№ 77
гр. В., 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря А.А.Т.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20221300500080 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Ц.П.А.. с ЕГН ********** с постоянен
адрес: с. П., общ. В., ул. П. № 24 чрез адв. Й.Д. от САК и съдебен адрес: гр. С., бул. К.А.Д.-
К. № 5, вх. В, ап. 25 против Решение №553/15.12.2021 г. постановено по гр. д. №855 по
описа за 2021 година на РС-В. в частта, в която искът е отхвърлен над сумата от 1 000, 00 лв.
до 3 000,00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, от настъпило на 30.10.2019г. ПТП,
както и по отношение претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата за
периода от 08.02.2020 г. до 22.04.2021г.
Излага се във въззивната жалба, че обжалваното решение е необосновано и
неправилно, постановено при нарушение на материалния закон - чл.52 от ЗЗД и със
съдебната практика.
Счита, че присъденото обезщетение в размер на 1 000,00 лв. е занижено и явно
несправедливо, не кореспондира на получените травматични увреждания, интензитета на
съпътстващите болки и страдания, периода на лечение и възстановяване, затрудненията в
ежедневието, остатъчните трайни и загрозяващи белези по лицето . Първоинстанционният
съд неправилно възприел показанията на разпитания по делото свидетел - И.Д., както и че
не е доказано наличието на психическа травма от настъпилото ПТП. Останал загрозяващ
остатъчен белег в челната област, ясно видим и с траен характер, който влияе отрицателно
1
на самочувствието и цялостното емоционално състояние, поради което и до ден днешен
носи кърпа на главата, за да го прикрие.
Излага, че извода на съда за недължимост на законната лихва върху главницата за
периода от 08.02.2020 г. до 22.04.2021 г. е неправилен. Твърди, че с претенцията по чл. 380,
ал. 1 от КЗ на ответника са представени всички документи, с които е разполагала,
включително и банкова сметка. Счита, че ответникът е изпаднал в забава на 08.02.2020 г. -
датата на изтичане на сроковете по чл. 516, ал. 2 от КЗ.
Не ангажира нови доказателства. Иска от съда да отмени решението на РС-В. в
обжалваната му част и да постанови решение, с което да присъди още 2000,00 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, търпени от настъпилото ПТП на 30.10.2019 г. , ведно
със законната лихва от 08.02.2020 г. - датата на изтичане на сроковете по чл.516, ал.2 от КЗ
до окончателното заплащане на присъдената сума. Претендира присъждане на разноските за
двете съдебни инстанции, включително и адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалбата Сдружение
„НББАЗ“-С. е подал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли съда да
потвърди първоинстанционното решение. Представя, като доказателство платежно
нареждане за извършен превод в изпълнение на обжалваното решение - плащане на Ц.А.
сума в размер на 1 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва. Иска присъждане на разноски за въззивното производство.
Пред въззивната инстанция от страните по делото не са направени доказателствени
искания.
ВОС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, прие за установено от фактическа страна следното :
Делото е образувано по искова молба от Ц.П.А.., чрез адв. Й.Д. от САК против
Сдружение“ НББАЗ“ - С., с която е предявен иск по чл. 511, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл.
45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1250.00 лева - главница
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди , предявена като частичен
иск от 25001.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на изтичане на сроковете
по чл. 516, ал. 2 от КЗ, както и разноските по делото.
С протоколно определение от 15.11.2021г. на ВРС по искане на ищеца на основание
чл. 214 от ГПК съдът е допуснал увеличение в размера на предявения частичен иск като
същият се счита предявен за сумата от 5000.00 лева - главница.
По делото е установено и между страните не е спорно, че процесното ПТП е
2
настъпило по вина на водачът П.А.К., управлявал лек автомобил „Ф.Г.“ с peг. № * и
неговият механизъм, както и че въззивника Ц.А. на 08.01.2020г. е предявила пред
въззиваемото дружество писмена застрахователна претенция за определяне и изплащане на
обезщетение за причинените неимуществени вреди.
