Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 25.03.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви
въззивен брачен състав, в публично заседание на единадесети март през две хиляди деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Кристина Първанова, като
разгледа докладваното от съдия Е. Александрова в. гр. дело № 9752 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258-273 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Ж.С.И. и С.Ж.И., непълнолетен, действащ лично и със
съгласието на своя баща Ж.С.И., срещу Решение № 394832/25.04.2018 г.,
постановено по гр.д. № 74570/2017 г. по описа на СРС, III
ГО, 91-ви състав, с която се обжалва изцяло решението.
В жалбата се твърди,
че решението е неправилно,
необосновано и постановено в съществено противоречие с материалноправните и процесуалноправните
норми, като се излагат съображения.
Отправено е искане да
бъде отменено същото и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена
изцяло молбата за защита. В открито съдебно заседание, проведено на 11.03.2019
г. заявяват претенция за разноски.
Въззиваемата Д.С.И., в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН, е
направила възражения на така подадената жалба, като моли да бъде постановено
решение, с което да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба, а
обжалваното решение да бъде потвърдено. В открито съдебно заседание, проведено
на 11.03.2019 г. заявява претенция за разноски.
Жалбата е допустима.
Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от молители в първоинстанционното
производство, имащи правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр. с чл. 17 ЗЗДН, валиден и
допустим съдебен акт.
Делото пред първата
инстанция е образувано по молба, депозирана в Софийски районен съд на 20.10.2017
г., на Ж.С.И.,
лично и в качеството си на законен представител на С.Ж.И., за защита на молителите
от домашно насилие, извършено от ответницата Д.С.И., съпруга на първия молител
и майка на втория.
В молбата е посочено,
че ответницата е съпруга на молителя Ж.С.И., като имали две общи деца.
Четиримата живеели в семейното жилище, което се намирало в гр. София, ж. к. „******,
а отделно от това жилище ответницата разполагала с апартамент, находящ се в гр.
София, ж. к. „**********. От известно време насилието станало неизменна част от
ежедневието им, като се проявявало във всички форми – психическо и емоционално,
както и физическо.
В молбата са посочени
конкретни актове на домашно насилие, извършени както следва:
- На 25.09.2017 г. около 20:00 часа –
ответницата без повод започнала да крещи, да обижда в семейното жилище на
страните, като заплашила, че ако не го напусне доброволно, ще принуди молителя,
като използва служебното си положение и намесата на полиция.
- Вторият посочен акт на домашно
насилие е на 28.09.2017 г. около 22:00 часа, когато ответницата започнала
отново да крещи и да обижда. Синът се опитал да защити баща си, но майката го
изблъскала и го заключила в детската стая.
-Третият твърдян акт на домашно насилие
е на 30.09.2017 г. около 12:00 часа, когато молителите се приготвяли да отидат
на гости на родителите на първия молител в гр. Ихтиман – ответницата излязла от
хола, където седяла и пиела вино, без каквато
да било причина започнала да крещи „помощ-помощ“, от което молителите се
стъписали и докато установят какво се случва, ответницата приближила към първия
молител и го ударила с юмрук в лицето и гърдите. На въпроса на сина защо удря
баща му, ответницата отвърнала, че не го е удряла, след което отново влязла в
хола и продължила да пие.
-Четвъртият твърдян акт на домашно
насилие бил извършен на 03.10.2017 г., когато, след като взел общата дъщеря на
страните от работа, прибирайки се с нея
и синът им в дома им около 00:30 часа /04.10.2017 г./ ответницата чакайки ги в
коридора с чаша вино в ръка започнала да крещи: „помощ, помощ, помогнете ми,
бие ме“. Двете деца започнали да й правят забележка да не крещи и я попитали
защо разиграва подобна сцена, а тя отговорила: „Ето така, за да го наредя пред
колегите му“.
- По подобен начин е описан и петият акт на домашно насилие на 05 срещу
06.10.2017 г.
- Шестият твърдян акт на домашно
насилие бил извършен на 06 срещу 07.10.2017 г. около 00:30 часа, когато
ответницата отново била употребила алкохол и била много агресивна, събрала
дрехите на първия молител в два найлонови чува и започнала да ги рита в
коридора към входната врата, като крещяла на първия молител да се маха, защото
ще извика полиция и ще го изведат с белезници , че ще му вземе жилището и така
ще умори родителите му.
-Седмият твърдян акт на домашно насилие
бил извършен на 16.10.2017 г. в присъствието на сестрата на първия молител –
Юлия, в сградата на Централните Хали на бул. Мария Луиза в 16:45 часа, когато
виждайки първия молител, ответницата започнала да крещи: „помощ, помощ, тоя да
се маха…, е сега ще видиш какво ще се случва“:…
От
14.10.2017 г. първият молител започнал да спи в къщата на родителите си в град
Ихтиман, тъй като се страхувал, че ответницата може да го нарани както
физически, така и да го наклевети, да накърни служебното му положение и доброто
му име. На 19.10.2017 г. първият молител се опитал да обсъди спокойно с
ответницата , че вече не могат да живеят в такъв постоянен тормоз, че е
най-добре да се разведат цивилизовано, да прехвърлят жилището на децата, тя
заявила, че това няма да се случи, че ще го докара до просешка тояга
Към молбата е представена декларация по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН от Ж.С.И. , лично и в качеството му на законен представител на С.Ж.И.,
която декларация е подписана само от бащата Ж.С.И.. Представена е и декларация,
изхождаща лично от Ж.С.И. и в качеството му на законен представител на С.Ж.И.,
която декларация е подписана и от
двамата молители, която като съдържание е идентична с първата декларация, подписана
само от бащата.
