Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260029
гр.
Пловдив, 18.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 10.08.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4490/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Д.Й.В. против Наказателно постановление № 20-0432-000131,
издадено от Началник 01 РУ към ОДМВР, с което на Д.Й.В. е наложена глоба в размер на 200 лева
за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.
С
жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и
се моли за неговата отмяна. По конкретно се сочи, че жалбоподателят не е
извършвал управление на процесния мотоциклет и че актосъставителят и свидетелят
по акта не били очевидци на извършване на нарушението. Пледира за нарушено
право на защита поради нечетивност на връчения АУАН. Претендира разноски.
Въззиваемата страна не взема становище по основателността на
жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото отменяне
по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка: на 13.06.2020 г. около 00:05 часа в гр.Пловдив, на бул. Никола Вапцаров № 91, пред Първо РУ на
ОДМВР-Пловдив, Д.Й.В. управлява мотоциклет Ямаха ХП 500, с рег. № ******, без
да притежава свидетелство за управление, валидно за категоричната, към която
спада управляваното МПС.
Гореизложената фактическа обстановка досежно факта на
управление на МПС от жалбоподателя съдът прие за съответна на осъществилото се
в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл.
189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.
В конкретния случай съдът намира,
че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават
от събраните по делото доказателства.
Разпитаният по служебна
инициатива на съда свидетел очевидец- полицейския служител П. с положителност
установява, че лично и непосредствено е възприел как именно жалбоподателя се
движи с процесния мотоциклет, спрял на два метра от него и слезнал от мотора.
Пространството било осветено и
свидетелят имал безпрепятствена видимост към нарушителя. Самоличността му била
установена по несменен начин от поисканите и представени лични документи.
Съдът намира, че показанията на
полицейския служител П. заслужават пълен кредит на доверие, доколкото са
последователни, подробни и безпристрастно дадени. Освен това те кореспондират
изцяло и с показанията на актосъставителя К..
Разпитан непосредствено пред съда,
свидетеля К. установи, че не е бил
очевидец на извършване на нарушението. Постовият П., обаче подробно му разказал
за случилото се. Освен това свидетелят К. лично попитал жалбоподателя той ли е
управлявал мотоциклета и получил потвърждение от него.
Действително досежно личността на
нарушителя показанията на свидетеля К. представляват производно доказателство,
доколкото актосъставителят не възпроизвежда собствените си възприятия, а това което му е споделено от
останалите участници процеса, като тук следва да се съобрази безусловната забрана за подмяна в наказателния
процес на първични доказателства с
производни.
Следва
да бъде отбелязано обаче, че както според доктрината, така и според трайната
съдебна практика не съществува пълна забрана за използване на производни
доказателства, като те са допустими в
3 групи от случаи:
-за разкриване на първични доказателства,
-за
проверка на първичните доказателства и
-когато първичните доказателства са недостъпни.
В случай, че производните доказателства се
използват за проверка на първичните, наличието на съответствие между първични и производни доказателства може
да бъде аргумент за кредитиране
с доверие като достоверни на
първичните доказателства.
В този смисъл, съдът използва показанията на актосъставителя К.
като аргумент за кредитиране на показанията на свидетеля очевидец П., доколкото
между тях е налице пълно кореспондиране.
Така
изрично Решение №113/23.06.2015 по дело №93/2015 на ВКС, Решение №92/05.07.2018
по дело №298/2018 на ВКС, Решение 323/ 9.2.2016г. наказателно дело № 169/2015
г. на ВКС, Решение №62/02.08.2019 по дело №138/2019 на ВКС, Решение № 298 от
06.06.2013 г. по нак. д. № 115 / 2013 г. на Върховен касационен съд, Решение №
182 от 04.08.2014 г. по нак. д. № 179 / 2014 г. на Върховен касационен съд.
Приетата за установена фактическа
обстановка не се разколебава по никакъв начин от показанията на доведения от
жалбоподателя свидетел- М., доколкото по мнение на настоящия състав същите
следва да се дискредитират, доколкото изцяло се опровергават от категоричните,
последователни и безпротиворечиви показания на двамата полицейски служители и
от извънсъдебното признание, което жалбоподателят е направил пред тях.
Изцяло неоснователни са и
възраженията, че нарушението не било установено по несъмнен начин, поради липса
на очевидци на извършването му. Точно обратното, от показанията на св. П. се
установи, че нарушението е извършено в негово присъствие, на два метра от него.