Настъпването на процесното ПТП и неговият механизъм се установяват от
представения по делото КП за ПТП с пострадали лица № 247/04.112019г.и приетата СТЕ.
На 30.10.2019г. около 14.15 часа на път II-11, в района на км. 14+000, непосредствено
до ресторант Р., е настъпило ПТП, при което водачът П.А.К., управлявал лек автомобил
„Ф.Г.“ с peг № * с посока на движение от с. А. към главен път Е - 79, поради движение с
несъобразена с пътните условия скорост, при преодоляване на лек десен завой, изгубил
контрол над управлението на автомобила, при което навлязъл в насрещната лента за
движение, в резултат на което настъпил сблъсък между управлявания от него автомобил и
насрещно движещия се в своята пътна лента товарен автомобил „РМД*“ с peг. № *,
управляван от ПИП. В лекия автомобил е пътувала и Ц.А. заедно с още две лица.
На 08.01.2020г. въззивната страна/ищцата/ предявила претенция за изплащане на
обезщетение по задължителна застраховка" ГО" на автомобилистите за претърпените
неимуществени вреди в резултат на получените увреждания при ПТП настъпило на
30.10.2019г, по която молба /искане/ няма данни ответникът да се е произнесъл окончателно
в тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, което обстоятелство не е оспорено от ответника.
От приложеното по делото писмо изх. № 1-0159/17.01.2020 г. се установява, че
ответникът е уведомил ищцата и другите заявители, че по техните претенции за изплащане
на застрахователни обезщетения е образувал преписка по щета № BG-19-D-00515 ПТП и
следва своевременно да предоставят влезли в сила актове за спиране, възобновяване или
прекратяване на образуваното ДП№ 260/30.10.2020 г. по описа на ОД на МВР-В. и/или
влязло в сила решение, което да установява безспорната вина на водача. Ищцата е
уведомена, че към този момент и във връзка с чл. 496, ал. 2,т.2б от КЗ, НББАЗ не може да се
произнесе по претенцията от КЗ. Изискано е да представи заверен преси или оригинал на
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №247/04.11.2019г. на ОД на МВР-В., както
и банкова сметка съгласно чл.380, ал.1 от КЗ.
За установяване на механизма, вида и причинно-следствената връзка на получените
травматични увреждания при ПТП от ищцата по делото пред ВРС е назначена
съдебномедицинска експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и
обоснована.
От експертното заключение на приетата и неоспорена от страните
съдебномедицинска експертиза /л.85 от делото на ВРС/ по писмени данни на ищцата
Ц.П.А.., изготвена от д-р М.М.М., се установява, че от настъпилото ПТП ищцата е получила
разкъсно - контузна рана на челото, която е хирургично обработена, чрез зашиване. След
3
сваляне на конците, раната е напълно възстановена. Прогнозата за възстановяване е
благоприятна. Ищцата не е била хоспитализирана в отделението, а е постъпила в спешно
приемно отделение и като амбулаторен пациент е консултирана с дежурен хирург. В ХО е
направена първична обработка и сутура на раната. Ищцата не е имала гадене, повръщане и
световъртеж. Няма вратна ригидност, не са установени травматични костни промени.
Налице е причинно-следствена връзка между произшествието и получените травми от
ищцата.
В проведеното на 20.09.2021г съдебно заседание пред ВРС вещото лице е уточнило,
че разкъсно-контузната рана е довела до болка, но няма сътресение, което не е наложило
хоспитализация. Това е контузия на повърхностните тъкани, а не черепно-мозъчна травма,
контузията се получава обикновено при удар в тъп предмет.
По искане на ищцата и за доказване на претърпените от нея неимуществени вреди, по
делото пред П.та инстанция в с.з. на 15.11.2021г. е разпитан свидетеля И.И.Д.. От
показанията на свидетеля се установява, че знае за настъпилото ПТП с автомобил,
управляван от бащата на ищцата. Прибирали се от Германия в А.. Свидетелят посочва, че
видял Ц.А. 4-5-6 дни след катастрофата. Видял че има рана на челото около 10 см и носи
големи кърпи на главата, а сега имала белег. Свидетелят също така посочва, че знаел, че
ищцата имала болки в гърба и трудно се движила, след това болките слезли в плешките.