С
Решение №
394832/25.04.2018 г., постановено по гр.д. № 74570/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 91-ви състав, е оставена без уважение молба
вх. № 8000517/20.10.2017г. по чл. 8 ЗЗДН на Ж.С.И.С.Ж.И., действащ лично и със съгласието на своя баща и законен
представител Ж.С.ов И. срещу Д.С.И. за защита за упражнени актове на домашно
насилие за периода 25.09.2017 г. - 07.10.2017 г., като неоснователна; осъдени
са, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Ж.С.И. и С.Ж.И. да заплатят на Д.С.И.
606,20 лв. разноски; осъдени са Ж. и С.И.и да заплатят на СРС държавна такса в
размер на 80 лв.
Във въззивната жалба е изложено, че съдът
не бил обсъдил по никакъв начин събраните свидетелски показания и
обстоятелството, че същите изцяло кореспондират с описаното в молбата за
защита.
Изложено е и че основателността на
молбата за защита следвало да се счита за доказана от декларациите по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН, депозирани от молителите, като от процесуалното поведение на
ответницата и събраните доказателства не се установило изложеното в тях да не
отговаря на истината.
Въпреки многократните искания на
молителите съдът да допусне изслушването на непълнолетния С. И.,
първоинстанционният съд не уважил това искане, не било обсъдено и установеното
за безспорно от социалния работник, че актовете на домашно насилие се били
осъществили в присъствието на непълнолетния С.и сега той живеел само с баща си Ж.И.,
който полагал нужните грижи за сина си.
Въззивният съд, като
прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните
по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Наведените доводи за неправилност на
обжалваното решение са неоснователни.
Съгласно
чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, като
съгласно ал. 2 на същата разпоредба, за психическо и емоционално насилие върху
дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
В производството по
ЗЗДН тежестта на доказване е върху молителя (пострадал или субституент), като
са допустими всички доказателствени средства по ГПК – документи, свидетелски
показания, експертизи, признания и т.н.
В чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН са предвидени и нарочни писмени доказателствени средства. Документите по
ал. 2, т. 1 и т. 2 могат да послужат за доказването само на настъпилите вредни
последици от насилническия акт (арг. от чл. 4, ал. 3 от ЗЗДН).
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е
доказателствено средство, чрез което се доказва конкретният насилнически акт и
неговото авторство, както и евентуалните последици от този акт. Декларацията е
частен свидетелстващ документ, който притежава материална доказателствена сила
за удостоверените от пострадалия изгодни за него факти (за разлика от исковия
процес, където частните свидетелстващи документи имат материална
доказателствена сила, ако удостоверяват неизгодни за издателя факти). За да е
годно доказателствено средство обаче, тази декларация трябва да индивидуализира
акта на насилие по начина, по който в редовната молба за защита актът е описан,
както бе посочено по-горе. Когато актът на насилие е извършен в отсъствието на
очевидци (“на четири очи”), декларацията е достатъчна, за да се приложат спрямо
ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН), именно
предвид нейната материална доказателствена сила. Ако обаче в обективния мир има
други доказателства за извършеното насилие (напр. очевидци) и носещата
доказателствената тежест страна не положи дължимата грижа за събирането им,
съдът не може да уважи молбата за защита. В случай че са събрани и други
доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да се цени във
връзка с тях, и ако съдът намери доказателствата, противоречащи на
декларацията, за по-убедителни от нея, отхвърля молбата за защита (т.е.
материалната доказателствена сила на декларацията е оборена).
В случая, пред
първоинстанционният съд са разпитани свидетели, както на молителите, така и на
ответницата.
Видно от мотивите на
обжалваното решение е, че съдът подробно е обсъдил показанията на всеки един от
изслушаните свидетели.
Настоящата съдебна инстанция намира, че са
налице противоречия между твърденията на молителите и събраните гласни
доказателства, които разколебават доказателствената стойност на представените
по делото на декларациии по чл. 9, ал.З от ЗЗДН.
В противоречие с посоченото в молба от
20.10.2017 г. и в декларацията по чл. 9, ал.З от ЗЗДН, се установява /св. ГаврИ.а/,
че на дата 25.09.2017г. твърденият от молителите акт на домашно насилие, като
извършен около 20:00 часа, в действителност молителят Ж.И. се е прибрал
изненадващо около 21:00 часа, като е заявил на ответницата, че до края на месеца
ще подаде молба за развод, че не ставала за майка, че ще направи всичко
възможно да вземе имотите и ще направи така децата ѝ да не я погледнат.
