Р Е Ш Е Н И Е
№ 260069
гр. Пловдив, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, XVII граждански състав, в
публично заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
АВРАМОВА СМИТ
при участието на секретаря Марияна Натова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 6191 по описа за 2020 г. на Районен съд - Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба,
подадена от Н. С. П., чрез пълномощник – адв. Ц.К., с която са предявени
обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК срещу М. П. С. и Я.С. С.и с правно основание чл. 108 от ЗС срещу
Д. Я.С. за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание
договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
**, том **, рег. № **, дело № **/** г. на нотариус **, на следния недвижим
имот: жилище, находящо се на адрес: гр. **, ул. „**“ № **, с площ от 53 кв. м.,
състоящо се от една стая, мивка-килер и входно антре от ул. „**“ и една стая,
хол-салон и кухня, намиращи се на втори етаж в двуетажна жилищна сграда, която
е построена в имот пл. **, квартал ** - стар, **-та градска част по плана
на гр. **, при граници на дворното място: ул. „**“, ул. „**“, ** и **, ведно с
приспадащото се на жилището право на строеж върху дворното място, който имот
съобразно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. **, одобрени със
Заповед № РД-** г. на Изпълнителния директор на АГКК, съответства ба
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, с адрес на имота: гр. **,
района **, ул. „**“ № **, с предназначение: жилище, апартамент, разположен на
етаж 1 в сграда с идентификатор **, брой надземни етажи 2, брой подземни етажи
0, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, построена в поземлен имот с
идентификатор **, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
**, под обекта: няма, над обекта: ** и на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **, с предназначение: жилище, апартамент, с адрес на имота: гр.
**, района Централен, ул. „**“ № **, разположен на етаж 2 в сграда с
идентификатор **, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **, под обекта: **, над обекта:
няма, както и за осъждане на ответника по ревандикационния иск – Д. Я. С. да
предаде на ищеца Н. С. П. владението върху гореописания имот.
В условията на обективно кумулативно и субективно
съединяване е предявен и негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС за
осъждане на ответниците М. П. С., Я. С.С. и Д.Я. С. да възстановят
същестуващото преди 02.06.2020 г. фактическо положение, като премахнат зидовете
и обособят входа на сградата откъм ул. „**“, осигуряващ достъп до първия етаж
от гореописаното жилище, както и да преустановят неоснователните си действия, с
които препятстват достъпа на ищеца през входната врата на дворното място
/поземлен имот с идентификатор **/ откъм ул. „**“ и стълбищната клетка на построената
в него жилищна сграда с идентификатор ** до втория етаж от гореописаното
жилище, както и да му предоставят ключ от входната врата на дворното място
откъм ул. „**“ и от вратата, осигуряваща достъп до съсобствената стълбищна
клетка на сградата.
С исковата молба е направено искане за отмяна на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК на Нотариален акт за признаване право на
собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № **, том **, общ.
рег. № **, дело № **/** г. на нотариус **, вписан в Служба по вписванията – гр.
** под акт № **, том **, дело № **, дв. вх. Рег. № **/** г., в частта по
отношение на гореописания имот.
Предявени са и насрещни искове от Д. Я. С. против
Н. С. П. за прогласяване на нищожност поради противоречие със закона на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД и поради невъзможен предмет на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД на
договор за дарение, обективиран в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том **, рег. № **, дело №
**/** г. на нотариус **, по силата на който Б. Н. П. и Н. И. П. са дарила на **
– ищеца Н. С. П. следния свой собствен недвижим имот, а именно: жилище,
находящо се на адрес: гр. **, ул. „**“ № **, с площ от 53 кв. м., състоящо се
от една стая, мивка-килер и входно антре от ул. „**“ и една стая, хол-салон и
кухня, намиращи се на втори етаж в двуетажна жилищна сграда, която е построена
в имот пл. **, квартал ** - стар, **-та градска част по плана на гр. **, при
граници на дворното място: ул. „**“, ул. „**“, ** и **, ведно с приспадащото се
на жилището право на строеж върху същото дворно място.
В исковата молба се твърди, че през 2006 г. въз
основа на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том **, рег. № **,
дело № **/** г., на нотариус с рег. № ** на НК, ищецът е придобил право на
собственост върху недвижим имот, представляващ: жилище, находящо се на адрес: гр. **, ул. „**“ № **, с площ от
53,00 кв. м., състоящо се от една стая, мивка – килер и входно антре от ул.
„**“ и една стая, хол – салон и кухня, намиращи се на втори етаж в двуетажна
жилищна сграда, построена в имот с пл. № **, кв. **-стар, ** – та градска част
по плана на гр. **, при граници на дворното място: ул. „**“, ул. „**“, имот на
** и имот на **, ведно с право на строеж върху дворното място, при запазено
право на ползване на дарителите върху описания имот.
Преди смъртта на всеки един от дарителите имотът
се е ползвал от тях постоянно и необезпокоявано. Твърди се, че ответницата М.
П. С. не е владяла необезпокоявано имота в периода от 16.12.2002 г. до
01.11.2019 г., каквито констатации били направени в оспорвания от ищеца
Констативен нотариален акт № **, том **, рег. № **, дело № **/** г. на нотариус
с рег. № ** на НК. След смъртта на дарителите Б. и Н. П., ** на ищеца продължил
да посещава имота. Отношенията между ** на ищеца и ответницата M. С. били
нормални. Достъпът до процесния имот се
осъществявал през входната врата от към
ул. „**“, за което обстоятелство ответниците никога не са се противопоставяли.
След смъртта на ** на ищеца отношението на ответницата M. С. към него станало
изключително грубо. Тази промяна към него го накарала да направи справка в АВ -
гр. **, от където разбрал за съставения в полза на ответницата М. П. С.
констативен нотариален акт, с който била призната за собственик на недвижим
имот с идентификатор **, с адрес: гр. **, ул. „**“ № **, с площ от 350 кв. м.,
ведно с построената в имота сграда с идентификатор **, с площ от 165 кв. м.,
брой етажи 2, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; **, с площ от
20,00 кв. м, с предназначение: хангар-депо, гараж; **, с площ от с площ от
19.00 кв. м. с предназначение: хангар-депо, гараж; **, с площ от с площ от
18.00 кв. м., с предназначение „селскостопанска сграда“, заедно с всички
подобрения и приращения. На ** г. чрез Нотариален акт за дарение № **, том **,
дело № **/** г. на нотариус с рег. № ** на НК, ответниците М. и Я. С. се
разпоредили с придобитите недвижими имоти в полза на дъщеря им Д. Я. С..
Изложени са твърдения, че първоначално имотът бил
съсобствен. Със съдебен протокол за делба от 04.12.1964 г., изготвен по гр.
дело № 726 от 1964 г. на Пловдивски Народен съд, Б. П. получила имота в свой
дял. Собствеността й произтичала от Нотариален акт № **, том **, дело № ** от
** г. и Нотариален акт № **, том **, дело № ** от ** г. Ищецът декларирал
придобития чрез дарение имот пред данъчните органи още през 2006 г. и заплащал
дължимите от него данъци и такси, с което действие е демонстрирал
собственическо намерение към имота. Спрямо това му действие ответниците никога
не са се противопоставяли. Твърди се, че ответницата М. С. никога не е владяла
имота непрекъснато и необезпокоявано в периода от 2002 г. до 2019 г., както и
не е извършвала действия, с които да доведе до знанието на ищецът, че владее
имота като свой. При поредното си посещение в имота през месец октомври 2018 г.
ищецът бил възпрепятстван. На входната врата от към ул. „**“, от която се
преминава през двора за достигане на сградата и стаята, разположена на втория
етаж, имало поставен синджир с катинар. През лятото на 2020 г. ответниците зазидали напълно входа за жилището на ищеца,
на първия етаж, от към ул. „**“. За да достигнел до първия етаж от имота си
ищецът следва да премине през входната врата от към ул. „**“, който към момента
е зазидан. За достигане до втория етаж на сградата, ищецът трябва да премине
през стълбищна клетка чрез преминаване от дворното място, като входната врата
за него, на която е поставен синджир и катинар, за който няма ключ, се намира
на ул. „**“.