След известно време, малко след катастрофата, свидетелят и ищцата се видели и тя била
добре, но се притеснявала от белега и си слагала кърпа на главата, за да го прикрие.
Свидетелят не може да установи дали към момента има още белег или не. Посочва, че скоро
се видели по месинджър, но тя ходела с кърпи и не видяло дали има белег.
С обжалваното решение РС-В. е осъдил Сдружение „НББАЗ“ да заплати на ищцата
Ц.П.А.. сумата от 1000.00 / хиляда/ лева - главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 30.10.2019г. пътно-
транспортно произшествие е лек автомобил „Ф.Г.“ е рег № DQE 8635, предявена като
частичен иск от 25001.00 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба в съда - 22.04.2021г. до окончателното плащане, като исковата претенция над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 5000.00 лева отхвърлил като
неоснователна и недоказана.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в първоинстанционното
производство писмени и гласни доказателства.
С оглед на така установената фактическа обстановка, ВОС намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
4
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага
материалния закон, определяйки сам точната правна квалификация на предявените искове и
на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само
посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение №
57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. №
307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл.269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към
нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася
служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото -само за
приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба
основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Предявената искова претенция пред ВРС е за репариране на вреди при специфичните
условия, визирани в чл. 513, ал. 1 вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането.
Цитираната разпоредба регламентира възможността увредено от транспортно произшествие
лице, реализирано на територията на РБ от МПС с чуждестранна регистрация от държава –
членка на системата "Зелена карта", да реализира правото си на обезвреда спрямо НББАЗ,
гр. С.. Съгласно чл.506, ал. 2 КЗ, бюрото е представително Национално бюро на
застрахователите за РБ в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на
системата "Зелена карта" и задължителната застраховка "ГО" на автомобилистите в
държавите членки и в държавите, подписали Многостранното споразумение.
Съгласно чл. 513, ал. 1 КЗ, в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно
5
събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 бюрото е единствено
процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен
срещу застрахователя на виновния водач. В случая е налице хипотезата на чл.511, ал. 1, т. 2
от КЗ - не е налице кореспондент на територията на РБ на застрахователя на виновния
водач.
Освен специфичните предпоставки на 513, ал. 1 КЗ, за да се ангажира отговорността
на бюрото, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
по международна застраховка "ГО" – да е причинена вреда, тази вреда да е причинена
виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка
между противоправното поведение и причинената вреда.
В случая не е спорно между страните, че извършеното деяние от П.А.К., като водач
на лек автомобил „Ф.Г.“ с peг. № *, в който е пътувала въззивната страна Ц.А., е довело до
описаните по-горе телесни увреждания, като е налице причинно-следствена връзка между
деянието и травматичните увреждания на А. и претърпените неимуществени вреди.
По делото е установен и специфичният елемент на визираната в чл.513, ал. 1 във вр.
с чл. 511, ал. 1, т. 2 и чл. 506, ал. 2 от КЗ безвиновна отговорност на Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи с оглед безспорното между страните
обстоятелство, че към датата на ПТП моторното превозно средство на виновния водач е
застраховано и обичайно се намира в държава членка или в трета държава, чието
Национално бюро е страна по Многостранното споразумение.
Предвид изложеното, предявеният пряк иск срещу ответното НББАЗ за заплащане на
обезщетения за причинените на ищцата неимуществени вреди е доказан по основание.
Пред настоящата инстанция спорно между страните е вида на получените от ищцата
увреждания при процесното ПТП и определеното от ВРС обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди.
За определяне на размера на дължимото обезщетение на въззивницата/ищцата/, съдът
взе предвид, че съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление
№ 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната съдебна практика на ВКС, при
определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"ГО" на автомобилистите.
