№ 121
гр. Смолян, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20235400500063 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
Постъпила е въззивна жалба с вх.№2435/21.11.2022г. от “ВИВУС.БГ”
ЕООД, ЕИК: **** ,представлявано от Здр. Ст. Р. - управител , юриск.Д. Д.
срещу решение № 123 от 18.10.2022 г. по гр.д. № 196/2022 г.по описа на
районен съд –Мадан ,с което е прието за установено в отношенията между
А. С. Ю., ЕГН ********** и „ВИВУС.БГ“ ЕООД, че клаузата, предвиждаща
такса „Експресно разглеждане“ в Договор за кредит № ***** от **** г.,
общите условия и анексите към него, е нищожна като заобикаляща чл. 19,
ал. 4 от ЗПК и противоречаща на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и е осъдено
„ВИВУС.БГ“ ЕООД да заплати на А. С. Ю. сумата от 528 лева , недължимо
платена като такса „Удължаване на срока на връщане на общо дължимата
сума“, предвидена в Договор за кредит № ***** от **** г., общите условия и
анексите към него, ведно със законната лихва за забава върху сумите от
датата на подаване на исковата молба в съда - 15.06.2022 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 100 лева - разноски за заплатена държавна такса
и 300 лева адв. възнаграждение „ВИВУС.БГ“ ЕООД да заплати на адвокат
М. М. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата . Счита ,че
обжалваното решение е необосновано.Намира ,че е налице порок в
решението, поради неяснота в петитума и че обжалваното решение страда от
съществени пороци, доколкото съдът неправилно е постановил решение и
петитум, с което „ВИВУС.БГ“ ЕООД, в качеството си на ответник по
първоинстанционното производство, е осъден да заплати на А. Ю. сумата от
528 лева, ведно със законната лихва за забава. Твърди ,че няма никаква
1
индикация на какво основание . Дружеството е осъдено да плати процесната
сума, доколкото тя е дължима по клаузи, които петитумът не е прогласил
за нищожни.Поради това моли съда да отмени обжалваното решение изцяло
и да се произнесе с ново такова, което да бъде изцяло съгласувано със
съдопроизводствените правила на гражданския процес. Намира ,че не е
налице противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, както
неоснователно се твърди. Предоставените допълнителни незадължителни
услуги, които г-жа М./може би се има предвид г-жа Ю./ изрично е заявила и
заплатила, счита ,че съответстват изцяло на законовата възможност, уредена
в чл. 10а, ал.1 ЗПК.Твърди ,че в случая таксите се начисляват за услуги,
които са пожелателни, допълнителни и незадължителни и които се
предоставят само по изрично искане на Кредитополучателя, съобразно
Тарифа на Кредитора. Твърди ,че таксата за „Експресно разглеждане“ не се
отнася до действия, касаещи усвояване и/или управление на кредита,
доколкото същата се дължи за услуга, която се предоставя преди
сключването на договора за кредит и не касае условията по предоставянето
и/или връщането на същия.
Аналогично, счита ,че такса „Удължаване на срока“ няма отношение към
размера на дълга, а към удължаване на падежната дата.Логическото
тълкуване на термина „управление“ счита ,че показва относимостта му към
обичайното състояние на кредитното правоотношение. При положение, че
законодателя не е дефинирал термина „управление на кредита”, намира
извода на районен съд –Смолян ,изложен в мотивите, че такса „Експресно
разглеждане“ и такса „Удължаване на кредита“ имат характера на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
почива на предположение .Твърди ,че е неоснователно твърдението за
нищожност на клаузи от Договора на основание поради заобикаляне на чл.19,
ал.4 от ЗПК. Понятието „общи разходи по кредита“ е въведено най-напред с
ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета („ДИРЕКТИВА
2008/48/ЕО“) и след това е възпроизведена в съответните разпоредби на ЗПК,
който е националният закон, транспониращ посочената директива съобразно
§ 2 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Счита, че доколкото понятията за
общи разходи по кредита и годишен процент на разходите по кредита са
въведени в националното законодателство чрез транспонирането на
ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО в ЗПК и доколкото транспонирането е извършено
правилно, е налице съвпадение между понятията за общи разходи по кредита
и годишен процент на разходите по кредита по смисъла на националното
законодателство и по смисъла на ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО.