Наведени са подробни правни съображения относно
действалите към момента на обособяване на процесното жилище строителни правила
и норми, във връзка с което се сочи, че същото представлява самостоятелен обект
на собственост. Застъпено е, че съдебната делба, въз основа на която
праводателят на ищеца е придобил собствеността върху процесното жилище, има последиците
на влязло в сила решение и установява със сила на пресъдено нещо
принадлежността на правото на собственост. Подробно е аргументирана липсата на
елементите от фактическия състав на чл. 79 ЗС, с което се обосновава, че
ответницата М. С. не е станала собственик на основание давностно владение на
процесното жилище. Изложени са фактически и правни съображения относно
извършени от ответниците неоснователни действия, препятстващи достъпа на ищеца
до собствения му имот, с които се сочи наличие на предпоставките за уважаване
на предявения негаторен иск.
Предвид изложените съображения се обосновава
правен интерес от предявените искови претенции и се моли за уважаването им.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника М. П. С., с който оспорва предявения иск. Твърди, че не е налице
право на иск, тъй като ищецът не можел да се легитимира като собственик на
описания в исковата молба имот и такъв обект като описания никога не е
съществувал в къщата на ул. „**“ № **. Представения с исковата молба нотариален
акт за дарение от 2006 г. не е годен титул да го направи собственик на
претендираното жилище с площ от 53.00 кв. м, състоящо се от входно антре една
стая, мивка – килер на партерен етаж и една стая, хол – салон и кухня, намиращи
се на втори етаж, тъй като това жилище не представлявало самостоятелен обект и
не отговаряло на законовите изисквания за такова. Твърди се, че нотариалния акт
за дарение от 2006 г. е нищожен, тъй като имал невъзможен предмет, доколкото
предмет на сделката е помещение, което не отговаря на критериите за жилище
съгласно действащото законодателство. Твърди се, че поземлен имот с
идентификатор ** винаги е владян от семейството на ответника и никой не е
влизал в имота без тяхно съгласие. През 1994 г. е съставен констативен
нотариален акт за собственост, с който наследниците на ** й И.Б. са признати за
собственици на източната половина на къщата и този акт не бил оспорен от
никого. Твърди, че давността никога не е била прекъсвана, тъй като нито ищецът,
нито неговите праводатели някога са оспорвали
владението на имота от нея и семейството й. Твърди, че тъй като ищецът
не е собственик на процесния имот никакви права не са му нарушени. Единствените
незаконни посегателства върху имота на ул. „**“ били от страна на бащата на
ищеца. Единият от случаите бил, когато се опитали да монтират врата, а другия в
опита да монтират прозорец, за което имало образувани преписки в ** РПУ ** и
Районна Прокуратура – **. По наведените доводи се моли за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на разноски.
Постъпил е отговор и от ответника Я. С. С., който
е със сходно съдържание като подадения от ответника М. С. писмен отговор.
Наведени са същите фактически твърдения и са направени същите оспорвания и
възражения. Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане на деловодни
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника Д. Я. С., с който оспорва предявения иск. Счита, че така както е
описано в исковата молба не можело да се установи на какво точно е собственик
ищеца. Изложени са подробни съображения, че претендираното от ищеца жилище не
отговаря на действалите към момента на разпореждането строителните правила и
норми, нито на действащите такива, поради което не представлява самостоятелен
обект на собственост. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че до
02.06.2020 г. от към ул. „**“ съществувал вход, от самото изграждане на къщата.
От доказателствата представени с исковата молба се опровергавало твърдението му,
тъй като с разрешение за строеж е посочено, че става въпрос за преустройство на
магазинно помещение в магазина, а в техническата документация било видно, че
към този момент не е имало входна врата, а се предвиждало отварянето на такава.
Твърди, че до 02.06.2020 г. на фасадата от западната страна на входната врата
към къщата имало прозорец. На посочената дата ответницата заедно с ** й чули
шум и когато излезли да проверят какво се случва и видели непознати за тях
хора, които са отворили прозореца и избивали стената за да монтират врата.
Потърсили полиция за да се преустановят действията. Нямало как да остави
избития прозорец, така че всеки да може да влиза в имота, поради което била
принудена да извика майстори. Тъй като прозорецът бил увреден до степен, че да
се наложи монтиране на нова дограма, а до изработването и монтирането й нямало
имотът да стои незащитен, решила да зазида целия отвор. По подробно изложените
в отговора съображения се претендира за отхвърляне на исковите претенции и
присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Нотариален акт за
покупко-продажба том **, № **, рег. **, дело № **/** г. /л. 134 – 135/
се установява, че през 1934 г. П. И. Б. е придобил празно дворно място от
351,40 кв. м., съставляващо парцел ** от квартал ** по плана на гр. **. Със
заявление с вх. № ** г. /л. 210/, подадено в Технически отдел на Община
**, П. И. Б. е приложил проект за жилищно-дюкянска постройка, скица и документ
за собственост върху горепосоченото дворно място, като е поискал издаване на
позволително и строителна линия. След дадени указания със съгласувателни писма
от 11.08.1934 г. за изменение на проекта за фурна /л. 211/ и представен
проект, съобразен с дадените указания /л. 212/, е издадено Позволително
№ ** г. /л. 209/, с което на П. И. Б. строителството на жилищно-дюкянска
постройка.
Видно от приложено удостоверение за наследници /л.
132/, П. И. Б. е починал на ** г. и оставил за свои наследници по закон **
си Й. И.Б. и ** си И.П. Б..
С делбен протокол /л. 138 - 139/, съставен
на 28.04.1959 г. по дело № 194 по описа за 1959 г. на Пловдивския народен съд,
в дял на Й. И. Б. е поставена западната половина от жилищна постройка, цялата
застроена върху 152 кв. м. - първи и втори етаж със средната стая от втория
етаж, състояща се от два магазина в партера, четири избени помещения, две
галерии над магазините, зад тях две стаички и кухня и от втория етаж три стаи и
кухня, както и западната половина от тавана; ½ ид. част от общо стълбище
с вход към ул. „**“; ½ ид. част от стълбище, водещо от втория етаж за
тавана и двора; ½ ид. част от коридор /антре/ на втория етаж от 12 кв. м.;
½ ид. част от паянтова барака от 31 кв. м.; ½ ид. част от овощни
дървета, кладенец и сотирски плочи; ½ ид. част от дворното място.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **,
том **, дело № ** от ** г. на нотариус ** /л. 17/, Й. И. Б. е дарила на
Б. Н.П. следния недвижим имот: ¼ ид. част от една стая, мивка-килер и
входно антре от към ул. „**“, които помещения са създадени от преустройството
на дюкянските помещения, намиращи се в партерния етаж на двуетажната жилищна
сграда, при граници: на север ул. „**“, на изток стълбището жилищните етажи на
сградата, П. Б.и Д. Н., а отгоре – галерии, собственост на дарителката, която
сграда е построена в парцел ** в кв. ** /стар/ при граници на дворното място:
ул. „**“, ул. „**“, ** и **.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **,
том **, дело № ** от ** г. на нотариус ** /л. 18/, Й.И. Б. е дарила на
Б. Н. П. следния недвижим имот: ¼ ид. част от една стая, хол-салон и
кухня, намиращи се в двуетажната жилищна сграда зад галериите над магазините
/югоизточна страна/, която сграда е застроена в имот **, кв. ** – стар, **-та
градска част по плана на гр. **, при граници на дворното място: ул. „**“, ул. „**“, ** и **.