Отново в противоречие с посоченото в
молба от 20.10.2017 г. и декларацията по чл. 9, ал.З от ЗЗДН на 28.09.2017г. се
установява, че молителят Ж.И. не е бил в семейното жилище в твърдения от него
час около 22 часа. В действителност от показанията на св. Г.И.а се установява,
че на тази дата молителят Ж.И. е отишъл в апартамента около 19.00 часа.
Относно датата 30.09.2017г. около 12:00
часа ответницата не е била дома си , а е била на преглед при д-р Д.. За
установяване на посоченото обстоятелство по делото е представено и прието като
доказателство Медицинско направление от 13.11.2017г. изд. от д-р Е.Д., което
обстоятелство кореспондира с посоченото от св. Г.И.а.
Относно посочените дати – 03.10.2017
г., 05 срещу 06.10.2017 г., както и 06 срещу 07.10.2017 г., срещу 06.10.2017 г.,
и на 06 срещу 07.10.2017г. твърденията
в молбата и декларацията сочат, че молителят Ж.И. отишъл да вземе дъщеря си Л.,
която работела до полунощ и поради тази причина се прибрали с нея и с втория
молител около 00:30 часа. Тези данни обаче не кореспондират с приложеното писмено
доказателство по делото, издадено от „К.Н.Ю.“ ЕАД, - работодател на дъщерята, в което за
посочените дати са отразени други
часове, като край на работния ден на същата – 18:31 и 18:32 ч.
Относно датата 16.10.2017г., видно от показанията на св. Л./сестра на молителя Ж.И./,
която е присъствала на среща между страните през месец октомври, от посоченото
от тази свидетелка не се установява ответницата да е извършила акт на домашно
насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Макар и ответницата да станала сприхава и
избухлива и да се развикала, че не искала съпруга си на тази среща, то
настоящият съдебен състав намира, че казаните от нея думи: „Помощ, какво прави
този тук, не го искам“, както и „Той ще
си го получи“, както и че „ категорично отказала да седнат и да се разберат“ не
съставляват акт на домашно насилие, а по-скоро кореспондират с установеното и
от първоинстанционния съд относно влошените отношения между страните по повод
предстоящия развод.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че
декларациите по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН по настоящото дело не следва да бъдат
кредитирани като установяващи актове на домашно насилие. От събраните по делото
гласни и писмени доказателства, се опровергават съдържащите се в декларациите
твърдения. При наличие на други доказателства в обратен смисъл, декларацията
сама по себе си не може да послужи за целите на пълното и главно доказване на
твърдените от молителите факти в молбата им по чл. 8, т. 1 ЗЗДН за извършено
домашно насилие от ответниците.
По делото няма събрани доказателства,
доказващи твърденията на молителите. Описаното в молбите и декларациите е
показателно преди всичко за наличие на неразбирателство между страните във
връзка с ползване на апартамента, в който съжителстват страните и образуваното
дело за развод, което правилно и законосъобразно е съобразено от страна на
съда.
В случая първоинстанционният съд
правилно и задълбочено е изградил законосъобразни изводи на база наличните
факти по делото, като атакуваният съдебен акт не носи твърдените от
въззивниците пороци, поради което следва да бъде оставен в сила.
Настоящият съдебен състав намира за
уместно да добави, че производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него
съдът дава незабавна защита в случаи, при които е налице реална опасност от
вече извършено или предстоящо домашно насилие, както и че това производство
потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и законните интереси
на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно при
преценка на твърденията и на събраните доказателства, а също и че процесът, не
следва да се използва за разрешаване на междуличностни конфликти.
Предвид горното, обжалваното решение на
районния съд е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. С
влизането му в сила, заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН
престава да действа (арг. от чл. 19 от ЗЗДН).
Въззивният съд
постанови въззивникът Ж.С. И., ЕГН **********,
да заплати по сметка
на СГС държавна такса за жалбата си в размер на 12.50 лв.
Въпреки изхода на
въззивното дело, въззивникът С.Ж.И., ЕГН **********, не дължи на СГС държавна такса за въззивната
си жалба, този въззивник не е навършил 18-годишна възраст, поради което
държавната такса за жалбата му трябва да остане в тежест на бюджета на съда
(арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
С оглед изхода на
делото, въззивниците нямат право на разноски в настоящото производство.
Право на разноски има въззиваемата,
като съдът осъжда Ж.С.И., ЕГН **********,
да заплати на Д.С.И., ЕГН **********, сторените разноски пред въззивната
инстанция в размер на 400 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
394832/25.04.2018 г., постановено по гр.д. № 74570/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 91-ви състав.
ОСЪЖДА Ж.С.И., ЕГН **********,
да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 12.50
лева.
ОСЪЖДА Ж.С.И., ЕГН **********, да заплати на Д.С.И.,
ЕГН **********, сторените разноски пред въззивната инстанция в размер на 400
лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.