РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. ЛЕВСКИ , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и девети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно
наказателно дело № 20214410200030 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
В районен съд гр. Левски е постъпила жалба от В.П.И. от с. Малчика
против НП № 2020-293зз273/19.08.2020 г., издадено от директора на ОДМВР
– Плевен.
Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление.
Счита, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, че е неправилно и незаконосъобразно и
моли съда да го отмени.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя,
поддържа жалбата, като излага подробни съображения.
Административно наказващият орган, редовно призован, не се явява
представител в съдебно заседание. Изразено е писмено становище по жалбата,
в което се заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана. Моли се съда да
потвърди обжалваното НП като издадено от компетентен орган в рамките на
неговите правомощия, а наложеното наказание по вид и размер съответства
на извършеното нарушение. Изразява се становище, че неспазването на
въвдените противоепидемични мерки по време на извънредното положение в
борбата с Ковид-19 безспорно е довело до усложнената епидемична
обстановка и са причинени значителни и трудовно поправими вреди,
включително, непоправими такива за живота и здравето на гражданите на РБ,
поради което счита, че деянието не може да се приеме за маловажно.
1
Направено е искане да се съобрази и обстоятелството, че целта на
административното наказание е да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани и че за своевременното
справяне с пандемията от съществено значение е и единната позиция на
законодателната, съдебната и изпълнителната власт.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление –
потвърдено.
Видно от представения по делото акт за установяване на
административно нарушение е, че същия е съставен на 17.04.2020 г. против В.
П. И. от с. М., затова, че на 17.04.2020 г. около 21.50 часа, в гр.Л. ул.***, на
бензиностанция *** не е поставил защитна маска за лице, за еднократна или
многократна употреба, или друго средство покриващо носа и устата, с което е
нарушил чл. 209А, ал.1 във връзка с чл. 63 ал.1 от ЗЗ във връзка със заповед
РД-01-197/11.04.2020 г. т. 9. Акта е подписан от нарушителя и в него същия
не е посочил възражения по съставения акт, а е изписал думата „не” в мястото
посочено за обяснения/възражения.
По делото е представено и обжалваното НП, което е издадено въз
основа на съставения АУАН – посочен по-горе.
Видно от представеното НП е, че същото е издадено против В. П. И.
затова, че на 17.04.2020 г. около 21:50 часа в гр. Л. по ул. *** на
бензиностанция *** е нарушил въведената с акт на министъра на
здравеопазването заповед РД 01-124/13.03.2020 г. изменена със заповед РД
01-197/11.04.2020 г., т. 9 въведена противоепидемична мярка на основание чл.
63 ал.1 от ЗЗ, а именно на обществено място не носи защитна предпазна маска
или друго средство покриващо носа и устата, с което виновно е нарушил чл.
209а, ал.1 от ЗЗ, във връзка с чл. 63 ал.1 от ЗЗ и т.9 на Заповед № РД-01-
124/13.03.2020 г., създадена с т.1 на Заповед № 01-197/11.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването, поради което и на основание чл. 53 ал.1 от
ЗАНН и чл. 209а ал.1 от ЗЗ, след като са преценени и обстоятелството, че
осъщественото деяние не притежава качество „маловажност” по смисъла на
чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН, предвид усложнената епидемична обстановка и
нуждата от стриктно спазване на противоепидемични мерки за недопускане
на разпространяването на Ковид-19 в страната, както и с оглед
обстоятелството, че всяко забавяне на изпълнението или неизпълнение на
противоепидемичните мерки може да причини значителни и трудно
2
поправими вреди, включително непоправими такива за живота и здравето на
гражданите, на В. П. И. на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.