С делбен протокол /л. 19/, съставен на
04.12.1964 г. по гр. дело № 726/1964 г. по описа на Пловдивския народен съд, в
дял на Б. Н. П. са поставени: една стая, хол-салон и кухня, намиращи се в
двуетажната жилищна сграда зад галериите на магазините /последните преустроени
в жилище/, застроени в югоизточната страна на сградата на ул. „**“ № **, както
и една стая, мивка-килер и входно антре от към ул. „**“, застроени в същата
жилищна двуетажна сграда, които помещения са създадени от преустройството на
дюкянските помещения, намиращи се в партерния етаж. Вместо дял Й. И. Б. е
получила равностойността на имота в размер на ¾ от същия.
От страна на ответника М. П.С. също са представени
писмени доказателства във връзка със собствеността върху процесния имот. От
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по завещание № **, том
**, дело № **/** г. на нотариус при Пловдивския районен съд, се установява, че
М. М. Б. е придобила по завещание по нотариално дело № **/** г. от Й. И. Б.и е
призната за собственик на следния недвижим имот, а именно: от жилищната сграда,
находяща се на ул. „**“ № ** в гр. **, две стаи, едната от които голямата с
южно изложение с прозорец от към ул. „**“ и към съседа прозорец **, а другата
стая с прозорец от към **, кухня, общо стълбище, салон и всички, намиращи се на
втория етаж от южната страна на жилищната сграда, построена в процесното дворно
място, както и двете галерии, намиращи се под завещаните и посочени по-горе
помещения.
От Нотариален акт за собственост на недвижим имот
придобит по наследство и давност № **, том **, дело № **/** г. на нотариус при
Пловдивския районен съд /л. 130/, се установява, че М. М. Б., П. И. П. и
Й. И. М. /наследници на И. П. Б./ са признати за собственици по
наследство и давностно владение в продължение на повече от двадесет години
върху ½ ид. част от процесното дворно място, ведно с източната половина
от построената в него двуетажна жилищна сграда, цялата застроена върху 152 кв.
м., като тази част от сградата се състои от фурна с пещ на първия етаж,
останалата част от първия етаж, разпределена на две нива, като първо ниво
включва две стаи /бивши складове/ и коридор към тях, а второ ниво – две стаи,
кухня и коридор, втори жилищен етаж от три стаи, кухня, баня-клозет и коридор,
източната половина от тавана и ½ ид. част от общите части на сградата,
както и ½ ид. ч. от паянтова стопанска постройка, цялата застроена върху
31 кв. м. площ. С Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
наследство и давност № **, том **, дело № **/** г. на нотариус при Пловдивския
районен съд /л. 131/, М. М. Б. е призната за собственик по наследство и
давностно владение в продължение на повече от десет години върху останалата
½ ид. ч. от процесното дворно място. По силата на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, дело № **/** г. на нотариус при
Пловдивския районен съд /л. 129/, М. М. Б. е продала на ** си П.И. П.
4/6 ид. ч. от процесното дворно място, ведно с 1/3 ид. ч. от гореописаната
източна половина от построената в имота двуетажна жилищна сграда.
С Нотариален акт за признаване правото на
собственост върху недвижим имот, придобит по силата на давностно владение въз
основа на обстоятелствена проверка № **, том **, рег. № **, дело № ** г. на
помощник-нотариус на нотариус ** и район на действие – Пловдивския районен съд
/л. 136/, П.И. П. е признат за собственик по давностно владение на
следния недвижим имот, а именно: самостоятелно жилище /обект № 2/ в западната
част на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, състоящо се от спалня,
хол, кухня, дрешник, баня-тоалетна и коридор, със застроена площ от 69,60 кв.
м., при граници на обекта: от изток – самостоятелен жилищен обект № 1 /с площ
от 74,70 кв. м./ и общ коридор, от север, юг и запад – дворно място, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата /в т.ч. и от общото
таванско помещение/, в която се намира обекта, построена в процесното дворно
място, състав; явяващо към онзи момент УПИ ** в кв. ** по плана на ** градска
част, гр. **. С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том **, рег.
№ **, дело № ** г. на помощник-нотариус на нотариус ** – Пловдивския районен
съд /л. 345/, П. И. П. и ** му М. С. П. продали на ** си и ** –
ответниците М.П. С. и Я. С. С. описания имот самостоятелно жилище /обект № 2/.
По силата на представения с исковата молба
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том **, рег. № **, дело № **/**
г. на нотариус ** – Районен съд Пловдив /л. 14/, се установява, че на
01.09.2006 г. Б.Н. П.и Н. И. П. са дарили на ** си – ищеца Н. С. П. следния
свой собствен недвижим имот, придобит чрез дарение и делба, а именно: жилище,
находящо се на адрес: гр. **, ул. „**“ № **, с площ от 53 кв. м., състоящо се
от една стая, мивка-килер и входно антре от ул. „**“ и една стая, хол-салон и
кухня, намиращи се на втори етаж в двуетажна жилищна сграда, която е построена
в имот пл. **, квартал ** - стар, **-та градска част по плана на гр. **, при
граници на дворното място: ул. „**“, ул. „**“, ** и **, ведно с приспадащото се
на жилището право на строеж върху същото дворно място, като си запазили правото
на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно.
Видно от приложените по делото препис-извлечения
от акт за смърт /л. 20 - 21/ Б. Н. П.е починала на ** г., а Н. И. П.- на
** г., като изрично е отбелязано, че последният е починал в дома си на ул. „**“
№ **. От представени удостоверения за постоянен адрес е видно, че считано от
2000 г. до смъртта си и двамата са били регистрирани на адрес: гр. **, ул. „**“
№ **.
От представените по делото скици, издадена от
Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. ** /л. 35 – 40/, се
установява, че в кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. **, одобрени
със Заповед № РД-** г. на Изпълнителния директор на АГКК, процесното дворно
място е заснето като поземлен имот с идентификатор **, с адрес: гр. **, район
**, ул. „**“ № **, с площ 354 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, построената
в имота двуетажна жилищна сграда е заснета като сграда с идентификатор **, със
застроена площ 165 кв. м., предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, с брой
самостоятелни обекти в сградата: 4, а именно: СОС с идентификатор ** на ет. 1,
с предназначение: жилище, апартамент, отразен като собственост на ищеца Н. П.,
СОС с идентификатор ** на ет. 2, с предназначение: жилище, апартамент, с площ
по документ 69,60 кв. м., отразен като собственост на ответниците – М. С.и Я.
С., СОС с идентификатор ** на ет. 1, с предназначение: за обслужваща дейност за
битови услуги, отразен като собственост на ищеца – Н. П., и СОС с идентификатор
** на ет. 2, с предназначение: жилище, апартамент, отразен като собственост на
ищеца Н. П..
Въз основа на Нотариален акт за признаване право
на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № **, том **,
общ. Рег. № **, дело № ** г. на нотариус ** – Районен съд Пловдив /л. 15/,
ответника М. П. С. е призната за собственик на основание давностно владение,
упражнявано от нея в периода от 16.12.2002 г. до момента на издаване на акта на
процесния поземлен имот с идентификатор **, заедно с построените в него сгради,
а именно: процесната сграда с идентификатор **, както и сгради с идентификатори
**, ** и **. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том **, общ.
рег. № **, дело № ** г. на нотариус ** – Районен съд ** /л. 16/,
ответниците М. С. С. и Я.С. С. са дарила на ** си – ответника Д. Я.С.
посочените поземлен имот с идентификатор ** и построените в него сгради с
идентификатори **, **, ** и **.
По делото са представени като веществени
доказателства снимки, отразяващи входа на сградата от към ул. „**“ /л. 50 –
55 и л. 174/.
В хода на производството по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. Ж. Ж., ангажиран от страна
на ищеца, Д.В. Д., П.М. Б. и Д. Я. И., разпитани по инициатива на ответниците.
От показанията на свидетеля М. Ж. се установява,
че познава ищеца повече от 30 години, като знае за жилището на ул. „**“, което
неговите баба и дядо са му дарили. Разказва, че на първия етаж от жилището се
влиза по две стъпала от ул. „**“ в коридор, като в дясно е разположена кухня с
прозорец и врата, а отсреща има спалня и в дясно на нея още една стая. Споделя,
че през 2010 г. по молба на ищеца, който живее в **, посетил имота и в спалнята
открил починал неговия дядо. Свидетелят сочи, че достъпът до втория етаж се
осъществява по външна стълба, под която е разположена баня с тоалетна,
използвана от възрастните хора, като на етажа има две стаи, до които се достига
през коридор. Според свидетеля всички посочени помещения се използвали само от
бабата и дядото на ищеца, като след тяхната смърт е оказвал съдействие на ** му
– С. П. за изнасяне на багаж и извършване на ремонти. Спомня си за случай, при
който монтирал прозорец и врата, но ответницата М. С. се обадила на полиция и
впоследствие ги зазидала. Заявява, че последната живее на втория етаж, като
приживе на бабата и дядото на ищеца помежду им не е имало спорове относно
използването на входа от към ул. „**“. Според свидетеля ответницата М. С. не е
ползвала помещенията, обитавани и пригодени за живеене от възрастните хора.
В показанията си свидетелката Д. Д. заявява, че е
израснала в квартала и от детските си години познава ответницата М. С. и нейния
**, които заедно с родителите си и ** си живеели в къща на ул. „**“ № **.
Според свидетелката в къщата не живеели други хора, като същата не познавала
ищеца, неговия баща, баба и дядо. Относно разположението на къщата споделя, че
от входа на ул. „**“ се влиза по дървени стълби и се достига до междинна
площадка, където се намират ниски складови помещения, след което по други
дървени стълби се стига до втория етаж, на който има два апартамента. Преди
време единия от апартаментите се ползвал от семейството на ответницата М. С., а
другия – от нейната баба, като впоследствие се разменили. Достъпът до описания
от свидетелката втори етаж се осъществявал и от ул. „**“, през дворното място
по стълбище се достига до площадката за втория етаж. Според свидетелката под
това стълбище в ляво имало складови помещения, в дясно- помещение с мивка, а
отсреща – стая с прозорец. Свидетелката споделя, че в помещенията, разположени
в дясно на входа от ул. „**“ не е виждала други хора.
От показанията на свидетелката П.Б. се изяснява,
че от ранна възраст живее в съседство на процесния имот и познава ответницата
М. С. повече от 35 години. Описва къщата като разделена на две части с вход от
ул. „**“. Сочи, че от входната врата по стълбище се достига до междинна
площадка с разположени складови помещения, а след това по дървени стълби се
отива на втория етаж. В едната част живеели ответницата М. С. с нейното
семейство, а в другата – нейната баба. Разказва, че от входната врата на ул.
„**“ се влиза в дворното място, където има партер с разположени изби, коридор и
други помещения, които според свидетелката не са жилищни. От двора по стълбище
се достига до междинен етаж. Според свидетелката помещенията в дясно на входа
на ул. „**“ не са се използвали от други хора.
В показанията си свидетелката Д. И.споделя, че
познава процесната къща от повече от 40 години, като в нея живеели ответницата
М. С. и семейството й. Според свидетелката други хора не са обитавали къщата.
Разказва, че преди 2010 г. не е влизала на партерния етаж, но там били
разположени четири складови помещения с достъп от дворното място.
За изясняване на делото от фактическа страна е
допуснато изслушването на две съдебно-технически експертизи. От заключението,
изготвено от вещо лице В. К. /л. 291 –
297/, се установява, че в нотариалния акт, от който черпи правата си ищеца,
не са описани квадратурите на процесните помещения. При извършения на място
оглед на партерния етаж ищецът е посочил помещения 1, 2, 3, 4 и 5 с обща площ
от 39,82 кв. м., като на даденото в нотариалния акт описание отговарят
помещение № 1 с площ от 8,40 кв. м., помещение № 2 с площ от 14,82 кв. м.
(стая) и помещение № 3 с площ от 4,90 кв. м. (мивка-килер), трите с обща площ
от 28,12 кв. м., очертани от експерта на проекта на сграда с идентификатор **.
При огледа на втория етаж ищецът е посочил помещение № 1 с площ от 2,5 кв. м.
(антре) и помещение № 2 с площ от 11,40 кв. м. (стая), двете с обща площ от
13,9 кв. м.
От заключението на вещо лице Н. С. /л. 400 – 408/ се изяснява, че заснетата
по действащата КККР на гр. Пловдив сграда с идентификатор ** съответства на
сградата по проекта от 1934 г. за жилищно-дюкянска постройка на П. И. Б. В
кадастралните и регулационните планове на гр. ** сградата е била отразена със
сигнатура „2МжбЖ“ – двуетажна масивна желязо-бетонна жилищна сграда със
северозападна фасада, разположена на уличната регулация на ул. „**“, като
конструкцията на фактически изградената сграда е масивна с дървен гредоред.
При извършения оглед на място вещото лице е
установило, че съществуващото към момента разпределение на партерния етаж се
отличава съществено от разпределението на помещенията на партера, съгласно
проекта за жилищно - дюкянска постройка /л.
212/. Експертът е констатирал, че средното помещение с лице към ул. „**“,
означено като „хлебопродавен дюкян“ по проекта на партера, към момента не
съществува. Посочено е, че същото е разделено на две части, като източната му
част е заета от вход и въртешно стълбище за горните етажи на сградата, а в
западната част е обособена стая със следи от обитаване като жилище. На място са
били изградени нови преградни стени, избити нови входни врати и обособени нови
складови помещения и коридор, които не са били предвидени в проекта на
постройката. Според вещото лице някой от измененията са били осъществени още
при първоначалното строителство на сградата, а други изменения на партера като
стая, мивка-килер и входно антре от към ул. „**“ са били създадени от
преустройството на дюкянските помещения, намиращи се в партерния етаж. От
изложеното експертът е заключил, че същите са били обособени и съществували
като преустройство на сградата още преди 1964 г., но лиспат данни това
преустройство в партера на сградата да е осъществено по одобрен проект.
Вещото лице С. е констатирал, че при
северозападната фасада от към ул. „**” сградата е на 2 етажа или 2 и 1/2 етажа,
включващи първи надземен етаж (партер) - със светла височина на помещенията
2,70 м.; междинен етаж (полуетаж) - означен в документите за собственост, като
галерии над магазините (дюкяните), със светла височина на помещенията около
1,20 м.; трети жилищен етаж - със светла височина на помещенията 2,70 м. При
югоизточната фасада от към дворното място с вход от ул.„**” сградата е на 3
етажа, включващи първи надземен етаж (партер) - със светла височина на складово
помещение, коридор, изби, мивка-килер от 1,80 до 2,50 м.; втори жилищен етаж -
с вход от към двора посредством външно стълбище, със светла височина на
помещенията хол-салон и кухня 2,60 м.; трети жилищен етаж - със светла височина
на помещенията 2,70м.
При извършения оглед и измервания на място вещото
лице е преценило, че описаните СОС с идентификатори **, ** на ет. 1 и СОС с
идентификатори ** и ** на ет. 2 по действащите КК и КР, не съответстват по
местоположение, граници и площ на помещенията и самостоятелните обекти, които
фактически съществуват на място. Посочено е, че описания в Нотариален акт за
дарение № **, том **, рег. № **, дело **/** г., недвижим имот не съответства на
СОС с идентификатор ** и на СОС с идентификатор **, доколкото площта на
последните възлиза на общо 156,0 кв. м., а общата площ на описаното в
нотариалния акт жилище е 53 кв. м. Освен това местоположението на СОС с
идентификатор ** по КК е в североизточната част на сградата, а помещенията
описани като една стая, хол-салон и кухня на втория етаж, са разположени в
югозападната част на сградата. В тази връзка при проследяване на представените
по делото документи за собственост вещото лице е констатирало наличието на
допусната техническа грешка по отношение на посоките, като помещенията една
стая, хол-салон и кухня, намиращи се в двуетажна жилищна сграда, зад галериите
на магазините, се намират в югозападната част на сградата, а от югоизточната
страна въобще липсват подобни помещения.
Експертът е отбелязъл, че достъпът до помещенията
в западната част на партерния (първи) етаж, описани в представения от ищеца
договор за дарение от 01.09.2006 г., се осъществява посредством коридор с
ширина 0,70 м. и светла височина 1,83м., представляващ обща част на сградата,
тъй като осигурява достъп и до избените (складови) помещения, находящи се на
същото ниво. Достъпът до помещенията в западната част на втория етаж се
осъществява посредством външно стълбище от към двора, представляващо обща част
на сградата, тъй като осигурява достъп и до вътрешно стълбище за третия жилищен
етаж на сградата. Вещото лице е установило, че към момента на огледа не
съществува директен достъп от към ул. „**“ до процесните помещения, разположени
в западната част на партерния (първи) етаж на сградата, доколкото няма обособен
самостоятелен вход. При преглед на материалите по делото експертът се е
запознал с приложения снимков материал, като е направил извод, че е правен опит
на мястото на стар прозорец да бъде монтирана метална входна врата от към ул.
„**”, но същата е премахната, отвора е зазидан с газобетонови блокчета и е
измазан с циментова замазка. Посочено е, че от входната дървена врата с табела
ул. „**” № ** се осъществява достъп до вътрешното стълбище за горните етажи на
сградата.
Експертът е дал своето становище, че е възможно
обособяването на самостоятелен обект с предназначение за жилище разположено на
две нива: на първи (партерен) етаж и на втори етаж, въз основа на нов
инвестиционен проект, при следните хипотези: наличие на валиден документ за
собственост; отговаряне на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ. При огледа е
констатирал, че в северозападната част на партерния етаж съществуват помещения
с обща от 39,0 кв. м., с вход от общ коридор, включващи стая (спалня) - с площ 14,0 кв. м. и светла височина 2,70
м.; стая (входно антре) - с площ 9,5 кв. м. и светла височина 2,70 м. и 2,45
м.; стая (мивка-килер) - с площ 7,7 кв. м. и светла височина 2,50 м. и 1,78 м.
В югозападната част на втория етаж съществуват помещения с обща площ от 32,5
кв. м., с вход от външно стълбище от двора и светла височина 2,60 м., включващи
антре - с площ 2,3 кв. м.; стая - с площ 11,5 кв. м.; стая - с площ 11,0 кв. м.
Според вещото лице при бъдещ проект за преустройство следва да се предвидят
необходимите помещения, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на
настоящия правен спор е принадлежността на правото на собственост върху
описаното в договора за дарение от ** г., на който ищецът основава петиторната
си претенция, жилище, находящо се на адрес: гр. **, ул. „**“ № **, с площ от 53
кв. м., състоящо се от една стая, мивка-килер и входно антре от ул. „**“ и една
стая, хол-салон и кухня, намиращи се на втори етаж в двуетажна жилищна сграда,
която е построена в имот пл. **, квартал ** - стар, **-та градска част по плана
на гр. **, при граници на дворното място: ул. „**“, ул. „**“, ** и **, ведно с
приспадащото се на жилището право на строеж върху дворното място.
Ответникът по
ревандикационния иск Д.. С.претендира да е носител на правото на собственост
върху цялата жилищна сграда, заснета в действащите КК и КР с идентификатор **,
на основание договор за дарение, сключен с ответниците М.С. и Я.С. От своя
страна ответникът М. С. се легитимира като собственик на основание давностно
владение, упражнявано в периода от ** г. до момента на издаване на констативния
нотариален акт /** г./.
Един от основните спорни
по делото въпроси е дали гореописаното жилище, което е дарено в полза на ищеца,
представлява самостоятелен обект на собственост, от което е обусловен и изводът
за валидността на тази разпоредителна сделка, предмет на насрещната искова
претенция. За да се отговори на този въпрос следва да се проследи историята на
процесната жилищна сграда и настъпилите промени във връзка с носителя на
правото на собственост. От събраните по делото доказателства се установява, че
проектът за жилищно-дюкянска постройка и позволителното за изграждането й,
издадено на П. И. Б., датират от 1934 г., но по делото липсват доказателства
относно точния момент на построяване на сградата. Първите данни за нейното
фактическо съществуване се съдържат в делбения протокол от 28.04.1959 г.,
когато сградата е поделена вертикално между наследниците на П. Б., като
западната половина е поставена в дял на Й. И. Б., а източната половина – в дял
на И. П. Б.. От описанието, направено в делбения протокол, се установява, че в
дела на Й. Б. били включени два магазина в партера, които съставлявали
дюкянските помещения съобразно проекта на жилищно-дюкянската постройка.
Впоследствие с договори за дарение от ** г. Й. Б. е дарила на праводателя на
ищеца – Б.П. ¼ ид. част от една стая, мивка-килер и входно антре от към
ул. „**“, които помещения са създадени от преустройството на дюкянските
помещения, намиращи се в партерния етаж на двуетажната жилищна сграда, както
и ¼ ид. част от една стая,
хол-салон и кухня, намиращи се в двуетажната жилищна сграда зад галериите на
магазините /югоизточна страна, съобразно заключението на СТЕ на вещо лице С.
е допусната техническа грешка и същите се намират в югозападната част на
сградата/. При извършената на 04.12.1964 г. съдебна делба в дял на Б. П. са
поставени: една стая, хол-салон и кухня, намиращи се в двуетажната жилищна
сграда зад галериите на магазините /последните преустроени в жилище/, застроени
в югоизточната страна на сградата на ул. „**“ № ** /съобразно заключението
на СТЕ на вещо лице С. е допусната техническа грешка и същите се намират в
югозападната част на сградата/, както и една стая, мивка-килер и входно
антре от към ул. „**“, застроени в същата жилищна двуетажна сграда, които
помещения са създадени от преустройството на дюкянските помещения, намиращи се
в партерния етаж. При съпоставяне на обсъдените документи е видно, че по някое
време между 28.04.1959 г. и 25.11.1964 г., е извършено преустройство на
магазините /дюкянските помещения/ в жилище, но по делото няма доказателства
кога е сторено това. От заключението на СТЕ с вещо лице Н. С. се изяснява,
че разпределение на партерния етаж към
настоящия момент съществено се различава от проекта за жилищно-дюкянска
постройка, като според неговото експертно становище част от установените
изменения са осъществени още при първоначалното строителство на сградата, а
други като стая, мивка-килер и входно антре от към ул. „**“ са създадени от
преустройството на дюкянските помещения, намиращи се в партерния етаж. Вещото
лице е заключило, че тези помещения са били обособени и съществували като
преустройство на сградата още преди 1964 г., но няма данни това преустройство
да е осъществено по одобрен проект.
Във връзка с
изложеното следва да се вземе предвид Тълкувателно решение № 96 от 16.11.1971
г., ОСГК на ВС, в което е прието, че при решаване на въпроса относно
възможността за самостоятелно ползване на етаж или част от етаж следва да се
отчете, че § 155 от ППЗПИНМ от 1950 г. и § 38 и 39 от Строителните правила и
норми до изменението им от 05.04.1960 г. уреждат положението на сградите, които
предстои да се изграждат след влизането им в сила. Взето е предвид, че
съобразно § 158 и сл. от ППЗПИНМ от 1950 г. и § 121, 290 и сл. от новия ППЗПИНМ
построените по време на стари строителни правила и норми сгради си остават да съществуват
със старите им вид и архитектурно устройство и могат да бъдат само
преустройвани и съобразявани с новите строителни правила и норми при изрично
предвидените в цитираните текстове условия. Прието е, че самостоятелното
ползване на тези заварени сгради, макар и частично неотговарящи на изискванията
на новите строителни правила и норми е позволено от закона. Според даденото
тълкуване при делба на заварени към 17.05.1963 г. съсобствени жилищни сгради
отредените в реална собственост етажи или части от етажи могат и да не
отговарят на нормите на § 38 и 39 от Строителните правила и норми, ако тези
етажи или части от етажи представляват обособени от по-рано отделни жилища.
Така даденото тълкуване се прилага и при преценка за възможността такива
обособени преди 1963 г. етажи или части от етажи да бъдат годен обект на
разпореждане, макар и да не отговарят на изискванията на действащите към
момента на сделката строителни правила и норми за самостоятелен обект. При тази
хипотеза водещ е фактическия признак – заварена обособеност в самостоятелно
жилище. Посоченото задължително тълкуване е в основата на трайната съдебна
практика, според която обособените преди 1963 г. жилища са годен обект на
отчуждителна сделка, без да се прилагат действащите към момента на разпореждането
строителни правила и норми – т.е. строителните правила и норми, определящи
понятието самостоятелен обект на разпореждане не се прилагат за заварените
случаи в посочената хипотеза /в този смисъл Решение № 44 от 12.09.2012 г. по гр. д. № 699/2011
г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/. В Решение № 545 от 19.03.1977
г. по гр. д. № 2882/1976 г., I г. о. на ВС, се приеме, че ако жилищна сграда е обособена и се
ползува по етажи или части от етажи, които не отговарят на изискванията на
Строителните правила и норми за самостоятелни жилища, и това е станало след
17.05.1963 г., но до 31.12.1965 г. за задоволяване на остра жилищна нужда,
разделянето може да стане и по съдебен ред и да принадлежат на отделни
собственици.
В настоящия случай разпоредителната сделка с
гореописаните помещения е извършена през 1964 г., но тяхното обособяване като
жилище е осъществено преди това при преустройството на дюкянските помещения. По
делото няма конкретни данни кога е извършено и дали е осъществено по одобрен проект.
Това преустройство очевидно е извършено по времето, когато цялата западна
половина от сградата е била собственост на Й. Б. и е било направено с цел да се
обособят две жилища – на партерния и втория жилищен етаж в тази половина от
сградата. В заключението на вещо лице Сотиров е посочено, че средното помещение с лице към ул. “**”, означено
като “хлебопродавен дюкян” по проекта на партера е разделено на две, като
източната му част е заета от вход и въртешно стълбище за горните етажи на сградата, а в западната част е обособена стая
със следи от обитаване като жилище. С оглед тези данни може да се приеме, че
преустройството на дюкянските помещения е извършено непосредствено след
разделянето на сградата на две половини по вертикала с цел осигуряване на достъп
от към ул. „**“ към втория жилищен етаж на сградата. Предвид тези разсъждения
приложение следва да намерят гореизложените съображения относно характеризиране
на процесните помещения на партерния етаж като заварена обособеност към момента
на отчуждителната сделка в полза на праводателя на ищеца – Б.П.. При извършване
на делбата през 1964 г. тези помещения са съществували и са били обособени от
по-рано като отделно жилище, поради което е било без значение дали отговарят на
§ 38
и 39 от Строителните правила и норми. Това обстоятелство е било преценено от
съдията-докладчик при одобряване на постигнатата по делбеното дело съдебна
спогодба, която има силата на влязло в сила решение. Освен това според
експертното становище на вещо лице Н. С. към настоящия момент е възможно обособяването на самостоятелен обект с
предназначение за жилище разположено на две нива: на първи (партерен) етаж и на
втори етаж, въз основа на нов инвестиционен проект, при наличие на валиден
документ за собственост и ако отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ. В
контекста на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че дареното
в полза на ищеца жилище представлява самостоятелен обект на собственост.
С оглед
гореизложеното съдът намира за неоснователни предявените насрещни искове за
нищожност на договора за дарение от ** г. поради невъзможен предмет на
основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и поради противоречие със закона на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД. Най-напред следва да се посочи, че съобразно трайната съдебна
практика исковете за недействителност на сделка, претендирана на повече от едно
основание, независимо от поредността и съотношението, които е посочил ищецът,
се считат предявени в условията на евентуалност - ако сделката е нищожна на
едно основание, то последващото прогласяване на недействителност на друго
основание е безпредметно. Съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност
според тежестта на порока - от най-тежкия (противоречие със закона или
заобикалянето му) и ако отхвърли този иск да премине към следващите по-леки
пороци (липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и
пр.), а когато уважи иска на едно от основанията, разгледани според естеството
на порока, не дължи произнасяне по останалите, предявени при условията на
евентуалност искове /в този смисъл Решение № 132 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 3313/2018 г. на ВКС, Решение № 199 от
12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, Решение № 198 от 10.08.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, Решение № 97 от 08.02.2013 г. по т. д. №
196/2011 г. на ВКС, Решение № 106 от 01.03.2011 г. по гр. д. № 1460/2009 г. на
ВКС/. Предвид изложеното на първо място следва да се разгледа претенцията със
заявено основание за нищожност поради противоречие със закона, в частност с
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУТ. В тази разпоредба са регламентирани
действащите към настоящия момент изисквания, на които трябва да отговаря едно
жилище, за да бъде самостоятелен обект на собственост. Същевременно тази
преценка следва да се извърши съобразно действащите към момента на сделката
строителни правила и норми, определящо понятието самостоятелен обект. От друга
страна, както вече бе посочено, според формираната съдебна практика обособените
преди 1963 г. жилища са годен обект на отчуждителна сделка, без да се прилагат
действащите към момента на разпореждането строителни правила и норми. Предвид
даденото от съда разрешение на този въпрос се обуславя изводът за
неоснователност на така заявената претенция за нищожност на отчуждителната
сделка от ** г. поради противоречие със закона. С оглед сбъдване на
вътрешнопроцесуалното условие съдът следва да разгледа и предявения в условията
на евентуалност насрещен иск за нищожност поради невъзможен предмет. Съобразно
разясненията, дадени в Тълкувателно
решение № 3 от 28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на Върховен касационен
съд, ОСГК, сделката е нищожна поради невъзможен предмет, ако към момента на
постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен. Прието е,
че фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в
реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според
природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и
технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално
определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Правната
невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за
разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка, която може да се
изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения
за обособяването на обекта. В заключение е дадено разрешението, че ако към
момента на сключване на сделката, реално определените части от недвижим имот
(сграда, жилище или други обекти), не са фактически обособени, но е възможно да
бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията в действащия
устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен
предмет. В настоящия случай към момента на сключване на договора за дарение от
** г. процесните помещения вече са били обособени като самостоятелен обект, а
според заключението на СТЕ и към настоящия момент е възможно да бъдат обособени
съобразно изискванията на действащия ЗУТ. Ето защо съдът намира за
неоснователен и вторият иск за нищожност на дарствената сделка поради
невъзможен предмет. Предвид същите, подробно изложени съображения,
несъстоятелни се явяват и възраженията за недействителност на договорите за
дарение в полза на праводателя на ищеца – Б. П. от ** г. и последвалата съдебна
делба от ** г., доколкото съдът приема, че още преди извършването на тези
разпореждания процесното жилище е съществувало и е било обособено като
самостоятелен обект на собственост.