Счита ,че в конкретния случай първото условие таксата да се заплаща
във връзка с договора не е налице. Това счита ,че е така, тъй като такса
„Експресно разглеждане“ няма отношение нито към сключването на
договора, нито към усвояването на кредита, нито към конкретните параметри
на договора за кредит - сума по кредита, дължима срещу ползването й
възнаградителна лихва и условия за определяне на лихвата, а от своя страна
2
таксата „Удължаване на кредита“ счита ,че няма отношение към размера на
дълга, а към удължаване на падежната дата . Твърди ,че това е услуга,
която „ВИВУС.БГ“ ЕООД предоставя възмездно на своите клиенти, в
случаите, когато последните са заявили желание да се възползват от нея и да
удължат падежната дата по своя кредит. Второто условие таксите да са
задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при
предлаганите условия намира ,че не е налице. Твърди ,че таксите „Експресно
разглеждане“ и „Удължаване на кредита“ нямат задължителен характер, за
разлика от общите разходи по кредита, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал.
1 от ЗПК, както са дефинирани и в § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Ползването на
услугите, а от там и заплащането на такси за тях, става само по изрично
искане на потребителя и зависи изцяло от неговата преценката - дали в
конкретния случай същият желае да получи експресен отговор по искането си
за кредит, в рамките на определения кратък срок, или не и дали иска кредитът
му да бъде в редовност. Ползването на услугата Експресно разглеждане
гарантира на Кредитополучателя единствено получаването на отговор в
посочения срок, но не и отпускане на кредит, тъй като е възможно в обхвата
на Експресното разглеждане, при извършване оценка на кредитоспособността
на кредитоискателя да се установи, че кредитоискателят не е
кредитоспособен и да откаже да отпусне кредита. Същевременно, липсата на
желание на кредитоискателя да ползва тази услуга и незаявяването й не е
пречка да се иска кредит и да бъде отпуснат такъв кредит. Както се посочи,
ГПР изразява процентно общите разходи по кредита, а в §1, т.1 от ДР на ЗПК
законодателят е дал легална дефиниция на понятието общи разходи по
кредита за потребителя, като прави изрична уговорка, че в обхвата на общите
разходи по кредита, които следва да се отчитат при формиране на ГПР,
попадат разходи за допълнителни услуги, само доколкото ползването на
такива допълнителни услуги е предвидено като задължително условие за
сключване на договора за кредит. По аргумент за противното от това
правило, таксите „Експресно разглеждане“ и „Удължаване на кредита“ не са
част от общите разходи по кредита. Твърди ,че страните са се съгласили, че
искането за кредит ще бъде разгледано приоритетно, поради което за ищецът
е възникнало задължение за заплащане на тази такса .Намира ,че тези два
вида такси не следва да се включват и правилно не формират ГПР,
доколкото те не влизат в обхвата на законоустановените елементи,
включващи се в него,поради това счита че няма заобикаляне на законови
разпоредби. Намира ,че липсва основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение. Оспорва изцяло присъденото в първоинстанционното
производство адвокатско възнаграждение. Счита ,че действително, съгласно
чл. 38 Закона за адвокатурата , адвокатът или адвокатът от ЕС може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие. С ал. 2 от посочената норма
е прието, че ако в съответното производство насрещната страна е осъдена да
заплати разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредба № 1/2004 година. Счита ,че за да възникне правото на адвоката на
възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и
3
съдействие, следва да е доказано по безспорен начин твърдението, че
лицето попада в категориите по чл. 38 от ЗАдв.
