчването. Възражения са били
направени в законния за това срок.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания,
които са непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради тази причина са
кредитирани от съда изцяло.
Въз
основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление,
като административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка
описана в АУАН. АНО е посочил че описаното нарушение е извършено на
08.10.2018г., По делото липсва каквото и да било произнасяне на АНО по
депозираното срещу АУАН възражение, а още по-малко е извършена допълнителна
проверка или разследване. Действително във възражението не се оспорва
фактическата обстановка, като се иска само връщането на отнетото превозно
средство, предвид ниската стойност на процесната дървесина, но съдът намира, че
с цел спазването изискванията на ЗАНН е следвало АНО да се произнесе по
направените възражения.
Отделно
от изложеното съдът споделя становището, че практически липсва произнасяне от
страна на АНО, относно наличието или липсата на основанията за приложението на
разпоредбите на чл.28 от ЗАНН, като по този начин съществено е нарушено правото
на защита на въззивника.
Не става ясно поради каква причина АНО е
ангажирал отговорността на въззивника след като, в с.з. се установи от разпита
на свидетелите, че има изградена практика за извършването на подвоз на добита
дървесина без КГМ, като служителят на РДГ поставя горската марка след
извозването на дървесината до мястото за претоварване преди дървата да бъдат
претоварени. Тази практика макар и порочна и заобикаляща правилата за
извършване на подвоз на добита дървесина, безспорно облекчава работата на
горските служители, които отговарят за по-вече от един горски участък за добив
на дървесина и не разполагат с високопроходим автомобил за придвижване по
направените горски пътища.
По
делото се установи, че въззивника Ц. в деня на проверката не е извършил нищо
различно от това, което е извършвал предходните дни при добиването на
дървесина. След като е налице уговорка с горския служител, който следва да
постави КГМ на дървесината след като тя е натоварена, че марката ще бъде
поставена след подвоза на дървесината, то Ц. не е имал друга възможност да
продължи дейността си, освен да се съобрази с желанието на служителя, който
поставя КГМ. В противен случай съдът намира, че Ц. е следвало с цел спазването
на закона да преустанови извозването, докато горския служител не намери начин
да се придвижи и постави КГМ на добитата дървесина в съответния участък.
В
конкретния случай съдът намира, че е извършено описаното нарушение на ЗГ от
страна на въззивника Ц., но доколкото той не е извършил нарушението с цел
неспазване на закона, а в изпълнение на уговорка със служителя на РДГ – св.Й.,
съдът намира, че обществената опсаност на нарушението е незначителна. Св.Й. в
показанията си потвърди, че и предходните превозни билети за деня са били
издадени след подвоза на дървесината и преди нейното претоварване на
тирстанцията. Св.Й. установява, че разполага само с личния си лек автомобил, с
който се придвижва между 4 или 5 отдела, където едновременно се извършва
спедиция на дървесина и е практически невъзможно той да маркира дървесината и
да издава превозни билети на мястото и на товарене в горския участък, преди
подвоза.
Съдът счита, че административно
наказателното производство, образувано по отношение на въззивника е проведено
законосъобразно, но неправилно. При ангажиране на отговорността на въззивникът
АНО не е отчел причините за допуснатото нарушение и изградената система за
извършване на подвоз, полагане на КГМ и издаване на превозни билети. В този
смисъл неправилно е отчетена и общесттвената опасност на деянието и нарушителя.
По делото не се спори, че Ц. извърша по занятие добив на дървесина и липсват
данни да са му налагани други наказания за допускани нарушения на ЗГ. В този
смисъл и съдът намира, че неправилно АНО не е приложил разпоредбата на чл.28 он ЗАНН. Конкретния случай се отличава с незначителна общественна опасност.
Безспорно съдът намира, че на въззивника, който работи в дърводобива е
възможоно да му се въздейства възпиращо и превъзпитаващо с отправянето на
забележка и не е необходимо да бъде санкциониран, за това, че изпълнява
дейността си по начина уточнен със служителя на РДГ. Следва да се отбележи и че
Ц. не е предприел претоварването на извозените от него дърва за огрев на
изчакващия ТИР, а същите са се намирали натоварени на управляваното от него МПС
и това не се спори от страните.
Предвид изложеното съдът намира, че
направените възражения от страна на въззивника са основателни и случаят следва
да се квалифицира като маловажен и съответно се приложи разпоредбата на чл.28 А
от ЗАНН.
По горните съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: