№ 60
гр. Русе, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Г.а
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Анета Г.а Гражданско дело №
20214500100251 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 432 КЗ.
ЕМ. В. М. ,че при ПТП на 23.VІ.2018 год.,причинено от водача на товарен автомобил
ВАЗ 2101 с рег.№ Р 2170ВА В. П. В. ,получила телесни увреждания,подробно описани в
исковата молба.Водачът на автомобила нарушил виновно правилата за движение по
пътищата като отнел предимството и блъснал пресичащата пътното ищца.Образуваното
досъдебно производство под № ДП пр.пр.3594/2018 год.на РРП е прекратено с
постановление на прокурора.За обезщетение на претърпените неимуществени
вреди,подробно описани в исковата молба,ищцата подала заявление по чл.380 КЗ до
ответното дружество като застраховател по застраховка Гражданска отговорност за
автомобила,действаща към момента на произшествието,по което последвал отказ поради
липса на предпоставки за ангажиране на отговорността на дружеството.Претърпените
неимуществени вреди ищцата оценява на 50000 лева и иска от съда да постанови решение,с
което да осъди ответника да й заплати тази сума,ведно със законната лихва ,считано от деня
на увреждането-23.VІ.2018 год.до окончателното й изплащане,както и възнаграждение на
представляващия я адвокат при условията на чл.38,ал.2 ЗА.
В писмен отговор,постъпил в срока по чл.131 ГПК,ответникът оспорва иска.Твърди,че
няма валидно възникнало вземане на ищцата,тъй като данните от проведеното разследване в
цитираното ДП сочат,че водачът на автомобила не е осъществил престъпление по
транспорта,тъй като не е разполагал с възможността да спре или заобиколи пострадалата,а
се касае за случайно деяние.Поради това липсва една от предпоставките за ангажиране на
отговорността на дружеството да обезщети пострадалата за претърпените вреди.Развити са
подробни възражения относно механизма на ПТП и причинната връзка между поведението
на водача и претърпените от ищцата вреди.По подробно изложени в отговора съображения
1
иска отхвърляне на иска като неоснователен.В условията на евентуалност прави възражение
за съпричиняване и определяне на обезщетението при условията на чл.51,ал.2 ЗЗД,тъй като
ищцата нарушила правилата за движение и това й поведение е допринесло за настъпилите
увреждания.Възразява и срещу размера на иска като несъответен на действително
претърпените вреди.Счита също,че не дължи законна лихва .
Съдът,като взе предвид твърденията и възраженията на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.VІ.2018 година около 14,30 часа в района на ул.“Пухлево дере“ в град Русе
свидетелят В.В. управлявал лекия автомобил „ВАЗ 2101“с рег.№ Р 2170 ВА.В автомобила
пътувала и свидетелката Р.М.,на предна дясна седалка,а отзад се возело внучето й.Времето
било слънчево, ясно.Автомобилът се движел в дясната част на улицата. Вдясно от пътя
вървяла и ищцата ,която събирала плодове.Пресякла пътя и застанала от лявата
страна.Когато предната част на автомобила се изравнил с нея,тя предприела пресичане от
отдясно наляво.Левият й крак останал под предното ляво колело на автомобила.Водачът
веднага спрял , излязъл от автомобила и видял да тече кръв от крака на пострадалата.Тогава
забелязал,че има слушалки в ушите си.Свидетелят В. изместил автомобила назад,за да
освободи крака на ищцата,след което я откарал в УМБАЛ“Канев“Русе.
При направените преглед и изследвания се установило,че ищцата е получила
размачкване на меките тъкани на гърба на ляво ходило с увреждане на сухожилията и
екстензорните мускули на пръстите .Извършени са 4 промивки и почистване на
травматичната рана,частични некретомии и поставяне на мазеви превръзки.В деня на
приемането й в болницата -23.VІ.2018 год.по спешност е направена тендорафия на мускулен
екстензор.