Във въззивната жалба е направено алтернативно възражение за
прихващане. Твърди ,че към днешна дата А. Ю. все още е длъжник на
„ВИВУС.БГ“ ЕООД, до колкото задължението по Договор за кредит № *****
и анексите към него е възлизало на 1100 лева главница и 36.04 лева
договорна лихва, която сума е станала изискуема и ликвидна на 08.07.2021 г,
от който момент противната страна окончателно е изпаднала в забава. Твърди
,че към дата - 18.11.2022г., г-жа Ю. е направила няколко плащания за
погасяване на кредита си, общо за сумата от 678 лева. Като част от клиентски
ориентираната политика на Дружеството, моли да се има предвид, че не са
предприети действия по съдебен ред и депозиране на Заявление по чл. 410 от
ГПК, за да се събере дължимата сума от длъжника. Твърди, че ако съдът
счете, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, то същата
все още ще се счита за длъжник на „ВИВУС.БГ“ ЕООД за сумата от 449.04
лева, представляваща неизплатена главница по Договора. Поради което
намира , че Дружеството, в качеството си на ответник по настоящото
производство, има правен интерес да предяви възражение за прихващане
до размера на по-малката сума, доколкото обжалваното решение осъжда
„ВИВУС.БЕ“ЕООД да заплати на г-жа Ю. сумата от 528 лева. Във връзка ,с
което моли съдът да се произнесе по възражението за прихващане. Моли в
този смисъл въззивния съд да се произнесе. Претендира разноските
,направени от дружеството за двете съдебни инстанции.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№2725/23.12.2022г. от адв. М. В. М.- пълномощник на А. С. Ю., който
намира ,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита ,че
районен съд-Мадан правилно е преценил, че уговорените клаузи «такса
експресно разглеждане“ и „такса удължава срока на връщане на обшо
дължимата сума“, предвидени в Договор за кредит № ***** / **** . общите
условия и Анексите към него са нищожни на основание чл.10а ,ал 1 ЗПК.
Твърди ,че закона не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита –
чл10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните такси по процесния договор и анексите към
него, по своето естество, представляват такси и услуги, свързани, както с
усвояването, така и с управлението на кредита. Твърди ,че в съдебна практика
безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на
чл.26, ал.1, предл.З-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен
принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването
на конкретни други разпоредби .Когато е налице явна нееквивалентност
между предоставената услуга и уговорената цена, счита ,че се нарушава
принципа на добросъвестност при участие в облигационните отношения.
Твърди ,че както е прието в решение № 452/25.06.2010г. по гр. д . №
4277/2008г. на ВКС, IV г.о. „понятието добри нрави предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие
се прави извод за нарушение, водещо до нищожност.Счита че в настоящия
случай, такава нееквивалентност между престациите е налице, тъй като
4
сумата която се предоставя по така уговорените „такса експресно
разглеждане“ и „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума“,
предвидени в Договор за кредит № ***** / **** общите условия и Анексите
към него и съставляват допълнителна сума, която е в размер на почти 100% от
общата сума на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава
принципа на добросъвестност и справедливост. Намира ,че така уговорените
такси са във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за
добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на
страните, като по този начин е в ущърб на доверителката му като потребител /
чл.143 ал.1 ЗЗП /. Посочените по-горе клаузи твърди ,че са неразбираеми и не
позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Твърди ,че предвидените
клаузи са и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същите
са необосновано високи. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на
кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити. По посочения начин счита,че
се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Твърди ,че основната цел на така
уговорените клаузи е да водят до неоснователно обогатяване на
кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на
подлежаща на връщане сума допълнително с още 100% от предоставената
главница.
На следващо място, счита, че така уговорените „такса експресно
разглеждане“ и „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума“,
предвидени в Договор за кредит № ***** / ****г, общите условия и
Анексите към него са нищожни поради това, че се стига до нарушаване на
нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на
основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК.В настоящия случая,
възнаграждението което следва да се заплати по така уговорените „такса
експресно разглеждане“ и „такса удължава срока на връщане на общо
дължимата сума“ е в общ размер на 813.26 лева е следвало да бъде отразен в
определение ГПР. Моли въззивния съд да обърне внимание ,че от всеки
Анекс към Договор за кредит е видно че е посочван нов процент на ГПР,
който обаче не отговаря на действително прилагания между страните,
доколкото в него не фигурира възнаграждението по двете такси. Съглано чл.