По отношение на главната петиторна претенция, от
събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях релевантни
обстоятелства, настоящият съдебен състав достигна до следните изводи:
По категоричен начин се доказа по делото, че
ищецът Н. П. се легитимира като собственик въз основа на направеното в негова
полза дарение от ** г. на процесното жилище, състоящо се от описаните в
нотариалния акт за дарение помещения. Недоказана и съответно неоснователна е
претенцията на ответницата М. С., че е станала единствен собственик на поземления
имот и построената в него жилищна сграда въз основа на давностно владение. На
първо място, от представените по делото титули за собственост се установява, че
е периода от 1979 г. до 2002 г. праводателите на тази ответница са придобили
правото на собственост върху останалите помещения, извън жилището на ищеца и
неговите праводатели, на партерния и междинния етаж в процесната сграда, както
и на целия втори жилищен етаж и дворното място. С разпоредителна сделка от **
г. ответницата М. С. и ** й – ответникът Я. С. са станали собственици
единствено на самостоятелно жилище /обект № 2/ в западната част на втори
жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда. Този момент се претендира от
ответницата за начало на осъществяваното от нея давностно владение върху целия
поземлен имот и построените в него сгради. От показанията на свидетелите Д. Д.,
П. Б. и Д. И. се установява, че в продължение на няколко десетилетия
ответницата М. С. и семейството й са обитавали втория жилищен етаж на процената
двуетажна къща, като на партера и междинния етаж е имало само складови помещения.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели относно посочените обстоятелства,
доколкото са еднопосочни и намират опора в останалия събран по делото
доказателствен материал. В същото време от показанията на свидетеля М.Ж.по
категоричен начин се доказва, че праводателите на ищеца са живеели в процесното
жилище, състоящо се от помещения на партера и междинния етаж, което
впоследствие са му дарили. Според този свидетел бабата и дядото на ищеца
обитавали кухня, спалня и още една стая на партера, две стаи на междинния етаж,
както и баня с тоалетна, разположена под външното стълбище в дворното място,
като посочените помещения се използвали единствено от тях, не и от ответницата
М. С.. От показанията на свидетеля Ж. се установява, че дядото на ищеца – Н. П.
е починал в процесното жилище, в спалнята на партерния етаж, което се подкрепя
и от направеното отбелязване в представения препис-извлечение от акта му за
смърт. Свидетелство за обстоятелството, че бабата и дядото на ищеца са живеели
в имота, са представените удостоверения за техния регистриран постоянен адрес
на ул. „**“ № **. В подкрепа на изложеното е и заключението на вещо лице Н. С.,
в което се посочва, че в западната част на бившия „хлебопродавен дюкян“ е
обособена стая със следи от обитаване като жилище. С оглед тези съображения
съдът намира, че се опровергават твърденията на свидетелите, ангажирани от
ответниците, че в процесната сграда не са живели други хора.
Предвид изложеното
съдът намира за доказано по делото, че праводателите на ищеца – Б. и Н. П. са
обитавали процесното жилище до смъртта си, настъпила съответно на 15.05.2008 г.
и 06.12.2010 г. При това положение не може да се приеме, че ответницата М. С. е
осъществявала давностно владение по отношение на цялата жилищна сграда в
периода от 16.12.2002 г. до 01.11.2019 г. Съобразно разпоредбата на чл. 79 ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години. В настоящия случай, дори да се приеме, че
ответницата М. С. е установила фактическа власт върху процесното жилище след
смъртта на Н. П., то до издаване на констативния нотариален акт – ** г., с
който е призната за собственик на цялата сграда на основание давностно
владение, не е изтекъл изискуемият от закона срок.
Въз основа на изложеното
съдът достигна до правния извод, че ответницата М. С. не е станала едноличен
носител на правото на собственост на основание давностно владение върху цялата
жилищна сграда с идентификатор **, в частност по отношение на процесния
самостоятелен обект, собственост на ищеца Н.П., поради което предявеният срещу
нея и съпругът й – ответника Я. С. установителен петиторен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважен. При това положение
основателно се явява и направеното от ищеца искане за отмяна по реда на чл.
537, ал. 2 от ГПК на издадения констативен нотариален акт в частта относно
притежаваното от ищеца жилище.
По отношение на
насочената срещу Д. С. претенция по чл. 108 от ЗС, с оглед гореизложеното
приложение намира правилото, че никой не може да прехвърли повече права,
отколкото сам притежава. Това означава, че дарението на процесното жилище, като
част от сграда с идентификатор *** от ответниците М. и Я.С. представлява
разпореждане с чужд имот, което не е породило вещнотранслативен ефект. В такъв
случай осъществяваното от ответницата Д. С. владение върху процесния
самостоятелен обект, собственост на ищеца Н. П., е лишено от правно основание.
От изложеното следва, че предявеният ревандикационен иск е основателен и следва
да бъде уважен.
По отношение на
предявения негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС, съдът намира следното:
Негаторният
иск по чл. 109 ЗС предоставя защита на правото на собственост и на ограничени
вещни права срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие върху
вещта, което макар и да не накърнява владението, ограничава, смущава или пречи
на пълноценното ползване на имота според неговото предназначение. Двете задължителни условия за
уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния
иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни,
няма да е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС, като същото важи и в случай, че
действията му са неоснователни, но не създават пречки на собственика /Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по
тълк. д. № 4/2015 г. на Върховен касационен съд, ОСГК/.
В
частта на заявената претенция за осъждане на ответниците да възстановят
съществувало преди 02.06.2020 г. фактическо положение, като премахнат зидовете
и обособят входа на сградата откъм ул. „**“, осигуряващ достъп до първия етаж
от процесното жилище, съдът намира, че твърденията на ищеца останаха недоказани
по делото. В тази насока най-напред следва да се обсъдят събраните по делото
гласни доказателства, от които еднопосочно и безпротиворечиво се установява, че
през последните десетилетия процесната жилищна сграда е имала само един вход от
ул. „**“, през който се достига до междинния и втория жилищен етаж. В
показанията си свидетелят М. Ж., разпитан по инициатива на ищеца, изяснява, че
достъпът до помещенията на партерния етаж се осъществява през дворното място от
към ул. „**“. Същият този свидетел разказа пред съда за опит на ищеца да
обособи входна врата към посочените помещения на мястото на прозорец,
разположен на фасадата на сградата от към ул. „**“, но поради противопоставяне
от ответницата М. С. е завършил с неуспех, като отворът е бил напълно зазидан.
Така изложените обстоятелства се потвърждават и от заключението на вещо лице Н.
С.. При това положение съдът намира, че преди 02.06.2020 г. не е съществувал
вход на сградата откъм ул. „**“, осигуряващ достъп до първия етаж от жилището
на ищеца, поради което не се установи ответниците да са извършили неоснователни
действия, с които да са създали пречки за ищеца да упражнява правото си на
собственост.
Втората част от
негаторната претенция е за осъждане на ответниците да преустановят
неоснователните си действия, с които препятстват достъпа на ищеца през входната
врата на дворното място откъм ул. „**“ и стълбищната клетка в сградата до
втория етаж от процесното жилище, както и да предоставят на ищеца ключ от
входната врата на дворното място откъм ул. „**“ и от вратата, осигуряваща
достъп до съсобствената стълбищна клетка на сградата. По отношение на
твърденията на ищеца, че ответниците възпрепятстват достъпа му до процесното
жилище през входа от към ул. „**“ по делото няма събрани каквито и да било
доказателства в тяхна подкрепа. За пълнота следва да се посочи, че при
изпълнение на съдебното решение в частта, с която е уважен ревандикационният
иск по чл. 108 ЗС, ответницата Д. С. ще следва да предаде владението на ищеца
върху собствения му имот посредством осигуряване на достъп до него.
Предвид изложените
съображения настоящият
съдебен състав достигна до извода, че не са налице предпоставките на чл. 109
ЗС, само при кумулативната даденост на които този иск следва да бъде уважен.