На 29.VІ.ищцата постъпила на лечение в УМБАЛ“Медика“ .При приема е описан
кожен дефект по дорзалната повърхност на ляво ходило с наличие на влажни некрози
умерена секреция.На 3.VІІ.е направена свободна кожна пластика/взет е 200 кв.см кожен
трансплантант от ляво бедро/. Според заключението на експерта д-р Г. все още не е
настъпило пълноценно възстановяване след кожната пластика.Характерът на получената
травма с нарушение на много мекотъканни структури,загуба на сухожилия и голям кожен
дефект предполагат дълъг период на болка.Възможни са и нови оперативни намеси за
коригиране на кожната пластика и освобождаване на движенията на пръстите.В случай,че
такава бъде извършена,периодът на зарастване около 5 седмици и при нормално протичане
на целия процес може да се очаква пълно възстановяване.
Свидетелката В. М.,майка на ищцата,твърди,че в период от около седем-осем месеца
тя била затруднена да се движи и обслужва самостоятелно.По време на престоя й в
УМБАЛ“Канев“ежедневно й правели някакви интервенции в операционна.Около 2 седмици
била в УМБАЛ“Медика“за извършване на кожна пластика,била с придружител, защото не
можела да става и да се обслужва сама.През цялото време изпитвала болки и приемала
болкоуспокояващи.И сега походката й е нарушена,изпитва болки,особено в студено време
при носене на затворени обувки.
2
От заключението на автотехническата експертиза се установява,че улицата,на която
станало произшествието,представлява „черен път“, застлана на места с натрошен
камък.Водачът на автомобила се движел с ниска скорост –в интервала от 2,9 до 7,2 км/ч.
С Постановление от 26.ІІ.2021 г.на прокурор от РРП образуваното досъдебно
производство ДП пр.№ 3594/2018 ,водено срещу водача на автомобила В. П. В. е
прекратено,като е прието,че той не е осъществил състав на престъпление по чл.343,ал.1,б.“
б“,пр.2 НК.
Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на автотехническата и
съдебномедицинската експертизи.Въз основа на тях съдът намира от правна страна
следното:
При задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“пораждането на процесуалното право на иск по действащия КЗ е
обусловено от настъпването на уредената в чл.498,ал.3 абсолютна процесуална
предпоставка,а именно предявяване на писмена застрахователна претенция пред
застрахователя по реда на чл.380 КЗ и неизплащане на застрахователно обезщетение в срока
по чл.496,респ.отказ да бъде изплатено такова или несъгласие на увреденото лице с размера
на определеното или изплатено обезщетение.От данните по делото е видно,че ищцата е
поискала със заявление от 27.ХІ.2020 год. и допълнително заявление от 15.ІІ.2021
год.определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди,по която е образувана
ликвидационна преписка и застрахователят е изискал представяне на допълнителни
доказателства,включително и от органите на разследване за хода на досъдебното
производство,водено срещу водача на лекия автомобил.С писмо от 1.ІІІ.2021
год.застрахователят е уведомил ищцата чрез процесуалния й представител ,че ще се
произнесе по искането след представяне на безспорни доказателства относно вината на
водача на застрахования автомобил. Не се спори,че застрахователно обезщетение не е
определено или изплатено,поради което предявеният иск за обезщетение се явява допустим.
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“. За да е
налице непозволено увреждане, следва да се докаже наличието на предвидените в закона
предпоставки: противоправност на деянието, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях.
Прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство няма
обвързваща гражданския съд сила по смисъла на чл.300 ГПК.В този смисъл на
самостоятелно основание съдът следва да преценява наличието или липсата на осъществен
деликт.