19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В §1, т.1 от ДР
на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
5
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Намира ,че така
уговорените „такси за удължава срока, е следвало да бъдат включени в
процента на ГПР, в който съгласно 19,ал.1 от ЗПК и параграф1, т.1 от ДР на
ЗПК, следва да бъде включено „лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит“. С възнаграждението по процесиите такси
счита ,че се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, което
е следвало, но не е било включено в процента на ГПР, единствено с цел да се
избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна счита ,че
води до недействителността им.По отношение на разноските основанията,
при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Преценката дали да окаже
безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се
извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и
клиента. Поради това моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение
като законосъобразно и обосновано постановено. Претендира да се заплатят
направените в настоящата инстанция разноски.
Постъпила е частна жалба с вх.№2606/08.12.2022г. от адв. М. В. М.
,пълномощник на А. С. Ю. против определение №304/24.11.2022г. по гр.д.
№196/2022г. по описа на районен съд Мадан ,с което е оставена без
уважение молба с вх.№2283/31.10.2022г. на А. С. Ю. чрез адв.М. М. за
изменение на решение №123/18.10.2022г. по гр.д. №196/2022г. по описа на
районен съд –Мадан в частта му за съдебно-деловодните разноски.Твърди
,че съгласно чл.2,ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения ,адв. възнаграждения се определят
съгласно цената на всеки един предявен иск ,съобразно вида и броя на
предявените искове.Твърди ,че правилно районния съд е приел ,че са
предявени два отделни иска като за всеки от тях е заплатена държавна такса
и би следвало да се определят от съда два минимални хонорара Моли в този
смисъл въззивния съд да се произнесе като отмени обжалваното
определение и постанови друго ,с което измени размера на разноските като
вземе предвид ,че са предявени два отделни иска и присъди и внесената
държавна такса от 15 лева .
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№82/12.01.2023г. от
„ВивусБГ“ЕООД чрез юриск. Д. Д. която намира частната жалба за
неоснователна .Счита ,че районния съд се е произнесъл по един иск и
правилно е присъдено едно адв. възнаграждение .Намира че ГПК не
предвижда присъждане на разноски в производство по разглеждане на
частни жалби ,поради което жалбоподателката чрез пълномощника и не
може да иска да и се присъди държавна такса 15 лева. Моли депозираната
частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и
недопустима.
6
В съдебно заседание пред окръжен съд- Смолян жалбоподателят
„Вивус БГ“ЕООД ,редовно призован , не изпраща представител Постъпила е
молба –становище от юриск.Д. Д. ,която поддържа изцяло депозираната
въззивна жалба и моли въззивния съд да отмени изцяло постановеното
решение на районен съд –Мадан както и в частта за присъдено адв.
възнаграждение 300 лева по реда на чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата1
като недоказано .
Въззиваемата А. С. Ю. ,редовно призована ,не се явява и не
изпраща представител. Постъпило е писмено становище от адв. М. М. ,който
моли въззивния съд да потвърди като законосъобразно и обосновано
обжалваното решение Прави възражение за прекомерност на юриск.