Действително актосъставителят не е присъствал на извършване на нарушението, но
и ЗАНН не поставя такова условие за законосъобразност на НП.
Досежно втория елемент от
фактическия състав обуславящ съставомерност на деянието по чл. 150а ЗДвП обаче, както в АУАН, така и в НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, които безусловно налагат отмяна на НП.
В този смисъл, както в АУАН, така и в НП е изложен
правния извод на контролния орган, че дееца не притежава свидетелство
за управление, валидно за категоричната, към която спада управляваното от него МПС.
Липсва обаче изложение на каквито и
да било факти, които да позволят проверката на този правен извод.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред
задължителните реквизити на АУАН и НП са
1. описание на фактическите
признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни
норми.
В същото време е безспорно, както
в теорията, така и в съдебната практика,
че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на
обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически
признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да
се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване
на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл.
43, ал.1).
Наказателното постановление от
своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно
наказателния процес на ПРИСЪДАТА
от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата
форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и
задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността
на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически
положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация
следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото.
От всичко гореизложено
следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на
чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение,
както за дееца, така и за съда начин всички
съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение (време, място
на извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат).
В
тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически
критерий: АУАН и НП ще отговарят на
императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са
описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по
себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна
квалификация, без да е необходимо за преценката за
съставомерност за първи път да се установяват от съда допълнителни
обстоятелства, които не са предявени на дееца.
В обратния случай,
ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от
субективна и обективна страна на вменения административен състав или ако за
извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да
установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на
дееца, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено
правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за които
се наказва.
Точно
такъв е и процесния случай:
От
текста на сочената като нарушена норма на чл. 150а ЗДвП следва, че основните
съставомерни обстоятелства, които следва надлежно да бъдат описани в АУАН и НП,
за да се ангажира законосъобразно отговорността на дееца по нея са:
-
категория на
управляваното МПС
-
за кои категории е валидно притежаваното от дееца СУМПС.
Само при надлежно описание
на тези факти може да се провери правилността на правния извод на наказващия
орган, че дееца не притежава свидетелство за управление, валидно за
категоричната, към която спада управляваното от него МПС.
В конкретния случай нито едно от тези съставомерни
обстоятелства не е намерило отражение
нито в АУАН, нито в НП.
Констатираните пороци при
описания на нарушението в АУАН и НП няма
как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а
за ненадлежно предявено обвинение,
което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от
естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Следва да се отбележи също така и
че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на
ВКС, всяко установяване за първи път на
етап съдебно следствие на
съставомерен факт, който до
този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по
своята правна същност представлява съществено
изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение
№ 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение №
61 от 13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно изричния
текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира
в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако
е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно трайната съдебна
практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и
касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН
има характер на въззивно такова, то института
на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на
наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически
положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом
те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.
Така изрично Решение
№ 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен
съд,
От всичко гореизложено следва, че
за съда не съществува възможност да потвърди НП
въз основа на нови съставомерни фактически положения, които са разкрити или доуточнени за първи път на етап съдебно следствие и
които не са надлежно предявени на дееца с АУАН и НП.
Да се процедира по обратен начин
означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са съставомерните
фактически положения, за които се
наказва, едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието
вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се
посочи, че ако съдът служебно
установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без
те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо
противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл.
63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на
наказващия орган.
В
тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП
и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното
лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до
АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
По
изложените съображение НП следва да се отмени.
При този изход на спора право на разноски има
жалбоподателя. Същият е доказал заплащането на 100 лева за адвокатски хонорар,
което е в рамките на абсолютния минимум за адвокатска защита и съдействие,
включваща представителство в открито заседание, поради което и претенцията за
разноски следва да се уважи.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган" означава
поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В
случая въззиваемата страна 01 РУ към
ОДМВР-Пловдив не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските
следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от
което е част наказващия орган, а именно ОДМВР-Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0432-000131, издадено от
Началник 01 РУ към ОДМВР, с което
на Д.Й.В. е наложена глоба в размер на
200 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1
ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив
да заплати на Д.Й.В., ЕГН ********** сумата от 100 лева представляваща разноски
за адвокатски хонорар пред районен съд.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.