Съдът счита,че събраните по делото доказателства не установяват противоправно
поведение на водача на лекия автомобил,довело до настъпване на ПТП.Наведените в
исковата молба твърдения за допуснати от него нарушения на правилата за движение по
пътищата са,че отнел предимството и блъснал пресичащата платното
3
пешеходка.Установените по делото факти не подкрепят това твърдения и сочат на различни
от изложените в исковата молба обстоятелства за поведението на ищцата и на водача на
автомобила при настъпване на ПТП.Автомобилът,управляван от свидетеля В. се е движил с
ниска скорост в интервала от 2,9 км/ч до 7,2 км/ч в дясната част на ул.“Пухлево
дере“.Вдясно от пътя била и ищцата,която предприела пресичане на улицата отдясно наляво
.В този момент автомобилът се е намирал на около 15-20 метра от нея.Ищцата се движила
известно време и спряла в района на лявата граница на платното за движение и когато
предната част на автомобила се изравнила с нея,тя предприела пресичане на улицата
отдясно на ляво.В този момент водачът спрял автомобила.
Съгласно чл.20,ал.1 е 2 от ЗДП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства,които управляват и при избиране на скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия,с релефа на местността,състоянието на пътя и на
превозното средство,с превозвания товар,с характера и интензивността на движението,с
конкретните условия на видимост,за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие;длъжни са да намалят скоростта и в случая на необходимост да спрат,когато
възникне опасност за движението.Лекият автомобил се е движил с ниска скорост-в
интервала от 2,9 до 7,2 км/ч съгласно заключението на автотехническата експертиза ,която
не само не е превишавала максимално допустимата за населено място,но е била съобразена
и с всички фактори,които законодателят е посочил като значими при избора на скорост на
движение в чл.20,ал.2 ЗДП,посочени по-горе.Инцидентът е станал в светлата част на
деня,при ясно време и отлична видимост,на „черен път“,застлан на места натрошен
камък.Данните по делото сочат,че водачът е възприел пострадалата на около 15-20 м преди
произшествието,когато се е намирала в дясно на улицата и е предприела пресичане отдясно
наляво,спряла е в близост до електрически стълб,с гръб към автомобила.Съдът счита,че в
този момент тя не е представлявала опасност за движението,предвидимо препятствие,с
което водачът да съобрази поведението си и за него не е възникнало задължението да спре,за
да предпази ищцата и да предотврати ПТП.Опасността е възникнала едва с внезапната
промяна в движението на пострадалата,с движението й от дясно на ляво на пътното платно
в момент,когато предната част на автомобила се е изравнил с нея.В този момент водачът е
бил в обективна невъзможност да предотврати произшествието въпреки незабавно
предприетото спиране на автомобила.ПТП е настъпило вследствие на внезапното движение
на ищцата и излизането й на пътя ,при което лявото й ходило е попаднало под предната лява
гума на автомобила.Такова поведение водачът нито е могъл,нито е бил длъжен да предвиди
и не е имал техническа възможност да спре,за да предотврати произшествието.
По тези съображения съдът приема,че липсва противоправно и виновно поведение на
водача на МПС,което да обуслови и отговорността на застрахователното дружество за
обезщетяване на пострадалата за претърпените вреди.При този извод не се налага
разглеждане на направените от ответника възражения за съпричиняване.Искът се явява
изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне,ведно с претенцията за законна лихва.Не е
налице и основание за определяне на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА на
4
оказалия безплатна правна помощ процесуален представител на ищцата.
При този изход на спора съдът възлага в тежест на ищцата разноските на ответника в
съдебното производство в общ размер от 2776 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕМ. В. М. от гр.Р.,ул.“Т.“№ ** ЕГН **********,съдебен адрес
град С.,ул.“И.Д.“№ *,ет.*,адвокат В.Н. против „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД със седалище
и адрес на управление гр.София,бул.“Витоша“№ 89 Б,ЕИК ********* иск за сумата 50000
лева,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от получени телесни
увреждания при ПТП на 23.VІ.2018 година в град Русе с участието на т.а.ВАЗ 2101,с рег.№
Р 2170ВА,управляван от В. П. В.,ведно със законната лихва считано от 23.VІ.2018 година до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЕМ. В. М. от гр.Р.,ул.“Т.“№ ** ЕГН **********,съдебен адрес град
С.,ул.“И.Д.“№ *,ет.*,адвокат В.Н. да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД със
седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Витоша“№ 89 Б,ЕИК ********* сумата 2776
лева разноски в производството пред тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред ВТАС.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
5