възнаграждение. Поддържа депозираната частна жалба като сочи съдебна
практика на ВКС. Претендира разноски по представен списък.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално
допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален
представител , в законният срок , с внесена държавна такса , срещу съдебен
акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от
търсената защита.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по
следните съображения:
Предявен е пред районен съд -Мадан иск с правна квалификация по
чл. 124, ал. 1 ГПК .Ищцата А. С. Ю. е поискала съдът да приеме за
установено в отношенията между страните, че уговорената „такса експресно
разглеждане“ предвидена в Договор за кредит № ***** от **** г., общите
условия и анексите към него е нищожна на основание чл. 10а, чл. 19, ал. 4 от
ЗПК вр. чл. 22 ЗПК на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и ал. 146
от ЗЗП, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД,
като бъде осъден ответникът „Вивус БГ „ЕООД да заплати на ищцата сумата
в размер от 528 лева, недължимо платена „такса удължаване срока на
връщане на общо дължимата сума“, предвидена в Договор за кредит
№*****/****г., общите условия и анексите към него, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
Няма спор, че ищцата е страна по Договор за кредит № *****/ ****
сключен с „4финанс“ ЕООД, съгласно който е получила 200 лева при ГПР-
49.60% и годишен лихвен процент- 40.97%. Съгласно процесния договор
ищцата е трябвало да заплати и такса за бързо разглеждане на документи в
размер на 51.26 лева. Съгласно клаузата, именувана „такса удължаване“ и чл.
13 от ОУ към Договор за кредит № ***** / **** сключен с „4финанс“ ЕООД,
била предвидена допълнителна услуга „Удължаване на срока за връщане на
кредита“, която услуга предвиждала удължаване на срока на връщане на
кредита, срещу заплащане на определена сума, съобразно Тарифата на
Кредитора. Видно е от доказателствата по делото бил сключен отделен анекс
към Договора за кредит на 25.02.2021г. Поради невъзможност да върне
цялата сума, дължима по договора за кредит, на ищцата била предложена
7
опцията да сключи анекс за удължаване на срока за връщане на сумата, за
която услуга се заплащала. По силата на този анекс ищцата получила
допълнително сумата от 900 лева, при годишен процент на разходите -
49.7%, и при годишен лихвен процент - от 40.97%..Заедно с това била
начислявана и допълнителна „такса експресно разглеждане“ в размер на 234
лева.
Видно от доказателствата ,приложени към първоинстанционното дело
на 20.04.2021г., ищцата е сключила АНЕКС за удължаване на срока към
Договор за кредит № ***** / ****, по силата на който удължила срока на
връщане на общо дължимата сума с 30 дни, за което следвало да заплати
предварително такса в размер на 264 лева.
На 08.06.2021 г. ищцата е сключила Анекс за удължаване на срок към
Договор за кредит № ***** / ****, по силата на който срокът на връщане на
общо дължимата сума бил удължен с 30 дни, за което ищцата следвало да
заплати предварително такса в размер на 264лева.Фактически въз основа на
сключените анекси за удължаване на срока на договора за кредит ищцата А.
Ю. е заплатила такса в размер на 528 лева.
Законосъобразно и обосновано районен съд-Мадан в обжалваното
решение приема ,че така уговорените „такса експресно разглеждане“ и
„такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума“, предвидени в
Договор за кредит № ***** / ****., общите условия и Анексите към него са
нищожни на основание чл.10а, ,ал.2 ЗПК и чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.22
ЗПК, и чл.143,ал.1 във вр. с чл.146,ал.1 ЗЗП. Законът не допуска кредиторът
да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните такси
по процесния договор и анексите към него, по своето естество, представляват
такси и поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на
чл. 26, ал.1, пр.З от ЗЗД се достига до значителна неравностойност на
насрещните престации.
Въззивния съд намира ,че в случая е налице заобикаляне на разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Така уговорените клаузи „такса експресно разглеждане“
и „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума“, предвидени в
Договор за кредит № ***** / **** общите условия и Анексите към него са
нищожни на основание чл.146 ал.1 ЗЗП.
В настоящия случай, такава неравностойност между престациите е
налице, тъй като сумата която се предоставя по така уговорените „такса
експресно разглеждане“ и „такса удължава срока на връщане на общо
дължимата сума“, предвидени в Договор за кредит № ***** / **** общите
условия и Анексите към него и съставляват допълнителна сума, която е в
размер на почти 100% от общата сума на отпуснатия кредит. По този начин
се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост и така
уговорените такси са във вреда на потребителя и води до неравновесие в
правата на страните по договора.