6
При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус – причинените
болки и страдания в резултат на пътно-транспортното произшествие; съобразявайки
възрастта на пострадалата; продължителността и степента на претърпените болки и
страдания; нарушения житейски ритъм, при съобразяване с конкретните икономически
условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, които следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера
на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие (в този смисъл е даденото разрешение в практиката на ВКС,
формирана в множество решения - Р № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II
ТО, Р № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012 г. по т.
д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I
т. о., Р № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други съдебни актове),
съдът намира за справедливо претърпяните болки и страдания да се остойностят в
посочените по-долу размери.
Предвид изложеното и като съобрази вида, характера и интензитета на причинените
на ищцата морални болки и страдания на основание чл. 51, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД ВОС
намира, че за възмездяване на претърпените от ищцата Ц.П.А.. неимуществени вреди
справедливият размер на обезщетение е сумата в размер на 1 000 лв., толкова колкото е
определено и от първоинстанционния съд с обжалваното решение. ВРС правилно е
преценил събрания доказателствен материал и е направил правилни и законосъобразни
изводи при определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В
този смисъл въззивната инстанция споделя мотивите на ВРС и не следва да ги преповтаря в
решението си-чл.272 ТПК.
По делото е установено и доказано, че в резултат на пътно –транспортното
произшествие ищцата Ц.П.А.. претърпяла болки и страдания от само едно травматично
увреждане, изразяващо се в разкъсно- контузна рана на главата, причинено е временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Посоченото травматично увреждане се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от неоспорената
съдебно-медицинска експертиза.Конците на ищцата са свалени 6дни след инцидента.
Ищцата е млада жена на 20г, възстановила се е напълно в рамките на десетина дни след
инцидента. Не е доказано по делото инцидента и травматичните увреждания да са нарушили
обичайният ѝ ритъм на живот.
От заключението на приетата пред РС-В. СМЕ се установява, че на 30.10.2019г. Ц.А.
е постъпила в спешно приемно отделение и като амбулаторен пациент е консултирана с
дежурен хирург, същата не е била хоспитализирана в ХО на МБАЛ „С.П.“ АД - В.. В ХО е
направена първична обработка и сутура на раната. Вещото лице е посочило, че ищцата не е
имала гадене, повръщане и световъртеж. Няма вратна ригидност, не са установени
травматични костни промени. Разкъсно-контузната рана е довела до болка, но няма
сътресение, което да е наложило хоспитализация. Вещото лице е уточнило, че това е
7
контузия на повърхностните тъкани, а не черепно-мозъчна травма. Според заключението, е
налице причинно-следствена връзка между произшествието и получените травми от ищцата.
От приетите по делото доказателства, включително и от СМЕ няма данни и не се
установява ищцата А. де е получила трайни увреждания, които да се отразят по някакъв
начин върху нея за бъдещ период. Според експертното заключение и поясненията на вещото
лице в съдебно заседание пред П.та инстанция се установява, че след сваляне на конците на
06.11.2019г., раната на ищцата Ц.А. е напълно възстановена и прогнозата за възстановяване
е благоприятна. Следва да се отбележи, че по делото няма медицински данни за размера на
разкъсно-контузната рана.
От показанията на разпитания свидетел И.Д. се установява, че между него и ищцата е
имало инцидентен контакт няколко дни след ПТП и един чрез телефон по време на делото и
преди разпит на свидетеля. Установява, че Ц.А. получила рана на главата и носела кърпи на
главата, а след това имала белег. Знаел, че ищцата имала болки в гърба и трудно се движила,
след това болките слезли в плешките. След известно време, малко след катастрофата,
свидетелят и ищцата се видели и тя била добре, но се притеснявала от белега и си слагала
кърпа на главата, за да го прикрие. Свидетелят не установява дали към датата на разпита му
пред П.та инстанция ищцата има белег от травматичното увреждане или не.