С оглед изхода на правния спор и двете страни имат
право на разноски. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК ищеца е направил
разноски в общ размер на 3091,33 лева, от които 1400 лева за адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената част от
предявените искови претенции в полза на ищеца Н.П. следва да се присъди сумата
в размер на 2649,71 лева. От представения от ответниците списък по чл. 80 ГПК е
видно, че сторените от тях деловодни разноски са в общ размер на 8523,19 лева,
от които сумата от 7500 лева или по 2500 за всеки от тримата ответници е за адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за основателно своевременно направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от
ответниците адвокатско възнаграждение. При определяне размера на адвокатското
възнаграждение съдът съобрази фактическата и правна
сложност на делото, материалния интерес, както и обстоятелството, че
ответниците се представляват от едни и същи адвокати, като всеки от тях
претендира по отделно адвокатско възнаграждение, съдът прецени, че дължимото
адвокатско възнаграждение за ответниците М. и Я. С. следва да бъде намалено в
размер на 1500 лева за всеки от тях. При това положение общият размер на
разноските на ответниците възлиза на сумата от 6523,19 лева. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК съразмерно с отхвърлената част на предявените претенции в полза
на ответниците следва да се присъди сумата в размер на 931,88 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.
124, ал. 1 ГПК, по отношение на М. П. С., ЕГН: **, и Я.С. С., ЕГН: ***, че Н.
С. П., роден на ** г. в гр. **, гражданин на Република **, с паспорт U **,
издаден на ** г. от **, е собственик на основание договор за дарение,
обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том **, рег. №
**, дело № **/** г. на нотариус ** – Районен съд **, на следния недвижим имот:
жилище, находящо се на адрес: гр. **, ул. „**“ № **, с площ от 53 кв. м.,
състоящо се от една стая, мивка-килер и входно антре от ул. „**“ и една стая,
хол-салон и кухня, намиращи се на втори етаж в двуетажна жилищна сграда, която
е построена в имот пл. **, квартал ** - стар, **-та градска част по плана на
гр. **, при граници на дворното място: ул. „**“, ул. „**“, ** и **, ведно с
приспадащото се на жилището право на строеж върху дворното място, което
съобразно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. **, одобрени със
Заповед № ** г. на Изпълнителния директор на АГКК съставлява поземлен имот с
идентификатор **, с площ 354 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, а
построената в имота двуетажна жилищна сграда съответства на сграда с
идентификатор **, със застроена площ 165 кв. м., предназначение: жилищна сграда
– еднофамилна.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.
108 ЗС, по отношение на Д. Я. С., ЕГН: ***, че Н. С. П., роден на ** г. в гр.
**, гражданин на Република **, с паспорт U **, издаден на ** г. от **, е
собственик на основание договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № **, том **, рег. № **, дело № **/ ** г. на нотариус
** на НК и район на действие – Районен съд **, на следния недвижим имот:
жилище, находящо се на адрес: гр. **, ул. „**“ № **, с площ от 53 кв. м.,
състоящо се от една стая, мивка-килер и входно антре от ул. „**“ и една стая,
хол-салон и кухня, намиращи се на втори етаж в двуетажна жилищна сграда, която
е построена в имот пл. **, квартал ** - стар, **-та градска част по плана на
гр. **, при граници на дворното място: ул. „**“, ул. „**“, ** и **, ведно с
приспадащото се на жилището право на строеж върху дворното място, което
съобразно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени
със Заповед № ** г. на Изпълнителния директор на АГКК съставлява поземлен имот
с идентификатор **, с площ 354 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, а
построената в имота двуетажна жилищна сграда съответства на сграда с
идентификатор **, със застроена площ 165 кв. м., предназначение: жилищна сграда
– еднофамилна.
ОСЪЖДА, на основание чл. 108 ЗС, Д. Я. С., ЕГН: **, да
предаде на Н. С. П., роден на ** г. в гр. **, гражданин на Република **, с
паспорт U **, издаден на ** г. от **, владението по отношение на следния
недвижим имот: жилище, находящо се на адрес: гр. **, ул. „**“ № **, с площ от
53 кв. м., състоящо се от една стая, мивка-килер и входно антре от ул. „**“ и
една стая, хол-салон и кухня, намиращи се на втори етаж в двуетажна жилищна
сграда, която е построена в имот пл. **, квартал ** - стар, **-та градска част
по плана на гр. **, при граници на дворното място: ул. „**“, ул. „**“, ** и **,
ведно с приспадащото се на жилището право на строеж върху дворното място, което
съобразно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. **, одобрени със
Заповед № ** г. на Изпълнителния директор на АГКК съставлява поземлен имот с
идентификатор **, с площ 354 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, а
построената в имота двуетажна жилищна сграда съответства на сграда с
идентификатор **, със застроена площ 165 кв. м., предназначение: жилищна сграда
– еднофамилна.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за
признаване право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка
№ **, том **, общ. рег. № **, дело № **/** г. на нотариус **на НК и район на
действие – Районен съд **, вписан в Служба по вписванията – гр. ** под акт №
**, том **, дело № **, дв. вх. рег. № **/** г., в частта по отношение на
следния недвижим имот: жилище, находящо се на адрес: гр. **, ул. „**“ № **, с
площ от 53 кв. м., състоящо се от една стая, мивка-килер и входно антре от ул.
„**“ и една стая, хол-салон и кухня, намиращи се на втори етаж в двуетажна
жилищна сграда, която е построена в имот пл. **, квартал ** - стар, **-та
градска част по плана на гр. **, при граници на дворното място: ул. „**“, ул.
„**“, ** и **, ведно с приспадащото се на жилището право на строеж върху
дворното място, което съобразно кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. **, одобрени със Заповед № ** г. на Изпълнителния директор на АГКК
съставлява поземлен имот с идентификатор **, с площ 354 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м/, а построената в имота двуетажна жилищна сграда
съответства на сграда с идентификатор **, със застроена площ 165 кв. м.,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д. Я. С., ЕГН: **,
против Н. С. П., роден на ** г. в гр. **, гражданин на Република **, с паспорт
U **, издаден на ** г. от **, насрещни искове за прогласяване на нищожност
поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и поради
невъзможен предмет на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД на договор за дарение,
обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том **, рег. №
***, дело № **/** г. на нотариус **28 на НК и район на действие – Районен съд
**.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.С.П., роден на **
г. в гр. **, гражданин на Република **, с паспорт U **, издаден на ** г. от **,
против М.П. С., ЕГН: **, Я. С. С., ЕГН: **, и Д. Я.С., ЕГН: **, иск с правно
основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да възстановят същестуващото
преди 02.06.2020 г. фактическо положение, като премахнат зидовете и обособят
входа на сградата откъм ул. „**“, осигуряващ достъп до първия етаж от
гореописаното жилище, както и да преустановят неоснователните си действия, с
които препятстват достъпа на ищеца през входната врата на дворното място
/поземлен имот с идентификатор **/ откъм ул. „**“ и стълбищната клетка на
построената в него жилищна сграда с идентификатор ** до втория етаж от
гореописаното жилище, както и да му предоставят ключ от входната врата на
дворното място откъм ул. „**“ и от вратата, осигуряваща достъп до съсобствената
стълбищна клетка на сградата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК М. П. С., ЕГН: **, Я. С. С., ЕГН: **, и Д. Я. С., ЕГН: **, да
заплатят на Н. С. П., роден на ** г. в гр. **, гражданин на Република **, с паспорт
U **, издаден на ** г. от **, сумата от общо 2649,71 лева (две хиляди
шестстотин четиридесет и девет лева и седемдесет и една стотинки),
представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от
предявените искови претенции.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК Н. С. П., роден на ** г. в гр. **, гражданин на Република **, с
паспорт U **, издаден на ** г. от **, да заплати на М. П. С., ЕГН: **, Я. С.
С., ЕГН: **, и Д. Я. С., ЕГН: **, сумата от общо 931,88 лева (деветстотин
тридесет и един лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща направени по
делото разноски съразмерно с отхвърлената част от предявените искови претенции.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
ЕН