Освен това така уговорените „такса експресно разглеждане“ и
„такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума“, предвидени в
8
Договора за кредит № ***** / ****г, общите условия и Анексите към него са
нищожни и поради това, че се стига до нарушаване на нормативно
предвидения размер на годишния процент на разходите и заобикаляне на
закона на основание чл.26 ал.1 предложение 2-ро от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 ЗПК.
По този начин правилно е разсъждавал в мотивите си районен съд -Мадан.
В конкретния случай, възнаграждението ,което следва да се заплати по така
уговорените „такса експресно разглеждане“ и „такса удължава срока на
връщане на общо дължимата сума“ е в общ размер на 813.26 лева и е
трябвало да бъде включено в годишния процент на разходите В този
смисъл е нормата на чл.19,ал.1 ЗПК и параграф1 т.1 от ДР на ЗПК и това
се прави единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, и е недопустимо под формата на "такса" кредиторът да
начислява други дължими от потребителя суми, различни от лихвата /В този
смисъл е Решение № 345 от 9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г., II т.
о., ТК, докладчик съдията Б. Й./
Целта на посочената договорна клауза е да послужи като
допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т.
нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите
нрави и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съдът намира, че по този
начин жалбоподателят заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на годишния процент на разходите , респективно
клаузата е нищожна по смисъла на чл. 19, ал. 5 ЗПК.
На основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Поради това законосъобразно и
обосновано е бил уважен предявеният иск като доказан по основание и
размер ,а заплатените от А. Ю. суми /в случая сумата от 528 лева
недължимо заплатена такса за удължаване срока на връщане на общо
дължимата от нея сума на основание чл.55,ал.1 предложение първо ЗЗД
правилно районният съд е осъдил ответното дружество да и заплати ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
и изплащане и разноски 100 лева за държавна такса Таксата за удължаване на
срока е уговорена в нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК,
доколкото същата е начислена за действие, което свързано с управление на
кредита, а не за допълнителна услуга по чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Освен това
дори и длъжницата /потребител /по процесния договор за кредит да не е
поискала да се произнесе съдът относно нищожността във връзка с
начислената и събрана сума 528 лева, представляваща такса за удължаване
на срока на кредита е длъжен служебно да извърши проверка относно
нищожни клаузи в процесния договор ,в какъвто смисъл се е произнесъл
районен съд –Мадан.
Поради това ще следва изцяло да бъде потвърдено обжалваното решение
като законосъобразно и обосновано постановено като въззивния съд на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на решението на районен съд
9
–Мадан .
По отношение на направеното във въззивната жалба алтернативно
възражение за прихващане въззивният съд намира ,че същото е
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде оставено без
разглеждане по следните съображения:
Твърденията във въззивната жалба са ,че А. С. Ю. все още е длъжник по
силата на валидно сключен договор за кредит №***** и ако
първоинстанционния съд счете ,че решението на районен съд –Мадан е
правилно ,то длъжницата А. Ю. все още се счита за длъжник на" Вивус БГ
„ЕООД за сумата 449,04 лева ,представляваща неизплатена главница по
договора Поради това търговското дружество.-жалбоподател е предявило
възражение за прихващане до размера на по-малката сума ,доколкото с
обжалваното решение осъжда „ВивусБГ „ЕООД да заплати на А. С. Ю.
сумата от 528 лева
Върховният касационен съд приема, че фактическият състав на правото
да се извърши прихващане по чл. 103, ал. 1 от Закона за здълженията и
договорите включва следните елементи: съществуването на две насрещни и
действителни вземания (задължения), с предмет пари или еднородни и
заместими вещи; изискуемост и ликвидност на активното вземане. В Решение
№ 156 от 15.11.2019 г. по т. д. № 2875/2018 г. е обобщена практиката на съда
относно този институт. Възраженията на ответника срещу предявения иск
поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по
чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред
въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна
давност. Същите могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция,
само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила
/например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното
производство/ не е могла да ги заяви пред първата инстанция /какъвто не е
настоящия случай/ В тази им част постановките на т. 6 и т. 12 от ТР № 1/2000
г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС не са актуални при
действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./.