Съдът достигна до извода, че разпитаният свидетел няма непосредствени и обективни
впечатления от възстановителния период на ищцата, а същите са инцидентни, преразказ на
предаденото от самата ищца и съдът ги кредитира доколкото не са в противоречие със
приложената медицинска документация и заключението на приетата СМЕ.
От събраните по делото писмени доказателства, включително и от показанията на
свидетеля Ив.Димитров няма данни ищцата да е претърпяла психическа травма от
процесното ПТП, извън обичайните претърпените болки и страдания от разкъсно-
контузната рана.Няма безспорни данни за трайни белези, нещо повече свидетелят Димитров
не посочва дори в коя част на челото е била раната.
Настоящият състав констатира, че по делото не са ангажирани доказателства от които
да се установява, че въззивната страна/ищцата/ е получила при процесното ПТП психична
травма. Съдът приема, че Ц.А., като участник в ПТП, е изпитала уплах и стрес с обичаен
интензитет, какъвто би изпитал всеки човек, поставен в такава ситуация, които
преживявания са взети предвид при определяне на обезщетението.
ВОС намира за неоснователни наведените с въззината жалба възражения за началния
момент на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
поради следните съображения:
Въззивната страна/ищцата/ с исковата молба претендира законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди от дата 08.02.2020г. - датата на изтичане на
сроковете по чл. 516, ал. 2 от КЗ.
8
НББАЗ не дължи лихва от датата на изтичане на сроковете по чл.516, ал. 2 от КЗ, тъй
като в процесният случай ответната по жалбата страна НББАЗ действа в качеството на
национално бюро на основание чл.511, ал 1, т. 3 от КЗ, а не в качеството му на кореспондент
по чл. 515 от КЗ.
По делото е установено, а и не е спорно между страните, че процесното ПТП е
настъпило на територията на Р Б. с участие на водач който управлява моторно превозно
средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на
бюрата. Съгласно чл. 512, ал. 1 КЗ, когато към бюрото или кореспондента се предяви
претенция за обезщетение, се прилага чл. 496 КЗ. Разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ
предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "ГО" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "ГО" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
От приложеното писмо изх. № 1-0159/17.01.2020г./лист 33 от делото на ВРС/ се
установява, че покана за изплащане на застрахователно обезщетение от въззивника А. е
получена в НББАЗ на 08.01.2020 г.
С писмото бюрото е изискало от ищцата допълнителни документи - Протокол за ПТП
№ 1557781 и КП за ПТП с пострадали лица № 247 по описа на ОДМВР - В. в оригинал или
заверен препис, както и банкови сметки на пострадалите, както и актове от ДП или влязло в
законна сила съдебно решение, което да установява безспорна вина на водача. Със същото
писмо е поискано и представяне на удостоверение за банковата сметка на въззивната
стран/ищцата/. ВОС констатира, че по делото липсват данни от които да се установи дали
ищцата е представила банковата си сметка, както и исканите документи и на коя дата.
ВОС намира, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.380, ал. 3 от КЗ -
непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците
на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва
по чл.409, която правилно е приложена и от първоинстанционния съд.
Предвид изложеното с обжалваното решение правилно РС-В. върху определеното
обезщетение е присъди и лихва за забава, считано от предявяване на исковата молба в съда -
22.04.2021г.
С оглед на горното съдът счита, че изводите на ВРС в обжалваното решение са
правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната по жалба страна
разноските по делото за въззивната инстанция в размер на 444 лева за адвокатско
възнаграждение.
9
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №553 от 15.12.21г. по гр.д. №855 по описа за 2021 г. на
РС-В..
ОСЪЖДА Ц.П.А.. ЕГН **********, с постоянен адрес: с. П., общ. В., ул. П. № 24 и
съдебен адрес: гр. С., бул. К.А.Д.- К. № 5, вх. В, ап.25 да заплати на Сдружение „НББАЗ“
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Г.И.“ № 2, ет. 2 сумата от 444 /четиристотин
четиридесет и четири/ лева разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС, на
основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10