Към административнонаказателната преписка е представено и
постановление на прокурор от РП Плевен, за отказ да се образува досъдебно
производство от 01.06.2020 г., от което се установява, че при извършена
проверка на 17.04.2020 г. в гр. Л., ул.***, на бензиностанция *** бил
установен В.П.И. от с.М., да се придвижва на обществено място без
поставена защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата и на
И. бил съставен АУАН № 53 серия Д, бл. № 826195 от 17.04.2020 г. за
извършеното от него нарушение на Закона за здравето. Установява се, че след
запознаване с установеното при проверката представителят на прокурата е
приел, че от събраните данни са налице основания да се приеме, че деянието
на И. може да се квалифицира като престъпно, по смисъла на чл. 355 от НК,
но е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 9 ал. 2 от НК. Приел
е, че в конкретния случай са осъществени признаците на административно
нарушение и на престъпление и че в настоящия случай деянието на И. следва
да се квалифицира като „малозначително”, тъй като се касае за твърде
съществено отклонение от типичното отрицателно въздействие, което
изпълнителното деяние на престъпление по чл. 355 ал.2 от НК оказва върху
съществуващата система от обществени отношения и че поведението на
извършителя по същество не е това, което е имал предвид законодателят при
създаване на съответната норма от Особената част на Наказателния кодекс и
че се касае за реализирано от И. административно нарушение, подлежащо на
санкция съгласно разпоредбата на чл. 209а ал.1 от Закона за здравето. В
резултат на обсъденото, представителят на Прокуратурата е отказал да
образува досъдебно производство, прекратил е преписката и я е изпратил за
реализиране на административно-наказателна отговорност.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителя и свидетеля при съставяне на акта – Н.С.К. и Д. П. Д.. Към
момента на разпита на свидетелите /съдебно заседание на 01.03.2021 г. са
изминали повече от десет месеца от момента на съставяне на акта /акта е
съставен на 17.04.2020 г./ и обяснимо свидетелите К. и Д. заявяват, че вече не
си спомнят конкретния случай. След предявяване на свидетелите на акта,
същите потвърждават написаното в него. Свидетелят К. заявява, че почеркът
на акта е негов, че той е подписал като актосъставител и това, което е
установил, това е написал в акт. Свидетелят Д. заявява, че поддържа
написаното в акта, че подписът на свидетел № 1 е негов, че преди да подпише
акта, го прочита и ако е съгласен със съдържанието, тогава го подписва, както
и че щом е подписал акта, така е, и не си спомня нищо повече за конкретния
случай.
Предвид посочените по-горе писмени и гласни доказателства, съдът
3
приема, че по делото по един безспорен и категоричен начин се установява,
че жалбоподателя е извършил нарушението за което му е съставен АУАН, за
което правилно му е наложено наказание с обжалваното НП, в
законоустановения минимален размер.
Акта и НП са съставени от компетентни лица, в рамките на техните
правомощия.
Във връзка с възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, с което се твърди, че са допуснати нередности при поставяне
номер и дата на НП, съдът приема, че същите са неоснователни по следните
съображения: Видно от представеното от административнонаказващия орган
писмо /приложено на л. 32 от делото/ е, че на НП след подписването им от
директорът на ОД на МВР се дават поредни номера от дневника,
непосредствено след като административно-наказващият орган – директорът
на ОД на МВР – Плевен ги е подписал, а отразената дата върху тях е датата на
подписване от административно-наказващия орган, поради което са изписани
на ръка и номера е от дневника, водещ се в деловодството, поради което
съдът приема, че изписание на ръка № и дата на НП не ги прави
незаконосъобразни.
Съгласно разпоредбата на чл. 209а от Закона за здравето, който наруши
или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
63 ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба
от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв.
Заповедта на Министъра на здравеопазването е издадена на основание
чл. 63 ал.1 от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична
обстановка, свързана с разпространението на Ковид-19 на територията на
страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на РБ
извънредно положение и допълвана Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г.,
допълнена с т.1 на Заповед № РД 01-197/11.04.2020 г., с която е създадена т.
9, съгласно която „Всички лица, когато се намират в закрити или на открити
обществени места /в това число транспортни средства за обществен превоз,
търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици,
автобусни спирки и др./ са длъжни да имат поставена защитна маска за лице
за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа
и устата /в това число кърпа, шал и др./. За целите на тази мярка обществени
са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са
предназначени за обществено ползване / в това число всички места, на които
се предоставят обществени услуги/.”, а съгласно т. 2 от същата заповед
„Заповедта е в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г. включително”.
Видно от доказателствата по делото е, че в настоящия случай В. П. И. в
нарушение на цитираната по горе т. 9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г.
4
на 17.04.2020 г. /т.е. по време на действие на заповедта, в т.2 от която изрично
е посочено, че е в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г./ е бил на обществено
място, тъй като бензиностанция „Петрол е място на което се предоставят
обществени услуги и не е бил с поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство покриващо носа и
устата. При това положение съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл.
209а от ЗЗ, тъй като е нарушил въведената с акта на Министъра на
здравеопазването противоепидемична мярка – цитираната заповед, следва да
носи административнонаказателна отговорност, поради което правилно и
законосъобразно административнонаказващият орган му е наложил
наказание. При определяне вида и размера на глобата е видно, че
административнонаказващия орган е съобразил обстоятелството, че няма
данни И. да е допуснал други такива нарушения и му е наложил минималната
предвидена в Закона глоба, а именно глоба в размер на 300 лв.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че обжалваното НП е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63 от ЗАНН Наказателно
постановление № 2020-293зз-273 от 19.08.2020 г., издадено от ВПД Директор
на ОД МВР Плевен, с което на В. П. И., ЕГН ********** от с.М., обл.П. ул.
*** за нарушение за което е съставен АУАН серия АА № 826195/17.04.2020
г., на основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв., като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр. Плевен в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5