В практиката на ВКС – т. 4 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. от №
09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 6 на Тълкувателно решение № 1/2000 г.
от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че възражението за прихващане
може за първи път да се заяви пред въззивния съд, ако се изразява в
материалноправно изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми
и ликвидни вземания, при което те се погасяват до размера на по-малкото от
тях от деня, в който са били налице условията за компенсируемостта им. Ако
насрещното вземане е спорно, възражението за прихващане не може да бъде
заявено за първи път пред въззивната инстанция. В тази им част постановките
на т. 6 и т. 12 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК
на ВКС са посочени за актуални и при действието на ГПК /в сила от
01.03.2008 г. /.В конкретния случай има само голословни твърдения във
въззивната жалба от страна на жалбоподателя „Вивус БГ „ЕООД ,който е
направил алтернативно възражение за прихващане ,че А. Ю. е все още
длъжник на“ Вивус БГ „ЕООД по процесния договор за кредит за сумата
10
449,04 лева представляваща неизплатена главница по договора, но няма
доказателства точно тази сума да е изискуема и ликвидна .В този случай
така направеното алтернативно възражение за прихващане от страна на
жалбоподателя „Вивус БГ „ЕООД“ е недопустимо и следва да бъде оставено
без разглеждане.
По отношение на разноските основанията, при които адвокатът може
да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38,
ал. 1 ЗАдв. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали
лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е
въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Договорката по чл.38
ЗА касае вътрешните отношения между адвоката и клиента му, поради което
не е необходимо тя да се доказва.В случая районен съд-Мадан се е съобразил
с чл.7,ал.2т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адв.
възнаграждения.
Въззивния съд намира за неоснователна депозираната частна
жалба на А. С. Ю. чрез адв.М. М. против определение №304/24.11.2022г. по
гр.д. №196/2022г.- по описа на районен съд Мадан ,с която се иска съдът да
присъди адв. възнаграждение в полза на адв. М. за всеки един от
предявените искове .Законосъобразно и обосновано в мотивите на
обжалваното определение районен съд -Мадан е приел ,че се касае до едно и
също правоотношение по един и същ договор за потребителски кредит като
при обективно съединяване на двата иска съвпада със сбора от цената на
всеки един от исковете общо 813,26 лева като размера на адв.
възнаграждение се определя съобразно материалният интерес по делото
Съобразно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на
делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или
субективно съединени искове. В случая нормата на чл. 2, ал. 5 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските
възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по
граждански дела не е приложима , тъй като се касае за едно и също
правоотношение и по двата иска .Поради това обжалваното определение
следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано постановено.
С оглед изхода на спора и представено надлежно адв. пълномощно
ще следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати в полза на адв. М. В.
М. своевременно поисканото адв. възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 300 лева на основание чл.38 от Закона за адвокатурата във вр. с
чл.7,ал.2т.1 от №1/09.07.2004г. за минималните размери на адв.
възнаграждения.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 123 от 18.10.2022 г. по гр.д. №
196/2022 г.по описа на районен съд –Мадан,като законосъобразно и
обосновано постановено.
11
ПОТВЪРЖДАВА определение №304/24.11.2022г. по гр.д.
№196/2022г.- по описа на районен съд Мадан,като законосъобразно и
обосновано постановено.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ направеното пред въззивната
инстанция от жалбоподателя „Вивус БГ“ЕООД алтернативно възражение за
прихващане по договор за кредит №***** с длъжник А. С. Ю. , като
недопустимо..
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. Д. Х. № ***4, представлявано от Здр. Ст. Р. и Арм. М.
да заплати в полза на адв. М. В. М., АК Пл., съдебен адрес: гр. Пл., бул. П. ш.
№ **, ет. *, ап. * сумата от 300 лева /триста лева/ –адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция , на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12